За братчетата и сестричките на нашите деца с увреждания

Защо така толкова много хора четат,а никой не пише?Темата ли е безинтересна,не вярвам само мен да ме вълнуват подобни неща.

Валенце, темата ти не е безинтересна, даже е много актуална. Явно сега е дошло времето да започнем да мислим за тези неща и за нашият набор деца. Да, ще имаме много трудности и въпроси, защото те сега започват да се осъзнават, другите да ги възприемат като по-големи.
Иначе това което съм чела /знаеш, че нямам опит/ е двете деца да се развиват самостоятелно, вярно е, че сплотеното семейство предполага двете деца да се защитават едно друго, обаче всичко е много по-сложно в действителност.

Валенцето  не ти е безинтересна темата....никак даже.Просто при мен нещата са скорошни така да се каже.Малката ми дъщеря  е с увреждане.Сега е на пет месеца.Имам и по-голяма  - на 8 години.
Когато вече разбрах, че Мони ще е детето, изискващо повече внимание и грижи, поговорих с голямата, като и обясних всичко.Детето засега приема всичко случващо се нормално.Помага , доколкото може според възрастта си.Но аз се изнервих изключително много.И усетих, че все по-малко време обръщам внимание на голямата дъщеря, не си играем, не се гушкаме толкова често.И по-лошото е, че започнах за щяло и нещяло да и викам.Чак и съпругът ми ме упрекна.И се питам дали след време тя няма да ме упрекне за същото.
А си бях обещала, че искам еднакво да си възпитавам и обичам децата, без предпочитания....
 

И на мен ми е една от болните теми . Правилно ли разпределям вниманието , отношението между двамата. Достатъчно адекватно ли реагирам? Не натоварвам ли без да искам баткото , с повече отговорности .?Това все въпроси ...
 
Чувствата и реакциите неможем да ги сложим на везни и да ги разпределяме
Децата усещат имат невероятни радари . Проблема е че понякога сме прекалено чувствителни .
Миналото лято поради такива угризения ,реших да заведа баткото на едно кратко морско пътешествие . Само аз и той.  Качихме се на едно корабче и бате постоянно обикаляше напред ,назад . Впечатляваше се от всичко коментираше ... и във всяка втора реплика присъстваше брат му.. Видяхме делфини и бате каза - ееее как ме е яд че Климент не видя делфините .. Ами да мед ми накапа на душата    Когато излизаме понякого се вживява в ролята на орел-закрилник , малкия е свикнал с това отношение и попрекалява и злоупотребява с батковото добро отношение (докога ли ще трае ) . А бате е прекалено чувствителен . Винаги се притеснява когато е болен малкия , никога ама никога не съм намеквала че брат му е по- нестандартен елемент . Но разбира се той усеща . Когато боледува малкия бате винаги страда . Последния път - малкия повръща , бате плаче . Защо плачеш чеденце ?Мъчно ми е за братчето че е болничък . Обяснения пак , как Климент приема когато той е болничък и че не плаче , защото така растат децата -падат ,стават , днес са болнички утре лигави и така...

Единственното ми обяснение за различносто на малкия е..  преди време бате попита .Защо Вася (приятелче, по-голямо с един месец) ходи , а Климент не(той проходи но 1,6месеца) .. Казах- е това е интересното  , всички да сме различни , ти си със сини очи , Климент е с кафяви , всеки е различен по своему , ти представяш ли си ако бяхме еднакви , как щяхме да се разпознаваме.  Той каза да бе тъпо е само по имена да сме различни  . Казах че браточката ще мааалко по- различен , ще проходи по-късно , проговори по късно ... но ние си го обичаме точно такъв  Да бе та той си ми е готино братче (каза бате)
То и ябълката , уж е ябълка а колко сорта и цветове има а..

Трудно е да се запази баланса , без угризения и съмнения .
Неискам  нещо да е за сметка на друго нещо ... ама кой ли ме пита
Иска ми се децата ми да са щастливи че са братчета , да не се срамува от малкия . Исками се всеки да си живее своя живот без да е в тежест на другия .. и още много неща ми се искат .. каква съм нахалница     Че не ми се мисли колко пъти трябва да се прераждам докато науча какво , как и защо 

То има и друго. Това, че сме отделили по-малко внимание на здравия батко,
може да е било и за хубаво. Порасна по-самостоятелен, сам се оправя.
Никой не го е придружавал по кандидатстудентски изпити, никой не му е търсил квартири.
Всъщност, знам само къде беше една от бившите му квартири.
Предстои да говоря на голямото си дете за евентуалните му деца и за мааалко по-голямата вероятност.
Ми те го обърнаха на майтап, и разговорът се размина. Големият каза - тате, преди да почнем бебе, най-напред на теб ще кажем.
Ще видим докъде ще стигнем с малкия, но един ден баткото ще трябва да поеме грижите за него, надявам се да останат малко. Напоследък ходим насам натам по нотариуси - ами той се подписва където му покажат.
Хем му говорих, че не бива така, трябва първо да прочете, или поне да попита нас.
Баткото е по-голям авторитет от нас. За съжаление, идва рядко.

Валенце, темата ти е много хубава. Още щом я пусна седнах да пиша, но.. малкото Алгелче си имаше свое мнение по въпроса.  

Моите дечица са с голяма разлика. Когато му казахме, че ще става батко, той толкова присърце прие това. Следеше в интернет развитието на бебето по седмици, когато пишеше, че то чува, започна да му чете Мечо Пух.. После се роди Ачето. Решихме да му кажем, да му обясним. И така.. още на 2-рия ден след прибирането ни у дома му казахме, че неговото братче е по-различно и ще има нужда от много повече грижи и любов. Той си поплака.. и някак изведнъж порастна. Искаше да го гушка, да го храни.. И сега е като орлица отгоре му. Понякога ме пита: "Кога ще проходи Ачето? Кога ще се научи да говори?" Въпроси, на които и аз не знам отговорите. Знам, че му е мъчно и на него, но някак си той прие нещата "по мъжки" и за него като че ли това няма значение. Той си мечтае как ще го научи да рита топка и разни такива неща.. Онзи ден например се опитвах да науча Ачето да си отваря книжката. Той ме погледна и ми каза: "Мамо, по-добре му я отваряй само в едната посока, за да не го объркваш." Аз не се бях сетила, но ето.. батко отнови мисли за него.
Няма как твоа, което се случва в ежедневието ни да не се отрази на децата ни. Важното е да намерим баланса и както си написала ти, да не прехвърляме очакванията си върху другото си дете. За мен ключето се крие в любовта и хармонията в семейството. Вярвам, че братчетата и сестричетата на нашите специални дечица ще бъдат много по-добри хора и няма да се чувстват обременени или ощетени заради братчетата/сестричетата/ си. Трудно е - ДА, но нима някой от нас, пишещите тук се плаши и спира от трудностите?  

 Валенце, темата е съвсем "вътрешна" за нас.
 И моите момчета са с голяма разлика. Много го чакахме малкото, баткото все се сърдеше че е сам, голяма радост беше че ще е момче.
 Като се роди всичко се обърка, операции ,по  болници ходихме първите 2 мес.,нямаше цветя и веселби за бебето.
  После се наложиха болезнени манипулации вкъщи .Като се заемахме с тях баткото и майка ми се изпокриваха, защото не можеха да понесат как ревеше бебето. После свикнаха да ходят като сенки из къщи, защото от най-малкото бебето се стряскаше и повръщаше.
 Цялото минало лято баткото преживя огромен стрес, много се тревожеше първо ще оживее ли бебето, после само ме питаше, ще се оправи ли. Като взе да се стабилизира Боян и да посяга за играчки, почна  да повтаря - ще се оправи, ще се оправи...
 После постепенно разбра всичко за брат си и диагнозите му и онзи ден ми каза, че май е сгрешил дето е поискал брат. Не му харесва че брат му има нужда от толкова грижи и съобразяване.
 А отгоре на всичко баш сега го хванаха и хормони и реши да утвърждава характер.
  Най-голямата полза на баткото е, че взех да му правя закуска, защото бебето яде само заедно с него.

Много интересна темичка.Моите деца са с разлика 3г и7м. Баткото ни все питаше защо Христина не ходи на децка градина всеки ден и как така се разболява толкова често и той искал да е болен за да си стои в къщи /а той беше предучилищна/трябваше всеки ден да ходи.За сега това отшумя По принцип са свикнали да играят заедно той доста се съобразява с нея например кога то сме навън пред блока има места където той може да ходи сам но когато е с нея не и много такива отстъпки прави нашия батко е понякога го награждавам с цирк да стои до късно на вън повечко сладоледи и лакомства идр. такива .Разбира се това си е от чиста вина от моя страна.Но пък и без да и правеше тези отстъпки пак щях да правя хубави неща за него.По принцип винаги съм искала поне две деца и повече дори но нямам финансови възможности за повече.За мен е важно да са задружни и сега и като големи аз също имам батко и в по голямата част от съзнателния си живот сме и се разбираме добре.това е от мен за сега.

Много хубава тема - сега я виждам. Ще пиша подробно по-късно.

При нас, че сме стигнали до тук - от добре към по-добре - благодаря на баткото.

Четох и поплаках.Както се казва " добре дошли в клуба".Най- ми е трудно и болно, че не се справям.Каката не разбира и наполовина от случващото се,само знае че вечно ме няма и станах само един шофьор за нея.Малкия, да ми е жив и здрав, е щур като за трима.Обсебил е всичко не дава да се приближа до нея.А въпросите кой колко е различен , ще дойдат малко по късно.Дано оцелея психически до тогава,за да мога да давам точните отговори.

За съжаление нямам опит, за да пиша в темата. Но ще поканя един такъв "батко" да пише тук, с който сме говорили по въпроса. Дано се съгласи да пише.

Нямам опит, но с всеки изманат ден се чудя как и кога трябва да обясня на едно 8 месечно бебе, че сестричката му е болничка. Той я обожава, но за сега си мисли че е една голяма кукла- скубе я, хапе я - даже без да иска и прави рехабилитация като е пипа по крачето.А тя горкичката не може да се защити- нито може да се помръдне нито да каже нещо.Всеки ден го уча като се събуди да я целува по бузката, така се надявам да се привърже много към нея и да я защитава. Не знам, надявам се времето да ме научи кое и как е най- доброто !!!

Ами ... май аз съм баткото ...

Успях да прочета темата още френда като ме "подкани", но се преселихме оттатък големия гьол и едва сега (има няма полунощ) ми остана време.
Ако за някого съм прекалено краен, моля, да не ми се сърди: Просто аз така съм ПРЕЖИВЯЛ нещата.

Мами и татковци, не забравяйте, че Батковците и Каките са ... Деца!
Ако го забравите дори и за миг, те ... ще пораснат преждевременно.
А няма нищо по-лошо от преждевременно пораснало Дете.
Не лишавайте детето си от Детство, нямате право на това!
Все още е 02 август и аз все още съм рожденик. Навърших 44 години, 41 от които съм Батко.
Вълка е прав, Баткото е самостоятелен, но ще се окаже, че е по-самостоятелен от колкото ви се иска.
Не случайно вълка тъгува: Баткото няма нужда от родители.
Трудно ще намерите по-голям вълк-единак от мен.
От 25 години се оправям сам, без да изпитвам нужда да се допитам до родителите си.
От много, много години знам, че още от три годишна възраст имам дете: Брат ми!
Не знам кое е по-вярното: Съпругата ми аз ще се грижим за три деца (Александра, Никола и Брат ми) или, съпругата ми аз ще се грижим за трима възрастни (Майка ми, Баща ми и Брат ми).
Не забравяйте (вълка го знае), че този въпрос чака и вашето по-голямо дете. Оставете му поне Детството!
Нека знае, че братчето или сестричето му е по-различен.
Нека е съпричастно (помага) колкото иска.
Но не очаквайте, Баткото (или Каката) да ви отмени!

Не го лишавайте от Детство!

Ами ... това е ...

Не съм видяла темата иначе ми е интересна.
Довечера ако ми остане време ще пиша за моите деца, сега ще копирам една статия на немски психолози, които са направили изследване на много семейства в които живеят съвместно деца с увреждания и здрави деца. Те правят следните изводи за  това как се отразява подобно съжителство на здравите деца:

Отрицателни аспекти.
-Влияние върху възможността за спокойна игра(налага се да се пази тишина, заради спящото дете,счупени играчки. Проблемът е същият както и при обикновените деца, но мащабите са други).
-Пречи се при писането на домашни (липсата на покой, повтарящите се скъсани тетрадки). Рушене на личните вещи(книги, касети)
-Въпросът как да се каже на съучениците? Как да се реагира, ако приятелите наричат брата(сестрата) откачалка?
-Здравите деца изживяват нервното и физическо претоварване на родителите, което влияе върху взаимоотношения по между им. Често здравите деца приемат брата(сестрата)- инвалид, като любимец и смятат, че той/тя получават всичките грижи и че само тях ги глезят. Нещата могат да станат толкова сериозни, че децата да започнат да се чувстват виновни за това, че са здрави.
Могат да развият чувство на злоба и ненавист, които никога няма да бъдат изказани на глас.
Здравите деца се чувстват изоставени.
- Някои деца като видят огромното напрежение в семейството, не искат да създават допълнителни проблеми(например проблеми в училище) на родителите си, не споделят с тях, като лишават себе си от чужда помощ. Душевно напрежение.
-Често здравите деца са между чука и наковалнята. От една старана: в семейството детето с увреждане е обичано и акцентирано, - и обществото, което не винаги приема децата-инвалиди.
Заради това може чувствата към болния брат(сестра) да охладнеят.
- Допълнително натоварване идва и от желанието на родителите, след смърта им, братята и сестрите да поемат грижите за болните си брат или сестра. Особено силно душевно беспокойство се наблюдава при сестирите, заради страха им от отсъствие на личен живот, деца, т.к те трябва цял живот да се грижат за своя брат(сестра)-инвалид.
Положителни аспекти
- Братята и сестрите на децата-инвалиди развиват най-високата степен на отговорност, търпими са, винаги са готови да се притекат на помощ, социално са високо развити..
- В състояние са личните си нужди да поставят на заден план. 
- В сравнение с връстниците си те порастват по-рано, по-рано стават по-сериозни и по-мъдри.
- Някои от тях даже се гордеят със способностите на брата(сестрата).
- Здравите братя и сестри се отнасят критично към себе си и разказват откровено на психолозите за своите положителни и отрицателни черти.
- Наблюдава се липса на агресия при караниците между братята и сестрите.

Без съмнение върху формирането на личността на здравото дете оказва влияние има ли то брат(сестра)-инвалид. Основен фактор за спокойствието на здравото дете е спокойствието и доволството на майка му. Ако майката трудно "приема съдбата си" и е нервна и изтормозена - толкова по-силно е душевното  натоварване на здравото дете.