И аз съм пре-преуморена,след работа съм с детето и нямам домашна прислужница,засега оцелявам,ама веха едни болежки да се появяват 
Azaf ти си щастливка
Azaf ти си щастливка
- Публикувана: 1 авг. 2009, 15:03 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2009, 10:27 ч.
Как се справяте със стреса, напрежението и "сивото" ежедневие?
Нямам деца, но ми се иска да се включа.
Всичко е въпрос на нагласа - избираш кое ти е приоритет и правиш него, другото никой няма да те осъди, че не е на ниво (примерно, че къщата ти не винаги блести от чистота или има мръсни чинии в мивката, а ти се разхождаш с детето в парка) .
Работата трябва поне малко да ти носи удоволствие - иначе няма смисъл, ти все пак прекарваш на работа повече време от колкото вкъщи. Така че, замисли се дали не може да си намериш нещо не толкова изнервящо и натоварващо.
Детето ти е най-големия коз. То не може да отнема, то само дава - ако не го чувстваш така , защо си станала майка ? Общуването с него би трябвало да ти оцветява сивото ежедневие !
Пожелавам ти да си оправите отношенията със съпруга - може би в това се корени стреса и напрежението ти. Любовта дава сили.
Всичко е въпрос на нагласа - избираш кое ти е приоритет и правиш него, другото никой няма да те осъди, че не е на ниво (примерно, че къщата ти не винаги блести от чистота или има мръсни чинии в мивката, а ти се разхождаш с детето в парка) .
Работата трябва поне малко да ти носи удоволствие - иначе няма смисъл, ти все пак прекарваш на работа повече време от колкото вкъщи. Така че, замисли се дали не може да си намериш нещо не толкова изнервящо и натоварващо.
Детето ти е най-големия коз. То не може да отнема, то само дава - ако не го чувстваш така , защо си станала майка ? Общуването с него би трябвало да ти оцветява сивото ежедневие !
Пожелавам ти да си оправите отношенията със съпруга - може би в това се корени стреса и напрежението ти. Любовта дава сили.
Catwalk, извинявай, ама пишеш като за евтин вестник 
това хич не е добре ... 
Не че мога да дам перфектния съвет,защото аз лично бях 10 години в тази ситуация,докато бяха малки децата..Настоявах за помощ родителите си,взимах децата и прекарвах повече от половин ден в разходки с тях и с други приятелки с деца,включвах семейството си в грижата за дома и открадвах някой друг час за моето /моите хобита(един час рисуване ми се равняваше на ден ведро настроение).Не се вдълбочавай в почистването на дома,радвай се на всеки миг с детето ти-играйте си заедно.Децата растат бързо и тези мигове не се забравят и освен,че са хубави,помагат за по-силната връзка м/у родител-дете.А нервността е силно заразителна-ти нервничиш,детето плаче и прави мизерийки.
Съвсем приятелски към теб-отиваш и оставяш децата на майка си или свекърва си,без да ги питаш искат ли да ги гледат.
Знаеш ли колко са заети? 
С голяма мъка си направихме почивка за 3 дни и беше почти драма.
Иначе към авторката-днес бяхме на Витоша и беше толкова приятно и за нас, и за детето.Разнообразявайте си уикендите на басейн,та даже и на пикник.Сред природата е чудесно за релакс и ще зареждаш батериите за седмицата.
Не знам как всички сте изперкали от стрес и сиво ежедневие покрай децата си пък вечно във форума висите. 
Аз имам 1 месец майчинство и нито ден болнични. И сама съм си гледала детето, ходила на работа и учила по нощите. Оставяла съм го често на съседка защото болно не ми го искат в яслата. Не съм обвинила нито една баба защо не си зареже живота да ми гледа бебето. И през ум не ми е минавало да хленча и изпадам в някакви си депресии. Майчинството е най-щастливия период на всяка жена. Като не сте искали деца за какво сте ги правили?
Аз имам 1 месец майчинство и нито ден болнични. И сама съм си гледала детето, ходила на работа и учила по нощите. Оставяла съм го често на съседка защото болно не ми го искат в яслата. Не съм обвинила нито една баба защо не си зареже живота да ми гледа бебето. И през ум не ми е минавало да хленча и изпадам в някакви си депресии. Майчинството е най-щастливия период на всяка жена. Като не сте искали деца за какво сте ги правили? 
Ксения, пак си доста крайна! Аз на компа в късните, т. е. ранните часове релаксирам. Телевизия не мога да гледам. Все някое дете плаче. Домакинска работа и т.н.А и ти като гледам тук висиш.Няма лошо. И не се оплаквам, а споделям аз лично.Ама все пак имаш едно дете. И кой казва ,че не иска деца? Извинете за спама ама не се стърпях!
Ксения, пак си доста крайна! Аз на компа в късните, т. е. ранните часове релаксирам. Телевизия не мога да гледам. Все някое дете плаче. Домакинска работа и т.н.А и ти като гледам тук висиш.Няма лошо. И не се оплаквам, а споделям аз лично.Ама все пак имаш едно дете. И кой казва ,че не иска деца? Извинете за спама ама не се стърпях!
Няма какво да се сравнявате с мен. Първо, мойто е вече отгледано, второ, аз съм "на тръстиката". У наше село американско, социалния живот е виртуален. Когато живеех в нормална страна, имах нормално общуване и развлечения. Ти може да не си от редовно пишещите, но тук са се разписали като преуморени такива дето са нон-стоп в интернет. Аааре моля! Като гледам се и изпотрепват от домакинска работа- две манджи на кръст не могат да завъртат. За деца преуморени, за секс преуморени...е за какво джанъм въобще не сте преуморени? Ми ходете пийте си там Женшеня и Гинко билоба кат ви е треснало ЕГН-то и това е... 
Инка,ОК 
Аз рабрах от поста ти че твоята майак и свекърва имат възможност да гледат децата,но нямат желание!Ако са просто заети -това е ве4е друго.
Ами да ти кажа В неделя ходихме в Балчик, в ботаническата градина с наши приятели и детето.Ако ме питаш колко се разтоварих-средна хубостДетето мрънкаше,запъваше се като магаре на мост ,ако не беше съгласен с нашата посока,мъкнене на ръце ,щото неще в коли4ка и т.н.Общо взето бях вир вода в 30градусовата жега и лееко изнервена.За мен истинската глътка въздух е да прекарам някъде сама,на тишина и спокойствие..
Сега някой ще каже нестига че ходили по разходки ама и недоволна 
Аз рабрах от поста ти че твоята майак и свекърва имат възможност да гледат децата,но нямат желание!Ако са просто заети -това е ве4е друго.
Ами да ти кажа В неделя ходихме в Балчик, в ботаническата градина с наши приятели и детето.Ако ме питаш колко се разтоварих-средна хубост
Детето мрънкаше,запъваше се като магаре на мост ,ако не беше съгласен с нашата посока,мъкнене на ръце ,щото неще в коли4ка и т.н.Общо взето бях вир вода в 30градусовата жега и лееко изнервена.За мен истинската глътка въздух е да прекарам някъде сама,на тишина и спокойствие..Сега някой ще каже нестига че ходили по разходки ама и недоволна