Този телефонен номер съществува в повече от 70 страни, в частност всички европейски. Това само по себе си налага обработващите и обслужващи сигналите да владеят поне няколко езика. НГТЛД 116-111 е безплатна за потребителите на услугата (заплаща се от Правителството на държавата). Достъпна е 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Гарантирана е анонимността на потребителите.
Линията е създадена за деца, по юридически смисъл до 18 години. До навършване на пълнолетие, децата не могат да вземат собствени решения, особено в сложни ситуации, по простата причина, че нямат изградени необходимите “схеми” за справяне. Нямат психическа възможност да разбират всичко. До 14год. малолетните имат ограничена дееспособност, която налага настойник, без да се иска тяхното мнение. От 14 до 18год. са непълнолетни, с частична дееспособност.
Телефон 116-111 има за цел да информира, консултира, помага, да оказва кризистна интервенция. За целта са планирани обучения, които да подготвят хора, които са готови да приемат сигнали на тази линия. Необходима е компетентност в консултирането, бързина на отреагирането, максимална информираност. Заплащането ще бъде в социални измерения, т.е. скромно. Остава удоволствието, че си полезен, че си спасил нечий живот, че помагаш. Работното време ще бъде 8ч., пет дни в седмицата. През останалото време ще има дежурни оператори.
Към този проект са съпричастни асоциация Анимус, център Надя, център Деметра. В началото се е разчитало училищните психолози да общуват с децата в риск, но анонимността, която предлага една телефонна линия, фиксира акцента по отношение на обгрижване на децата. Погледът на загрижените асоциации се насочва в тази посока. Процентът на обажданията расте (60%), като между 3 и 7 следобед и в късните часове на деня зачестяват обажданията на 12 до 18 годишни деца. Хит в момента са децата на емигрантите, които вместо с баба, предпочитат да решат проблема си с непознат професионалист. Наричат ги “необгрижените деца”. Те имат меко казано странен модел на поведение, от родителска страна. Проблемите там са около формиране на ценностна система, около комплекси, дори суициди. Други проблеми на потребителите на горещия телефон са насилие, злоупотреба, дискриминация, експлоатация, СПИН, наркотици, зависимости, скитничество, физическо здраве, правни и училищни въпроси, семейни проблеми или неразбиране, взаимоотношения и други.
Операторът е длъжен не само да приеме обаждането, но и да изиска максимална, доброволно дадена информация от този, който ползва услугата: име, местонахождение, години. Трябва моментално да прецени ситуацията като истинска/неистинска, като сложна/проста, търпяща време/спешна. При заплахи от суицид, насилие, зависимост, отвличане и други подобни, операторът е длъжен да координира действията си с полиция, пожарна, социални служби. Още по време на разговора се задейства тел.112, за да се определи местонахождението адекватно. Необходима и задължителна е координация, субординация и обратна връзка между институциите, за да се води статистика и анализ на отработените сигнали. Трябва да се следят тенденциите, за да се отреагира на потребностите.