Кои навици придобити в България, загърбихте в чужбина?

  • 7 485
  • 82
  •   1
Отговори
# 45
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
спрях;
да изтупвам през терасата
да не си гледам касовата бележка
и аз отвикнах да седя повече от час на кафе
(вчера прекарах 2ч и половина на кафе с приятелка и да ви кажа никак не ми беше зле  Sunglasses)
да подминавам комшиите като малка гара



# 46
  • Мнения: 703
-Да чопля семки,
-да се заседявам на кафе,
-започнах да се нося по -спортно и по-семпло,
-като видя всичкия тоя боклук навсякъде по улиците в БГсе дразня......при нас(Финландия) боклук няма Joy

# 47
  • Мнения: 5 710
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Друго май не се сещам. Кафето го пия все така по много и на често ...а навика да вися по кафенетата при първия сгоден момент  не смятам да го променям  Flutter

# 48
  • Мнения: 991
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Хм... Аз пък в БГ си правех много повече сметки - кое мога да си позволя и колко, и кога. И много повече се радвах на придобивките си. Защото разполагах с по-ограничени финанси. Тука... Влизам в магазина и слагам в количката каквото ми трябва или ми се иска, без изобщо да гледам цената (за хранителни продукти става дума). Ако ме питаш кое колко струва - понятие нямам.

# 49
  • Мнения: 83
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Хм... Аз пък в БГ си правех много повече сметки - кое мога да си позволя и колко, и кога. И много повече се радвах на придобивките си. Защото разполагах с по-ограничени финанси. Тука... Влизам в магазина и слагам в количката каквото ми трябва или ми се иска, без изобщо да гледам цената (за хранителни продукти става дума). Ако ме питаш кое колко струва - понятие нямам.
само дето им знам цените иначе и аз така

# 50
  • Мнения: 5 710
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Хм... Аз пък в БГ си правех много повече сметки - кое мога да си позволя и колко, и кога. И много повече се радвах на придобивките си. Защото разполагах с по-ограничени финанси. Тука... Влизам в магазина и слагам в количката каквото ми трябва или ми се иска, без изобщо да гледам цената (за хранителни продукти става дума). Ако ме питаш кое колко струва - понятие нямам.

ами аз съм чувала, че точно хората с финансови възможности си правят сметка, но явно не е така.
моите желания за харчене са извън рамките на пазарската количка и за да си ги позволя няма начин да не си правя сметка. поне докато не забогатея твърде срамно, т.е невъзможно:)  

# 51
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Хм... Аз пък в БГ си правех много повече сметки - кое мога да си позволя и колко, и кога. И много повече се радвах на придобивките си. Защото разполагах с по-ограничени финанси. Тука... Влизам в магазина и слагам в количката каквото ми трябва или ми се иска, без изобщо да гледам цената (за хранителни продукти става дума). Ако ме питаш кое колко струва - понятие нямам.

ами аз съм чувала, че точно хората с финансови възможности си правят сметка, но явно не е така.
...

И аз си правя сметката много повече, отколкото някога в България, но винаги съм го приписвала на някаква зрялост (преди 7 години на друг акъл съм била, друго ми е било и потреблението, и стремежите....).

Не става въпрос за възможности в случая, поне при мен няма връзка (или пък е обратната на тази, която Homesick споменава)

# 52
  • Мнения: 83
аз пак си правя сметка гледам цените но имам предвид че си позволявам повече неща и си взимам каквото поискам не е като в бг правя не правя сметка все няма и се ограничавам

# 53
  • Мнения: 5 710
Мента, и аз го отдавам донякъде на друг акъл, доста промени съвпадат с идването ми в чужбина, но аз специално в София харча страшно много пари, когато отида и винаги е било така. Просто ако тука 'джобните' ми са Х там са 3Х. За 'едно време" да не говорим, като почнеш да обядваш с колеги, да слизаш до някоя машинка по 5-6 пъти дневно , да правиш по 4-5 кърчми ( вечери) седмично навън + всичко останало ...непрекъснато изтичат пари по този начин. Друг стил на живот.
Миналата седмица за 4 дни в София без да влизам в никакви магазини харчих над  60 лева дневно.
Само по срещи 'на кафе' и 1-2 таксита дневно.
Аз не познавам тука хора, които живеят по този начин  (който пък изглежда все още  масов за приятелите ми в София), всички около мен си контролират мн. бюджетите за хранене навън, излизания, развлечения и т.н. Няма и как да бъде иначе просто всичко освен сутрешната закуска в бара и седмичното излизане на ресторант е в-с на екстра бюджет, поне за нас, де.

# 54
  • Мнения: 1 959
..ами аз съм чувала, че точно хората с финансови възможности си правят сметка, но явно не е така.

Напротив, така си е.
Тук не е срамно да кажеш-това е скъпо.
И хората се циганят до последното пени.

Онзи ден търсихме едни боклуци за колата.
Обърнаха магазина за нас. Накрая намериха, каквото ни трябваше, но беше скъпо.
И си казахме и откзахме да го вземем. Никакъв проблем.
В БГ щеше да има едно надигане на вежди, едно сумтене.

Та, коригирам се. Тук спрях да се чувствам виновна.
В Бг като ходя по магазините винаги се чувствам дебела, потенциална крадла, тъпа, досадна.
Спрях да изпитвам вина, че не съм тънка като вейка,
че въпреки големия бюст, искам сутиена ми да има дантелки
и че нямам достатъчно пари за нещо си..

# 55
  • Мнения: 57
Подкрепям Златната толумба  Peace

Спрях да се срамувам да питам за цената на стока.

# 56
  • UK
  • Мнения: 2 226
Съгласна съм и аз с 10cent's. Тука си правя сметката, както никога досега и не ми е неудобно да кажа, че нещо ми е скъпо и не мога да си го позволя. В България не съм харчила много, но съм се лишавала от някои неща, само за да съм на нивото на компанията си и да мога да изляза с тях и да не ми е проблем да изхарча определена сума пари. Сега това ми се вижда много безсмислено, ама такъв ми е бил акълът. Имам обаче все още лошия навик да обръщам всичко в левове и понеже с цените на България не съм в час (а те напоследък са станали доста височки), все ми се струва, че харча много. Освен това съм възпитана в семейство, което е живяло и продължава да живее много икономично и такъв ми е манталитетът може би. Въпреки че сега могат да си позволят много неща, родителите ми са доста скромни хора, които пестят почти всичките си пари, за да издържат мен и сестра ми в чужбина и да харча тук на техен гръб без сметка ми е изключително неудобно. Тук обаче ми се струва, че никой не би те гледал с лошо око, ако заявиш открито, че нямаш възможност да си купиш нещо, или да отидеш на ваканция, или да посетиш еди-кое си заведение и това ми харесва.

# 57
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
-Спрях социалното ми общуване да е свързано предимно с маси, трапези и питиета ( не, че пия).
-Спрях да черпя за всичко ново, което купувам или се случва в живота ми.
-Спрях да се замислям дали изглеждам дебела или не в дрехата, с която излизам.
-Спрях да мисля от рода: как да мина между капките.
-Спрях да треперя от незаконност (като премина границата и ми става зле в това отношение)
-Спрях да гледам със странно око на някого (или по=скоро да отбелязвам) как някой гей може да има дете, да е женен или въобще хора с различен начин на живот и мислене. Може би, в това е най-голямата разлика: започнах да уважавам различното мнение и начин на живот. Не влизам в дискусии защо не може да се прави нещо по даден начин.

# 58
  • Мнения: 3 371
Имах навик повечко да харча, тук се научих да си правя сметка и да не го приемам, като нещо излагащо ме.
Хм... Аз пък в БГ си правех много повече сметки - кое мога да си позволя и колко, и кога. И много повече се радвах на придобивките си. Защото разполагах с по-ограничени финанси. Тука... Влизам в магазина и слагам в количката каквото ми трябва или ми се иска, без изобщо да гледам цената (за хранителни продукти става дума). Ако ме питаш кое колко струва - понятие нямам.
в холандия когато пазарувам, изобщо не мисля за цените/особено хранителни стоки/. тук е ужас някакъв. безумно  скъпо ми се струва.
за 3 седмици съм похарчила толкова тук, колкото в холандия за 2 месеца. при това само за излизания, храна и дето се казва, 2 вестника за мен съм си купила.
никакви навици не съм загърбила. все същата съм си.

# 59
  • Мнения: 239
Темата е много интересна, доста често си мисля, колко съм се променила тук и дали това е добре или зле.
Спрях>
- да излизам всяка вечер по кафенета и ресторанти
- почти не пия алкохол вече, но и не ми липсва
- да се притеснявам, дали съм облечена по последната мода
- да закъснявам, защото така или иначе, ще чакам другите - тук много се държи на точността
- да плащам данък Обществено мнение - не правя нищо само, за да угодя на някого, не ми е неудобно да отказвам, ако не ми изнася нещо и не правя нищо, само защото всички го очакват от мен - общо-взето съм станала доста по-независима и непукистка
- да ме интересува как са облечени хората, какви са и какво си мислят, да се чуствам задължена да коментирам защо някой е такъв или инакъв
сигурно има много  още, но в момента не се сещам.
 

Общи условия

Активация на акаунт