Случки

Във връзка с това, което Джи каза (днес сме си плюли в устите с нея), и аз да кажа - усмивката и възпитаното отношение се мултиплицират, повярвайте ми.

Иначе разказът на Ванхорн е ужасяващ, и знам за отношението на медицинските лица към бабите ми, едната вече покойна. Трагично.

а понякога предизвикват въпроси от рода на `какво си се нахилила като пача, ма?`...

аз не съм избирала пък и не съм от особено патриоти4но настроените дами, но от 2 дена се 4удя за някаква странна слу4ка и не мога да се сетя. вярно, ходя си рядко и за кратко, може би прекалено кратко.
оправих документите на децата без връзки, без бутилки и без подмазване, е, опитаха се да ме нервират, ама то като 4е ли италианската бЮрокрация не го прави 
да не му се налага на 4овек 

по магазини и ресторанти, никакви проблеми (изклЮ4вам цените, ама те са обект на друга тема)
(е, малко се 4удят, ако поздравяваШ, или, камо ли се усмихваШ, ама нейсе, преживява се  )


ето, може би единственото неЩо, което леееко ме у4уди, е 4е ако имаШ нужда от някакви оферти за ремонт в къЩи, или директно за върШене на някаква работа, не мож я свърШи по телефона, и дори трудно благоволяват да ти дойдат до къЩата да видят, ако не не им "замириШе" на мнооого работа
това, някакви минимални поддръжки, за ниЩо го нямат 
ми сигурно имат много и добре пе4елят, к'во друго да си помисля? 

за превозните средства съм като Джи, не знам дали някои хора не реШиха, 4е се стискам за такси  , оба4е ми беШе голям кеф да се потръскам на трамвая, или тролея, по някакви марШрути, които някога са озна4авали неЩо за мен. това са си някакви носталги4ни изживявания, оба4е, ако трябваШе всеки ден по няколко пъти задължително да се возя, и да ме 4акат задължения под 4ас, сигурно нямаШЕ да ми се стори особено романти4но 

тъй де, дрън дрън, без ниЩо конкретно да кажа 

Джи, щях да те обявя за мазохистка, че си се качила в жегата на автобус..Но и аз като си бях преди 3 месеца в БГ качих синчетата на софийски трамвай. Беше ми интересно и на мен как си купуваш билетчето от едно автоматче вътре, а не трябва да обикаляш будките. 
Лошо отношение не срещнах, или може би повече ме съжаляваха- сама с 2 дребчовци на път, всеки се опитваше да помага с каквото може.

Е това си е част от колорита. 

Така е, просто и те не са свикнали някой да им се усмихва, трогват се   ... Доста намусени са хорицата.
В интерес на истината аз добре си спомням защо съм се махнала  , даже като слозаме от самолета винаги казвам на мъжа ми че искам са се кача обратно   , притеснено ми е, особено с детето.
Съжалявам че ви са се случили такива ужасни неща   !
Може би затова нямам кой знае какви лоши впечетления , даже и с майка ми не го пускам, страх ме е от всичко и всички . Предпочитам да се движим с мъжа ми, със сестра ми и т.н., най вече с кола. Собствените ми роднини имат нужда от озаптяване понякога   ... Наложи се да идем на алерголог за малкия, нахапаха го лоши комари. От вестника намерих телефон, обадих се, лекарката беше много мила, няма свободни часове но каза да отидем щом е спешно. След 30 мин вече сме там, не можах да повярвам как се нареждат нещата. Седим си и си чакаме, хора с часове влизат, имаше 3-4 човека, една бременна, жена с малко дете с астма ... Еми майка ми три пъти се опита да ги пререди   , и ние сме били спешни, умрях от срам. Даже отвори вратата на стаята след поседната жена, да говори с токторката, зер сме с връзки, тя каза да дойдем  . Еми смъмри я  , изчакайте, ще влезете казва. А мисля че не беше такава, що за маниери са нападнали всички  ...

Сетих се за паспорта на сина ми.Като стана на 2 месеца го заведохме в  Бг и аз го регистрирах в общината и той получи бг-гражданство.Да,ама нали бг-гражданите само с бг-паспорт минават границата и отиваме да му правим паспорт-експресна услуга.Едва му направиха снимка-главата му още се люшкаше нестабилно.После висяхме половин ден на опашка да подадем документите и като дойде нашия ред,служителката казва -"такова лице не съществува".Казвам и аз,че лицето спи в макси-козито в краката ми,а тя ми отговаря-"може,но за нас това дете още не е родено ".
ДОбре,че сина ми беше записан в паспорта на мъжа ми и той излезе с него без да му правят проблеми.Следващия път като си ходихме за Коледа му направихме паспорт и оттогава винаги ни питат на границата дали бебето има двойно гражданство и искат бг-паспорта.Един ден на контрола един полицай ми каза"Това бебе не е ваше, вие с те с кафеви очи, а неговите са сини , а като гледам и баща му и неговите са кафеви".Аз обаче реших да се пошегувам и му казах,че съседа в Холандия има сини очи. Този умник се позамисли и каза-:"А,такава ли била работата.Тогава става "

Нямало го е в компютрите още  , как да му издадат паспорт. Аз имах подобен случай в САЩ - седя на стола пред бюрото, лайв, в цвят и звук, а човекът зад бюрото ми обяснява, че няма доказателство, че съм влязла в страната още, да дойда след 2 седмици.

Kartinka, това с очите наистина ме разсмя. 

Ох, на това се смях с глас. 

Това ми напомня разказа на моя позната. Дядо й живял 42 год в Щатите (Чикаго) и се връща на 80 год в БГ. Решава да иде на гости, но преди това се спира в местния магазин да купи кутия бонбони. Тъй като не познава нито една марка пита продавачката седяща в ъгъла: "Добър ден. Извинете бихте ли ми препоръчали кутия хубави бонбони" от другата страна следва мълчание 1 мин, той повтаря същото изречение при, което продавачката отговаря: "Ти кьорав ли си бе"   И сега се смея на това. Тя каза, че дядо й често си мърморел на английски и повтарял на български, че ако ще трябва да живее там дълго по- добре да умира по- скоро. То, така и станало. Горкия човечец.

Аз това и друг път съм го разказвала...

Майка ми почина у дома. Трябва личния и лекар да дойде да напише смъртен акт. Звъним, сестрата ни казва "докторът го няма, няма  мобилен, звъннете утре".  Както и да е, намираме агенция, която сама щяла да си доведе лекар. Не доведоха лекар, но дойдоха две момчета по дънки и агентката, която беше безумно мила и търпелива, но облечена като фолк звезда. Бяло лачено яке, руса грива накъдрена, огромно деколте, злато дрънчи... Момчетата запушиха трафика с катафалката, следователно нервни да не стане нещо. Завиха майка ми в одеало и така я помъкнаха надолу, през улицата, до колата. Аз не гледах, щото нямаше да го понеса това...

В деня на погребението попът каза, че няма да я опее, ако не платим 300 лв за задължителен хор... Платихме си. Пристигат хората от агенцията - по дънки. Ковчегът олющен. Замъкнаха го в църквата както се мъкне хладилник. Храната за раздаване беше внесена след майка ми в наилонови торби. Абе просто... пълен ужас, а ние седим и мигаме само, абсолютно неадекватни. Майка ми много обичаше церемониите, да е красиво, със стил, а това беше просто... Поне хорът добре пя и всички приятели и роднини бяха на лице, с много хубави цветя.

Ванхорн, много гадно ми стана и на мене от твоя разказ за брат ти. Напомня ми това, което майка ми разказваше за смъртта на баба ми в болницата. Майка ми се поосвести психически от травмата около година по-късно, като дойде тук и прекара няколко месеца с нас.
Аз отивам в България с нагласата, че трябва да ми е приятно - не за друго, а ми се свиди да пропилявам две неработни седмици в запаметяване на лоши неща. Имах само един кофти спомен миналото лято, който не мога да забравя - примитивен патриотарски удар под кръста от човек, от когото изобщо не очаквах, в резултат на което вярата ми в носителите на т.нар. културни ценности в страната е леко поочукана, но си давам сметка, че и това са не чак толкова важни подробности.
Разни изцепки на обслужващи персони мога да си спомня, ако се позамисля, но като цяло помня хубавото.
В детски клуб "Лейди" съм била няколко пъти преди 3 години с децата и всички бяхме доволни.
Миналата година пак го посетихме два пъти, но те вече са големи за там.

Аз предпочитам да пазя само хубавите спомени.С много добро впечатление останах от продавачката на щанда на подаръци  в "сувенирната палата" във Враца,много любезна и приятна жена.Е в повечето магазини продавачите те  гледат на кръв,или още на прага те посрещат с"какво си търсите?",та ти изчезне желанието  да разглеждаш.Да не пропусна да спомена и оценяващите погледи отгоре до долу,много ги мразя.От миналата година нямам оплаквания,отидох на концерт на Crematory и ми се напълни душата,толкова много приятели видях ,толкова добри спомени,изкарах страхотно

Всички  явно са 3абравили какво е Бг ,с какво работно време работят хората там дори и по пра3ниците,и   то 3а дребни пари.След като се върнах и а3 след  1вата година  в Бг ми направи отноШението малко кофти впечетление,направих някой и друг панаир,после ми стана  кофти,не намирам хората 3а виновни ,след като страната така ги третира,оттогава досега не ми прави  особено впечетление некомпетентнто обслужваме,3аЩото това си  е моята БГ и въпреки всичко ,хората се променят към  добро,не намирам 3а стимулираЩо  да има ка3вам навън как работят.Не се чувствам равна ,дори се  срамувам да кажа че не  живея там.Работих в Бг някога с туристи  в мага3ин  3а дрехи ,пред който пуШихме не  когато няма работа ,а когато ни се  пуШи ,повиШиха ме 3аради  отличното обслужване,и  именно когато някоя фръцла,дойде и  3апочне да ми се прави че не  помнела думата как била  на  български и да ми се лигави,точно тогава ,ама грам внимание не   й обръЩам,дават ти да ра3береШ,че оЩе малко и може да те  купи,което не  е така,В3емах почти колкото в3емат тук сега,и  нямах  оня стрес който го има навън,вие го 3наете ,и се чувствах  много по добре,Всяко лято прекарвам   на море  в БГ ,това исках някъде  по островите,но моя който не  е българин ка3а България и край.Опитайте да се поставите в условията на работеЩите  на дребни работи в БГ,не е  лесно.

Случки иначе имам много,да ра3кажа и а3 една,имам куче мопс,ра3хождаме и3 центъра и реШавам да вля3а  в  банката 3а малко,сеЩам се  ,че   там може и да не ме пуснат с куче ,но то тогава беШе пале на 3 месеца ,мъничКО и г  в3ех в ръце,рискувам да вля3а,(ДСК).На входа вътре СЕДЯТ двама пенсионери с табелки,охрана на конуШмак,тъкмо да попитам,единия ме поглежда и ми прави  жест с ръка НАВъН,и ми ми ка3ва,с тва куче ЯЯЯЯ навъни  ,ра3махва ръка все  едно съм просеЩо циган4е,леле ,откачих,като отворих една  уста,ти на кой махаШ бе,къде се намираШ,да не си на  село с  овцете да ми махаШ бе  ,яяя ,Ще викаШ у вас  бе  чобанин,и т.н събрах сеирджии,в крайна сметка и а3 не се пока3ах  в по добра светлина ,но нямаШе и нужда,ако бях опитала културно да му обясня,при неговия пост как трябва да  се държи  и по какъв начин трябва да ми  каже че кучета не се  допускат,нямаШе да ме ра3бере.Оплакване направих при Шефа на  банката .Та така ,Бг е била винаги години на3ад  в стандарта и  оЩе много Ще бъде така,просто си е такава,никога не  е  било по добре ,комШиите Румъния и Сърбия са оЩе по 3ле.Придържам си  нервите  оттогава   а и мисля ,че когато си  супер мил,към някого няма как да  се държат с теб  кофти