Според мен, хората са си много озлобени, лоши и затворени в себе си. А пък като видят бременна, гледат с такъв поглед, все едно за първи път виждат и в повечето случаи погледите са неодобрителни.
С всички горепосочени случаи съм се сблъсквала в транспорта - извръщане на поглед, състезание на бабички за мястото, четене на вестник или книга, пуфкане и пристъпване от крак на крак...
Веднъж ми се случи (бях в 7 месец) да стана и да отстъпя място на една майка с малко бебче, защото беше без количка, а шофьора караше ужасно и на нея й беше трудно да се държи. Не се намери друг човек в целия тролей да стане, а мамчето почти се разплака и не престана да ми благодари.
Иначе през август ми се наложи да си гледам 5 годишния син, защото детските градини почиваха, а бабите бяха заети. Та, като се качим в превозно средство, ако отстъпят място - слагам го него да седне, за да не го мисля, че ще падне на някой завой, а аз стоя права. Веднъж ме накараха да седна и да го сложа да седи на коленете ми. Ами трябва да ви кажа, че беше ужасно - с тоя огромен корем в 9 месец, а не можеш непрекъснато да му повтаряш на детето - не ме натискай, наведи се напред, не се облягай назад, дръж се, да не паднеш върху корема ми... ох, ужас
И накрая, вчера се прибирам и заварвам пред асансьора една жена - стои и чака. Питам, ще ползвате ли асансьора, а тя ми отговаря, че не може да се отвори и стои. Стояхме така 10 минути и нищо. Казах й, че някой трябва да се качи до 3-тия етаж (1 и 2-ри се заключват) и да извика асансьора и тя ми каза, еми добре, качете се и слезте да ме вземете ядосах се, ама няма да седя цял ден и да чакам долу, качих се, взех асансьора, слезнах до долу, качих примадоната, за да може да се повози