Публикувана: 26 юли 2009, 08:17 ч.
Последно мнение: 14 окт. 2009, 21:38 ч.

Към майките с по-активни деца

17 663
128
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с енергичното поведение на дъщеря си?
Как мога да се справя с истериите на дъщеря си?
Как мога да помогна на дъщеря си да управлява своята нервност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с енергичното поведение на дъщеря си?
  
  Енергичното поведение при децата е често срещано и е част от естественото им развитие. Важно е да запазите спокойствие и да не позволявате собственото ви безпокойство да повлияе на детето. Можете да опитате насочване на нейната енергия към спортни дейности или други занимания, които могат да я уморят. Важно е също така да установите ясни граници и правила, като същевременно позволите на детето си да бъде независимо и да изразява мнението си.
- Как мога да се справя с истериите на дъщеря си?
  
  Истериите при децата могат да бъдат предизвикани от различни фактори като умора, глад или нужда от внимание. Важно е да запазите спокойствие и да се опитате да разберете причината зад избухването. Предложени са следните стратегии за справяне: установяване на ясни граници, провеждане на спокоен разговор и насочване към алтернативни дейности, които могат да разсеят детето.
- Как мога да помогна на дъщеря си да управлява своята нервност?
  
  Нервността при децата може да бъде причинена от различни фактори като стрес или липса на внимание. Важно е да разберете причината за нейната нервност и да създадете успокояваща и спокойна среда у дома. Подкрепете детето си в изразяването на емоциите му и осигурете време за игра и забавление, което може да помогне за намаляване на нейната нервност.
- Как мога да се справя с навлизането на дъщеря ми в бебешки пубертет?
- Какви са някои от методите за заспиване на деца?

# 15 26 юли 2009, 15:06 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 361

На вси4ки ехографии през бременноста дъ6теря ми се върте6е като пумпал.. Дори и снимките, , които исках да ми извадят от ехографа стра6но затрудниха гинеколога.О6те преди да разберем пола на беб4ето я бахме нарекли Пумпал, после стана Пумпарела...
Пове4ето беб4ета се страхуваха от водата, когато имаха плуване(запо4нахме на 5 месеца), но малката бе6е във възторг....Проходихме на 9 месеца....,
Бе6е много сме6на, когато идва6е ред да записпи... запо4ва6е една ожесто4ена борба със съня, докато накрая все пак тя капитулира6е, На година и не6то ве4е има6е претенции какво да обле4е(протестира6е докато не обле4ем това което тя си е наумила)....
Поо6трявам я когато е самостоятелна, контактна и успява да формулира свое мнение, дори и когато то не съвпада с моето....
Не ме вълнува мнението на околните... опитвам се да я възпитавам да бъде самостаятелно, мисле6то и активно съ6тество, което е в състояние да обосновава и за6титава позициите си...
Ходи на плуване и художествена гимнастика(и двете по нейно желание), не за6тото е кой знае колко талантлива и 6те стане спортистка, а за да развие двигателната си култура и да привикне да спортува не6то, което и харесва...

# 16 26 юли 2009, 15:08 ч.

София
Мнения: 10 238

Ок,щом се познавате толкова добре. Peace

Идеята ми е,че понякога родителите на наистина "изпуснати" деца твърдят,че просто детето им е живо и енергично.За съжаление имам пред очите си такива.И обратния случай е валиден-прекомерни забрани,прекомерно взиране в наистина детски неща и после "ами то нашето просто си е свито",а всъщност е едно подтиснато дете.Та затова казах-границата е много тънка и бързо се преминава от двете и страни.

# 17 26 юли 2009, 15:08 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Валенцето в нд, 26 юли 2009, 14:54

Мира,а ти по какво съдиш,че това е "причинено" от родителите.
Малката ми дъщеря също е живо и палаво дете,но е имала точно такива периоди на неконтактност,продължили месеци наред.Определено не е била в нас с баща и причината.
Границата между всичко това,което обсъждате,според мен е много много тънка.И е трудно да се достигне и поддържа състояние,при което детето хем да е жизнено,весело,игриво,но и разбрано,способно хем да мисли и действа самостоятелно,хем да знае кога енужно да спре.Трудно е ,поне за мен,да постигна това.Но се стремя.
Мими е имала 3 или 4 пъти,в които се е тръшкала за нещо.На пет години е.Е,определено това,което видях,когато се тръшна за една играчка в Пумпелина ,не беше представата ми за възпитано петгодишно дете.Е,и тя го разбра. Grinning

По добрия начин,само с думи и наказание.

Валенце, да права си това не може да се каже за всички неконтактни деца.
Всяко дете пробва разни методи за да си постигне целите. И моята дъщеря един път ми се отъркаля за нещо(вече забравих за какво), но това го пресякох на момента. Хич не съм чакала да отмине периода....аз съм от по строгите родители, но имам честта да възпитавам една истинска палавница. Ние сме тези обаче, които можем да му покажем праилният начин. Тук ставаше въпрос за родители, които подтискат децата си да не измислят щуротии, да не тичат, че ще паднат, да не се качват еди къде си, да не играят с някое дете... и т.н.

# 18 26 юли 2009, 15:10 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Валенцето в нд, 26 юли 2009, 15:08

Съгласна съм с теб. Peace

# 19 26 юли 2009, 15:11 ч.

Мнения: 23 097

Валенцето, да, наистина границата е тънка, но коагто съществува НЕ за почти всичко, дори за съвсем нормални неща....не мога да кажа, че детето е "свито". )
Аз също се опитвам да не "изпускам" нещата и да не се превърне от едно игриво дете, в разглезено и неконтролирано такова. )

# 20 26 юли 2009, 15:14 ч.

София
Мнения: 10 238

Явно всички сме съгласни,че границата лесно се преминава.аз допуснах една такава грешка преди половин година.Мира,ти знаеш,че се върнахме да живеем обратно в Сф.Е,малко преди преместването,някъде месец преди това,започнах да мисля постоянно за това как ще се отрази преместването на децата.Смяна на дом,приятели,градина,съседи...това си е наистина нещо сериозно.И лека полека,без да се усещам,Мими,която винаги е била сравнително послушно дете,колкото и да не обичам този епитет,та Мими лесно усети на баницата мекото. Crazy

Качи ни се на главите,защото и позволявахме да прави общо взето каквото си иска.Доста време/месеци ни отне да върнем малко нещата назад и тя да разбере,че не всичко ,което лети,се яде. Laughing

# 21 26 юли 2009, 16:07 ч.

Мнения: 6 792

Моето е доста активно още в корема и най-вече от 4-5 месечна! Simple Smile

В момента на 1г.3м. може да яде сама, е, цапа се доста, но горе-долу си яде добре. Непрекъснато прави нещо, пипа, ровичка. Не мисля, че има проблем с концентрацията както съм чела, че е при хиперактивните деца. Изправи се на крака на 7 месеца, на 11 проходи.
Буди се нощно време, пие мляко, приспиването е на ръце, рядко заспива лесно. Става сутрин в 6.30-7.00, често и по-рано.
През седмицата ходи на ясла, защото работя. Ако не стане нейната воля понякога реве до захласване понякога ooooh!

, по детските площадки също се тръшка, търкаля по земята както и във вкъщи. Случва се да викам, (особено тези няколко дена викам много Embarassed

), просто ме побърква като яде например, защото почва да си играе в един момент, бърка с пръсти, маже, хвърля лъжицата, нещо което в яслата не прави! Също да допълня, че там заспива абсолютно сама. Така, че аз си знам, че сме изпуснали работата при някои неща, за други обаче съм непреклонна и дори и да се съдере да реве, не й давам да прави някои работи.
Иначе е много умна, много будна, непрекъснато ни копира и следи какво правим. Laughing

Ще следя темата! Hug

Последна редакция: нд, 26 юли 2009, 16:13 от ЛУРДЕС

# 22 26 юли 2009, 16:45 ч.

Мнения: 7 433

Всеки си има свои критерии за изпуснатост....
Някой смята ,че моето дете е "изпуснато",защото докато чакаме на опашка в поликлиниката,например,то тича напред назад по коридора,опитва се да заиграва други деца,закача за контакт и възрастните(той сам си ги избира) или проявява някаква друга активност.

Аз пък смятам,че детето е изпуснато тогава,когато вкъщи го бият,и то само започва да го прави на улицата с други деца,имитирайки родителите си.
Когато е тъпкано с шоколади или други боклуци за поощрение, и ака на гърненце,например,защото после ще бъде почерпено със зрънчо или сладолед.И какво ли още не друго......
Когато е безкрайно тормозено за да бъде вместено в границите на някой измислен от родителите изкуствен калъп на поведението.

Родителите си мислят,че нещата са под техен контрол,а всъщност вече безвъзвратно са изградили в децата си някакви супер-вредни навици,или детето вътрешно се е отдръпнало от тях(родителите си) завинаги......
За мен ....това е да "изпуснеш" детето.

# 23 26 юли 2009, 17:20 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Селма в нд, 26 юли 2009, 16:45

Когато е тъпкано с шоколади или други боклуци за поощрение, и ака на гърненце,например,защото после ще бъде почерпено със зрънчо или сладолед.И какво ли още не друго......
Когато е безкрайно тормозено за да бъде вместено в границите на някой измислен от родителите изкуствен калъп на поведението.

Много добре си го написала. Аз бях направила подобна грешка когато дъщеря ми тръгна на градина. Много плачеше и тъжеше и аз честичко и купувах подаръчета за да и видя щастливото личице. Но навреме се осетих и спрях. За изкуствения родителски калъп на поведение също съм съгласна, понякога такива деца се държат и доста нервно в игрите, защото знаят, че това им е забранено, но им допада в действителност.

# 24 26 юли 2009, 19:18 ч.

Мнения: 47 352

Детето ти навлиза в бебешкия пубертет, много търпение и спокойствие ти трябват.
При всяко действа раличен подход, при някои спокойно говорене, при други игнориране. При моето дете първото водеше до истерия, второто до затихване на проблема.
От 1.5 г. до 3 г. беше такова активно дете, никога не е била агресивна, дори ако някой й вземеш играчката, никога няма да тръгне да си я взема или да се налага. Но нито проговори, нито проходи рани, нито смятам, че блести с интелигентност, не виждам връзка м/у тов аи активността на детето.

# 25 26 юли 2009, 19:52 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 361

Цитат на: Не се сърди, човече в нд, 26 юли 2009, 19:18

не виждам връзка м/у тов аи активността на детето.

Всяко дете следва своя ритъм, и това на колко какво е усвоило не е критерий за интелектуалния му потенциал..
Няма никакво зна4ение на колко е проходило, проговорило, запо4нало да 4ете и т н т....

# 26 26 юли 2009, 20:04 ч.

Мнения: 24 467

Малкият ми син е такова нещо. За да се съхраним и да се чувства добре се сменяме с тати, за да може другият да отдъхне. Сега е вече над три години, но е все така въртелив, многоговорлив, питащ и т.н. Знам, че е вроден темперамент, приели сме си го така и се опитваме просто да си почиваме максимално, когато имаме възможност, за да се заредим със сили.
Иначе за нас е от изключителна важност детето да бъде научено на основни правила от съвсем малко- добре е и за нас и още повече за него, улеснява му се живота за напред. За заспиването- не сме приспивали на ръце бебе на 6 месеца, докато имаше колики големият сме пробвали, малкият повръщаше, държахме го изправен на тази възраст, нямали сме избор. След това без никакви проблеми сме го слагали в креватчето и сме го приспивали там. Четем приказки, целувки, гуш и се казва "Лека нощ, приятни сънища", след което лампата се загася.
Навиците се създават навреме, те нямат много общо с темперамента. Такива винаги могат да се създадат, като се има предвид характерните особености на конкретното дете се избира и подходът.

Последна редакция: пн, 27 юли 2009, 07:43 от Judy

# 27 26 юли 2009, 20:22 ч.

Мнения: 4 300

За обличането при моя син помага да го включа във вземането на решение- казвам му той да си избере тениска и панталонки. Понакога се е случвало в най голямата жега да вземе с дълъг ръкав- нея му обличам, и вземам една с къс и като му стане топло се съгласява с моя избор Grinning

Иначе за прибиране или изобщо тръгване отнякъде си го извличам като чувалче, след като веднъж съм обяснила защо тръгваме. Това се повтаря почти винаги в магазини, където има пазарски колички с детска такава отдолу, от онея с воланите.

Последна редакция: нд, 26 юли 2009, 20:29 от Рокси

# 28 27 юли 2009, 01:41 ч.

Мнения: 6 792

Ами например със заспиването - ние сами я научихме да заспива на ръце! После четох аз по книгите, че не трябва да се носи и люлее, може разбира се да бъде гушнато бебето, но ако се научи на люлеене - мнооооого трудно ще се оттучи после. И какво стана - над годинката и все още се люлеем като малко бебе, добре че не е всеки път, че простоооо..... #Crazy

Това за мен е изпусната работа - когато вече трябва да чакаш нещата да се подредят от само себе си, защото по друг начин не става.
newsm78

# 29 27 юли 2009, 08:30 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: ЛУРДЕС в пн, 27 юли 2009, 01:41

Аз точно това не исках да се получава при нас.Затова никога не съм я приспивала на ръце.Сега,на 2 г. ,й давам само книжки ,пожелавам й лека нощ ,пускам й диск с детски песни и излизам от стаята.Тя понякога даже ме гони. Simple Smile

Докато я сложа в леглото,тя си е взела вече някое книжле и ми казва "чао" и "лека нощ". Ако тръгна да разглеждам с нея картинки(отегчава се от четенето на приказки засега),това означава да не заспи часове наред.

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Адаптация в детска градина

Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Причина:

Причина: