Кога кръщаваме децата си:))

Дъщеря ни я кръстихме, като беше на 7-8 месеца. Кръщенето беше едно красиво и незабравимо преживяване! И татко и го кръстихме заедно с нея 

Синът ми беше на година и половина, но мисля, че е по-редно да е по-малко детето, когато се кръщава и затова дъщеря ми, която вече може да се ползва с опита ми от баткото, я кръстих, когато беше на девет месеца. Знам, че едно време (докъм средата на миналия век) са кръщавали децата още преди да станат на 40 дни. Вероятно причината е била по-голямата смъртност и опасността бебенцето да си отиде от тоя свят некръстено, но все пак такава е била традицията.

Не че съм запозната, но се сещам за това, ако ти върши работа:
"13. Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.
 14. Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно."

Цитатът е от Свето евангелие от Матея - 19 глава, не говори дословно за Кръщение, но смисълът, който ние влагаме в думите Му, според мен е този - да приемат Иисус. Аз лично не мисля, че в библейските времена са кръщавали децата, а и както вече си признах не съм запозната и единственото Кръщене за което се сещам да се говори в текстовете е на самия Иисус. Самият Той в предишната глава казва:
"1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5. и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;"
Което, ако четем дословно ще рече, че сам Той е  считал децата за достатъчно чисти и без Кръщене в младенческа възраст. Вероятно богословският прочит е друг, но  според мен ранното кръщаване е въведено по-късно, когато Християнството вече е утвърдена религия.
    

Ann4e, мерси! Много е хубав този цитат. Напомня ми колко е хубаво да не забравяме детското в себе си

Мила,аз това за съвета,за първи път го чувам.Сега няма такова нещо

Аз също знам, че това за Общината го няма вече и за това ми стана много интересно, когато една позната..миналата седмица прави кръщене на сина си и като каза, че първо ще е там...

Още не сме правили кръщене,всичко според мен си е лична преценка и решение на двамата родители.

Сина ми го кръстихме на първия му рожден ден - 2 в 1.

Каката я кръстихме,когато беше на 9 месеца,малката на 6 месеца.

Чудна работа. Къде е това/в кой град/?

Кръстихме дъщеря ми на 1г., съчетахме го с рожденния й ден.
И на мен ми стана интересно къде го има още това за кръщаване в съвета.

Приятелката ми прави кръщенето в Плевен...

Искам само да обясна от теологическа гледна точка как е редно и в исторически план как е ставало.

В началото са кръщавани само възрастни хора, тъй като е много важно разумното и пълно волево съгласие да се приеме Бог, както и цялото учение, изложено в Символа на вярата (той затова се изказва при кръщението на възрастен човек), както и напълно твърдо и съзнателно трябва да е отричането от Дявола.

Това с цитата, посочен от Ann4e по-горе, все пак е малко трудно да се тълкува буквално. Поне според Църквата (православната и католическата) децата без кръщение няма как да влязат в Царството Божие, не защото са грешни, а защото единственият начин да се родиш нов, в Христа, е чрез тайнствата, като силата за тяхното извършване, е дадена на Апостолите и оттам - на епископите, т.е. на свещениците. Ако това не стане, възниква нов проблем - тези деца ще отидат автоматично в Ада, както се е смятало и за праведните, живели преди Христос. Това е доктрината на Православната Църква и до днес. (В католическата се счита, че може да се намират и в Чистилището, а според апокрифни писания още в раннохристиянско време, Христос или Богородица ще влезнат в Ада и ще изведато оттам праведните некръстени деца и живелите преди христа.)

В началото на християнството, както казах, са кръщавали само възрастни, като единственото условие е била духовната подготовка, обикновено минимум 1 година преди кръщението, като се извършва първо ритуал, в който тези хора се оглашават (затова в Литургията има една първа част на оглашените). Тези оглашени после имат задача да разсъждават върху Светото писание и върху вярата, за да се убедят, че познават това, което ще приемат и че са готови да го пиремат изцяло. (В католическата църква катехизирането - т.е. обясняването на учението - е задължително и никой не бива кръщаван без това. За възрастните става дума.)  По време на литургията оглашените са седели в притвора на храмовете и са излизали преди частта от нея, наречена "Литургия на верните" (ето ви структурата на литургията с текста: http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/liturgy/index.htm Тя се практикува и до днес в православната църква и в католическите храмове от източен обряд). След това всички оглашени се кръщават едновременно непосредствено преди Великден и великденската литургия е първото им причастие.

Когато, обаче, хората си задават въпроса за душите на малките дечица и новородените, които често са умирали 1-2 век, преди да имат възможност да изберат и да изучат християнското учение, се задава правилото, че като минат 40 дни (по подобие на времето, в което Христос се връща на Земята и се явява, а след това вече не се връща) от раждането, детето може да се кръсти, като кръстникът му се застъпва за него пред Бога и от негово име извършва ритуала, а майката в специален ритуал, практикуван и днес (това, на което му казваме "погача"), се отделя от детето пред Бога. Когато детето стане на определена възраст - 6-12 годишно, отново му се обяснява и то се съгласява да остане християнин. (В католическата църква това се нарича конфирмация и преди нея децата не се причастяват, защото се счита, че няма какви грехове да изповядват и да изчестват, отново въз остоната на горе цитирания текст. В православната църква всички кръстени деца се причастяват, а това съгласяване не е толкова официално, но присъства като подготовка за първа изповед, отново на тази възраст или малко по-голямо, т.е. в православието децата не се изповядват до тази възраст, но се причастяват.) Катехизирането при малките деца се извършва на възрастта, в която трябва да потвърдят вярата си - и в двете деноминации има така наречените "неделни училища" за тази цел.
Тъй като често децата са умирали преди 40-тия ден, в Средновековието например, децата често са отнасяни да се кръстят още първите 2-3 дни след раждането, понеже хората са се страхували да не ги обречат на вечни мъки, ако не ги кръстят.

Тоест, принципно, според канона, няма никакво значение кога се кръщава едно дете, но е по-добре да е след 40 ден. Най-важен е изборът на кръстник, който трябва да се застъпи за детето до времето, когато то само е в състояние да приеме или отхвърли християнството.

Всичко това, което съм написала, се отнася за всички православни и католически християни, независимо къде живеят. Колкото до някакви местни традиции или нещо подобно - това няма нищо общо с християнската вяра и разликите се дължат на необразоваността на местните свещеници. В християнството няма традиции, нито то има нещо общо с фолклора, защото има претенцията да е универсално и за принадлежащите към него има установен канон, с който всеки вярващ трябва да се запознае и който важи навсякъде. В този смисъл - към авторката - не може и дума да става "в България да е прието да се кръщават децата еди кога си". Такова нещо просто не съществува, а ако някой го твърди, той просто не е запознат с християнското учение.

Много компетентен и приятно безпристрастен отговор!

О! Има редакция и тя не е чак толкова безпристрастна.
Преплитането на местните традиции с християнството е факт. В някои региони на страната, колкото и да е образован един свещеник, няма как да не се съобразява с местните традиции, ако иска да е близо до паството си. Все пак далеч не всички вярващи са богослови. Много хора на времето са приели и осмислили новата вяра чрез познатите им вярвания. Как да отблъснеш човек, който вярва искрено и съвсем добронамерено изразява вярата си с "традиционни ритуали", казвайки му, че са неканонични или дори езически. Ние все още се опираме на това което сме чували от майките и бабите си - "кое как се прави". Добре е да питаме и "защо" - ако след толкова поколения някой си спомня.
Като се замисли човек, то и кръщенията сега май са "по традиция", защото "така се прави". Вярно, че е тайнство, но ние като чели гледаме на него повече като на магия - да защитим детето. А колко са хората, които поемат ангажимент към църквата с възпитанието на "християнчето си", а и колко от нас могат да го направят. Но дори и първоначалния повод да е съвсем формален,  няма лошо - на който пътя му е на там, ще си намери учители.

С интерес прочетох последните подробни постове с обяснения и цитати от Библията - за което благодаря!
По темата - синът ми го кръстихме на 14месеца, беше голям рев; сега предстои кръщене на дъщерите ми на - 18месеца и 16години, надявам се да е "безревливо" за малката