неповторимия пакистан втора тема

Здравейте пакистанките,

Отмина циклонът, който ме подведе че есента е дошла, пак жега, жега, жега....цял ден пъшкам и се потя, а снощи в 1 часа се развихрих с метлата и парцала, уж да не ми е горещо..даже дворчето преметох и измих, дано само съседите да спят дълбоко.

Мисля, че малко прибързано определяте предложението на свекитата като 'желание за контрол'. Откъде на къде контрол върху една току що родила, изтощена жена? Тя каза, че предложението е за няколко дни. По-скоро желание за помощ докато е най-уязвима... сто пъти съм го казвала техните разбирания са съвсем други. Признавам, че от наша гледна точка вниманието, което оказват е понякога задушаващо, и на мен ми се е струвало като вмешателство в личния живот, но те просто не го възприемат така, техните мотиви са съвсем други. И на полякинята, която живя 3 години там, мъжът и понякога работеше нощна смяна и неговата рода се надпреварваха да я канят да спи в стаята на някой от тях...да не се уплашела самичка от някакъв шум, да не и потрябвало нещо през нощта и т.н. Аз като бях сама там първия път също всяка вечер някой спеше в моята стая НА ПОДА, за да не съм сама. Не бях възхитена от тази идея, но просто не можем да ги мерим с нашия аршин, тяхното мислене е съвсем друго.....Когато се върнахме в 3 часа сутринта от обиколка на Пакистан цялата къща стана на крак, дори хора, които принципно не ги засягаме (снахи и прочие), да ни направят чай, да питат дали сме гладни, дали сме сухи (валеше), чак едната снаха почна да ми прави масаж, което малко ме сащиса  , но такива са....

За тях е признак на лошо възпитание да оставят гости/снахи  сами...някои от разбиранията им са напълно противоположни на европейските.

И аз казвам машаллах на Мактубчето, че не се оплаква, и въпреки младостта си някак си много мъдро приема всичко...направо се срамувам от цирковете които аз правех, че това не ми беше удобно, онова не ми изнасяше и т.н.

За раждането....моля не ми казвайте, че момичетата излизали по-трудно, че какво преживях с моето синче, направо не мога да си представя, че има 'по-трудно' от това  

Амбулантните търговци са навсякъде в Пакистан...и в Лахор беше така всяка сутрин се изреждаха и викаха пред нашата къща, имаше един особено гласовит направо като йерихонска тръба, а ние както обичанме да си поспиваме до късно, за нас тая практика беше особено дразнещя....А боклука минаваше да го събира един с каручка и магаренце....Това в 10 милионен град...живописно си е там.

За пералните...Мактуб, ние си купихме автоматична, но от тези, на които барабана им е изправен, а не легнал настрани. Тоест дрехите се слагат отгоре. Уж била японска и се предполагаше да пере много добре, но аз никак не бях доволна. А у свекито имат полуавтоматична, но като ги гледам повечето неща трябва да се правят на ръка, направо се чудя какво точно улеснение създава тази пералня

подготвителни курове за родилки, не знам доколко биха били посещавани в Пакистан..там във всяко домакинство има поне по 4-5 жени, едва ли има жена, което не разбира от гледане на бебета, то през нея са минали или по-малки братя и сестри, или деца на по-големи братя, сестри, братовчеди....Вярно, че сигурно методите са доста остарели, но то новото по-трудно пробива там...Аз пък докато родя не бях хващала бебе, не знаех как се държи, не знаех какво да правя с него, мислех че ще го счупя  

Мактуб,, и на мен можеш да си ми дъщеря  . Дано и моите са силни като теб  
Тя свеки сигурно има добри намерения, но не мисля,че е добра идея, ако трябва да сте в една стая. Дано не е ревливо бебето, но ако заплаче през нощта ще ти е неудобно че буди всички. Отделно е, че не е добре да има много хора в стаята на детето, особено новородено.По-добре ще ти е сама с бебето. Струва ми се, че и ти не си особено съгласна с предложението, така че -ти си знаеш най-добре.Но понякога е по-добре да има някой при теб,някой който има опит в гледането на бебе.
И на мен не ми прилича на контролиране, тук съм съгласна с филия_с_ЛЮТЕНИЦА .
А и не мисля, че момиченцата се раждат по-трудно от момчетата. То си е по-скоро до структура, положение на детето, та дори и генетични заложби, според мен  . Като му дойде времето ще си мислиш само по-бързо да свърши, а като гушнеш бебка просто няма и да се сещаш за раждането 
Не знам дали е от пералните, но от моя си опит съм забелязала, че обикновените перални изпират дрехите по-добре от автоматичните. Не знам дали съм права де.

maktub, мисля,4е знам за какво говориш, защото съм го преживяла, но нямаше време за мислене и се съгласих да съм в една стая за малко със свекито и бебето! оби4аите са като дойде родилката да й идват хора заради бебето и нея, да си ги погледнат, да оставят подаръци , да ги по4ерпят! аз имах готово реконструирано студио и вси4ко ни 4акаше топтан, от мене ли4но стерилизирано и облизано! но ако някой помни какво съм разказвала за моето последно секцио, 4е на 46 -я 4ас от операцията бягах по стълбите нагоре за да си вземе поне багажа на бебката ,защото  останахме в стаята при свеки, тоест дневната!! неудобно да, знаех ,4е няма да ми е кеф и няма да съм споко, но едно нещо е да си сам в бг ,друго да си сред хора с друг манталитет и разбирания! споко, бебето като по4на да реве, сами предложиха да се изместим в кралската спалня пак на първия етаж! та седяхме 6м там, аз ходех горе да си вземам дрехи и така до пролетта,когато си заминахме в бг и после ве4е беше както трябва в студиото ,4е до днес! така,4е ако не е в една  стая, а тоалетни ,бани са долу ,ще ти е по- удобно да извикаш бързо някой при бебето за д а идеш до тоалет или искаш нещо да си приготвиш за ядене, да изпереш  бельо, абе каквото и да е!ина4е стари хора ,нагоре, надолу ще им дойде трудно! първо практи4ността, после  борбата за еманципация!не забравяйте, 4е първия месе ,дори преди раждането бената отива при майка си ,в нейната къща,заради помошта и глезенето, потока от хора,дето идват  и някой трябва да ги обслужва,да пазари и да не  спи барабар с бебето, поне за да я отменя!
та си припомних, аз колко се стресирах, но сега от времето, и по-доброто познаване на нещата, хи4 не е трябвало да се рита и да се правя на еманципатка! сега исках да се мъ4а,както в бг  и да се напъвам над уроци, книги и материали за у4илището, ами тука са си решили проблема, индивидуална подготовка с у4ител или тип занималня, ама не отскоро ,ами поне от 40 г си съществува! викат ми ,няма да с е мъ4иш ти, у4ителя знае как да подходи и да го накара да у4и и да се готви добре! брех ,викам си 4е аз какви да ги 4епкам,така като не съм свикнала още, в бг на две работи, две деца подготвям и домакинството да свети! само не знам кое е добре за една жена?

Здравйте.
Благодаря за мнението на всички изказали се    
Аз и преди вашите съвети бях решила да не слизам долу,а да бъда в мойта стая,но сега след като прочетох коментарите ви си утвърдих допълнително мнението   

Да изясня,че като ме поканиха в тяхната стая,това не означава,че ще спя с тях...свекъра естествено ще се премести в хола..но както и да е обстановката не ми харесва долу - няма да се чувствам на своя територия 
пък и се надявам на бързо въстановяване и да поема грижите за себе си и беба изцяло в мои ръце 

За мотивите - ами знам че мислят за мен и да ми е по добре,свекито ще бъде по улеснена долу че на нея всичко и е под ръка,но като иска да помага не виждам проблем да се качва горе все пак не е толкова стара (45-50 някъде,не съм много сигурна) а и  другото което е мисля,че в един момент ще пожелая да си имам своето лично пространство и време 

За пералните
ами тя и нашата дрехите се  пускат отгоре ,ама барабана е легнал на дъното и сега нещо последно винчето се беше разхлабило,та да видиш как ми направи 2 дупки колкото орех в/у постелката за дивана 

За спането на пода и тук това е честа практика,казват че така гръбнака е в най- добра позиция и после не болял....да ама аз така веднъж,мъжа ми се разболя от Тайфайд(висша форма на малария) и го тресе една треска с висока температура,а то стана топло вече времето и той с одеало и спрян вентилатор и пак му студено - ужас 
Обаче на мен ми е жега и аз  си викам ще спя в другата половина на стаята където е другия вентилатор,обаче не се задържах и половин нощ на земята -така ме заболя гърба,хем имаше дюшек под мене,но пак ми ръмби една такова и след това се преместих на дивана - нищо че е тясно 

Ха, ха, при нас не се получи съвсем по здравословни причини....просто не ги канех в огромното си, кралска големина легло   Така е, ние много повече държим на личното време и пространство, а те повече на отношенията и близостта ....

А твойто свеки много младо бе, мактубич, ами тя и прабаба ще стане....като оженим неродената мома след двадесетина години....

хайде от мен прегръдка за лека нощ, а от някой друг кафето сутринта

Добро утро! Не се притеснявам за изображенията, защото знам, че Mactub може да ги намери тези сладки там и да си хапне и заради мен 


   

Искам да ви споделя, че чета една много хубава книга, не знам от къде я е купила сестра ми - "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни, разказва се за живота на едно момиче от Афганистан, родено от извънбрачна връзка, което омъжват на 15 години в далечен град за 40-50 годишен мъж. Снощи четох до късно, да видя сега какво ще се случи, хайде още една глава и така, докато вече виждах размазано. Плаках повече, отколкото на филм, толкова е въздействаща, а авторът разказва много увлекателно. Ако ви попадне, непременно я прочетете.

и аз не обичам да спя на пода, духа ми на кръста и после ме боли, нали съм все болнава 

обаче пък си ядем на земята и ни е много вкусно. Масата ми служи за дъска за гладене 


Мактуб, вече си на финалната права 

Тоя дядо от снимката с доматите ми напомни, че свеки тая година е сложила 200кг домати , а аз едвам 10 

MarinaZh, благодаря за кафето и сладките.   

Аз също не обичам да спя на пода, докато сестра ми си прекарва цялото лято там. Като се стопли едното местенце тя си взима завивките и се мести на друго. Но при нас малко в планината летните нощи не са толкова "жегави"- това е израз на малката щерка.
Обаче като Шилан обичам да ям на земята и то леко полегнала 
Навън е ужасно време- дано да ви е хубав деня обаче   

Ей ти пък много стисната 
Аз предния път като бях тук,децата на етървите се надпреварваха кой да спи в моята стая...и едно спеше при мен на леглото а друдите натръшкани по пода  заради липса на пространство естествено..пък и аз не мога да отреча че обичам да ми е по широко и да си се въртя.
иначе да видиш като някой малчуган легне до мене и почне да дърпа завивката или пък размахва ръце докато спи ,или мрънка нещо на сън,пък не и изключение като се събуди и да почне да реве ей така от нищо 

За свекито да вметна,че тя е втора жена на свекъра...истинската майка на мъжа ми е починала преди няколко години (съжалявам че не я познавам,всички казват че била много добра жена).Та тогава и момчетата тука вкъщи не са били женени и то трябва все пак някой да поддържа къщата,затова свекъра се жени повторно...тя сегашната свекърва много иска да си има свое собствено дете,обаче все нещо не се получава и на моменти е много тъжна 

MarinaZh
Сладките не ме блажат много,но виж за шоколад  (не знам каква е тая мания,от малка много обичам)
Иначе си падам по кокоски,ама нещо тук В Пешавар не са много вкусни..в БГ най си ми харесват  и тахан халва също.
Аз по принцип тукашните сладки почти не ги ям,мого са ми мазни и тежки и с много захар 

За книгите - ами избягвам много да чета,че съм много сантиментална и после се разстройвам,рева си и на филми даже 


хаха и тука положението същото....преди ние с мъжа ми да купим специална дъска за гладене,другата снаха гладеше на една маса 
а пък свекито да я видите - мята един чаршаф на замята,стоварва до себе си купчината с дрехи  и се почва едно гладене половин ден  Ама как не я заболява гърба не знам,аз се пробвах един два пъти,ама не става все не ми е удобно...така че  си сядам на един стол пред дъската за гладене и нямам проблеми 

За яденето абе най ми е лесно на леглото така леко полегнала с таблата в/у мене...
но избягвам,и аз като вас се научих на пода и  в мойта стая дори като дойда си слагам таблата на пода и сядам да ям...

ей, Мактуб, забравила бях как едно време и на мен мама и баба ми сервираха в леглото, обяд ,закуска, вечеря. Подпряна на възглавница, дърежейки книжка в ръка и си похапвам. Супер беше, ама лошия кюрд изкорени тоя навик 

На мен не ми е удобно да гладя клекнала или седнала на земята, друго си е да се вихриш права.


А как се държат със свекито ти заварените деца? Мамо ли й казват? Престорено ли я харесват или истински? Дано си има и свое детенце, нали каза, че е младичка още...

И аз тичах сутринта до магазина за шоколад, в дъжда и виелицата, че от снощи го мисля 

Maktub, намираш ли шоколад там? В Лахор никъде не можех да намеря оригинален, всичко фалшификати, дори и в 'европейските' магазини. То там никой почти не тачи шоколада, странно е да подариш например кутия шоколадови бонбони.

Марина, аз пък съм чела другата му книга 'Ловецът на хвърчила'

Единствения път когато гладих на пода оставих отпечатък на ютията в новия мокет.

А в ПК си купихме маса за гладене, но отдолу под дъската за гладене представляваше шкаф (на колелца)...изглаждаш, сгъваш, нареждаш отдолу....Между другото там в мебелните магазини видях страхотни мебели....различни и необикновени, направо гледах ей така  :crazyeyes  ако човек остава за постоянно там си заслужава да инвестира в мебели


Ето един много патриотичен пакистански дядо

Шилан & Шиар

Ами държат се нормално с уважение,но не я наричат майко ....все пак на доста от тях им е малка разликата с нея..

филия_с_ЛЮТЕНИЦА
Дам намирам ето този
не знам до колко е оригинален,ама много ми върви 

Я да ви питам мюсулмански семейства,имате ли си в къщи Коран?
Аз имам един преведен на български,бяхме го взели от джамията в София и сега този път като дойдох бременна тук ме посъветваха да чета всеки ден "Сура Мариам" и  "Сура Йа Син" (за по леко раждане)...

МАКТУБЧЕ- че
тя свекървати или е по млада от мене или е колкото мене. Ако не е някоя отрудена женица ще бяга още като сърничка, Господ да я поживи и да я дари със детенце. Ще се моля за нея, така и кажи!!!
А ти как си сладуранке? Яз като бях бременна и мойтУ мъж ми купуваше течен шоколад, имаше го във корекомите във едни много красиви купички. Като седнех на тая купичка и докато не я олюосках не мирясвах. Или пък ми купуваше по една кора шоколадови яйца. То май на играчките се редвах повече  Ама и на другите сладости не устоявах бееее. Що съм такава ненормална нинам Ако не ги лапам тия сладости ще съм кЪт съща балеринка, ама карай да върви, благоверния ме обича и пухкавелка
ШИЛАНЧЕЕЕ- мале мила ти си била съща Пренцеса бе Душата. Какви мама и баба си имала- като слънца
ФИЛИЙЧИЦЕ СЪС ЛЮТЕНИЧКА- как си ти мила? А Малкия принц?-
МАРИНЧЕ- много благодаря за кафето, обичам точно такова със сметана и каймак, а сладостите какви са от Пакистанско ли?

Да, пакистански, много ги обичам нищо, че са сладки и мазни, като донесе две кутии от по два килограма, докато не ми се доповръща от тях, не мирясвам, изяждам тези, които са ми любимите  и като останат другите, вече са ми втръснали. До следващото му пътуване.
Лютеничка, кажи ми с две-три думички за какво се разказва в другата книжка? Аз видях на корицата на моята, че това е авторът и на "Ловецът на хвърчила"- "романът, който развълнува целия свят", ще си я потърся и нея, много ми хареса начина, по който пише този човек.
Аз не смятам, че нашето семейство е мюсюлманско по простата причина, че аз със сигурност не съм мюсюлманка, а мъжът ми изобщо не е и вярващ. НО, имаме си Коран, майката на мъжа ми /тя между другото носи същото име като съпруга на Панда - Танвир/ ни донесе една, прилежно прибрана в един плик от плат с лъскави нишки. И молитвени килимчета имаме - два броя, стоят си сгънати в торбички, няколко пъти ги давах на децата да сядат върху тях на пода, дано не е грях.