Случки

Ох, случките от забавни започнаха да стават  тьжни. Ванхорн настина много потресаваща история. Моят татко сьщо си отиде и дори не ми се иска да мисля. Почина си в болницата.
Да ви кажа аз гледам да не обръщам внимание на негативните неща. Най-много от всичко  ми липсва семейството ми и винаги сьм толкова щастлива когато ходим до Бьлгария. Обикновено ми взима 2-3 дни да се окопитя от пьтя и промяната и след това сьм в свои води. Докато близките ми са здрави и добре и аз мога да им помагам с каквото мога, другото няма значение. Груби продавачки, служителки и всякакви там неуредици не ме тревожат особено когато сьм за такова малко.
По въпроса за паспортите, сьщо влязохме с българските и много не сме се замисляли. Преди две години, малко ни гонеше параноята, че толкова настояват на  бг паспортите при влизане в страната. За сега проблеми няма и да се надяваме, че така ще бьде занапред.
Сетих се за още нещо. Ние бяхме в София по време на изборите за евродепутатите. Мисля че беше на 2-я ден от пристигането ни. Сьпругьт ми реши да гласува, малко като на шега, но  като отиде в избирателната секция се оказа че името му фигурира в списъците и той гордо гласува.

блажка брат ми си водеше децата на училище и след това отиваше сам на химио терапия. Много силен дух имаше. Ден преди да почине отиват със снаха ми да му прелеят малко кръв (от терапиите пада хемоглобина). Сестрата, която ги посреща в коридора погледнала снаха ми казала "К'во го влачиш, не виждаш ли че свършва". Това в негово присъствие и в пълно съзнание. Познай, какво ми се искаше да и направя. Аз също ходих с него когато бях там.........не ми се коментира, защото е................

Хиър така "извлякоха" дядо ми- с одеяло...като, че носеха.....................

Ето тези горчилки са незабравими........е, как да забравя.

по повод на грубото обслужване и отношение, попаднах на нещо много интересен в книгата която чета. В нея се споменава за едно есе написано от Хърватска писателка Славенка Дракулич-"Една усмивка в София"
" В него тя анализира проблема с културата на неусмихването в страните от бившия соцблок, отнасяйки го кьм десетилетията соц-обслужване с безразличие кьм клиента. Сициализма си е заминал, но неусмивката е останала. Неусмивката е израз на нежелание да обслужваш, тьй като обслужването все още е свьрзано с роболепничене и неравенство"

Ванхорн, направо нямам думи. Много ми става мьчно като чета, лека му прьст на човека.

В "Задочни репортажи за България" Марков е посветил цяла глава на неучтивото обслужване и откъде идва то - много добри попадения има.

Благодаря ви момичета! Като, че ли сега се стархувам да си ида, защото имам чувството, че отивам за нещо лошо. Такива травми са завинаги.

Juturna, Chrisimommy не съм ги чела тези книги. Ще ги поръчам на майка ми.

Ето това е един от проблемите на обслужването в България-Всеки си мисли,че има право да си избира клиентите и на никой не му е ясно,че всъщност клиента си избира заведението,магазина или каквото и да е там... 

Лоши случки...имала съм,но не искам да си ги спомням 

Vanhorne ๏̯͡๏)   

Отношението към болните и липсата на уважение към мъртвия безспорно не може да се оправдае с нищо, много тежко ми стана да чета историите ви, свързани със загубата на близки 

 - В един курорт (не помня кой, май Боровец) ме гледаха с голямо любопитство, когато превеждах на мъжа ми думите на сервитьорите и когато той стана (отиде до тоалетната), един сервитьор се приближи до мен и ме попита, подхилкващ се "К'ъф си го гепила"  просто не знаех как да реагирам, седях безмълвна, а той ми направи знак с пръстите за пари - човекът явно беше решил, че съм намерила мъжа си пр. на летището, докато съм си търсила клиенти, почувствах се ужасно, беше голям шок 

 - Другите две случки съм ги разказвала - от Созопол са, от преди няколко години - в заведение с меню със екзотични имена на салатите, без никакво описание какво съдържат. Избирам си някаква салата и дерзая да питам какво има в нея, сервитьорката ми обяснява с досада и завършва с думите "Да не мислите сега да ме питате за всяка салата в менюто, аз от къде да ги знам"

 - Пак в Созопол - пицария, спира тока, никой нищо не ни казва, всички сервитьори изчезват. След 15-20 минути откривам една сервитьорка и я питам защо ни се бави поръчката, тя ми казва, че токът е спрял и не могат да приготвят топлите ястия, не се знае кога ще дойде... казвам и, че можем да почакаме още 10-тина минути, но сме гладни и след това, ако няма ток, ще анулираме поръчката. Не може да я анулираме, защото касовият апарат е на ток, нито можем да платим каквото сме консумирали до този момент (същата причина), а за това, че сме гладни коментарът и беше "И без това няма да намерите място, в което да ви поднесат храна, сигурно половината град е без ток". Чакахме още около половин час, дори вода не ни донесоха през това време, просто се покриха някъде зад бара  Изобщо в Созопол се натъквахме на такива случки, че ми се беше стъжнило 

Обаче това са по-скоро изключения, в заведенията е въпрос на късмет, според мен, и се намират чудни кътчета с, най-малкото - любезно обслужване; в магазините не съм имала проблеми, обслужването в тях понякога е по-високо от тукашното. В будка за вестници и на нас ни е отказвано продажба на повече от 5 билета (миналата година, някъде около трамвайните спирки между ИЧС и Румънското посолство)

това ми се е случвало едно към едно.

Shanna, честно, това с кучето в банката е недопустимо. Изобщо идеята, че може да се влезе с животно в банка е равностойна на отговора на дядката - според мен.

Vanhorne и всички момичета, които се преживяли загуба на близък в БГ

Ето с това не мога да се примиря, защо има такова отношение към болните и въобще в болниците, понякога направо се срамувам, че може да сме такава нация без грам състрадателност и милост  Не всички, разбира се, но отношение, което съм виждала в болниците не може да се опише...
Баба ми преди да почине получи инсулт и лежа в болница, февруари месец, почти без парно, дограмата на прозорците с огромни фуги, страшен студ... И това в интензивното отделение. След 2 седмици нямало как да я държат повече в болницата, защото свършила клиничната пътека, а тя в безсъзнание и така си я взели в едно одеало, брат ми и братовчед ми я занесли до колата  Не знам защо, но още ми се пълнят очите със сълзи като си представя този момент, въпреки че не съм го видяла лично. Просто ми е страшно мъчно как един достоен човек на края на дните си трябва да бъде изнесен от болницата в одеало... Дори една линейка да няма да го закара вкъщи. 
Дядо също почина преди 3 дни в болницата, вчера му беше погребението, не можах да отида  Надявам се поне на него да са спестили подобно отношение... 

... и не само в болниците. Отиваш на частен доктор, плащаш си и пак е същото отношение.
До миналата година нямах никакви неприятни случаи и дори съм се учудвала на хора, които се оплакват от ваканциите си в България. Но май наистина тази година народът е оскотял доста. Оправдавам го до известна степен, но все пак...

Като стана дума за болни-майка ми  е раково болна.Преди две години и правиха химиотерапия.Понеже има язва много повръщаше по време на терапията.Принципно на всеки пациент би трябвало да слагат лекарството Зарин,което е точно, за да предотврати повръщането.
Сестрите казали на мама,че трябва да си плати лекарството-50 лева.Тя нямала пари тогава в себе си,но за следващата терапия си купила лекарството от аптеката...за 24.50лв.
На лъчетерапията трябвало да легне на някаква висока маса,от която много трудно ставала,понеже масата била само 40 см широка.Помолила сестрата да и подаде ръка,за да не сизтърси на пода.Сестрата и казала "5 лева, болят ме ръцете от такива дебели като тебе,дето не могат сами да стават."
Когато я оперираха за първи път, на картона и написали кръвна група А-, а тя е с Б+.Майка ми видяла и казала на лекаря,че има грешка.Той и се скарал,че много гледала,но все пак поправил грешката,наложило се на прелеят на майка ми кръв,когато я оперираха втори и трети път,беше получила кръвоизлив по време на операциите...

Изобщо,колкото и да искам да пазя хубави спомени- не мога да го направя,защото не мога да бъда безразлична,когато лекар унижава пациент.Ниските заплати не са оправдание в този случай.Я си представете,всеки един от вас,където и да е по света,ако се разболееш от трудно лечима или неизлечима болест и не си на повече от средна възраст,да дойде някой лекар, на когото разчиташ,доверяваш се да ти помогне и той да ти каже "Ами...то така както те гледам,я изкараш терапията, я не, с твойто болно сърце май няма да се събудиш като те приспим,ама поне ще се отървеш от болките в последния стадий..Колко расейки ти изрязох вече,три ли бяха,те сигурно още ще се появят....

Ужас! Отвратително отношение, нечовешко.

Това, което имам да разказвам аз в сравнение с вашите истории е нищо, но все пак..(едното е смешно).
 
Един път бях на гинекологичен преглед, имах някакви притеснения, докато чаках в чакалнята на лекарка с доста солидна репутация, и около мен имаше само бременни жени с мъжете си (явно на косултация), сестрата се провикна към мен: Вие ли бяхте със сърбежа и проблемите с мензиса (много мразя тази дума). Доста неудобно ми стана. Влизам в кабинета и лекарката, която беше с къса пола и без престилка, ми вика: "Хайде сега, по-бързо сваляй гащите, че бързам!". После докато ме преглеждаше гинеколожката, говореше по мобилния си телефон с приятелка.

Другата случка е свързана с приятеля ми. Каца в София и взима такси за гарата. Както съм го предупредила. първо пита за цената, кощто ще плати на ангийски. Шофьорът му казва: 20. Накрая като стигат Паоло му подава 20 лева и шофьорът му вика: 20 евро, не лева!!! Винаги когато с него сме в такси, съм го инструктирала да не говори, защото коментарите, които понякога се правят са много обидни и гнусни.

Аз се сетих една случка. В Благоевград на Трифон Зарезан влизаме с мой познат в ГУМ. Наистина беше като пътуване в миналото. Та харесва си той на един щанд пуловер и почва да мери, после иска още един и се чуди кой от двата да си купи. Продавачката му казва "Ще купуваш ли или не, защото аз затварям. И ние сме хора и ние искаме да пием по едно вино за празника". Ние почнахме да се смеем, естествено нищо не си купи при такова отношение. А на цялата работа ни изкараха през някакъв страничен вход заедно с други окъснели клиенти, главният беше затворен.

Аааа, и аз съм излизала от ГУМ от същия вход, пак защото затваряха рано!

fata morgana, kartinka   усетих кръвта да нахлува в главата ми. Докато не се наложат правила и не се вземат крути мерки- няма да има промяна.


Навсякъде по света има лоши и невъзпитани хора, които без да им мигне окото биха наранили, нооооо тук идва едно НО. Тези им лоши черти са подтиснати от детство с правила и закони и те знаят много добре, че ха обиди или пристъпи нормите ще плати горчива цена. Поне тук е така. Срещала съм безразличие придружено с ето такава физиономия, но с две думи можеш да го извадиш такъв човек от това състояние и макар с маска и фалшиво ще направи това, което трябва.