Клюки(щастлива,тъжна днес) 4

  Я аз да се възползвам от темата! 
 Аз например още не съм казала на баща му на Георги, че си имам приятел, а и всички ме съветват да изчакам, защото знам, че за него ще е много болезнено (това понеже сега той ме обичал и бла-бла), та се чудя кога идва момента в който трябва да му кажа - няма начин да не разбере, най-малкото Георги ще му каже, а и може да срещнем някой познат и тн. Та се чудя да му казвам ли и как? Много шантава ситуация. А и като не знам как ще реагира и съвсем се обърквам. Тези от вас, които си имат някой - как постъпихте вие?

Респект 
Не, че има някакво значение, но се гордея с теб 

Ох, не ме засрамвай така  
Имам баба в Могилино, израстнала съм, играла съм си с децата от този дом  всяко лято и винаги, винаги съм искала да мога да им помогна по някакъв начин, да съм полезна, да направя нещо. Тази работа ми е като сбъдната мечта.

Ето,мечтите си сбъдват наистина. Страхотно е това, незнам какво друго да ти напиша

Елеонора, звучи страхотно, направо ти завидях! Обещай да ни държиш в течние за нуждите на децата!

Не съм, незнам какво да ти кажа - моя разбра веднага, защото го бях отписала и не се крих хич. Смятах, че му е все тая. Сега имам огромни пролеми - неможе да приема факта и това си е.

Пенелопа, иска да му казвам какво новия ми е дал повече и разни други подробности, което немога да направя, без да го засегна доста.

Вени, а той каза ли ти какво му е дала другата?

 Елеонора, имаш и моите адмирации!

Вени, ние не се крием, но баща му на Георги не се е вяствал от 2-3 седмици вече, а и не живеем наблизо, та освен от Георги или случайна среща с някой познат няма от къде другаде, освен от мен да разбере. Повечето ми приятелки ми казват, че било рано да му казвам, но аз се чувствам тъпо - хем не смятам, че изобщо е негова работа с кого и дали излизам, хем смятам, че все пак е редно да знае защото засяга и детето все пак (колкото и нещата да не са сериозни).

Имам чувството, че съм в някаква сложна плетеница - ни така е правилно, ни иначе и както и да постъпя все ще има наранени.

Въпроса не Пенелопа е много на място!

Ами, тъй като пак имам наложена цензура, ще ви пиша на лични. Това били наше неща и не искал да ги изтипосвам тука.

Именно .... и обикновенно не се разбира за какво става  дума !!!  Всеки си  нарежда нещо си .....
Така че по-добре на лични! ... И аз искам !   

Казах му един ден ... 
Той  .... викам му : "Ти какво си мислиш ? Сама ли да остана ? "
Прие нещата сравнително спокойно , но няколко пъти ръмжа когато се беше насвяткал...но вече не ...даже се познават вече двамата! 

Вени,аз не съм сигурна че нещата стават така(като това което ми писа на лични).Не съм пробвала,но все ми се струва че жените приемат секса по друг начин

Искам пак да се оплаквам .Този път от себе си.Не мога да се понасям днес и вчера.Имам проблем с комуникацията с определена група хора.Ще започна разказа си от далеч,но ще гледам да го съкратя малко.Та...имам едно бившо гадже,ще го нарека Х.Когато и двамата сме без гаджета се виждаме.Просто секс,нищо повече.И това продължава повече от 7 години.След като се разделих със бившия ми приятел преди седмица започнах да се виждам с Х.Всичко беше идеално.Дори и в момента в който се бяхме скарали с бившия пак се виждах със старото гадже.И сега в неделя когато тръгнахме да се прибираме от вилата решихме да се обадим на Х.за да си тръгнем заедно за Сф.(той беше на 30км от Ловеч.)Дойде Х,но беше с момиче.Аз се държах безобразно.Крещях за най-малкото нещо след като ги видях двамата.Само му се зъбех и го дъвчех за всяка дума казана от него.Не проявиха никаква близост пред мен,но ми се каза че са били заедно.Знам защо са отишли заедно(аз не успях да ида с него защото нямаше кой да ми гледа детето),но пак ми е гадно.Когато спряхме пред блока ми слезнахме от колите да пушим по цигара и онази мадама пипна Пламен по косата....е,направо полудях.На крещях и се и на нея,въпреки че нямам нищо против да ми пипат детето.Сега обаче продължавам да се заяждам.Не мога да се позная.Защо го правя-пак не знам.Х. ми каза като спра да ям лимони(т.е да спра да се заяждам)да му се обадя да се чуем.Но не мога.Само като му чуя името и ме обзема бясна ревност.Поста ми стана доста дълъг и обърка,но трябваше да споделя иначе ще се пръсна от цялата помия която се е изсипала в мен!Оплюйте ме и да се приключи с моята истерия!

Аз няма да оплювам.
Моето бившо гадже пък ми каза, че си има нова приятелка.
Оказва се, че човек може да преживее любовта на живота си, както той ме наричаше, за седмица време

Ох, беееееееее...дори за ден може...
И аз няма да оплювам, защото по-важното е, че въобще имаш емоции.
Аз установих, че съм станала някакъв изрод, нищичко не ми трепва от мъж вече.
Толкова разочарована и наранена се чувствам все още, айде бе, нали времето лекувало?

*Alma*, на мен пък реакцията ти ми се струва съвсем нормална. Все пак ти за момента си сама, емоционално нестабилна си и е съвсем логично да те дразни това, че човека е с друга. Не е задължително ревността да е продиктувана от любов и тн. Нормален човек си и не ти е приятно, че този с когото спиш в момента си има и др, пък ти си нямаш. Ако не я беше видяла, а просто знаеше, че я има щеше да е друго си мисля аз. Не се коси и смообвинявай излишно, ще ти мине. Радвай се, че си емоционална и въпреки всичко което си преживяла все още си готова на силни чувства. 

stels-bels, то и моето сигурно ще направи така  , ама мен ме притеснява да не му дойде в повечко. Ама де да знам, ако ми щукне като го видя ще му кажа, пък да видим.

Alma , май не ще да е било само секс от твоя страна. Как си сега? Надявам се- по-добре.
Лято да почерпи, че нещата са се развили по този начин. Явно човека не го бива, следователно не си е струвало.
Имах една "връзка", в която всичко е било толкова фалшиво, че сега ми е непонятно как съм могла да не го разбера. Иначе човекът нямаше търпение да заживеем заедно. Такова облекчение почуствах, когато ми се изясни картинката, че не е истина просто. Радвам се, че не се стигна до съвместно съжителство, защото щях да съм в ситуация "от трън, та на глог".
Това, което е тъжно, е, че започнах да мисля, че щом е мъж, е виновен по презумпция.
Затова се радвам на Лято, че е изпълнена с оптимизъм и надежда.