Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

И ние го имахме този проблем, но говорихме с тях за това. Но и с правила в картинката, всички останали от семейството ги слуша повече. Примерно при тях не пипа и събаря/разхвърля неща, които при нас ако е ще се скъса да го прави нон стоп. Дърпаш го, караш се, реве, пак същото прави и се смее. Цял ден. Е как няма да изпушвам вече? 😤И таткото иска при това положение с перце да го галя. А реално и той като не е на кеф му пречи детето и се иска от мен да го контролирам. (Пример: детето иска на ръце, на него му е сецнат кръста, деликатно се подразбира, че мама трябва да се прави на шут да му отвлече вниманието от напрегнатия и крив татко, а детето не признава никаква мама и си иска своето и всички се изнервяме). Но недай Боже да му кресна малко. Уж обеща да прояви уважение към начина ми на възпитание, но времето ще покаже.

Същото е и при нас… не знам да се притеснявам ли
Спира само когато повиша тон, но аз не искам да крещя на детето си по 10 пъти на ден..

За границите вече са ви писали.
Определено се обърнете към логопед за начало. Когато детето проговори ще можете много по-лесно да комуникирате, да разберете какво иска, да обясните дали може/ не може и защо. Това ще облекчи положението.
Около 2 г. възраст речниковият запас би трябвало да е доста по-богат и би трябва да може да свързва поне 2-3 думи в просто изречение, започнете да работите по въпроса сега, за да наваксате по-бързо.

Още не свързва изречения, казва само отделни думи: мама, баба, ам-ам, не, вода, листа, риби, две.. общо взето това съм чувала. Много се възклицава, говори на бебешки. Труден беше и с прохождането, опасявам се да не е така и с проговарянето. Невъзможността на децата да се изразят, знам, че е един от основните фактори за настъпване на истерия, когато искат нещо или нещо не им е окей. А защо гледането на анимации се смята за такава пречка за проговарянето? На него постоянно му се говори на чиста, българска реч, чета книжки.. Да, има екранно време, но то е само когато почне да става неконтролируем и да се тръшка, катери (така може буквално по 12 часа на ден 😮‍💨)за да се спре поне за малко и да свърша нещо вкъщи или с бебето.
Крещенето при мен е ежедневие. Вече и здравето ми страда. 🤦🏼‍♀️

Гледането на екрани превъзбужда все още незрелия детски мозък и също може да допринесе за изнервеност, тръшкане и т.н. Опитайте да ги спрете примерно за седмица и вижте дали има разлика.
Когато стане много напечено пробвайте излизане навън или игра с вода - това са 2 неща, които в голяма част от случаите успокояват нещата.
Също във връзка с проговарянето - работете по фината моторика - зоните в мозъка, които отговарят за нея са свързани с тези за говор и така ще подпомогнете процеса. Песнички, приказки, стихчета - но от вас, не от екран, така се учат децата.

Освен че ги превъзбуждат екраните и стават нервни, посланието което давате е “когато дивея мама ми пуска филмче, значи е добре да дивея”

Здравейте и от мен ,и аз имам една госпожица на 2 г.,която също напоследък изпада в много истерии и тръшкане.Да тв. е почти винаги включен,по голямата кака гледа.Усещам,че е голяма грешка телевизора всички ми го казват.Определено трябва да го премахнем или поне да намаля до минимум.Да си призная понякога ми е по лесно да пусна детско,за да мога да свърша нещо.

звярът е на почти 4.
като цяло не мога да се оплача. често е мила, добра, услужлива. като цяло е доста добро и възпитано дете. НО има и други периоди. абсолютен звяр, неконтролируем, правещ всякакви 'магарии'. случва се да започне да хвърля, удря, хапе. пищи и изпада и в истерии.
в различните ситуации действам различно. не винаги успяваме да се справим.
истериите (когато станат наистина истерии) пресичаме като я заведем в банята и я плиснем с вода. в повечето случаи действа. като се успокои и разговаряме се е случвало да каже 'не мога да спра' или 'не знаех как да...' (...направи нещо конкретно, да се извини, да поиска и тн).
при последния период с изблици на агресия, многократно я предупредих, че ако продължи да удря, ще я ударя и аз. не спря и след поредния удар, я шляпнах (не силно). сепна се, спря да удря, за секунда ревна и попита защо съм я ударила. обясних че съм предупредила, че ако удря и аз ще я ударя, ако ухапе, аз ще я ухапя и че знае че каквото кажем, го правим и си спазваме обещанията. укроти се веднага, извинява ми се, гушка се и обяснява колко ме обича.
пак се случва да има периоди с 'лошо' поведение. но в границите на нормалното.

като цяло най-добър резултат дават 'моркова и пръчката'. но тя много добре разбира и знае, че обещанията трябва да се спазват.
след поредната магария (в петък) остана без десерт, но се бяхме разбрали, че това е заради нейното поведение и въпреки това, ако е кротка и добра вечерта и в събота сутрин, ще идем на пързалка. отидохме. в неделя също, защото така се разбрахме.
случвало се е след подобна уговорка, да не направим това, което тя е искала, защото не е направила това, което сме се разбрали. и тя знае. помни. разбира, че действията имат последствия.

трябва единство обаче. при нас макар и да има лека разлика в прилаганите методи, водещият принцип е 'спазване на обещанията'.

Всъщност отскоро гледа повече анимации, преди това си беше същия - нервен, крещящ и пакостлив. И точно затова малко повече навлязоха детските в ежедневието, за отвличане на вниманието, да го накарам да поседне. От осем сутринта, до надвечер вече съм скапана от крещене "не пипай там, не там, остави това, не се качвай там" и последвалите истерии от забраните, постоянното ходене по дирите му и искам или да свърша нещо у дома или да обърна повече внимание на дъщеричката или просто да си почина малко.
Четем много детски книжки (приказки, стихове, картинки) но не винаги си задържа яниманието, даже рядко засега.
Случвало се е да излизаме навън и вечер, зимно време, само и само за да го успокоим (бавно, но се получава), а с вода играе сам, пръска, разлива от шишето си и даже прекалява. 😃
При нас телевизорът е постоянно включен, но нито детето, нито бебето се заглеждат. Само клипчета от ютуб могат да ги фокусират. Синът преди се позаглеждаше и в тв, но сега му омръзна. Според мен това не е такъв проблем. В днешно време техниката е навсякъде, неизбежен е контактът на децата с нея.

Явно до четири са ходещи тестове за издръжливотта на родителя, а аз се надявам периодът при сина да си отиде с изминаването на втората годинка.. 😃 Аз съм го потупвала също, в крайни случаи, баща му също, но той сега повече го защитава.
На 4 поне вече може да се изразява с думи и това е огромен плюс за разрешаване на проблемите, а нашия е като дивак, общува се само с крясъци. Още не може да казва "искам това, онова, не ми харесва еди си какво", та вместо това.. див крясък.
Има и моменти, в които е като ангелче, докато не му хрумне беля, аз му попреча да я направи и не изпадне в истерия. При баби и дядовци слуша, не пипа нищо по стаите както при нас, значително ги улеснява да се справят с него, но не и нас.
Все още не действам на принципа с наградите, но винаги изяснявам защо трябва/не трябва да направи дадено нещо.

По повод последния коментар за телевизора, като е постоянно включен, той е източник на супер дразнещ фонов нон стоп шум, който допълнително изнервя/ напряга. Отделно, че постоянно сменящите се картини могат да дразнят/ стимулират детето, което като чета не му трябва допълнителна стимулация.
Знам, че досегът с технологиите е неизбежен, но постоянно пуснат тв ми се струва прекалено, та и отделно ю туб.
Вкъщи например телевизор няма , така че при добро желание не е чак толкова задължително да работи постоянно.

Четох ви другите постове, надявам се да успеете да работите в екип с бащата, защото без той да ви подкрепя трудно ще запазите авторитета си пред децата.

Детето всъщност изобщо не поглежда телевизора, а в ютуб му ограничих драстично времето, защото напоследък доста дълго започна да гледа анимации. Наблягаме на игрите навън в паркове, детски площадки, но и там все намира за какво да се изнервя, тръшка и като се заинати започва да си огъва краката и дори отказва да върви. Пази Боже да сме далеч от къщи. 🤦🏼‍♀️ Не иска да използва люлки, а отива да рови в калта по градинките и оттам пак стават цирковете.
Говорихме с бащата открито по въпроса с начина на възпитание и засега не се опитва да оспорва авторитета ми и да ме обвинява, че се карам на детето, когато заслужи. (Не, че е започнало да ме слуша.. )

В такъв случай нека той се заеме без да му се кара щом Ви обвинява. Леко е несериозно от негова страна да обвинява жена си и партньора си в живота за подобно нещо. Всъщност обвиненията няма да донесат нищо в случая освен да прехвърля топката за възпитанието на собствените ви деца

Осъзнавам го и го предупредих, че това може да ни рискува брака и семейството, защото ми идваше в повече, заедно с други проблеми, които се гнездят между нас от самото начало.
Опитвала съм се да си обясня защо прави и това (страх от това, че проявявам характер или от истериите на детето, които следват след забележка, опит за налагане или друга причина, която надали и той осъзнава).  Понякога детето прави беля, а той само му казва, че не трябва така и го целува, но като не е на настроение или нещо му има здравословно например, също започва да се дразни от крещенето и белите на детето. И аз смятам, че ако родителите не са екип, няма смисъл от нищо. А в нашия случай при всичката дисциплина, която се опитвам (само аз) да приложа, детето е НЕконтролируемо и постоянно крещящо и смятам, че няма да е зле да се видим със специалист.

Колко пъти детето е оставало само с мъжа Ви? И при него по същият начин ли се държи?

Не особено често и да, крещи ужасно, както и с мен. Но той има една идея повече търпение от мен. Дразни се от всичко, като иска нещо няма никакво обръщение, а крясък. То общува с нас с
само с крясъци и вече смятам, че нещо не е наред. С баби и дядовци малко по-добре се държи.