защо искате 2 дете

  • 13 465
  • 293
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 85
Ами винаги съм искала да си имам поне две дечица.По възможност момче и момиче Party Не че ако са две момченца е лошо де Wink
Засега си имам син.След две,три години ще помисля и за второ. Heart Eyes

# 211
  • Мнения: 165
Имам две момчета на 11 и 9г. Второто просто ни изненада/ е, после се сетихме как е станало Grinning/ и доста се колебаехме, но очичките пълни с обич и целувките за лека нощ -  нямам думи. Мисля, че малкия ми син е най-големия подарък, който съм получавала.

# 212
  • Мнения: 510
Защото децата са богатство и смисъл. Искам не 2, а 3, ако може..но знае ли се...

# 213
  • Мнения: 79
Защото искаш да направиш най-прекрасния подарък на първото си дете.
Защото искаш да обичаш още някого, когото можеш да сътвориш - по-смело, по-уверено, с опита, който вече имаш и с намалелите страхове.
Второто дете е осъзнаване на първото.
Второто дете е разкошът, който можеш да си позволиш ,без "да се налага".
Второто дете е онова, което сравняваш с първото и откриваш разликите, а оттам различието в съществата.
Повярвай, второто дете е откритие.

Много красиво...Мъдро...Осъзнато...   bouquet

Дадохме си сметка колко много искаме второ дете, разглеждайки снимки на първото...  Rolling Eyes
Позабравени кадри от онази вълшебната възраст между две и четири - бившо бебенце, но не съвсем порасло детенце, пухкавите ръчички, къдричките, търсещите очи, смеха...
И...почувствахме нужда да изживеем тази магия отново... Flushed
И не защото сме в състояние да им осигурим всичко /изобщо що за цел е това?!/, а защото можем да им подарим шанса да изживеят живота си - и богат, и пъстър, и необятен - такъв, какъвто го направят...

Последна редакция: вт, 09 мар 2010, 10:44 от Curlicue

# 214
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Защото искаш да направиш най-прекрасния подарък на първото си дете.
Защото искаш да обичаш още някого, когото можеш да сътвориш - по-смело, по-уверено, с опита, който вече имаш и с намалелите страхове.
Второто дете е осъзнаване на първото.
Второто дете е разкошът, който можеш да си позволиш ,без "да се налага".
Второто дете е онова, което сравняваш с първото и откриваш разликите, а оттам различието в съществата.
Повярвай, второто дете е откритие.

Много красиво...Мъдро...Осъзнато...   bouquet

Дадохме си сметка колко много искаме второ дете, разглеждайки снимки на първото...  Rolling Eyes
Позабравени кадри от онази вълшебната възраст между две и четири - бившо бебенце, но не съвсем порасло детенце, пухкавите ръчички, къдричките, търсещите очи, смеха...
И...почувствахме нужда да изживеем тази магия отново... Flushed
И не защото сме в състояние да им осигурим всичко /изобщо що за цел е това?!/, а защото можем да им подарим шанса да изживеят живота си - и богат, и пъстър, и необятен - такъв, какъвто го направят...

Даааа, изброеното е напълно в унисон с нашите действия.
Мога да поздравя себе си и мъжа си с прекрасните деца, които имаме.  Simple Smile

# 215
  • Мнения: 1 209
За мен това е много умувана тема и още нямам баланс за себе си ...Затова предварително ме извинете за дългото писание.....

Тази година ставам на 33. Не сме богати, но и бедни не сме. Сега финансово сме по-добре, отколкото като гледахме първото бебе. Тогава имаше доста тежки моменти. Мъжът ми не печели много, но не е мързелив и винаги капе нещо отстрани. Да е жив и здрав, ще иде да копае ако трябва.... Половинката ми е едно голямо добро дете - „мечтател до колене в морето”, а аз съм по-прагматична и безрискова. Момченцето ни е на 4 г. Отгледали сме го сами от първия ден и помощ съм получила общо за няма и месец (разбити по часове), т.е не съм разчитала на подкрепа от близки. Аз и не одобрявам експлоатационен тип общуване „който си има внуци – да си ги гледа”.

Мисля, че сме отдадени родители и не поставяме личните си нужди излишно на преден план. За пръв път само 2мата отидохме на театър и кино след раждането на детето едва тази година, оставяйки го на друг, все сме си с него и това не ни тежи. Знаех, обаче, че помощ има, ако нещо сериозно я наложи.

През миналата година, обаче,  загубих родителите си и това ме промени доста, наведе ме на други мисли: как всъщност съм доста закъсняла с майчинството и бих искала да върна времето назад и да родя по млада, как сина ми няма да помни общуването си с баба и дядо. През тази призма погледнато, мисля, че с 2 деца без никаква помощ няма да можем да се справим организационно, как елементарни неща като ходене на  зъболекар ще са трудно осъществими,  как в работата ще ме гледат на кръв, защото 2 деца са 2 пъти повече болнични и отсъствия, как едното тъкмо ще се очовечи след бебешката възраст, другото ще стане ученик и ще изисква много специално внимание, как ще правя компромис от едно за сметка на друго не само с материален план.... и пр.

Всъщност питам се ще ми стигнат ли здравето (защото малко ми куца) силите и организацията да осигуря нормална семейна среда на децата си без лишения  в т.ч. и от внимание за всички и за всичко това сама.......защото се предполага таткото да е на работа. Питам се и дали с толкова битови, пък макар и дребни ядове няма да съм една нервна майка, не особено добра и приятна за децата си.

Егоистично, нали, но си ги мисля тези неща, преценявайки перспективите за работа, училище, ясла, градина , занимания различни дето изискват водене/взимане без никаква помощ и се плаша, но аз съм си такава „тревожна майка” и все шия гащи на нероден Петко....Иначе теоретично искам 2ро, че и 3то дете и не искам сина ми да е сам – сега и когато порасте, искам да се радва на пълна къща в делник и празник и на много любов.

Ама пусто, трудно узрявам сред колебанията си, защото да дадеш живот е отговорно решение,  а аз искам този живот да е добър...

# 216
  • Мнения: 338
Аз съм едно дете, загубих родителите си доста млада и съм сама-това е основната причина, поради която искам второ дете-моето никога да не чувства само като мен.

# 217
  • Мнения: 2 556
 harmony_broken, така е, без помощ е много трудно за съжаление. Когато има кой да помага, всички организационни въпроси стават много лесни. Дано се развият добре нещата при вас и да не се отказвате от идеята за второ  Simple Smile

# 218
  • София
  • Мнения: 7 467
harmony_broken , с две деца е малко по-трудно, отколкото с едно. И ние нямаме кой да помага, да, трудно се правят така планове. На зъболекар - така, както си ходила до сега с едното дете. Театър, кино - същата работа - 3 години не бях стъпвала на театър, а толкова обичам. Но това са "бели кахъри", когато има желание човек се стяга и организира. Нали знаеш как като имаш много работа някой ден се напъваш и я свършваш, а като имаш 1-2 задачки може и цял ден да ги мотаеш и пак да не ги приключиш. Същата работа е с децата.
Не се отказвай от това щастие! Hug

# 219
  • Мнения: 9 990
И е така и не е.Аз пък съм с млади родители, които, да са живи и здрави-ама си работят и имат годинИ до пенсия, не една-две, а повечко.Та и на мен никой не ми гледа децата.Същите мисли съм си ги мислила, та на 33 вече съм с "дръпнали" деца напред, ако мога така да се изразя.Това е план-график/макар и грубо/ предвид, че съм с мъж от доста преди това, но това при всеки е различно все пак-да намери половинката си.Та в тази връзка при мен е сработил късмета-да се "вместя" в тези години и на 33 да съм отметната "задълженията" по първичното отглеждане.Сама ги водя сутрин, сама ги прибирам вечер.Пак обръщам внимание на Обратите-към днешна дата бащата на децата работи така, щото го няма тук, в страната, също така бе от първата вълна съкратени, нищо че е здрав и прав за сега.А в момент на зачеване на второто дете бяхме стократно по-добре, от момента с първото.По тази логика само ако се плъзнем-куца.
Единствената трудност е породена Заради Трафика в града в който живеем.И това е извън моя контрол.Реално погледнато в момента съм като сама майка с две деца.Чистосърдечно си признавам-трудността ми е от непроходима Сф и Нищо Друго.Не съм спирала да се развивам-уча в момента, не съм спирала да работя.Така гледах да съчетая нещата. Thinking
И за да напомня за темата-аз нямам определена причина, поради която да искам точно две деца.Далеч съм т причини в стил-да си има верен другар-защото и на тази кълка не лежа.Просто такава ни е била визията за семейтсво.Така сме го почувствали.

# 220
  • Тука, под липите стари...
  • Мнения: 288
Дадохме си сметка колко много искаме второ дете, разглеждайки снимки на първото...  Rolling Eyes
Позабравени кадри от онази вълшебната възраст между две и четири - бившо бебенце, но не съвсем порасло детенце, пухкавите ръчички, къдричките, търсещите очи, смеха...
И...почувствахме нужда да изживеем тази магия отново... Flushed
И не защото сме в състояние да им осигурим всичко /изобщо що за цел е това?!/, а защото можем да им подарим шанса да изживеят живота си - и богат, и пъстър, и необятен - такъв, какъвто го направят...
[/quote]
 Hug

# 221
  • Мнения: 9
"И не защото сме в състояние да им осигурим всичко /изобщо що за цел е това?!/, а защото можем да им подарим шанса да изживеят живота си - и богат, и пъстър, и необятен - такъв, какъвто го направят..."
Харесва ми - добре казано! Simple Smile

# 222
  • Мнения: 3 066
Второто дете означава огромни лишения за първото - както във финансов, така и в духовен аспект. Няма да имаш толкова време за първото и неговите проблеми докато сменяш памперсите на второто, а когато първото ти поиска Плейстейшън като на другите деца от класа, ти ще му дадеш дрънкалката на бебето да си играе с нея. Е, разбира се, ако не си наистина много богат, но това е рядкост. Защо трябва да лишавам детето си от образование, внимание, хубави дрехи, спорт, играчки, книги, частни уроци след време, може би елитен университет? Нужно ли е да създавам армия от циганета, които да останат цял живот прости? Не, благодаря!
Абсолютно съм съгласна!Въпреки че исках 3 деца преди да имаме дете ! Peace

# 223
  • Мнения: X
Второто дете означава огромни лишения за първото - както във финансов, така и в духовен аспект. Няма да имаш толкова време за първото и неговите проблеми докато сменяш памперсите на второто, а когато първото ти поиска Плейстейшън като на другите деца от класа, ти ще му дадеш дрънкалката на бебето да си играе с нея. Е, разбира се, ако не си наистина много богат, но това е рядкост. Защо трябва да лишавам детето си от образование, внимание, хубави дрехи, спорт, играчки, книги, частни уроци след време, може би елитен университет? Нужно ли е да създавам армия от циганета, които да останат цял живот прости? Не, благодаря!
Абсолютно съм съгласна!Въпреки че исках 3 деца преди да имаме дете ! Peace
При нас раждането на второто ни дете, бе много мощен стимул за развитие на моя съпруг. Живеехме под наем, в най-голямата криза , началото на 90-те, страхотна безработица, напълно безизходно сякаш изглеждаше. Вторият ни син дойде нечакан, но толкова късмет и радост донесе на семейството ни. Двама са, и всички екстри, които сте изброили, ги имат и двамата. Освен в Русия и България ,никъде по света не се приема за нормален модела с едно дете. Осакатяващ е за самото дете. Липсата на връстник в семейството, който да му е приятел и конкурент в игрите  ощетява подготовката му за живота. И каквито и университети да завърши,  покровителственото му отглеждане ще му създават проблеми и с комуникацията, и с адаптацията в по-нататъшния му живот.

# 224
  • Мнения: 109
Съгласна с много от нещата, които е написала viliko. Само и единствено заради първото си дете се замислям за второ.
Но като цяло не искам, по-точно - нямам нужда. А и се страхувам, че никога и никой не бих могла да обичам така, както обичам дъщеря си.
Това, че първото ми дете ще има брат или сестра, не е гаранция, че след време пак няма да е самотно.
Познавам братя и сестри, които не са близки и причина за това не са нито родителите им, нито възпитанието им.

Иначе това са незабравими моменти и емоции - бременност, раждане, нов живот. Сещам се с носталгия за тези дни...

Общи условия

Активация на акаунт