За братчетата и сестричките на нашите деца с увреждания

След време и аз ще пиша тук...баткото знае,че бебето е в болница,но още не сме го подготвили,че е болен и че не трябва да го разплаква,бута,гушка и т.н.
Дано да нямаме проблеми

От известно време си мислех да пусна подобна тема... Все за това мисля, а и нямам време да почета по въпроса, иска ми се да отида и при някой квалифициран психолог...
При нас Теди е каката, на 6 год., а Сами е вече на 2 год. и е болното дете... Теди го очакваше с голямо нетърпение, и това може би донякъде усложни ситуацията, че първите 6 месеца малкият не си беше вкъщи - все по болници, в дом... Много се стресира, много се притесняваше. Откакто той е вкъщи, от нейна страна е имало само и единствено безгранична любов и ревност, но за неговото внимание: в смисъл, че тя се сърди, защото ние се грижим  и се занимаваме с него повече, отколкото тя, че не й позволяваме да прави всичко, което ние правим. Мята го на всички страни, все едно е кукла. От една страна й обясняваме, че трябва да внимава, от друга страна просто нейната любов е много бурна. А и аз въприех максимата, че щом не се разплаква, значи му харесва. Той от своя страна също много я обича. Изобщо едни струи любов, не си е работа
Теди обаче много се притеснява, когато е болен. Досега не съм й казвала диагнозите му, още е малка, нито съм й обяснявала прогнозите. Тя знае, че Сами е болничък и че нещата ще стават по-бавно. Знае, че всички здрави деца на тази възраст са проходили, но че с него ще трябва още да работим, за да проходи, живот и здраве... Не я обременявам повече...
Непрекъснато ме тормози фактът, че тя ще бъде обременена с грижите за него - знам, че ще стане по-добър човек, но ме притеснява как ще го приема с годините, как ще се чувства, когато го обяснява на приятелите си...
И още едно нещо: ако правя нещо с нея, чувствам угризения, че в този момент не се занимавам с него, и обратно - когато съм със Сами, чувствам угризения, че не съм с Теди. Непрекъснато си мисля, че ощетявам ту единия, ту другия. Мисля, че намирам някакъв баланс, доколкото обаче фактическото положение го позволява...

Мими скоро ме попита какво е това на коремчето на кака/белега от операцията/.Обясних и,че когато е била бебе кака и е била болна и са я оперирали.Тогава Мими,с типичната детска наивност каза:ясно,боляло я е коремчето и като са я оперирали и е минало.Оставих нещата така,не съм задълбавала в обясненията.Общо взето забелязвам,че Мими си обяснява неща някак простичко,така,както тя си ги разбира.И това ни устройва май всички.Но никога не съм и казвала,че кака и е болна.Просто,че е различна .Мими го приема съвсем нормално.Когато сме навън и някое дете започне да се опитва да завърже разговор с Бубка,Мими се приближава и казва:кака не може да говори добре и ние я учим да говори.

Мислиш ли, че е грешно, че й казваме, че Сами е болен? Но някак си идва много естествено - в болница е, и обясняваме, че е болен... Все пак доста време изкарваме там, за съжаление...

Според психолозите самото дете с някакъв проблем трябва да знае, че е различно.За различността и болестта се информира детето в момента щом се разбере за него.Например дете родено със СД му се казва още в родилния дом, защото просто при тези деца различността личи още при раждането.За братята и сестрите важи същото правило.Децата са много сензитивни и усещат лъжата - а не им казвайки истината, която те усещат ги обърква.Когато са информирани за проблема, болестта или както и да го наречем е по добре за тях.
Попитах няколко психолога дали да кажа на различното дете, и на здравото дете за проблема, и всички бяха категорични - ДА, ама защо още не сте им казали.

И още нещо - ако дете с проблем посещава психолог - то другото дете, или друг член от семейството не би трябвало да посещава същия психолог.Не ме питайте защо - сложно обяснение - слава богу разбрах го, но не мога да го обясня 

Това важи за всички каки и батковци!
Скоро се запознах със семейство в което мъжа е палестинец и стана на въпрос че при тях средно на 1 сем. се падат по 6,8 деца ! Изумена попитах - как се грижат за тях , отговора беше- големите гледат малките!!! Отговорих им както  Клисуров !

О,не,Наде,нямах предвид въобще теб и Сами,не съм се изразила правилно.
Имах предвид факта,че ние така или иначе никога дори помежду си с мъжа ми не говорим за Бубка като болна.Хидроцефалията беше болест,докато не сложихме клапата,тоест малко след раждането.А самото поведение на Бубка,липсата на говор и прочие дори и ние двамата не приемаме за болест,а точно за някаква различност и съответно проблем на детето,не за болест.Затова написах,че не сме казвали на Мими,че кака и е болна сега.Казвали сме и,че е била болна кака и,когато се е родила и затова сме и правили операция.

Темата ме вълнува писала съм и аз в нея и искам да продължа да я следя.