Случки

Поздравления за темата!
Като четох преживяванията ви ми беше и смешно, и тъжно. Но трябва справедливо да отбележа, че обслужването се подобрява все пак. В повечето случаи продавачите са толкова мили и любезни, че чак ходят след мен и все питат с какво да ми помогнат. Лошото в моя случай е ,че аз обикновено знам само , че ми трябва напр. блуза, но каква точно избирам след като видя стоката. И това ходене след мен преди да съм огледала всичко и да реша дали искам нещо, много ме изнервя.
А една неприятна случка: преди около 3 дни влизам в едно магазинче  с мисълта, че ми трябва пола . И аз не знам каква точно, но се надявах нещо да ми хареса. Виждам нещо в найлонова опаковка, което ми хареса като цвят. Посягам да  го взема, за да го разгледам  и чувам:"Госпожо, не пипайте. Тези панталони ги има ей тук" Да де, ама аз откъде да знам, че са панталони, няма етикет, няма цена...Не пипнах, но и няма да вляза повече там.

eli_c, много мило и хубаво си писала.


Аз общо-взето се забавлявам. Още не съм отвикнала от родните образи. Кефя се на прохладата, миризмите, свежите хора сутрин....И това, което ще напиша, не би ме подразнило, ако не беше точно Националната художествена галерия, но...

отиваме да разгледаме постоянната експозиция. Бяхме с бебето и си взехме количката с нас. Рампи няма никъде. Попитахме жената, която ни продаде билетите, къде са им рампите, а тя отвърна:"И царят е ходил пеш по стълбите!" Попитах тогава какво правят с инвалидите....отговорът беше: "Ееее...миии....не можем да им предложим асансьор".
Дворецът е в ужасно състояние, картините са зле осветени, а подът/не знам колко е оригинален/ скърца на всеки сантиметър толкова страшно, че претупахме набързо разглеждането. И без друго новата експозиция със соцплатната е представена скучно, безинтересно.

иначе не мога да се оплача от продавачки, вратата ми отварят, за бебето помагат, в месарницата бяха толкова жизнерадостни, че чак се стреснах, не съм свикнала на някои им личи, че не им идва отвътре, но се стараят....това определено е добре.
ама и аз все съм с бебе, всички му се радват.


аа, и за билетчетата се сетих. Един ден ми се наложи да пътувам с автобус от Подуене до Орлов мост. На спирката/и на следващите три спирки/ не се продават билети. Шофьорът заяви, че нямал. седнах гузно, питах хората край мен - и те нямат излишни. тогава седящият до мен ми показа оставен до стъклото под перфоратора билет, продупчен. викам, ами ако не е оттук? Човекът извади бяло листче от чантата си, грижливо го откъсна, продупчихме го и сравнихме с билета. Като слизах, го оставих пак там.
не  е нещо ново, по-скоро се учудих, че още се случва. И че хората продължават да са солидарни по такъв начин.

Случки - безбройни! Всеки един ден в България ми обогатяваше колекцията от абсурди.

Понеже всички сте писали за продавачки, сервитьорки и подобни, аз ще разкажа други.

1. В автобуса. След като сме изгледали Транспортер 1,2 и 3, помолвам шофьора да пусне някакъв друг жанр, че главата ми гръмна. Пуска той класика от 70те години с Делон и Белмондо. Аз си викам " брей, те да имат такъв филм тук" и цъкам с одобрение. След 15 изтекли минути от новия филм, шофьорът казва на другия - "Маай гу тоя педер*стки филм, тя баба ми гуй гледала". Вторият вади филма, първият хваща диска и го мята през прозореца демонстративно. След това се пуска отново Транспортет 1.

2. Втори ден в България. Излизам на среща в супер настроение. Облякла съм се, направила съм си косата, гримирана и изтупана. Отдалеч виждам трима токмака по потници и джапанки пред един гараж как ме гледат, че се приближавам. Задминавам ги и зад гърба ми се извиква - "дебела свиня" Останах потресена. Искам да споделя, че имам 3, 4 нещастни кила за сваляне, даже отдавна не съм била толкова стройна. Нося пнаталони 38 номер и месата ми не излизат над талията. Тези простаци може би така са искали да ме свалят. Просто умът ми не го побира някой непознат да ме обижда по този начин.

3. Качвам се на такси в София. От Халите искам да отида до входа на южния парк, там където свършва Витошка. Това са 3,4 минути път. Казва ми сметка 17,40. Аз в шок! Моля го за касова бележка. Давам му 20 лева и си чакам рестото. Той няма. Аз чакам ама съм отворила вратата понеже ще слизам. Той явно хич няма намерение да ми връща, защото реши да потегли, а аз бях с един крак навън вече. Направо или трябваше да скоча от таксито в движение или незнам как иначе щях да сляза.

4. Пак същия ден в София. Сядам на Пиротска на една тераса понеже свириха две улични музикантки много приятна музика. Плащам си и решавам да посетя тоалетната преди да тръгна. Тъкмо влизам вътре и някой започва да чука по вратата ми и да се мъчи да влезе. Питам какво има, казват ми " излизайте бързо". Отварям вратата и една сервитьорка ми крещи ( чак ме наплю ) - " ти клиент на заведението ли си?". Аз казвам, че да. Оставя ме, аз пак влизам в тоалетната. 2 минути по-късно излизам и искам да си ходя. Заобикалят ме 3 сервитьорки в кръг и се започва кръстосан разпит къде точно съм отвън. Аз казвам, че вече си изпих питието, платила съм, тръгвам си. Те питат коя е била моята сервитьорка. Аз не я видях, казах, че май я няма вече. Те ми викат " ти лъжеш". Звънят по телефона на някой си ( явно момичето, което си е свършило вече смяната ) и започват да ме описват по много глупав начин, аджеба ме разпознае колежката им. И чувам само " иначе ще си плаща тоалетната". Добре че май бях разпозната, защото иначе щях да плащам 40 стотинки кенеф  

Случки бол в Абсурдистан. Това са пресни отпреди седмица някъде. Трябваше все още да съм в България, но си съкратих престоя и си признавам, че не съжалявам. Нямам носталгия и се радвам, че се прибрах вкъщи. Моето вкъщи отдавна не е там, а тук.

И последно ми се иска само да споделя колко се ужасих от това, че всичко живо псува по най-каруцарски начин. Толкова е гнусно, толкова е отвратително, че за две седмици оглушах умишлено. То бива бива простащина и грубост, аз просто нямам думи!

Никой не си раzваля почивката с кеф и не zадълбава специално в негативните ситуации. Но понякога те просто не те подминават и не те оставят да се наслаждаваш на почивката си. Макар че в тоzи ред на мисли, аz в България на почивка не ходя, прекарвам част от отпуската си там, както каzва един приятел, но в никакъв случай не е почивка.

Ами много ми се иска да не се връzвам на нищо. Например ужасно ми се искаше да си свиркам под носа и да не връzвам когато майка ми я обвиниха в един детски клуб че е откраднала 200 лв. Първо се окаzа че си държат парите абсолютно беzприzорно zад някакво перденце. След това причината да се спрат на майка ми, беше zащото водела детето там от скоро. Ами ние стоим по 10 дена в година в България, от колко време трябва да го води zа да не я подоzират че им краде парите? И след като тя си иzсипа дамската чанта и се окаzа че има 20 лв всичко на всичко у себе си, след като съблече и детето голо zа да видят че и по него няма една стотинка, а не 200 лв, я обвиниха че покупките и от супера също са крадени и иzвикаха полиция. Накрая си намериха парите някъде в собствения си клуб и не си направиха труда дори да се иzвинят, а майка ми 3 нощи не можа да спи от преживяното. Който е много голям непукист може и да не обръща внимание на такива дреболии и да си свирка. Но аz не мога. Заобикалям въпросния клуб и всеки път ми става невероятно гадно като мина покрай него. Не zнам в колко страни по света по преzумция клиентът е виновен и където на друго място докаzваш невинността си, но със сигурност се убедих че в България е така.
И на фона на преживяванията ми преz последните 2 години съм абсолютно категорична че обслужването поне в София се влошава, не се подобрява. Много ми е мъчно от всичко това, но както каzах, някак си не мога да гледам с беzраzличие на такива случки като горната.

 
ти майтап си правиШ 
аз за подобно неЩо бих ги съдила, тук, там, където и да е 

feiam, много ми се иска да си правя майтап, но zа съжаление случката е реалност, като най_неприятните подробности дори съм ги спестила zа да не става прекалено досадно.

Моята първа реакция също беше: съд. Но както каzах аz стоя по 10 дена в година в България и не мога да прекарвам това време в съдилища. Майка ми пък, иzобщо нищо няма да направи zащото тя е от поколение което е свикнало да го тъпчат, да го гаzят и да приема всякакви унижения. И така реших да не си съzдавам повече неприятности. Мислех да пусна тема поне в Нашите деца и да предупредя какви неща се случват в тоя клуб, но когато се прибрах ме zавъртя една шайба и дори и това не направих. Макар че само с нашата търпимост такива случки са въzможни и би трябвало да се борим по_енергично с тях, приzнавам.

а ти с майка си ли беШе?

За щастие не бях с нея, zащото у мен с голяма вероятност щяха да намерят и повече от 200 лв и тогава вече иди че докаzвай че не си камилче. Майка ми ми се обади по едно време и аz се върнах, хванах края на драмата, включително и полицейската намеса. Полицията ни предложи да подадем жалба. Майка ми откаzа.

а Ок ясно
с теб не биха посмяли да се държат така 

абе направо напиши кой е клубът. В Нашите деца си има тема за детските клубове, това не  е шега.

И аз съм "за" да споделиш кой е клуба. Ама че наглост, да обвиняват човек ей така. Това направо ми разби представите, както и случая със сервитьорките и тоалетната на mystic, те още малко защо не са повикали полиция да изясните случая.

Ама разбира се , че трябва да кажеш кой е клуба. Този път е била майка ти , утре ще е някое от децата ни.
А случая с mistic  изобщо не ме учудва- в много заведения има бележка, че тоалетната е само за ползване от клиенти. Даже и срещу заплащане не позволяват на други да ги ползват.

Мен ме учуди случката с тоалетната, защото не ми се вижда нормално да ти правят едва ли не очна ставка за една тоалетна.

Клубът не го паzя в тайна. В София е, детски клуб Лейди в Дървеница, точно на спирката на Технически университет. Случката е от миналата година, но ние вече не го посещаваме, макар че е на много удобно zа нас място. Малко ми е трудно да обясня на детето zащо не може да ходи там, а то всеки път се zаплесва по шарените съоръжения, но zасега удържам фронта.

  Вяра, нямам думи...

  За съжаление и аз мога да напиша куп случки, подобни на тези с mystic.
  Положителни неща в последните 4-5 години не са ми се случвали.  

  Винаги си отивам със страхотен ентусиазъм и след 2 дни вече ми се плаче и броя дните до завръщането ми.  
  
  По миналата година страхотно ме вбеси една госпожица на рецепцията на реномиран хотел на Златните.
  Подавам документите на мен и съпруга ми и тя съучастнически ми намигва.
  След като мъжа ми си даде кредитната карта да плаща, госпожицата ми подшушна на български : "А така, да плащат ..."
  Когато й казах, че това е съпругът ми, тя ми  подхвърли иронично :"Всички така казват..."
  Факт е, че в Италия съпругата не приема фамилното име на съпруга, ако това я е накарало да се усъмни, гледайки документите ни...

  Но какъвто и да е случая, такъв коментар е абсолютно недопустим.