Пооомощ - детето ми е злоядо!

Аз за това искам да кърмя до 3 години. Дано успея.

Е, моето е на 3 навършени години и още няма 13кг. Яде като врабче. Не поддавам с боклуците обаче. Купувам й понякога, черпя я с шоколад или сладка, но дотам. Без Зрънчо, Бейкролс и сие. Като не иска да яде, не мога да я тъпча насила. Винаги има по 1-2 манджи, плодове, мляко, сирене. Ако иска хапва нещо такова, ако - не, ами да си ляга гладна. Не мога да й се притеснявам повече.

Опитвам се да създавам режим на хранене и да възпитавам отношение към качествената храна. Винаги сядаме всички заедно да се храним (когато сме заедно, разбира се). Готвя, защото обичам домашно приготвена храна. Плодове и ядки има винаги на достъпно място. Те са общо взето за "между храненията". Т.нар. боклуци не купувам и въобще избягвам да яде навън (в смисъл да върви и да дъвче, да си играе и да дъвче и т.н.), когато получи от някой друг - обяснявам защо наричам тази храна боклук. Давам пример - аз това не го ям, защото предпочитам еди какво си. Но не му забранявам да опита (въпреки че вътрешно се ядосвам). Никога не давам храна на сила. Помолила съм и в детската градина да не му се дава насила.
Някой хора казват, че детето ми е слабо, но на мен ми се струва ОК. Напълно толерирам, когато нещо не желае да хапва; отваря си хладилника и си избира каквото желае (обикновено се спира на кисело мляко). Има периоди когато яде да речем само паста и хляб, има периоди когато налита на месо или когато се тъпче със сирене. Смятам, че инстинктивно усеща от какво има нужда.
Говорим много за съдържанието на храната, кое за какво е важно.
За да не давам съвети, ти разказвам какво правя; дано да съм полезна.  

Никога не съм насилвала за хранене,
за мен това че едно дете е ящно не е непременно показател за добро здраве,
синът ми е на 5г. и половина и е 19 кг.,а е 119 см. висок,
винаги е бил злояд-любимото му ястие са обикновени бисквити и кисело мляко-бисквитите в минимално количество,
здрав е -досега е пил един път антибиотик,
навремето и аз бях злояда, ама ела ме виж сега

Добре дошла в ада ... да ти кажа дебел ти е синът моя от 1 година е 14,5 (100 см) преди това беше 12,5.
Е моя е най доброто дете, когато не трябва да се храни... не бих могла да изброя нещата които не яде, всъщност мога да ти кажа какво яде: макарони(сирене+масло+захар или сирене+масло+доматено пюре), ориз с пиле, ориз с мляко, прясно мляко, плодови млека (за пиене обаче само), данет дуо, данонино, таратор с рендосана краставица (само така яде единствения зеленчук)... картофи и моркови по малко, ако не се виждат в супата.
Шоколад(2-3 парченца) сладолед, вафли(1/2-1), меденки(1/2-1), сухи пасти и фъстъци обича, яде, но не прекалява(колкото иска позволявам след като се е нахранил давам ги като "награда" за десерт).  Зрънчо не купувам

Аз като старо и патило да ви успокоя, всяко нещо с времето си. Ще проядат децата, като поотраснат. Моята вече голяма госпожица се мръщеше периодично на различни неща, после ги прояждаше, и някъде към 2-3 клас започна да се храни по-нормално. Племенницата е клечка, която живее само на въздух и някоя и друга хапка на ден, но сестра ми не я насилва. Дете, разболяло се от глад няма, виж от прехранване си навличат болести.
Както казва баща ми по мой адрес: зор беше да прояде; таман прояде и порастна и почна едни диети...
То си е до организъм, страшно няма. 

Май форумът има спешна необходимост от закован сбор на подобни мнения, защото тази масова самозаблуда и вечно оплакване от злояди деца, които не съществуват, май няма да секнат никога. 
Ето част от цитатите - четете и променяйте нещата и всичко ще е наред. За жалост обаче това почти никога не става, убедила съм се вече. Дай да си мрънкаме с други майки колко са злояди децата ни и да не правим нищо за собствените си грешки... 

"Знам за много злояди деца, но не знам за нито един родител, който признава, че е направил детето си злоядо, а в повечето случаи е точно така. Първото нещо, което иска едно новородено, е да се храни - инстинктът е безпогрешен. За злоядо кърмаче не съм чувала, нито за 6-месечно, което не иска шишето с мляко с дни. Ако един човек има проблем с храненето, с огладняването, с рефлекса или каквото и да било още, то той се проявява още с раждането и съответно се лекува. Останалото е дело на родителите - създаване на вредни хранителни навици отрано, липса на хранителен режим, преекспониране на процеса, преследване с лъжички, "изяж си всичко" и т.н, списъкът е безкраен. За дете, което е злоядо, но не поради здравословни причини, Франческа Салиери е дала перфектен съвет. Забележете обаче, че докато родителят не е готов да признае грешките си и продължава да смята, че детето е генетично обременено със злоядост, всички съвети са напълно безполезни."

"Отвращението от храната, особено от лъжицата, поднесена от него, такава, каквато е в описаната ситуация, прилича много на последното.
Също съм убедена, че няма да намеря родител, който да си го признае, че е имало моменти, когато е проявявал насилие по отношение на храненето, но достатъчно ми е че съм виждала такива грешки и резултатите от тях- "злоядите" деца.
Моите деца не каня за хранене отделно. Откакто са станали 8 месечни масата се сервира за хранене в определеното време и всеки си заема мястото. Ако не яде- не яде- става и си се занимава с неговите си неща. Не каня никого специално. На следващото хранене не ялият вече е сред ядящите. Случвало се е, ако детето няма апетит той да се "събуди" само докато ни гледа как се храним ние, без никой от нас да му натяква, че е време за ядене.
Наскоро попаднах на сходна тема за кърмачета. който не желае да търси наистина обективно корена на проблема си има проблем, но по- лошото е, че създава такъв и за децата си. Лично аз бих изследвала детето за здравословни проблеми, да изключа всичко възможно от този характер и ако няма такива- не бих давала насила.
Историята не познава човек, умрял от глад, ако е здрав и има на разположение храна. Ако вие знаете за такъв случай- споделете, бих предпочела обективна информация, не "чух от едно място", "мама така каза", "съседката...".

"Като бившо злоядо дете и майка на капризни в храненето си деца ще ви кажа, че няма злояди деца  . Може да не ви се вярва, но е така. Задавали ли сте си въпроса защо "злояди" се оказват само децата които имат храна в изобилие, защо няма "злояди" деца в институциите?!?
Има хора които са лакоми, а има и такива които са капризни, има хора на които им  е нужна повече храна и такива на които по-малко. Децата също са хора. Колкото по-бързо разберете, че вие можете да определяте само какво да яде детето ви (и то докато е малко), но винаги то ще определя количеството и спрете да се притеснявате от това толкова по-бързо ще изчезнат проблемите ви.
И понеже може да решите, че аз имам ящни деца и само ви поучавам ще ви кажа, че големия ми е правил на година и нещо стачка, която продължи една седмица в която не яде почти нищо. Та и ние сме виждали бонбони тик так  . Няма дете доброволно умряло от глад.
Аз спазвам няколко правила. Яде се в определени часове, не се яде между храненията освен плодове и то не много. Яде се само на масата. Хранено не продължава повече от половин час, кой ял ял, кой не е да е, следващото хранене е в следващия определен час не по-рано. Яде се десерт само ако си изял поне половината от основното. Не заменям едно с друго, няма начин детето да яде супа, ако знае, че отказвайки я вие ще му дадете бисквита. Не говоря пред детето за неговото хранене (децата имат неприятния навик да оправдават лошите ни очаквания, да не говорим, че обожават да са център на внимание). Не превръщам в трагедия неяденето. Съобразявам се с вкусовете им, но умерено  . Не може да се консумират само любими неща, но като не ядат дроб, значи не ядат, ако го готвя за нас на тях правя нещо друго, но не пица  .
В заключение ще ви кажа, че аз самата проядох когато майка ми спря да ме тъпче, моли, заплашва, преследва и най-вече да ме държи на масата докато не си изям манджата иначе казано с часове... за съжаление това стана когато бях на 10-11 години   . Е моите деца проядоха на по година и нещо, оказва се че майка ми е била значително по-вманиачена от мен.
И последно спрете да се интересувате, изобщо , от това колко и какво ядат чуждите деца. Включително и по форумите     .
 
 
"Педи" в случая си знае работата очевидно, наддаването е в норми и определено храната е достатъчна. Не се паникьосвай, ако детето ти изглежда добре, ако е игриво и закачливо.
Ако някой даде пример с умрял от глад човек, който има възможности да се храни и е здрав ще призная теорията за злоядите деца. За такива не знам, а съм се интересувала.
http://consult.speednetbg.net/fs/html/ceiijaeoa_aaoa.html
"Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
• Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
• Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
• Не се оплаквайте от него пред другите хора;
• Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
• Не му се карайте и не го бийте;
• Не му се сърдете и не плачете пред него;
• Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
• Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
• Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
• Пуснете семейния театър в отпуск;
• Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
• Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
• Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
• Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;
• Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
• Направете храненето приятно за цялото семейство;
• Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
• Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа; "

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2923
"Най-добрата рецепта според мен е: Забавлявайте се, не се борете!
Ако след консултация с личния лекар, той прецени, че детето ви се развива нормално, то не се притеснявайте."

Моите деца не ядат неипременно на всяко хранене и не винаги си изяждат порцията. След като са здрави обаче не намирам за какво да се притеснявам. 
Това подкрепям изцяло:
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_731_0.html
"Понятието „злоядо дете“ не е съществувало в миналото, когато хората са се чудели как да изхранят децата си. Днес е обичайна гледка майки и баби да тичат след детето с лъжица в ръка, а то да стиска уста, сякаш го е страх  да не го отровят. Всъщност, злояди деца няма, има неправилен подход и изнервени майки. Като на всеки човек, понякога и на детето му се яде, друг път не. Но някои родители изпадат в шок, ако съкровището им не иска да се храни, без да отчитат неговите желания. То обаче, като всяко живо същество си  държи на мнението и започва борба за надмощие. Въпрос на чест за малкия човек е да си отстоява позициите. Колкото повече майката настоява, толкова повече детето ще отказва да се храни. Нещо повече, то вече е разбрало слабото място на „противника” и вече има мощно оръжие за манипулиране. За да не се стигне до война между световете, не насилвай детето.
Предложи храна, но ако я откаже, спокойно прибери чинията до следващото хранене. Не давай признаци, че това те дразни, така само ще усложниш нещата. Между храненията не давай нищо, освен плод или зеленчук. Защото една бисквита например спрямо детското тегло е като една пица за възрастния. Апетитът се потиска от похапване на лакомства, което майката не отчита за хранене, и войната на масата отново се повтаря. Замисляш ли се какво количество изяжда детето така, „между другото”, и че всъщност злоядите деца в повечето случаи не са слаби, а дори дебели? Защото те се хранят, но не с това, с което трябва.
Единственото лекарство за безапетитието е гладът. Когато детето ти огладнее, с удоволствие ще си изяде храната. Тя, естествено трябва да е вкусна и с подходящ вид. Не всяко дете ще се зарадва на броколи на пара, например. И не слагай големи порции, те плашат децата.
Спри да даваш сладки неща, те убиват апетита! Готовите сокове и безалкохолните са много калорични и засищат. Любимите сладки храни не само убиват апетита, но съдържат само „празни” калории без никаква хранителна стойност. Детето отказва витаминозната храна, дебелее, а на всичко отгоре му лепват етикет „злоядо”."
Още по темата:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=248
Би ми било интересно да видя написана от професионалист статия, която обяснява по друг начин този феномен- "злоядото дете". Не съм попадала на такава обаче. Попадала съм само на поставени етикети от мами и баби. Кой ви каза по колко пъти и точно какво количество следва да изяжда ВАШЕТО дете?
Гледам, Блонди е дала и други причини- неудобен биберон, например, същото важи за лъжица и т.н.
Ако пиша по темата го правя не за друго, а за да дам информация, която лично на мен ми е помогнала да си реша проблема в зародиш. Отдавна съм забравила подобни на тези притеснения. Дори не знам какво количесто храна изяждат децата ми. Заедно сме на масата от 8-10 месечна възраст на малкия ми син /откакто се научи да седи седнал добре и по- дълго време/ и всеки се храни до тогава, до когато желае. Важно е, че на прегледите теглото им е съобразено със средната норма за височаната им и че са здрави.
В заключение- когато имам проблем, гледам да установя причината и да го реша, като никога не изключвам тази причина да е у мен. Постоянното обсъждане на проблема с eдинственото повтаряне, че има такъв, не ми решава въпроса."

Блонди моята дъщеря си беше едно злоядо кърмаче. Не искаше кърма, смених много млека след това и тях не хареса. Държала съм я гладна и все тая. Така, че ми е минало през главата и знам какво е. Започна да харесва мляко след 2 годишна възраст чак(Нестле джуниър и то-мляко което съм предлагала след навършване на годинката). А на 3 започна да се храни добре.

Блонди, имам въпрос (съвсем добронамерен), на който моля да ми отговориш. Как мога да направя 3 месечното си бебе злоядо? Налагало ми се е да му давам млякото с лъжичка (почти безуспешно), защото не искаше да го пие. Причината не беше нито в "никнещи" зъби, нито от формата на биберона (сменяла съм различни форми). Здравословно детето си беше наред. Какво остава тогава?

Моят син беше същата картинка преди известно време...ядеше само зрънчо и пиеш сок...Гонехме се с домашно приготвена храна..и той като кажеше, че не иска и това е...
Бях пуснала подобна тема тук и послушах съветите на момичетата...спряхме сока и всички боклуци, които постоянно искаше...и сега започна да си се храни горе долу нормално...
Почти на 3 години е и в момента е 15 кг...
Така, че моят съвет е..и го казвам от личен опит..е да спреш да му кпуваш сокчета от магазина..зрънчо..брускети и т.н... и детето ще си прояде нормална храна..Ако не иска..тогава го остави гладно...и като огладнее..само ще си поиска..но в никакъв случай не му давай боклуците от магазина..
Успех

Не искам мамите  със злояди деца да го приемат лично, но  според мен едно дете става злоядо  по вина  на родителите си. Докато е бебе, като огладнее, започва да плаче  за храна, тоест  то се води от чувството си  за глад. Когато поотрасне обаче се започва: "хапни за мама, хапни  за тате,  хайде сега една лъжичка за  баба" и т.н. И горкото, яде му се , не яде, бива нахранвано против волята му. И така то получава отвращение от храненето.  Спри му солетите, спри му боклуците, недей го гони за храна и виж, като огладнее, как само ще си поиска. Споко, детето от глад няма как да умре- все пак, има инстинкти, има  чувство за глад  и т.н .  Моето бебче  е още много малко, но   наблюдавах  как сестра ми се справя с племенника ми  години наред. Хлапето никога не биваше насилвано да яде. Беше забранено  на всички роднини  да  го насилват да закусва, обядва или вечеря.Предлагаха му, ако то откажеше, го оставяха на мира. Беше на  около две годинки, когато, огладняло, ме дърпаше за ръката и ми викаше "Лельо, ала, ала / ела, ела/. Водеше ме до  хладилника, аз му го отварях, повдигах  го и то ми посочваше с ръчичка: "Та, та / това, това/ Хапваше, колкото му се яде и толкова. Така че- няма страшно. Води се  по детенцето. Само  му спри боклуците, дето му пълнят стомаха.

Еми моето бебе ревеше давах му мляко и не сучеше, но като му дадях вода пиеше. Е цял ден съм го държала гладно не искаше кърма. Беше си абсолютно здраво дете. След това пробвах доста видове АМ и тях не хареса. Може да не ви се вярва но като заспеше започваше да пие мляко(не по много, но смучеше), а будна си извърташе главата...

 Ще ме прощавате, ама това " Не се притеснявай" малко дразни. Притеснявам се, всяка майка се притеснява.
 Синът ми също не яде готвено. Изглежда си добре, жизнен и игрив. Рядко му давам бисквити или сок, но пак не иска да яде. От половин година насам храната му е попара, макарони, кисело мляко с овесени ядки, филийки с кашкавал, банани, нектарини, ябълка, домати и краставици. Аз не се притеснявам , че ще умре от глад, а се тревожа дали подрастващия детски организъм успява да си набави всичко необходимо от това еднообразно меню. Когато дойде време за хранене за мен става ад - какво да му приготвя - кашкавалка или макарони.Всеки ден готвя с надеждата поне да опита, но не. Предлагам така между другото, без да настоявам, оставям го да бърка в чинията, но само като си допре храната до устата и се намръщва и хвърля на кучетата. Когато остане гладен идва да цока, но не мисля, че кърмата ми вече може да задоволи всичките му потребности.

Ивбен, Люта чушка, не мога, разбира се, да ви отговоря конкретно на въпросите, поради важния факт, че вие ми споделяте крайния резултат. Който не е важен. Важни са предпоставките, довели до него. И цитатите не са мои, а на изключително интелигентни и начетени съфорумки, вярвам, са се разпознали  
Не става дума за захранване и отказ от моркови, чушки или репи. Образно казано. Важно е кога и как се предлага кърмене на детето, какво се случва през деня, спазва ли се режим или не, дава ли се вода или сок, или чай, или не, кога и с какво се захранва и какво ли още не. Всеки дребен детайл е от значение. Ние го изпускаме или третираме като маловажен, а той именно влачи след себе си последствията, третирани като злоядост. И най-важното - огромното и често срещане мнение от почти всеки, че колкото повече и по-често яде едно дете, толкова по-здраво ще бъде.
Майка ми изпада в паники и става зла и заядлива, ако според нейните грандиозни представи внукът й не омете поне самун хмяб с масло за закуска, кокошка на обяд и джолан с картофи за вечеря. Пресилено, разбира се, но за нея фактът, че понякога се случва дори и две седмици да оставя малко дете само на мляко е неразбираем и греховен. А не е така  

Синът ми до 3г ядеше готвено без проблеми. След това получи тотална погнуса. И какво - да го насилвам и да тъпча, а той да повръща ли? Има деца, и то често се случва, които не искат супи и манджи в даден период. И аз съм била така. И насилването го помня още с ужасно отвращение. Никога не бих причинила подобно нещо на детето си. Има безброй начини за заобикаляне - аз например от манджата с месо вадя само чисти месца, които поднасям с кетчуп. Отделно давам зеленчуците и т.н. Има си трикове. Манджата, готвеното и подобни не са гаранция за здраво дете и набавени полезни вещества. Винаги може да се варира, играе, трябва само да сме гъвкави и спокойни. И си взимат всичко необходимо като хранителност и без притеснения и драми 

 Аз не го тъпча, нито моля, нито насилвам. Само предлагам , а той ако иска ще опита. Изобщо нямам намерение да го държа закован на масата. Просто си задавам въпроса от какво се нуждаят децата, за да растат здрави.