Гестационна и родова травма - споделете опит за преодоляване и спец. в БГ.

Поствам попреведено инфо,  с идеята да породя някакъв отговор у вас и дискусия  :

ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ГЕСТАЦИОННА /РОДОВА ТРАВМА:

•   Отхвърляне или страх при установяване на бременността.
•   Конфликтни отношения между родителите, прояви на насилие по време на бременността и след раждането.
•   Напрежение у майката, страх или потиснатост/депресия по време на бременността или следродовия период.
•   Детето е нежелано в определЕн етап от бремеността.
•   Обмислян аборт или опит за такъв.
•   Биохимично въздействие върху плода по време на бременността – никотин, алкохол, пестициди, лекарства.
•   Загуба на близнак по време на бременността или раждането.
•   Индуцирано раждане.
•   Фетален монитор закрепен на главата на плода.
•   Преждевременно раждане.
•   Престой в отделение за недоносени придружено от съответните манипулации.
•   Необикновено дълго или кратко раждане.
•   Заклещване по време на раждане.
•   Пъпна връв увита около врата.
•   Застрашаващи живота ситуации или липса на кислород.
•   Медицинска намеса: цезарево сечение, форцепс, вакуум.
•   Упойка, която прекъсва връзката майка-бебе.
•   Отделяне на детето от майката след раждане или за продължително време в ранното детство.
•   Болезнени медицински манипулации като инжекции (боцкане в петичките), лумбална пункция и т.н.
•   Следродова депресия или силна тревожност у майката.
•   Изоставяне за осиновяване.
•   Смърт в семейството.
•   Нерешени минали травми у родителите или бабите, дядовците – загуба на родител, травматично раждане, малтретиране или изоставяне за осиновяване.
•   Хоспитализация и хирургически интервенции на кърмачето, включително и обрязване.
•   Всеки особено болезнен инцидент, нараняване или болест.

   Признаци за родова травма у новороденото:

•              „оцъклен” поглед
•   разногледи очи
•   aбсолютна или частична неспособност да се ориентира при съприкосновение с нова обстановка.
•   нисък тонус или твърде много мускулно напрежение.
•   стряска се при звук или движение.
•   мята неконтролируемо крака, ръце глава.
•   неволево/несъзнателно треперене или тремор.
•   постоянен, немощен или "отсъстващ” плач.
•   пронизителен рев 
•   неутешим плач и плач без очевидна причина.
•   свръхчувствителност към допир/човешки контакт. 
•   силно нежелание да бъде държано на ръце.
•   заспива при прекалено излагане на нови впечатления.
•   не може да хваща с ръчички.
•   трудности при кърменето/храненето от бутилка.
•   често извива гръб.
•   splaying hands (туй не го разбирам много) splay е разтварям широко, разпервам, но нали по-горе имаше мятане на ръце.
•   свръх често хълцане
•   често повръщане.
•   отбягва контакт очи в очи с родителите.

В един от линковете дори се обсъждаше, че коликите са мит  и хм, звучи логично, поне сравнявайки с историята на моето дете.
http://www.enhancingthefuture.co.uk/downloads/the_myth_of_colic.pdf

Признаци у детето за наличие на гестационна/ родова травма:

•   хиперактивност.
•   проблеми с координацията и равновесието.
•   проблеми с походката.
•   спънки при приучването на гърне.
•   късно проговаряне.
•   трудности при учене.
•   тръшкания.
•   прекалена агресия или прекалена свенливост.
•   депресия.
•   кошмари.
•   преекспонирана реакция на определен стимул/вълнение. 
•   невъзможност да установи контакт очи-в-очи.
•   неумение да поиска помощ.
•   ярост към единия или двамата родители или други възрастни.
•   свръхчувствителност.
•   здравословни проблеми от рода на астма и seizures (туй го дават като инфаркт, но също означава пристъп, припадък, може епилептичен).
•   агресивно поведение към братя/сестри.

Надявам се информацията да ви е била полезна и да споделите впечатления, съмнения или въпроси!   
•   силно нежелание да бъде докосвано.

 Яна, с всичко това за което пишете, ние класическите хомеопатите се сблъскваме всекидневно, и по-малко или по-успешно лекуваме. Учудва ме, че досега, чрез хомеопатията не сте постигнали някакво подобрение.
  Всички проблеми, които изброявате, едно по едно или на групи, са всекидневие при нас и директно ми разкриват индивидуалната и пъстра "картина"  на всяко отделно дете или бебе.

Благодаря за отговора, Aleksander,

Подобрение има, много сериозно при това! Освен това, след раждането на детето лекувахме здравословни проблеми, чието решаване ни отне месеци. За съжаление има материал за още работа, хомеопатът ни, при все че познава детето от раждането, осъзнава дълбочината и тежестта на раните. Тя се изрази, че са нужни "провокации" от нейна страна, за да се видят реакциите на детето. Факт е, че колкото и холистична да е хомеопатията, в нея терапевтът не казва: "Виждам, че си ядосан, уплашен и т.н и имаш право да си гневен. Изкарай гнева и страха си, ние сме до теб, за да можеш да продължиш нататък." При малки деца е доста трудно това. А и приема на лекарство - хомеопатично, някак оставя нас пасивни. Чакаме да подейства, а какво можем сами, активно да направим?
 
П.С. Яна е детето, аз съм Валя.

Интересна тема!

Едва ли има дете в днешно време без посочените признаци за наличие на такава травма. Като се има предвид как се изражда в нашите болници...
От причините за възникване веднага мога да си заплюя:
•   Отхвърляне или страх при установяване на бременността.
•   Напрежение у майката, страх или потиснатост/депресия по време на бременността или следродовия период.
•   Детето е нежелано в определЕн етап от бремеността.
•   Обмислян аборт или опит за такъв.
•   Индуцирано раждане.
•   Пъпна връв увита около врата.
•   Отделяне на детето от майката след раждане или за продължително време в ранното детство.
•   Болезнени медицински манипулации като инжекции (боцкане в петичките), лумбална пункция и т.н.

тези са за втората ми бременност. Синът ми е силно привързан към мен, все гледа да се докосне, отърка, гушне, през нощта обикновено става и идва при мен...

Абсолютно всяко нещо оставя своя отпечатък на плода. Ако го осъзнаем и се опитаме да преосмислим живота си като цяло, можем да си решим много проблеми - това е моят опит и препоръка!

 

Благодаря и на теб, nenaatoa!   

Дъщеря ми е болезнено привързана към мен, на моменти ми иде чак да бягам, нямам минутка спокойствие вечер след работа. Две години се гледахме неотлъчно само двете и какво ли не чух като коментари  , че нося детето си в слинг, че я кърмя, че спи при нас, а също и върху мен до към третия месец, че като се удари и плаче не й казвам: Айде стига си се глезила, нищо ти няма, а я оставям да изплаче всичко. Не я насилвам за нищо! Само убеждения и увещаване. Толкова много неща са й причинили без да я питат и сега при всяко насилие(пример: сутрин, време за детска градина, аз: Хайде да се обличаме, закъсняваме. изнервено: ЯНА, ЗАКЪСНЯВАМЕ!!!! блокира, плаче, иска да избяга, да я няма и изпада в истерия. Благодарение на изредените действия, вършени, защото така съм усещала нещата за правилни при точно моето дете, то към момента е контактно и усмихнато. Но голяма част от родителите, НЕ се вслушват и вглеждат от какво наистина имат нужда децата им и че многото отклонения са се наложили като норма.

Изумителен за мен беше коментара в една от статиите за родовата травма, че всъщност за едно малко кърмаче (до третия месец) е нормално да плаче на денонощие по-малко от 20 минути, и то за да съобщи: а) че е гладно - значи ако се кърми на поискване и по-малко време или б) друг дискомфорт (студено, топло, неудобна дреха) Всеки друг плач е знак, че детето дълбоко преживява отново и отново нещо, с което нервната му система няма ресурса да се справи и адаптира.
Дъщеря ми толкова много плачеше, че съседи ми викаха през балкона: А, бе тури му биберона в устата! Докога ще го слушаме! (В онзи момент дъщеря ми е на ръце от два часа и се дере истерично, а биберонът беше тотално низвергната вещ) Мислех, че е нормално...   

Защо не си направиш една психологическа консултация при Роси, мисля, че може да ти е от полза:
http://www.natalyoga.net/index.html?tab=0&panel=0#TabbedPanels1

 

Мама на Яна, много интересна тема повдигаш и ти благодаря за линковете и за споделеното.Аз наистина не познавам дете, което в определен момент от ранното си развитие да не е проявявало поне 2-3 от изредените признаци И както казваш наистина е тъжно, че подобни отклонения се приемат за нормални от обществото. Дано да се включат повече хора в темата и да откриеш, това което би помогнало на вас. Аз лично не знам за подобни специалисти в БГ, но дано все пак да има...Желая ти от сърце успех!

mama na Yana

 Хомеопатията прави нещо много по-ценно и рационално, от това непрекъснато да казва на едно дете какво да прави и какво да не прави. Друг е и въпроса, че няма право да прави това! А и не може да е непрекъснто до детето и да го съветва какво да прави...
 А нима майката, като засипва със съвети детето, се случва нещо трайно?... почти нищо, или нищо.
 Това, да съветваш възрастни не действа, камо ли при деца.

 Какво прави класическият хомеопат? Той дава хомеопатично л-во, което хармонизира психиката, изглажда и хармонизира реакциите му и бъдете сигурни, че ако се е натрупал гняв, хомеопатичното л-во, за разлика от алопатичните, не действа потискащо, а обратното - освобождаващо.
   Затова и в нашият основен справочник - Реперториума - 2000 страници, в отдела "Mind"(Умствени) има мн. голяма Рубрика, с изброени стотици хо л-ва:

  Ailments from Anger - suppressed (Болести от потиснат Гняв)

По повод това се сетих една случка, която баща ми е разказвал: Като съм била малка и сме били на село при баба ми, съм паднала на улицата и е последвал обичайния детски плач. Баща ми като мъж не се е впечатлил особено, но една баба, която минавала му казала *Ужали го детето, ужали го!*
Сега е на мода следното: Стига глезотии, ще ти мине, ставай, ти си голям мъж, стига си плакал....... Детето не среща подкрепата, от която има нужда и за която копнее душата му. После защо се затваряли в себе си, защо това или онова?
Аз се старая, когато децата ми имат нужда, и особено малкия, да му отделям толкова време, колкото му е нужно. След това той сам става и си продължава играта. Баща му от време на време се опитва да ми намекне, че съм го разглезила - това са обичайните реплики в днешно време. Всеки се е забързал да живее, да работи, да изкарва пари, да ражда деца, защото така трябва, после да ги натири в детска градина други да се грижат за тях, за да може животът да си продължи както преди... Да, ама не! Животът вече не е както преди и не може да продължи по същия начин. Ако осъзнавахме какво всъщност означава да дадеш живот, да създадеш човек, хората по тази земя щяха да са много по-малко.

Горе-долу съм осъзнала какво съм причинила аз или нещата около мен по време на бременностите ми и ражданията ми. Сега се опитвам, не - старая се, да компенсирам вредите и да успея да отгледам и възпитам едни уравновесени и здрави психически деца. Поради тази причина чета какво ли не, търся всякаква информация, образовам се, ограмотявам се за всичко и вярвам, че ще успея! Стигнала съм до това положение, че мога да погледна нещата от живота отгоре, без да се задълбавам в детайли и подробности, и така картината, която виждам е много по-добра, дава ми спокойствие и невъзмутимост. Не се тревожа за излишни неща, знам вече как стоят нещата около мен, кое защо и как се случва, какво мога да направя и какво не е добре да правя... Все още улягам, но ще достигна до тази увереност и спокойствие, които са ми нужни!

По този повод, няма универсални правила. Много е просто, за да е верно.
 Реакциите са индивидуални. И на базата на тази индивидуалност се базира и предписва хомеопатията.
 И наистина, има два, коренно противоположни типа реакции:

     Утешение подобрява (както съветва бабата)  / Утешение влошава...

 Във втория случай, човек обикновено казва: оставете ме 15 мин. сам, само ще си ми мине!

Така е!
Но едно дете на година-две няма да ти каже *Остави ме мамо, ще ми мине*.  Би го казало след година-две може би и трябва да е научено на това.
Ако не тушираме поривите на сърцето и душата в зародиш, децата ни ще са много по-естествени.
Трябва да се вслушваме и да се съобразяваме с всяка една индивидуалност, което обаче в днешния забързан свят трудно става и все нямаме време да *слушаме*.