в една спалня детето и бебето или отделно с разделени родители?

Според мен направете както с първото дете, с тази разлика, че сега в другата стая спи другото ви дете.

В нашия случай таткото спи с каката, а аз с бебето в другата стая. Така ще е поне до 2 год. възраст на малкия, докато съберем децата в една стая.

Живот и здраве и ние ще имаме подобна разлика. Малкия спи от осем месечен сам в стаята си и има много спокоен сън. Бебето ще спи при нас с таткото до към годинка и после заедно с баткото или в негова си стая. Ако таткото някоя вечер е изморен може да спи в друга стая, но не съм за деленето през цялото време, аз поне имам нужда и от мъжа си не само от децата.

Ние избрахме да делим една спалня. В началото имах огромно желание бебенцето да спи при мен, но "доброжелателки" и съветници ми даваха акъл за "вредата" от тази практика. До 6 месечна възраст спеше в отделно легло, но после го прибрах при нас на спалнята. Много ни е добре така и особено за кърмене. Детето спи по-спокойно, събужда се по-рядко, а аз заспивам с приятен звук на дишащо детенце.

По мои проучвания практиката малки деца и бебенца да спят в отделна стая е тръгнала от щатите. Следователно там имат най-дълги наблюдения за последствията от тази практика. Установяват вредите и започват да сигнализират. Призовават:"Не правете като нас. Не са добри резултатите!", но българинът, пък и доста други, казват:"Ха, американеца ще ме учи как да си гледам детето. Там, от където са най-много социопати, аз няма да взимам идеи".

Ами и при нас разликата ще е точно 2г,но за сега нямаме възможност да се местим в друга стая така,че ще се наложи да се нагодим към обстановката. А мнението ми е -отделно. Така по-малко хора ще страдат от безсъние !

ние спим всички заедно  с второто пак  ще е така живот и здраве,но тати няма проблем със съня ако ще да му викаш в ушите детето ми и то спи като пън нищо не може да я събуди насила,така че мисля едно бебенце догодина няма да ни пречи юмоя приятелка си остави децата в една стая като  и се роди малката,влиза една вечер и какво да види малката покрита с няколко ката дрехи в кошарата,изровила е и попитала големия защо е направил така.Детето казало че бебето мрънкало и той не можел да заспи.не искам и да си помислям какво можеша да стане ако тя не ги беше проверила така 1е на малки деца според мен доверие за сами в стая

Живот и здраве моите ще имат разлика година и половина

Тъй като детето ми до сега е нямало една спокойна нощ, без да се събуди с рев (то не бяха колики, после направи колит, сега зъбите.... ) с таткото спим в отделни стаи и се редуваме, една вечер той спи с нея на следващата аз. Искаше ми се да не става така, но....както обичат да казват възрастните хора - детето те учи

Та...по въпроса, за сега сме го планували таткото да спи с голямота в едната стая, а аз с малкото в другата стая. Ако голямото започне да спи непробудно през ноща ще я оставим сама в детската стая и мъжа ми ще дойде в спалнята при нас с бебето.

Аз реших, че не е много приемливо да нрушавам съня на голямото си дете и малката и до сега е в нашата спалня, но в собственото си легълце. Синът ми е доста по-голям, на тази възраст има друг режим, има си свои интереси и някак не вървеше да искам от него да се съобразява с ритъма на бебето. Отделно, че първите месеци тя постоянно висеше на гърдите ми, та и за мен беше огромно удобство това, че делим една стая, а често и едно легло. 

Ами ние бяхме в една стая, само в началото Тереза пречеше на съня на кака си, после свикна и даже не помръдваше. Сега вече са в една стая двете, а ние се изнесохме в другата, но една врата ни дели, та сме само почи отделно.
Мисля, че не е добре да се разделят децата, така по голямото ще ревнува, че бебето е с мама, а то не е.

Е, ако имат 5 г. разлика ще ревнува, но тук става въпрос за разлика от 2 г.

Моите имат 5 години разлика и определено баткото не ревнува. Много зависи от подхода и поведението на родителите. Всъщност, основно от това зависи.

Спим в отделни стаи.
Каката си спи сама в детската стая, таткото в хола , а аз и бебето в спалнята. Бебето ми е доста ревливо, а таткото и каката имат нужда от сън.
Аз го кърмя и ставам, няма смисъл всички да будуваме.

Засега мисля баткото и тати да сшят в детската,ние с бебето в спалнята.Така хем ще се наспиват,хем баткото няма да се чувства очужден.Надявам се,че голямото ми детет няма да има нищо против.

Чудесна тема, която и мен много силно ме вълнува   Благодаря на мамата, която я пусна... 

Досега четох постовете ви и явно има различни мнения и практики, май като че ли обаче най-вече си зависи от самите деца, характера им, съня им, разликата в годините им...

Аз просто бих искала да споделя моите мисли по въпроса...
Моите дечица живот и здраве трябва да имат разлика 1г и 7 мес

В нашия случай първия аспект с, който трябва за съжаление да се съобразяваме е, че имаме само 2 стаи на разположение, спалня и хол в които да се наместим четиримата.

Алекс беше много ревливо бебе, на пръсти се броят нощите в които е спал без да се буди, мъчиха го страшни колики и до ден днешен не спи спокойно, сега вече предполагам заради зъбите. Спи в неговото легло в спалнята с нас, но се буди по няколко пъти нощем, налага се да го взимам в нашето легло и въпреки това пак не заспива веднага и за дълго   Сега се моля второто бебе да е по-спокойно, че иначе не ми се мисли...

В началото с Алекс спяхме само двамата в спалнята, таткото в хола с цел да се наспива, че ходи на работа, но момичета честно да ви призная не издържах дълго време така... чувствах се ужасно - самотна, оставена на произвола на съдбата с едно безутешно плачещо бебе, изтощена от безсънните нощи, неразбрана и пр..... Не си спомням точно кога, но на няколкомесечна възраст накарах таткото да се върне при нас в спалнята. В началото му беше криво, но постепенно свикна, така караме и до ден днешен. Аз от своя страна пък пак се чувствах като бял човек, с мъж до себе си, някак си дори прилив на енергия ми дойде, че да издържам на безсънието.

Не знам обаче и аз как да постъпим с новото бебе?   Като че ли, както повечето мнения тук и ние клоним към принципа на по-малкото съпротивление т.е. аз с бебето в спалнята, таткото с баткото в хола. Ама с този неспокоен батко не знам таткото как и колко ще успява да спи, ако пък остана сама с двете деца в спалнята, чудя се дали големия ще може да се адаптира... Общо взето мненията на повечето ми приятелки с породени деца е, че не голямото, а малкото дете се нагажда по режима на голямото  

Не искам да деля децата си, все ми се струва, че голямото ще страда ако обръщам по-голямо внимание на малкото. Мислите ли, че дете на 1-2 год може да ревнува от по-малкото?  
Същевременно пък не искам да изпадам пак в онези злокобни настроения без таткото, та така...  

За двете деца сами в една стая, а ние с таткото в другата мисля, че първоначално няма да стане по чисто технологични причини, по-късно след година, две като, че ли е подходящ вариант  

Стана супер объркано, ще ме прощавате  , ама и мислите ми понастоящем хич не са подредени  
Надявам се като се появи бебчето, нещата полека лека да ми се изяснят и да се наредят от самосебе си  

Тъй като виждам от темата, че има много майчета с дечица с малка разлика, има ли специален подфорум или теми, които да касаят отглеждането на такива деца?   На мен лично ще ми бъде от голяма полза ако имам с кого да обменям информация...

няма подфорум...но тази тема - на мамите с породени деца може да ти е от полза и помощ http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391881.0