Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.

Сами ли сме в житейския си път?

5 859
177
1

25 юли 2009, 13:32 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Преди време имах неврологични проблеми и ми се наложи да остана няколко дни в болница.
В стаята бях заедно с жена, която въз основа на психически проблеми беше развила неврологични симптоми.
Завеждащата на отделението на втората визитация я разпита за психическото й състояние и от там разбрахме, че жената рано е изгубила мъжа си, а наскоро са се оженили и децата й. Тя е останала сама и не може да приеме самотата си.
Лекарката й каза, че има грешна представа за живота, че човек е сам в житейския си път и не може да държи задължени и отговорни други хора, дори и семейството си за душевния си дискомфорт. Всеки пълнолетен и здрав човек сам отговаря за себе си и не може да "легне" връцете на другите. Ако не иска да е сама да вземе решение да се обвърже реално или емоционално отново, за да се стабилизира психически.

Доста се замислих тогава и една песен сега отново ми върна този спомен.
Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?

Последна редакция: сб, 25 юли 2009, 14:27 от Mishel_

# 1 25 юли 2009, 13:54 ч.

Мнения: 194

Честно, като прочетох заглавието ,си помислих, че става въпрос за извънземни.

Иначе, човекът е социално животно по принцип.

# 2 25 юли 2009, 13:55 ч.

София
Мнения: 3 099

От една страна сме сами, от друга страна сме част от едно цяло. Самотата, както и всичко останало, е условно понятие. Всичко е в главите ни и от тях идват всичките ни проблеми. Но темата е безкрайна и многопластова. Няма да стане свястна дискусия тук...

ПП. Някои хора тук хич не са сами. Mr. Green

# 3 25 юли 2009, 14:00 ч.

Мнения: 92

И аз като видях заглавието,реших,че иде реч за извънземни Mr. Green

Иначе сериозно-хората са създадени да живеят по двойки.

# 4 25 юли 2009, 14:02 ч.

Мнения: 2 401

Да, някои хора не сме сами. Simple Smile

Аз също съм от типа саможивляк, и това не ми пречи, но за повечето хора май не важи.

# 5 25 юли 2009, 14:06 ч.

Мнения: 620

Самотата според мен не се изразява в липса на тълпа и обкръжение,а на вътредушевна празнота.
Тъгата ражда самота,когато загубиш другарчето си. Confused

# 6 25 юли 2009, 14:40 ч.

Мнения: 1 212

Да - раждаш се и умираш сам , казват.
/ Въпреки, че аз лично не намирам никаква, ама никаква логика в тези думи Confused

/.
Относително саможива съм - имам все пак някакъв необходим минимум от най-близко обкръжение.

По въпроса за реалното емоционално обвързване нещата не седят никак просто.
Мисля си, че колкото повече отдаваш значение на това / т.е. колкото по-големи емоции и чувства влагаш
някъде , толкова по - трудно е да се оттърсиш от тях в един момент/ и е трудно често да се пречупиш най-вече на подсъзнателно ниво да започнеш отначало.
За някои хора почти невъзможно.

# 7 25 юли 2009, 14:46 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Mishel_ в сб, 25 юли 2009, 13:32

Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?

Каква е представата ти за саможивост? Колко саможива си ти?
Аз правя разлика между саможив, сам и самотен човек.

ПП. Аз съм саможива, но не съм сама и самотна.

Последна редакция: сб, 25 юли 2009, 14:54 от Бижy

# 8 25 юли 2009, 14:52 ч.

София
Мнения: 7 875

Дали си сам или не в житейски си път зависи от това как възприемаш светът около теб.

# 9 25 юли 2009, 15:00 ч.

Мнения: 4 965

Зависи, принципно съм напълно съгласна с лекарката - всеки сам управлява собствения си живот, ражда се сам и умира сам. Но... по пътя си среща твърде много хора, променя техните съдби и те неговата, влияе се, зависи и т.н.
Т.е. сами сме, но винаги го има и ефектът на пеперудата.
Не може, обаче, да очакваш други хора да мислят за теб и е далеч по-добре да можеш в труден момент да си барон Мюнхаузен и да се издърпаш сам за косата от блатото. Peace

Особено пък не е редно да имаш тези очаквания към хората, които обичаш - не можеш да искаш те да носят отговорност за теб. Партньорите не са до нас завинаги, нито ние до тях /случват се раздели, смърт и др. - важна е подкрепата помежду им, но тя не е винаги възможно/, а децата - ще се опитам да цитирам по памет нещо мое много любимо: "Твоите синове и дъщери не са твои синове и дъщери. Те са деца на собствения им копнеж за живот..."

# 10 25 юли 2009, 15:06 ч.

Мнения: 212

Цитат на: ivonska в сб, 25 юли 2009, 13:55

Но темата е безкрайна и многопластова. Няма да стане свястна дискусия тук...

Къде предлагаш да отидем за да стане свястна дискусия...

# 11 25 юли 2009, 15:07 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Бижy в сб, 25 юли 2009, 14:46

Цитат на: Mishel_ в сб, 25 юли 2009, 13:32

Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?

Обичам да съм сама, самодостатъчна съм си. Не изпитвам нужда постоянно до мен да има някой.

# 12 25 юли 2009, 15:19 ч.

Мнения: 17 407

Не сме.

# 13 25 юли 2009, 15:26 ч.

Мнения: 6 713

Сам си в главата си, в мислите си (ако си сравнително нормален, де, не говорим за тези, които не са сами по принцип). Около теб са другите хора - близки, колеги, познати. Вечер като си лягаш и си правиш равносметката от деня например, винаги си сам, чисто сам! Mr. Green

# 14 25 юли 2009, 15:29 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Сме. И с подкрепа и без, и с хора до себе си и без тях, човек сам взема решенията си и прави избора си. Понякога околните пречат. Понякога с човек до теб е по - леко. Разчитам единствено на себе си. Нямам прекалени очквания и изисквания към околните. Така ми по-лесно.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: