Когато бях бременна ми се случваше същото. Винаги ми правеха място, помагаха с каквото могат. И сега с количката винаги някой се впуска да помага в автобуса или по стълби някъде. Явно и на мен ми върви да срещам все от по-благородно настроените хора.
Иначе какви неща съм чела из форума и наслушала по парковете, страх ме хваща.
Дано стават все повече хората, които помагат с удоволствие.
Имам си една сллучка с една пенсия в трамвая. Да съм била към петия месец, коремчето хич не ми личи. Само нали отпред не ми е съвсем плосък корема, ама все едно съм се изпъчила. Аз смятам че не ми личеше. И един младеж ме видя и веднага стана да седна. Благодаря аз най-учтиво и се готвя да приседна. И виждам отсреща лети една бабиера, спринт за местенцето. Да, ама аз си се настаних и си свиркам. Тя застана до седалката и започна ту на единия крак, ту на другия, пъшка, офка. С една дума досажда. (Аз си имам теория за това кога трябва да се отстъпва място на пенсия в транспорта - ако е от тоя тип дето на равното ходи с бастунче, но в рейса снове като ракета за местенце за присядане, ще ме чакат.) Та пак за бабата - повърта се тя, една недоволна, пуфка ми. И аз най-накрая не издържах обърнах се и й викам: Госпожа, мястот за мен го отстъпиха. Аз няма да стана. Ходете при друг да пробвате. Тя естествено леко окопитена, абсолютен . Намръщи се, но не посмя нищо да каже.