Случки

Е, миз, ти пък все едно не си излизала да пазаруваш в България. Там си записваме баланса по сметка на челото преди да излезем от вкъщи и едва тогава влизаме в магазин  В Израел не си го пиша, няма нужда, защото дори и да нямам пари по сметка, добрият продавач ще намери начин да ми продаде стоката си, ако ще и в минус да ме вкара 

За кучетата - струва ми се, че навсякъде по света има pets friendly места, но и такива, на входа на които може да се види този знак - едното е в полза на клиентите с кучета, другото - в полза на клиентите, които не са почитатели на присъствието на четириноги. Тук има и справочник с местата, където е позволено влизане с куче - хем не е толкова подредена държава, но за това поне си има ясни правила 
В телавивските заведение не е рядкост да видиш куче, но обикновено само в тези, в които се седи навън  А купичка с вода слагат и на "входа" (на улицата има пространство за масички и столове на кафенетата) - тя си е за минаващите по улицата кучета; в крайна сметка и стопанина, като се спре там, може да реши да поседне на чаша кафе  В банките не мисля, че съм виждала кучета, освен оторизираните, разбира се, за тях няма ограничения и не биха могли да поставят. И в България важи (гледала съм кучета там) - за полицейски/военни кучета и такива, които служат като водачи, достъпът е позволен, те и са снабдени със специален документ 

Shanna,примера,който ти дадох е за да разбереш,че няма значение колко ще изхарчи когато аз работя клиентите получават едно и също обслужване  В Израел си влизам обръщам магазина наопаки и продавача никога няма да ми оспори решението,че искам дрехата точно от манекена-свалят я с усмивка  А тези , на които им тежи да свалят манекени и да се усмихнат,които избират клиентите по дрехите,с които са облечени ....да ходят да метат улиците  След като си си дала г..за под наем ще търпиш капризи ако не ти оттърва ,чантичката и пътя  Обиколила съм почти цяла Европа и кошмарно обслужване като в Бг не съм срещала (говоря и за заведенията) Единици са местата в Бг където ще те посрещнат и изпратят като човек а не като торба пари 
Извинявам се,че оспамих темата,от моя страна прекратявам спора 

Наистина темата е за случки, а не да се надхващаме кой какво е работил. Аз лично смятам, че мнението на Shanna описва тип манталитет, за който бих се изразила така  .

Абсолютно съм съгласна, за съжаление човек си носи манталитета навсякъде    Аз съм работила и сервитьорка и продавачка, но определено мнението ми е коренно различно от това на Шана и се надявам в моя магазин да нямам продавачка като нея 

Симпатиите  ни са  в3аимни,притежавам  две  фирми в  Виена, мои собствени ,преуспели ,слава на Бог,и работя слава  Богу само  с мъже,Бг  е  горда може би  че  се  е  отървала от някои от вас ,които карат бедните,и3тормо3ени и ограбени от политиката  хора да се  4увстват ниЩо не3начеЩи червеи.Докато има  такива  да ги тъпчат 3а пре3 краткия си престой ,държавата и младото поколение никога няма да  достигне   стандарта на  страните в които  живеете.Хората се учат  на манталитет полека лека,но не и от  такива  като  вас,като някои  от вас,не искам да  3асегна някои .Седиси  в  И3раел,3аЩо си  ходиШ и3обЩо,да оплиуваШ страната си  после   в Интернет,покани си  роднините при теб   ,научи  ги на   друг манталитет ,ако така мислиШ ти...Ако ти прави кеф да  се ба3икаШ с персонал ,това говори 3а  теб.По  какво  ги  по3навам   ли,по селския манталитет,по начина по който говорят и се държат и ни най малко  по  вънШния вид,и оЩе неЩо ,именно 3аЩото 3нам как да работя ,бивШите ми Шефове се надяваха две  години да не ми провърви навън ,като  постоянно ми го напомняха ,3а да се върна и да работя 3а  тях.Къде  и как  и с кого ,преценям сама как да  се държа,тук тона ми  и начина е принудителен.

ГреШните 3аведения, и3бирам  старателно къде  вли3ам,и не оставам  ра3очарована,прави и ти  така.ОставаШ 200,300 евро  и  си тръгваШ  с  песен,какъв е проблема?

Прочетох цялата тема, беше ми много интересно. За съжаление нещата, които описвате се случват всеки божи ден на хората, които все още живеят в България. Докато още живеехме там (което не е чак толкова отдавна) постоянно имах подобни отвратителни случки от магазините, от градския транспорт, от лекарите, от обслужващия персонал, по пътя докато шофираш. Грубо отношение, на хората не им пука, че те блъскат, обиждат, нагрубяват, нетактични - просто ужас. От както сме заминали, все още не сме се връщали,  но съм сигурна, че тези неща отново ще ги има и едва ли ще ме изненадат. Ами те започват още от летището и наглите таксиметрови шофьори, които искат за 3 км да ти вземат 20 лв. (ако въобще някой се съгласи да те вземе, защото само те гледат и ти се подсмихват, а ти ходиш и едва ли не се молиш да те качат).

По повод на таксиметровите шофьори тук във Финландия в момента тече реклама с мотото Почивайте във Финландия и тя е следната. Туристи се пазарят с шофьор на такси на летище да ги закара до хотела им. Той им иска 100 евро, но накрая се съгласява на 50. Прави едно кръгче и спира пред хотела, който се оказва точно отсреща. И призива е, почивайте във Финландия (за да не Ви лъжат в чужбина). Много се смях първият път като я гледах.

No comment

"Пирогов" (това е единственото място в София, където приемат малки деца по спешност, нещо свързано с малтретирането на деца). Детето е с леко разбита глава. Неврохирург няма; на операция е.

Има очен хирург, но както разбираме от 15-те човека пред кабинета , той глави не преглежда.

Мъжът ми влезе сам и след 20 секунди ни извика да влезем. Прегледаха главата , раните бяха повърхностни и по живо по здраво си тръгнахме.

След като се свестих и аз чух какъв е бил проведеният в кабинета разговор:
Мъжът ми : "Детето си удари главата на една площадка"
Лекарят : "Трябва да изчакате навън, неврохирурга, аз съм очен неврохирург".
Мъжът ми: "Но то се е ударило почти на очите"
Лекарят: "Трябва да изчакате"
Мъжът ми (вбесен): "Тя е само на 4, а Вие кога ще разберете , че вече сте в Европа?!"
Лекарят: "Ами, нека влезе!"

моите (стари4ки) впе4атления от Пирогов са положителни 
годината е 2000/2001 (не помня ве4е). на дъЩеря ми и подарили едно бг балон4е, от тези дето са дебели по4ти като топки (след слу4ая забраних купуването на подобни "игра4ки"), балон4ето се пука и едно пар4е и хвръква в окото. в Пирогов са я вкарали без ред, моментално като са пристигнали, прегледали, промили, извикали о4ен лекар, който с някакъв апарат прегледал за поражения и отпратили по живо по здраво. последствия нямаШе.
дали да спомена, 4е към тази дата дъЩеря ми нямаШе бг егн? 

Семейството ми е достатъчно възпитано и понеже са възпитали и мен самата ще пропусна коментара ти...А за това къде ще стоя и кого ще взема при мен -ти пък коя беше  Госпожа бизнесменката дето тръшка по 200-300 евро в заведение в Бг 
Аз съм от село и съм за малко-багажа ми е на гарата 
Ето този манталитет е един от най-срещаните в Бг ,манталитета на продавачката 
А да,между другото аз не плюя България-аз плюя такива като теб 

Надявам се,че детенцето е добре и всичко е минало забравено 

Леле,като те чета....Или ли си непоправима романтичка,или върла патриотка или.....
просто не си била в България а някъде незнам и аз къде....
Дано не  те обиждам ама....не виждаш много,има розови облаци около теб,много са нагъсто 

Целта на темата все пак не е да изровим колкото се може повеЧе мръсни ризи и нека се придържаме към реалността. На мен много, ама много отдавна (може би веЧе десетина години) не ми се е слуЧвало да ме обсаждат таксиметрови шофьори и да ме рекетират на софийското летище. Напротив, там полуЧавам винаги добро обслужване. Живея сравнително близо до летището, никога никой не ми е отказал да ме вземе по тази приЧина. Сметката ми е не повеЧе от 4-5 лв дори и в пиков Час и задължително ме питат откъде искам да минат. Винаги ме таксуват според показанията н брояЧа. Дори последния път останах много приятно изненадана Че такситата на летището не бяха с газови уредби и успях да си натоваря всиЧките куфари в една кола. Когато викам такси по телефона, винаги поръЧвам по 2 защото в 1 не мога да си каЧа куфарите.

Покрай темата за Божо Димитров се присетих как преди 100 години
трябваше да вадя една супер бележка, а именно, че същият е директор на НИМ.
Мъжът ми ще почва работа там по някавка програма на БТ за прясно дипломирани студенти.
И лелята в бюрото вика-трябва служебна бележка за директора/управителя, там където постъпвате.
Уф, ама това е Божидар Димитров, всички го знаят... От къде, кой ще ни даде това чудо..
Стрината обаче отсича-без бележка-не може. Бляк..
Занасям се аз в Министерство на Културата, мъжо по него време още служи на Родината...
Почвам първо с дедето, минаващо за охрана.. Онзи мига, гледа, бърка в нос, уши, извика чистачката...
Пак излагам аз проблема...Горната процедура се повтаря, накрая отсича-Митето ще помогне..
Митето се оказва главния юрист-консулт..Пак разправям аз какво диря при тях..
Хвана се за главата, но вика-чакайте..
До обяд цялото министерство се запозна с този абсурд и всички усърдно заработиха над вариант..
По едно време се появява някаква шармантна дама, заинтересува се от суетнята, аз обяснвам-
Мии..трябва ми една бележка, в която се казва, че Божидар Димитров е директор на НИМ.
Умря от смях. Оказа се секретарката на министъра... /онзи диригента, губи ми се името/
...и.. моя адашка.. настани ме на един мек диван, изваде коняче, бонбони..чувствах се като в класически БГ филм..
Бележката биде сътворена, дори министърът я подписа, а аз завързах приятно познанство..

Честно казано, ето такъв тип задушевно-селски /в най-добрия смисъл на думата/ ми липсват тук..
Бюрократите и чиновниците ни са отврат, но ако им взлезеш под кожата, не става въпрос за пари,
просто заради личния ти чар или защото сте от едно село, или пък носите едно име... и са много милички и услужливи.
Това тук няма начин да се случи...

Толумбо, подслади ми вечерта, хайде наздраве, мерси много за хубавия текст   
Сега аз разбирам защо така хич не му харесваш усмивката на тоз чаровник, ахаа, такава била работата