Публикувана: 15 ян. 2025, 09:55 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2025, 23:54 ч.

Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

1 969
47
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се справя с агресивното поведение и истериите на децата си?
Каква е важността на единството между родителите при отглеждането на деца?
Какви са потенциалните отрицателни ефекти от гледането на телевизия и анимации върху поведението на децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се справя с агресивното поведение и истериите на децата си?
  
  Родителите трябва да работят заедно, за да установят ясни граници и последствия за децата си, които проявяват агресивно поведение или изпадат в истерия. Важно е да се придържате към правилата и да не възнаграждавате истериите. Ако е необходимо, консултирайте се с детски психолог за допълнителна помощ.
- Каква е важността на единството между родителите при отглеждането на деца?
  
  Единството между родителите е от съществено значение за ефективното отглеждане на деца. Когато родителите действат различно и не споделят едни и същи правила, децата получават разнопосочни сигнали, което води до объркване и конфликтно поведение. Подкрепата между родителите е важна, за да могат децата да усвоят правилата и да знаят какво е приемливо и какво не.
- Какви са потенциалните отрицателни ефекти от гледането на телевизия и анимации върху поведението на децата?
  
  Честото излагане на бързо сменящи се изображения и озвучаване в телевизията и анимациите може да доведе до превъзбуда и нервност при децата. Препоръчително е да ограничите времето пред екрана и да насърчите активните игри за насърчаване на физическото и социалното развитие.
- Какви действия мога да предприема, за да подобря комуникацията с детето си?
- Как мога да се справя с чувството на безпомощност и стрес, когато отглеждам малки деца?

15 ян. 2025, 09:55 ч.

Поморие
Мнения: 605

Много пъти може би съм писала за тежкия период на "ужасните две",през който минаваме с моя син, как се отрази това на семейството, БРАКА дори и на моята психика. Към момента аз съм единствения човек в семейството, опитващ се да наложи дисциплина, но не мисля, че е успешно. И така, въпросите ми са:
Кога е време да посетим психолог или психиатър, също и логопед? Мисля, че нервните изблици на детето са далеч от нормалните за децата на тази възраст. Имаше подобрение, но сега избухва от нищото, както си играе в диви крясъци. Не търпи забрана, забележка, на всичко реагира с истерия и крещене, дори имам чуввтвото, че така общува с нас. Казва от време на време само "мама", но няма други обръщения. Речниковия запас е около 6-7 думи, съчетания още не се опитва да прави. На 2г.2м. е. На бебешки говори също (бим-бим, дин-дин и т.н.)
Какви изследвания се пускат при нарушения в съня, освен хемоглобин?
ПП: Чета много за т.нар. трудни две години, но съеетите, които срещам и даже чувам от лица с опит не вършат работа. Виждам, че е започнала модата на "позитивното" родителство. Тоест изключва се повишаването на тон, скарването, а се насърчава буквално безучастното седене докато детето е в истерия и се тръшка за нещо, за което надали си струва да го прави или пък гушкането, отвличането на внимание, които при някои деца може да действат, но при моето, което се дере като звяр, защото съм го свалила от секцията примерно или защото не му давам да плюе водата си из стаята, да натиска копчетата на кухненски уреди НЕ действат. Следва един дълъг, кошмарен тантрум, който спира може би след като излезем навън, в най-добрия случай.
Също си задавам въпроса това явление винаги ли го е имало или е проблем на съвременното поколение, тъй като хората водим все по-стресиращ и нездравословен живот, с голямо участие и на технологии. Аз примерно не съм преминала през това като малка, нито децата от семейството ми. Единствено бащата е имал някои проблеми с поведението като дете, възможно ли е да се унаследяват?

Последна редакция: ср, 15 яну 2025, 10:01 от theblondeambition96

# 1 15 ян. 2025, 10:01 ч.

Мнения: 318

Това аз ли съм го писала? Абсолютно същия е и моя син. На 2г е точно. Записах го на психолог

# 2 15 ян. 2025, 10:01 ч.

София
Мнения: 9 135

Първо ще кажа, че ако сте единственият налагащ дисциплина то такава няма да има определено. Или и двамата родители са на едно мнение или нещата не се получват (казвам го от опит). За логопед (понеже голямата ми дъщеря проговори късно) реших още преди 2г. да говоря с логопеда на голямата си дъщеря кога е удобно да се направи такава консултация и за какво да следя. Жената ми обясни и как да подходя и каза, че ако се притеснявам винаги може да направи консултация с детето на 2г. възраст. За момента тя се справя добре и няма да посещава такъв.
За кръвните изследвания съм пускала Б12, магнезии, витамин Д, пълна кръвна картина, желязо и феритин. По мое усмотрение и се оказа пълна с дефицити. От там вече лекарката взе отношение и започнахме да запълваме дефицити. Единствено витамин Д представлява трудност за сега.
За заспиването пробвайте тихи игри преди лягане. Без тичане, без скачане и без викане и без нищо, което да предизвика превъзбуждане на самото дете. Гледайте да си ляга спокойно, за да може и вашата вечер след това да е такава.
И да вметна, че колкото повече родителите се изнервят толкова повече след това и детето е такова. Не знам унаследява ли се или не, но гледайте да приемате по-спокойно нещата.

# 3 15 ян. 2025, 12:44 ч.

Мнения: 4 197

Детето гледа ли детски ? Ако да ,спрете ги твърде възможно е те да са причината за нарушение на нервната система .
Освен хемоглобин пуснете желязо и тжск ,проверете запаса от желязо . Възможно е и заради зъбите така да се държи . Моя син е на 2,4 г и при зъбоникненето става доста чувствителен и иска все да му се угоди.
Тръшка се все по-често и най-вече ако чуе ,,не,не може" .
Вериятно това ,че не може да говори и да каже какво иска също го дразни и за това крещи . При нас в някои случаи нещата ,които вече знае да говори минават без пищене и реване ,защото примерно каже пусни ми друго детско и се разжерем ,но нещата които не знае да каже и не го разбираме нинават в реване докато разгадарм какво всъщност иска.
Ще чета съветите заедно с вас

# 4 16 ян. 2025, 10:07 ч.

Поморие
Мнения: 605

Цитат на: Izabella 8202 в ср, 15 яну 2025, 10:01

Това аз ли съм го писала? Абсолютно същия е и моя син. На 2г е точно. Записах го на психолог

Аз вече се чувствам убедена, че е време за психологическа помощ. Дано не ми попречат само...

Цитат на: Radii :) в ср, 15 яну 2025, 12:44

Да, пускам детски когато стане напълно неконтролируем. Сега е във фаза да се катери и недай Боже да му се забрани, изпада в истерия,не се спира по 12-13 чАса на ден!
И аз съм на мнение, че когато започне да говори повече, ще ни е по-лесно - и на него и на мен. Но сигурно няма да е много скоро.

# 5 16 ян. 2025, 14:26 ч.

Мнения: X

Аз искам да знам колко продължава този пубертет, че започва да ми се струва, че ще трае вечно. Моето е на 4 и половина и е на фази, в които е много мило, съдействащо, любвеобвилно и добро ( че ти се ще да не спреш да го гушкаш и хвалиш), и фази на другата крайност - такава, че ти се ще не психолог да потърсиш, а екзорцист.
Преди си мислех, че като не може да се изрази, се ядосва и се тръшка за това. А като проговори - пак същата работа. Сега в ДГ е усвоил едни изрази, от които би се изчервил и каруцар. Говори на "ма", пляска ни по задниците. Ужас! Забележки не помагат. Питах другите майки при тях как е. Аами, нормално, това са деца все пак - игнорираме ги. Това беше масовият отговор.

Последна редакция: чт, 16 яну 2025, 14:34 от Анонимен

# 6 16 ян. 2025, 18:30 ч.

София
Мнения: 9 135

Еми до към 5-6г.възраст. После идва друг😆

# 7 20 ян. 2025, 08:07 ч.

Мнения: 2

Здравейте, все едно чета за нашата ситуация, само че с момиче на 1.10. Мислех, че е рано, че е характер, но с всеки изминал ден нещата се влошават. Буквално от събуждането ѝ се започва с рев и тръшкане (спи в нашата спалня и ни събужда с “Мамо, там” ревейки? тоест да ходим в хола.) Не може да ѝ откажеш, не приема не, не се заиграва грам с каквото и да е. Обмисляла съм варианта за консултация със специалист, защото мисля че положението вече е трагично. В какво точно се състои такъв тип преглед/ консултация?

# 8 20 ян. 2025, 09:22 ч.

Пловдив
Мнения: 2 013

Не знам дали това са проблеми на съвременното поколение или на поколението на съвременните родители... Моите бяха на тази възраст преди 10-тина години. Правилата които сме спазвали са били, родителите на едно мнение ВИНАГИ. Ясни граници, които се спазват ВИНАГИ. Т.е. не, един ден нещо може, друг същото нещо не може. Което не може, винаги не може! Категорично. Всеки опит да обиди или посегне на приятел, близък или дори непознат, с абсолютно строга реакция. Например се сещам, пътуваме аз, майка ми и близнаците ни, около 3-4 годишни. И младежът изведнъж ни казва "тъпачки", защото нещо не му угодихме. Набих спирачки извиках "Иииии!" и му казах "слизай". След като обиждаш майка си и баба си, слизай, нямаш място при нас. Последва извинение и никога повече не ни обиди. Не са обиждали и приятелчета. Докато виждам други семейства, когато детето обиди някого или посегне, родителите приемат спокойно това или се правят че не са чули/видяли, някой дори се смеят. Реакцията на родителя е много важна за всичко. Поставете ясни граници и винаги ги спазвайте. Така детето ще разбере кое е позволено, кое не. Ако няма ясни граници, то си прави когато, каквото си иска и ви се налага винаги, когато не му оттърва. Друг пример, девойчето беше около 2-3 годишно. Бяхме на двора, искаше нещо и не и го изпълних. Тръшна се, легна на тревата и взе да рита. Не я погледнах дори. Оставих я. Тя порита, повика, пък спря. След това и обясних, че не се прави така. И няколко дни наред и припомнях случката и се смеехме всички, как легнала и се търкаляла по тревата. Повече не се тръшна. Нито тя, нито брат и, който стана свидетел на случката. Та така с моя опит. Според мен проблемът е в родителите и реакциите им. Децата пробват. Ако нямат ясно поставени граници, които да не прекрачват, се качват на главите ви. Не съм ги била никога. Винаги само с думи, собствен пример и ясно поставени граници. Това е!

# 9 20 ян. 2025, 09:25 ч.

Поморие
Мнения: 605

Цитат на: FreshNewMamma в пн, 20 яну 2025, 08:07

Мисля, че трябва да се проучат добри специалисти в детската психология и да се уговори час за консултация/преглед. Мен ме интересува и как можем да предотвратим тази фаза, аз съм на ръба на нервна криза заради сина, ако и малката ми готви това - ще ме довърши, вече вдигам кръвно, не мога да спя, не се побирам в кожата си. На всичко отгоре съпругът ми само ме критикува за възпитанието на детето и за едно скарване го отнасям зверски. Този... не знам как да го нарека, ми пречи да си възпитавам детето. Не издържам вече, чувствам се ужасно смазана психически.😢 Нещата вървят към изнасяне и чакам следващия месец да имам възможността за това. (Ако нарочно не ми прахоса средствата, за да не мога да мръдна, защото вече имам чувството,че така прави).Ужасно е да нямам подкрепа от партньора, а да ме изкарва, че плаша детето, държа се злобно, страх го било даже да го пуска с мен навън, защото съм щяла да го разрева, а във всеки случай, в който съм се карала съм била с правото си, защото детето се държи буквално безобразно.

Цитат на: ilik123 в пн, 20 яну 2025, 09:22

И аз действам по същия начин, но глупостите се повтарят и повтарят до безкрай. Имали сте късмет, че от един път сте постигнали резултат, аз цял ден прекарвам в нерви и никакъв резултат, той просто не ме усеща като родител, като възрастен човек, не го респектирам. (В момента и баби и дядовци нямат много възможност да помагат с гледането, за яслата ще чакаме до есента и детето е цял ден с нас и е някакъв кошмар). Аз се карам на детето, бащата почва да обвинява мен и да го защитава, вместо да каже "слушай сега, това не е редно, трябва да слушаш майка си"- е как да имам авторитет,като
детето вижда, че след като майка му му се скара,после се карат на нея като на провинило се дете. Това не е семейство вече, това е бойно поле и края му си е на лице вече. Искам да си спася децата.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 09:45 от theblondeambition96

# 10 20 ян. 2025, 10:59 ч.

Sofia
Мнения: 7 562

Цитат на: ilik123 в пн, 20 яну 2025, 09:22

Зависи много и от самите деца.
Не винаги тези похвати действат. И ние сме единни и ние сме поставили граници.

Аз моята, като изпадне/ше в истерия винаги я игнорирах и никога не е ставало на нейното. Не толерирам подобно поведение. Все още прави истерии, за да се опита да се наложи... на 9г е.

Когато синът ми обиди сестра си - реагираме много остро. Даже съм го наказвала - без компютър, без джобни и т.н. Не му пука, продължава да я дразни или обижда за удоволствие (а сме строги родители, не си затваряме очите). Той е на 11г.

Така че няма метод-вълшебна пръчица.

# 11 20 ян. 2025, 11:08 ч.

Мнения: X

Съгласна съм, че не на всяко дете действат въпросните похвати. Моят като се затръшка, ако го оставя сам, се нахвърля върху мен бесен като тигър. Малко по малко обаче започна да го израства това. След дълги боледувания винаги се разглезва , защото се налага известно време да прекарва с баба си и дядо си и започват фасоните. Сега иска да бил болен, че да играел с дядо си и се чуди какво да измисли.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 11:34 от Анонимен

# 12 20 ян. 2025, 12:45 ч.

Мнения: 1 140

Авторке, много е важно да възпитавате заедно децата, защото те като видят, че при единия родител минават номерата, така се разваля дисциплината. Не е добре мъжът да не те подкрепя пред децата, така губиш авторитет.
Хубаво е и от време на време да те отменя някоя баба, за да можеш малко да се отпуснеш.

# 13 20 ян. 2025, 14:22 ч.

Поморие
Мнения: 605

Цитат на: Coconut.water в пн, 20 яну 2025, 12:45

Да, точно това в разковничето. Единство няма и не виждам как ще се получи.

# 14 20 ян. 2025, 20:57 ч.

София
Мнения: 4 219

Цитат на: Coconut.water в пн, 20 яну 2025, 12:45

Не знам как да сложа сто лайка на това.

Баткото диване се поочовечи като навърши 4г. Пак има периоди и се налага да повишаваме тон, но нещата се случват много по-ефикасно когато всички действаме еднакво и детето не получава разнопосочни сигнали кое е ок и кое не. При нас проблемът беше, че вкъщи имаме едни правила, а при баби и дядовци съвсем различни и той се объркваше.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Колко често комуникирате с партньорите си?

С какво ви дразнят свекървите? - 169

Боледуване на децата ни - тема 92

Причина:

Причина: