Кои навици придобити в България, загърбихте в чужбина?

  • 7 487
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: 247
Имате ли  навици, придобити в България, които не се вписват по никакъв начин там където сте се установили?
Не понасям перхидролено русо, а имаше период в Бг бях горда с цвета си.
Да вървя и да дъвча нещо на крак, тъй като нямам време.
Да бързам за някъде, всички вървят спокойно и е признак на ниска култура да търчиш.
Да питам колко струва дадена стока, да влизам да разглеждам в магазин без да имам намерение да пазарувам, да говоря високо по телефона. Да псувам и отправям обиди към другите шофьори, когато съм зад волана... За някои неща ми неудобно даже да пиша. При вас как е?

# 1
  • Мнения: 3 932
Не си почуквам със солницата по масата преди да си посоля яденето в ресторант или на гости Mr. Green
Не крещя на детето и не показвам шамари, научих се да щипя  Laughing
Винаги се обаждам преди да отида на гости.
Др не се сещам, ще допълвам със сигурност...

# 2
  • Мнения: 4 399

Да вървя и да дъвча нещо на крак, тъй като нямам време.
Да бързам за някъде, всички вървят спокойно и е признак на ниска култура да търчиш.
Да питам колко струва дадена стока, да влизам да разглеждам в магазин без да имам намерение да пазарувам, да говоря високо по телефона.

Ти си попаднала на много цивилизовано място. Тия неща които си ги изредила ги усвоих в Чужбина.  Laughing Чак се Чувствам неудобно ако половината автобус не ми Чува разговора, защото австрийците са толкова гръмогласни по мобилните си телефони, Че имам Чувството Че е задължително всиЧки да си следим взаимно разговорите.

И аз се отуЧих да звънна спонтанно на вратата на някой защото минавам наблизо.
ЗапоЧнах да планирам и лиЧния си живот седмици напред, Че и месеци.
НауЧих се да не показвам на повеЧето хора Че съм забелязала промяна във външния им вид (нова дреха, приЧеска).
НауЧих се да не реагирам спонтанно и в повеЧето слуЧаи да си пазя мислите си за себе си.
Опитвам се да не говоря в прав текст, а да увъртам, но това все още не ми се отдава особено.

# 3
  • На бял кон в Pierrefonds
  • Мнения: 1 451
Да ходя намусена по улиците
Да гледам лошо  Mr. Green
Да се карам с продавачки и касиерки
Да не си знам правата и да намирам това за съвсем нормално
Да бъда песимист
Да гледам цените на храните (е, с малки изключения)
Да ходя по кафенета всеки ден

Последна редакция: сб, 25 юли 2009, 04:09 от My Ronniе

# 4
  • Мнения: 2 563
Да бързам за някъде, всички вървят спокойно и е признак на ниска култура да търчиш.
Да питам колко струва дадена стока, да влизам да разглеждам в магазин без да имам намерение да пазарувам, да говоря високо по телефона. Да псувам и отправям обиди към другите шофьори, когато съм зад волана... За някои неща ми неудобно даже да пиша. При вас как е?

Ох, в Ню Йорк ако не бързаш, значи си турист. Много се дразня от туткането.

А това за влизането и разглеждането и питането колко струва точно в САЩ го усвоих. Тук знам, че хората държат да ми остане добро впечатление от магазина им, та дори и да нямам пари, като проимам, да се върна. Мъжът ми на висок глас даже обсъжда цените, продавачите като го чуят, казват "Да, това е скъпо, но си струва, надявам се да се решите" или пък показват по-евтин продукт и т.н. Въобще, не им е единствена цел да купиш веднага.

# 5
  • Мнения: 780
Да съм хронично недоспала заради висене по заведения или стоене на гости до малките часове.
"Гостито" = засядане на маса от ранен предиобяд до късни доби.
Да не спазвам правила/задължения защото никой друг така или иначе не ги спазва.
Да не си търся правата.
Прекаленото вторачване в това какво е актуално и какво ще кажат другите ако...
Да се чувствам неудобно, ако влеза в магазин само за да разгледам.

Сигурно ще допълвам...

# 6
  • Мнения: 1 199
Да се чувствам неудобно, ако влеза в магазин само за да разгледам.
И аз така Mr. Green
Драстично намалих употребата на junk food. Преди си слагах всекидневно червило, сега не знам ка точно стана, ама не си слагам. Не че тук червила не се употребяват, ама имам чувството че бабичките са им най-големите фенки Mr. Green
Разделих се и с навика си да си стискам чантата в публичен транспорт.

# 7
  • Германия
  • Мнения: 8 191
Спрях да си плюя дъвките където ми падне.
Спрях цигарите.
Не ходя на гости без покана и предварително обаждане, както и не звъня след 19ч.
Старая се да спазвам термини и да съм поне 5 мин. преди определеното време.
Затварям си устата и не коментирам кой с какво с кого и как...

# 8
  • T"A
  • Мнения: 2 515
 - Да бързам да се прибера вкъщи, защото след определен час е опасно (или да моля някой да ме придружава).
 - За чантата и аз се отпуснах доста, даже дълго време пътувах за университета с портфейл в задния джоб, половината от който излизаше навън (студенстката ми карта беше в него и ми беше по-лесно да я вадя на влизане в автобуса и в кампуса)
 - Никога не съм си слагала тежък грим, но тук съвсем спрях да си слагам, дори и съвсем лек.
 - Не ме вълнува дали купувам "най-новия модел", не че в България съм се стремяла към това, но ми се е случвало да се чувствам едва ли не в изпаднало положение, защото не притежавам последния писък еди-какво си Laughing
 - Да пристигам точно навреме, особено на покани за гости - тук научих за първи път израза "модерно закъснял" (fashionably late)  Mr. Green
 - да си замълча в заведение, когато обслужването не е на ниво, за да не изглеждам скандалджийка и дребнава - тук, дори и да не искам да се оплача, е достатъчно да видят, че не съм си изяла порцията, и ми предлагат десерт - обезщетение за сметка на заведението; (респективно - прието е да разпитвам за менюто и за препоръка за избор на порция, едва ли не е чест за тях; както и да поискам дадена порция да ми бъде поднесена по еди-какъв си начин)

Бързам по улиците, говоря тихо на фона на останалото население и свободно влизам в магазините само да разгледам  Grinning
Дори се чувствам по-свободно да го правя, никой няма да ме изгледа лошо... единствено на пазара, понякога, когато ти дават да опиташ, ти се сърдят, ако не купиш - но това са нравите на пазара  Crazy Там няма правила на поведение!

# 9
  • UK
  • Мнения: 2 226

Да вървя и да дъвча нещо на крак, тъй като нямам време.
Да бързам за някъде, всички вървят спокойно и е признак на ниска култура да търчиш.
Да псувам и отправям обиди към другите шофьори, когато съм зад волана... За някои неща ми неудобно даже да пиша. При вас как е?

Аз пък не съм забелязала в Италия шофьорите да са много учтиви един към друг, напротив, даже се учудих колко си приличаме в това отношение.

За бързането съм съгласна, аз по принцип обичам да вървя с бодра стъпка и ако някой ми се влачи пред краката много се дразня #2gunfire.

Имах гадния навик да вървя и да ям сандвич/дюнер/сладолед, вече не го правя и ми е неприятно когато видя да го прави някой друг.

Отучих се да се отмествам, когато някой върви срещу мен. Тук вървят в права линия и ако ти не се отместиш, ще те смачкат. Обаче почнах и аз да не се отмествам, да видим кой ще спечели  Crazy.

# 10
  • Мнения: 83
аз спрях цигарите,много ми е противно че тук пушат и вървят по улиците
влизам в много магазини само за да разгледам и никой не ме гледа лошо и не очаква да си купя нещо,което не правех в бг
гледам цените на хранителните стоки и разглеждам промоциите,и в бг бях почнала да ги гледам но отскоро защото още съществуват кварталните магазинчета и често пазарувах там.
тук имат като пешеходни ленти за движение и вече им свикнах.секи си има лента и гледа да не върви в насрещното
за това се сещам сега

# 11
  • Мнения: 991
Да бързам за някъде, всички вървят спокойно и е признак на ниска култура да търчиш.
Да питам колко струва дадена стока, да влизам да разглеждам в магазин без да имам намерение да пазарувам, да говоря високо по телефона. Да псувам и отправям обиди към другите шофьори, когато съм зад волана... За някои неща ми неудобно даже да пиша. При вас как е?
А това за влизането и разглеждането и питането колко струва точно в САЩ го усвоих. Тук знам, че хората държат да ми остане добро впечатление от магазина им, та дори и да нямам пари, като проимам, да се върна. Мъжът ми на висок глас даже обсъжда цените, продавачите като го чуят, казват "Да, това е скъпо, но си струва, надявам се да се решите" или пък показват по-евтин продукт и т.н. Въобще, не им е единствена цел да купиш веднага.

Да, и аз щях да кажа, че в САЩ не е неприлично да питаш за цената и да се пазариш. Дори много богати хора го правят. И да имаш пари, трябва да си убеден, че си струва да ги похарчиш.

# 12
  • Мнения: 991
Да съдя за хората (за материалното им състояние) по дрехите. Тук, в града на гийковете, често се случва да видиш мърльо в измачкана пижама да слиза от супер скъпа спортна кола.

Да ходя пеша до магазина. А трябва да започна - повечко движение няма да ми навреди.

Да се гримирам винаги, когато излизам.

Да не излизам из града, облечена в спортни облекла (анцузи, маратонки).

Да не обувам джапанки, освен ако отивам на плаж или да плувам.

Да ходя на фризьор веднъж месечно.

Като сложа чертата - май бележа регрес Embarassed А така исках да се почувствам извисена!



# 13
  • Мнения: 2 563
Да не цапам обществените пространаства.

В САЩ има такива паркове, ум да ти зайде. Направени, че да ти е удобно, да се разходиш, да седнеш, детето ти да играе, да спортуваш, кучето да си разходиш. Чисто е, няма вандали. Абе правено е за хората и се поддръжа. Спомням си как като пристигнах и един ден си загасих фаса на една алея и го оставих там. Една леля така ме изгледа, с такова отвращение, че аз от тогава не съм хвърляла фас на земята.

# 14
  • Мнения: 5
   
     Да  не  казвам  толкова  често ,,мерси , прощавайте ,  моля " , когато  не  е  нужна  голямя  учтивост.

Общи условия

Активация на акаунт