КГО 2008-5та част

Манка а пък Дени само ходи и вика "Не ми издърват нервите и на бебето не му издърват"
Деца какво да ги правиш.Аз не го урочасам ама тези дни е учудващо послешен.Манана чакаме я вашата чета в нашия парк в най скоро време 
Софко ние понеже сме самички и тати и той като е на работа като се замъкнеме навън с едни играчки, храни, тротинетки, боклуци направо сме като керван
да не говорим че не мога да сваря да изчистя в нас е страшна кочина думи нямам да го опиша

Я, още скрити търновки изкочиха. Аз съм випуск 2002, обаче езикова 

Ох, до сега съм се хилила с неволите на нашите многодетни мами   То на вас ще ви стане смешно като поотраснат децата. Та какво няма да ви боли главата, поне знаете, че не е поради болест.   За сега тотално ме отказахте от деца с малка разлика. Да са ви живи и здрави, да ви опъват нервите...пък някой ден вие техните  

Много ми стана мъчно за Момо. За жалост тепърва се почва с произшествията. наскоро четох, че за по-ефективно обезопасяване трябва да легне човек на пода, за да погледне нещата от гледната точка на детето. И въпреки това мъниците все са една идея преди нас.

Сиси, много яко звучи църковен брак в Русия. Ще чакаме снимки! 

Снощи най-после спахме както преди непробудно. Щото в 21.00ч. хапна каша Мишето. Явно млякото си заминава. И Мишето не се интересува особено вече. Аз й давам да суче, а тя все си намира нещо по-интересно да прави и приключва занятието за броени минути. Днес пак процедирах с 4-часови интервали между храненията и всичко си изяде детето. Само да вметна, че не я държа насила гладна, а тя просто огладнява чак след около 3,5-4 часа. За пореден път се уверих, че трябва да се водим по децата.  

Госпойце, знам какво сте преживели.  На първия си рожден ден Дилян си залепи дланите на стъклото на работещата фурна пред очите на двете си баби и моите, всички стоящи на метър от него. На детето не му остана ни белег, ни спомен, а аз няма да забравя докато съм жива  .   Ще му мине на юначето любопитно  .
Сисилия, ах че сладък Дени, повторно си пусках да го гледам, че ме умили.
Мъчно ми стана за всички с гадно главоболие. Що така все жените ни болят главите, не съм чула мъж да се оплаче. Сигур няма какво да ги боли, между ушите - празно пространство.   
Сиска, лек път, чакаме разказ в картинки  .

Мира се захрани с пръст от бабиния си фикус. Понечи и листо да гризе, но я преварих. Може да е отровно, някой беше пускал отдавна списъци с домашните насаждения и помня, че имаше отровни, но кои бяха..........

Днес излизах с приятелка, на която децата са на 3 и 6 години. Изживяването беше потресаващо        Дойдоха с бебешка количка. Зачудих се за какво им е, докато светнах, че това е багажното отделение (нещо като кервана на Гери), при това претъпкано.

Алис, по повод мъжа.... на едно майче тука някъде из форума.....в подписа й фигурираше следния бисер...."Не вярвай, ако на един мъж му светят очите...Това е просто светлината, преминаваща през празната му тиква"

Манана,

Добро утро  
Момичета, благодаря ви за съпричастността...аз съм все още притеснена от случката, но Момо продължава всичко по старому, не се е спрял, лази, изправя се, продължава да си пада, блъска главата в предмети, пръстите са пак по чекмеджетата.....
Сменяме превръзката , но все още мехурите не са се спукали.....

И аз си мисля като теб Алис-той ще забрави, даже и белег няма да има, но аз ще ги помня всички тия диващини,които тепърва ни чакат...
Вчера така бях погълната от личната ни драма, че изобщо не поздравих Сисилия за Дени-браво на човечето, докога ще съм все бебе...я да прохождам да ги видя големите къде ходят без мен.....

Сиси, весело изкарване в Русия, да направите много снимки и да се наслади по най-добрия начин на церемонията...

Маняна-аз отсега съм с чашката в ръка, вечер като заспи Момото и с баща му наливаме ментата и джина , и все това са ми думите-че няма да издържам още дълго на мента, а ще трябва по-хард лечение...

Софко, имаш си много сладка каубойка, само кончето и липсва.....
Параход, разбивате с мерки, спомням си една снимка на Марта -легнала по коремче и срещу нея едно жирафче...там е толкова малка, а сега катто написа колко сантиметра е. ..а е мома, де ще и търсите такъв мъж.. Пу-пу, да ти е жива и здрава..

При нас яденето стана вече еднократно-само закуска, после сме на кърма до следващата сутрин...
Това е, опитах да променя факта, настоявам с лъжицата, и асортимента сменях-то домашни, то купешки пюрета, каши от бурканче, каши на прах., сухари...не става работата...Остава ми да чакам да прояви отново апетит към твърдата храна...

И снимките на Мегче гледах-много сте хубави всичките, почернели....а каката наистина ти е одрала кожата...

За финал да кажа(прекалих,знам...) заминаваме за 3-4дни на вилата на свекитата на прохлада,наистина забелязах,че Момчил спи нощем, когато е хладно,и се буди много повече да суче ,когато е жега....

Хайде,лек ден от нас

Браво, и аз съм от същия випуск. /срам не срам проверих току-що на дипломата/.
Госпойце споко, първите наранявания не се забравят цял живот /от свеки знам, пък и аз помня сякаш бе вчера първите падания на Теди/, а белите стават много бързо, а пък големите бели стават редовно когато наблизо има възрастни.
Гери споко - и в нас е същото положение, ама днес само ще чистим, че довечера чакаме гости, а малката гостенка ще остане и утре, така че утре вечер ще сме на абсолютно същото положение. Уж каката е голяма и сама може да си прибира играчките, ама рядко го прави - защо като на другия ден ще ги разпилее пак из целия апартамент. А когато на баща й му писне да настъпва какво ли не и я заплаши, че това което е по пода значи не й трябва и ще бъде изхвърлено тя отива гушва го, лепва му няколко целувки, казва му че много, много го обича и нали няма да й изхвърли играчките и той омеква.   

За главоболие си говорите, при мен е главно от недоспиване, макар че вече има напредък. Спрях да пазя тишина и оставям бебето да събуди каката и вече започна да си ляга по навреме. Ами трябва да свиква, че другата седмица сме на море и ще се става рано за плаж. Тя си брои дните и ако я оставя ще спи по бански в надуваемата си лодка. Така и на мен ми се събират повечко часове сън и главоболията намаляха. Пък и имам едно спешъл чайче, което много ми помага като ме заболи главата. Другото безотказно лекарство е един оргазъм, ама намалението кака при баба свърши и разредихме книгочетенето.

Тесевенце, и ние сме в същото положение с книжките Голямата се вре навсякъде, няма спасение
И аз сутрин като станем с бебока, слизаме долу и съответно се буди цялата къща ,към 7 някъде. Така се уморява каката и поспива половин-един час на обед

Тони, това с Момо много кофти. Представям си какво ти е било. Ние така каката две поредни години щяхме да я удавим, при положение че сме до нея и двамата с баща й. С малкия все още не сме имали такива изпълнения и слава богу .

А Дени на Сисилия - просто нямам думи, толкова е сладък.

Параход, разби ме с мерки. Тя Марта от началото си върви висока, обаче 76 см.
Моя юнак е над 10 кг. на скромните 71 см. . Кой ще го хареса такъв нисичък и дебеличък?

А книгочетенето е почти мисия невъзможна!

Мечи поне твоята спи малко през деня, моята кака откакто направи годинка не е спала следобед. На пръсти се броят дните, в които е спала следобед и то само в градината. В къщи не се е случвало иначе определено щях да го запомня. Иначе спасението е в детските филмчета /за предпочитане нови, че задържат вниманието по-дълго, т.е може и да го изгледа целия/, райберите на вратите и 10-те урока как се прави бързо и тихо 

Аз пък да ви кажа хич ме няма в четенето.Не мога да се настроя на тая вълна и тва си е Мъжо ще ме зарязва вече

Oле, Ева ще е висока колкото Марта вероятно на втората си година! Тя все още носи дрехи от 0 до 3 месеца! И хич не е слабичка, 6530гр. на 63см. Като си помисля, че на Ванче Мамче Крис се роди 57см...
Софко, Викито е просто една страхотна кукла! К'ви са тез очи... размазват те направо! Елегантна мома е тя. Няма да се тревожиш, Хеленка да ти е за пример!
Сисе, туй Дени е направо фурия! Ева... кога ли ще започне да се придвижва сама?! Аз също съм проходила на 9 месеца, била съм чудото на седемте квартала!
Аз не съм от Търново, но мъжа ми е от там. Завършил е ПМГ през '97, големи сте фоги търновци, ей! Как да не се влюби човек във вас?!
Момо Шампиона да се оправя бързо!
Ева и тя отказва твърдата храна напоследък. Все едно я захранвам сега, по няколко лъжички и туй то...
http://picasaweb.google.com/shikimiki711/8#5361571916600793218
Това е най-изправената позиция на Ева .

Привет-мривет,
Нещо се позагубихме по трасето с Костенурката, но сме живи и, слава Богу, здрави. Нещата в Бг с близките ми не са никак в ред (здравословно), та това ми действа потискащо и ме плаши много. А с таткото или по-точно с водещия се т.нар. съпруг си имам друг род ядове, та покрай това си изживявам пост фактум нещо като "следродилна" депресия (за да звучи по-благовидно). Но и това ще го преживеем. Упражненията по усъвършенстване на личния цинизъм и непукизъм бавно, но все някога ще дадат резултат и ще стана и аз най-после Пич  

Иначе другото - нямам вече шпация на клавиатурата и докато не ми светна, че мога да я ползвам с едно просто копи и после на воля пейст, голямо благославяне отнесе Дидкото за вече така качествено съсипаната клаватура. Та сега след всяка дума натискам Ctrl+V, демек оценете колко пот има в тоя пост
Другата новина е, че най-после и нашата гага се обзаведе с 2 долни триона, с които при случай винаги съм наръфвана. Имаше кривене, но се траеше. Най-много отнесе решетката на креватчето, що блъскане на ченета по горните прегради и обливане с лиги беше... Имаме вече и пишка-боздуган и така ще си ходим - поне това препоръча Педифилков. Събрало се е доста голямо топче смегма, но навътре, далеч от отвора и докторът каза, че така е херметично затворено и не може да се възпали, да не сме правели нищо. Е, аз ще направя една консултация като се прибера, да видим какво ще кажат... Покрай това се сетих, че четох, някой беше питал докъде сме със забелването на пишоците - ами ние сме до това дередже, т.е. до кривата круша и дано не се окаже по-лошо. Но младежът е весел и сигурно и наддава, така че гледам да не се втелясвам. Не знам колко кила е (над 9 ще са), че тук консутации йок начесто, но на ръст вероятно гони Марта, Параходке. Последно като го мерих преди 20-ина дена го изкарах 75 санта. До сега не е боледувал, за което съм една безкрайно благодарна мама. Всъщност съм мам-ам-аммм, но все още не съм напълно уверена мен ли фиксира или просто така му е най-лесно да привлича внимание.
Много сте изписали и няма да да мога спомена всеки, дано всички, които са били болни вече са оздравяли! Госпойце, голямо приключение сте изживели, много се шашкам аз, все гледам да внимавам какво става, но знам, че е неизбежно и все някога ще се случи нещо такова. Дано наистина последствията не бъдат сериозни само.  Сиска, много кефи това Дени, бе! Ей, толковае невероятно, че на тия смешни крачета се крепи бебчо и иска вече човек да става Айде, да повежда хорото на прохождащите! Нашия крокодил засега марширува с високо вдигнати ръце само, отдалече го чувам като зашляпа по немски вдървено. Не прави опити да се пуска като се изправи обаче, драпа като рак настрани по опората само. Съни,  , мъжко момиче, успяла си да не им се дадеш на тия нещастници, не знам как да ги нарека даже... Страшна сган се навъди в тия условия в Бг, лошото е, че човещината изчезна дори и когато става дума за децата, потресаващо е...
Хубав ден, момичета, наистина много още неща ме засмяха или впечатлиха по постове, но спирам, дане отнеса приза по Ctrl+V, а и има протестиращи с/у липсата на обърнато внимание

Ееееееее, от сърце се смях с твоя пост хихихихихи

Шикиии голяма е сладурана, а и си има и кавалер, кой като нея! Ще се изправи и проходи, радвай се сега на спокойствието, че скоро може да свърши.
fleur гадно е така с клавиатурата, ама то като докопат малките пръстчета и бутоните заминават. В къщи имаме 2 клавиатури, с които Теди си играеше, а сега минаха в ръчичките на Роси.Голям купон е да събираш клавишите им и да ги редиш като пъзел. Иначе за другите работи имам една приказка - "пътя към съвършенството минава през май..та му"