не мога да се справя с детето си

Това е психически тормоз, който не води до нищо добро. Още повече, че детето няма да разбере посланието ти. На 2 години абстрактното мислене все още не е развито и няма как детето да разбере, че ти мълчиш, за да му кажеш нещо.

В повечето случаи децата се държат лошо, когато са притеснени, несигурни, настъпила е промяна, с която още не са свикнали. Опитай с добро, обръщай му повече внимание, обяснявай спокойно и му показвай колко го обичаш. Лошото поведение е начинът на детето да привлече вниманието ти и да покаже, че не се чувства добре. А че те удря, не се учудвай - ти си въвела този модел. Казваш му, че е лошо да го прави, а ти го правиш. Това разминаване също носи дискомфорт у децата и ги обърква.

Аз акъл няма да давам щото имам същите проблеми. Гоненето в друга стая решава проблема само временно, за около 5 мин.  При нас гушкане би помогнало поне малко ако беше само едно дете. С 3 които ме ревнуват адски не става. Разбират доста неща на тази възраст ако им ги кажеш ясно и категорично и ако това не помогне - покажеш. Но като цяло нямам методи, чакам да се осъзнаят, а до тогава кво да правя освен да стискам зъби

И ние сме в същото положение в момента  , нищо че сме на 3г. и 2 месеца! Казваш че си била строга с детето за да има добър ефект занапред, а аз бях и съм добричка, но резултата е същия, тръшкане, блъскане и т.н. Май сме още в бебешкия пубертет, при нас явно ще отмине по-късно! Ще следя темата с интерес!

Според мен в слуЧая не става въпрос за детски пубертет или както щеш го нареЧи а за стерс от новата ситуация. Затова боят най-малко би помогнал. Детето ти търси близост, ти му липсваш и то все още не знае как да се справи с тази ситуация и как да реагира. Само много разбиране и търпение ще помогне. Моята дъщеря ходеше като по-малка при жена която гледа няколко деца в къщата си в семейна обстановка. Жената много се грижеше за нея и въпреки това и тя изживя такъв период в който беше много нервна когато я прибирах. Същото се повтори когато тръгна на детска градина. След около 1-2 седмици спря да плаЧе сутрин защото знаеше какво ще се слуЧи и не изпитваше несигурност. Но пък веЧер ме побъркваше. По пътя ми правеше истерии, тръшкаше се, ревеше, биеше ме и т.н. При това детето ми е извънредно спокойно и жизнерадостно и никога не е имало склонност към истерии. Не е бита и не се е науЧила от нас да удря, дори не е ставала свидетел на бой. Но това явно е някаква инстинктивна Човешка реакция на безсилие и ярост. ВсиЧко премина в рамките на 1-2 седмици и помен няма от това поведение. В такива слуЧаи не съм я оставяла сама в стая, гушках я, утешвах я. В моментите в които ми е идвало вповеЧе (все пак и аз се прибирам уморена от работа и не винаги мога да изтърпя всиЧко), 'изклюЧвам', просто за момент спирам да Чувам, старая се да я наблюдавам за да не се нарани по някакъв наЧин и оставам в същата стая.

Има и още един фактор, който наблюдавам с оЧите си при няколкои деца: недоспиване. Ако в яслата все още не може да спи достатъЧно през деня, това със сигурност го изнервя още повеЧе.

Съгласна съм с vjara. Щом на спокойни деца им действа така отделянето от мама, на истерични ще е още по зле.

И мен ме е изкарвала от нерви дъщеря ми на тази възраст - мина й от само себе си, донякъде много помогна и детската ясла, защото, честно казано, май я бях разглезила. Веднъж си спомям че изпадна в истерия на Витошка и се тръшна на земята, удря с юмруци и пищи... Аз седнах на бордюра до нея, много бях ядосана и й казах - пищи си, като спреш, се прибираме... И като наизлизаха от всички магазини да я успокояват... заредих се с мострички на парфюми и червила и т.н. за месеци напред. Хахаха, и мама да спечели нещо. Тези истерии просто спряха към 2 години и половина и тя е най-доброто дете, което съм виждала. (Е, като майка, разбира се, че си мисля така)

Да,може и да си права.Аз имах предвид само за няколко минути,но пък не съм го прилагала и може и да съм в грешка.

Тук има само съвети за спокойствие и необръщане на внимание. Е, много хубаво, браво, че всички успявате, но аз понякога излизам от кожа. Не съм идеална. Още не съм я пляскала, но повишавам тон определено  . Просто понякога като ми се заинати за глупост рано сутрин, когато бързам за работа, а не нея не й се ходи на ясла и побеснявам.
Според мен, ако съм ядосана и го показвам от време на време, тя се респектира и започва да ме слуша. Има ефект и ми се струва, че не е чак толкова страшно да показваме, че и ние като родители имаме чувства. На три години вече прекрасно го разбират децата. Фицхю Додсън разрешава дори пляскането от време на време, шъ знаете....
Апропо, дъщеря ми след месец ще стане на три години, но инатите продължават, въпреки, че се поразредиха.

Тия работи с бой не стават с бой. Явно промените са му дошли вповече на детенцето. Дай му малко време, бъди търпелива. Опърничивостта си е част от тази възраст, понатам нещата се оправят.
Дишай дълбоко и успех!

И моята дъщеря много се сърди и бунтува, като тръгнах на работа, макар че не ходеше на ясла. Поеми дълбоко дъх и се опитай да останеш спокойна!Ще мине!
Като те бие, хващай му ръката. Не крещи, не преговаряй, не го моли. Кажи му, че когато мрънка и реве, не разбираш какво иска да ти каже. Като цяло, просто се опитвай да запазиш самообладание в кризисните моменти, брой наум, ако трябва. Забелязала съм, че дъщеря ми много по-бързо се успокоява, като види, че аз съм спокойна и не й се изнервям, което, разбира се, невинаги е възможно. Гледай да прекарваш повече време с него, когато имаш възможност. Предложи му да правите неща, в които участвате само вие двамата - игри, сладкарница, разходки на любими места...Според мен той просто е стресиран от новата ситуация, трябва му малко време да свикне и има нужда да му показваш, че въпреки всичко още го обичаш.
А когато искаш да забраниш нещо, с тих, равен и твърд тон му кажи, че не става ( ако е необходимо, няколко пъти) и просто не отстъпвай.

   В момента моето дете е със същия характер . На 3,2 години е.
Ще се възползвам от тези препоръки.

Синът ми на тази възраст говореше сравнително добре и разбираше много. Така че в това отношение на мен ми беше по-лесно, защото повечето от "успехите" си постигах с говорене. Когато ме издразни, му казвам, че ме дразни с поведението си, че не одобрявам и докато не се успокои, не искам да общувам с него. Ако мога да му помогна, го питах да ми каже защо се държи така и какво иска от мен. Но това в случаите, когато поведението му не беше следствие от отрицателните емоции в яслата.
Иначе аз бях съвсем наясно, че синът ми не харесваше ходенето на ясла и това даде своето отражение. Тогава просто си го гушках, кърмех го още и така се успокояваше. Знаех, че много му липсвам и гледах да съм с него максимално след работа. Трудно ми беше, но успявах да балансирам някакси. Пошляпването по дупето и през ръцете беше доста преди това, но разбрах, че няма ефект. Даже става точно обратното.
Ти не си от лошите майки, просто си изпускаш нервите, което не те оправдава, но... Желая ти повече търпение. Ако на дразнещото поведение реагираш с любов, с прегръдка, нещата смятам ще придобият друг вид. детето просто има нужда от вниманието ти, а с това си поведение го постига на 100%.

 Аз тон не повишавам - просто не ми се отдава, когато съм разярена, но пък как съскам...
 Съгласна съм и с това, че родителите трябва да не се притесняват да показват чувствата си и емоциите пред децата. Шокът от момента на съзнаване, че мама не е идеалната машина от желязо, мисля, е доста по-голям от това, че мама показва кога е ядосана, че плаче когато я боли или е сърдита...
 Шапки долу за майките, които съумяват и успяват да гушкат, утешават, разбират, увещават и не оставят децата си сами. Аз не мога - ядосвам се, изнервям се и от цялата си душа и сърце мразя да ми се надува главата. А моето дете надува и то яко. Не млъква. Сутрин от 6.15, когато се събужда вечер до 20-21 ч., когато си ляга. А като ревне просто няма начин нито да чуе, нито да вдене нещо, което му се обяснява. Не мисля, че проблемите се решават с постоянното ми присъствие до нея. Реално тя ходи до 12 ч. на детска градина и след това е с мен. Направих плавен преход в началото - първоначално ходеше по 2 дни, после 4, сега 5. Имам възможност, когато видя че е претоварена да я оставя ден-два в къщи, но "успокояването" и в такива случаи е сравнително относително - понякога функционира, друг път - не.
 Какво правя аз когато съм изнервена? Гоня всички от къщи и започвам да чистя, да готвя или излизам на разходка на бърз ход. Ако мъжът ми се приближи до мен в момент, когато съм афектирана обикновено стигаме до семеен скандал - аз просто съм тип, който има нужда от въздух, пространство и мрази да му се стъпва в аурата, когато е "набрал". Защо същото да не важи за детето ми? Едно 2 годишно дете, което за първи път се сблъсква с детската градина, където е пълно с деца и няма на разположение дори 1/10 от жизненото пространство, което до сега е обитавало тепърва започва да се осъзнава и да търси "личното си пространство и спокойствие". Тръшкайки се, моята дъщеря, до сега не се е случвало да реве "Мама, мама", а обикновено е едно мощно "Ааааа", провокирано от това, че гадната и майка и е отказала шоколад, пуканки или 109тото спускане по пързалката. Е как в такъв момент да му обясня, че е време за вечеря, че вече е яло достатъчно сладки неща и че пуканките не са обяд? Аз поне не мога. Чисто физически ми е невъзможно да я надвикам. За тих и равен тон да не говорим .
 Някой по-горе беше писал, че майката най-добре познава детето си - така е. При моето гушкане и милване само я раздразват повече. При други дечица е точно обратното. Детето ми има нужда от лична свобода, друго от повече близост, трето от демонстриране на авторитет...

Първото ми впечатление е,че си уморена и изнервена.Така звучиш...
Не пляскай,обръщай му внимание повечко.Стисни зъби,когато се затръшка,остави го да му мине и след това продължи със заниманията.Нормално е да се чувства несигурен - мама на работа,детето на ясла.Как да ти го покаже,освен с истерии,удари,непокорство и т.н.На тази възраст за това му стигат уменията.
Желая ти  повечко търпение и здрави нерви.


Опитай да разбереш,кое действа при вас.

според мен единствната ти грешка е, че детето е на градина, а явно не е готово за това....
прилича ми да се чувства изоставено и отритнато.....
отделно се прибавя фактора на ужасната втора година - с борбата им да се самоотвърждават и да си показват характера....

търпание и любов му е майката...