В стаята бях заедно с жена, която въз основа на психически проблеми беше развила неврологични симптоми.
Завеждащата на отделението на втората визитация я разпита за психическото й състояние и от там разбрахме, че жената рано е изгубила мъжа си, а наскоро са се оженили и децата й. Тя е останала сама и не може да приеме самотата си.
Лекарката й каза, че има грешна представа за живота, че човек е сам в житейския си път и не може да държи задължени и отговорни други хора, дори и семейството си за душевния си дискомфорт. Всеки пълнолетен и здрав човек сам отговаря за себе си и не може да "легне" връцете на другите. Ако не иска да е сама да вземе решение да се обвърже реално или емоционално отново, за да се стабилизира психически.
Доста се замислих тогава и една песен сега отново ми върна този спомен.
Аз съм саможива и нямам проблем с приемането на това, а вие как мислите!?