Отворените връзки/бракове.Къде остава семейството като понятие ?

По принцип е така, но човек, ако си насочи мислите в определена посока може да го промени и да се чувства в една дълга връзка така, сякаш са се срещнали вчера. Но зависи дали ще се усетиш навреме, преди да е късно и колко въображение има човек все пак

В моят пример хората изглежда гледат на секса не като израз на любов, а просто като източник на удоволствие. Същият този мъж ми е споделял каква подкрепа му е оказвала жена му в най-трудните му периоди и колко много дължи на нея.

Точно заради тази нагласа има толкова много развод и ...отворени бракове.
Не е задължително любовта да изчезне.Тя си заминава,когато я приемеш за даденост и решиш,че си получил ,каквото си могъл от нея.А когато имаш достатъчно въображение,фантазия,желание... може да е жива цял живот.Без да се превръща в битовизъм или приятелска любов.
Много е важно да знаеш какво искаш да ти даде любовта...   

Не може един мъж/жена/ да съчетае всичко това което на половинката му допада. Винаги нещо липсва, а понякога повече от едно нещо. И тогава какво? Търпиш в името на брака, семейството и се лишаваш от нещо много важно за теб или го търсиш другаде. Но въпросът е доколко можеш да се примириш с тази липса, и да наблегнеш на останалите достойнства на партньора. А и е въпрос на ценностна система, възпитание.
 Аз не съм за "отворените връзки". Но понякога такава е решаваща за запазването на семейството. Например нещо като да си вземеш поука, да сравниш, да дооцениш половинката.
 Важно е любовта да е жива

Китана, изчетох темата ти с голям интерес.
Чувството, че се задушаваш, според мен, идва от това, че сте родили дете прекалено бързо.  Мисля, че на 23 не си била готова за дете. И сега, най-вероятно, мислиш, че си изпуснала нещо от живота.
Това е мное мнение по постовете, които прочетох. Не искам да те обиждам.

Иначе по темата, не знам какво да кажа.
Не бих се "вкарала" в отворена връзка/брак.
Не мога да си представя мъжът ми да има други, неангажиращи връзки.
Но нищо против хората, които го приемат и правят.
Не отхвърлям, разбира се, излизанията по сами, свое, лично пространство, даже флиртовете. Самата аз съм флиртаджийка.
Но предпочитам да съм в "общоприетия" смисъл на думата връзка/брак.

Най-важното е двама души, които са заедно да имат сходни мнения и разбирания по такива кардинални въпроси. Иначе смисълът се губи.

Това с флиртуването без задни мисли все не мога да го разбера Какво- даваш сигнали, а като стане по-напачено биеш отбой, така ли? А с каква цел се прави?

и аз не го разбирам ама много хора го практикуват ,за да си галят егото и да се убедят,че все още стават....Кого ли убеждават....

Аз мисля, че е понякога приложимо. С добри приятели или пък с мъже, тип здраво женени, на които също им се флиртува, ама ги е страх да отидат по-нататък. Едно време бях заобиколена от разни колеги, все кандидати, спомням си единия - женен с 2 деца, отнесох доста свалки от него, че чак и любовни писма ми писа  . Не представляваше никакъв интерес за мен. Та веднъж се наложи да пътуваме служебно занякъде с кола, е този човек направо умря от страх да не би да му скоча, през цялото време ми разправяше за жена си, може да му беше това защитната реалкция Ама с такъв мъж на кой може да му е интересен флирта - не знам.

Твърдо против!Слава богу след 10 годишен брак с мъжа ми сме направо супер в секса нямаме задръжки и се задоволяваме чудесно един друг.Ако някой ден усетя че вече желая друг мъж толково силно колкото моя мъж (а не вярвам това да се случи) просто ще се разведа защото за мен има брак, отворен или затворен са глупости, или ще живея сама и ще кръшкам с когото си искам.А ако като някои дами тук немогат да се откажат и от мъжете си и от другите, ами приемлив вариант разведете се включете и мъжа си към вашите изневерки.Но в никакъв случай аз не съм за обществено ползване.

П.П-Целта ми не е да засегна някого просто си казвам мнението.

точно-биеш отбой.цел няма.

Да предизвикваш само за да се направиш на недостъпна после, може да има нежелани реакции. Поведение тип "не знам какво искам" или "обичам да се ебавам с мъжете" не винаги се харесва. От опит знам, че ако не ти стиска е по-добре да не се хващаш "на хорото"- принципно положение.

зависи кой как разбира нещата. и кой как разбира понятието-флирт.

Зависи си от човека, има мъже, които решават, че си им "пуснала въдицата" буквално от едното нищо или от половин любезен разговор Какво ли остава, ако наистина ги подкачиш, а после искаш да се скриеш, хич не ми се и мисли. 

Към Китана:

В по-предни мнения имаше добро тълкуване на периода на края на майчинството. Иска му се на човек поне малко да поговори на нормален "възрастен" език. Нормално е, тежко е, този период отминава. Аз се спасих, като тръгнах на работа. Беше преди много време, следвах по време на майчинството и пак издържах с мъка 2 години. Разговорите с др.майчета за памперси и каши не са достатъчни. Намери си забавление, занимание, намери някой друг да те отменя при детето през деня, когато мъжът ти е на работа.

Добре, за какво става въпрос в крайна сметка?
Гледай си други мъже , само че дискретно. И мъжете се заглеждат по др. жени, много недискретно дори. Нужо ли е да го обсъждаш с мъжа си? Имам чувството, че ти доставя удоволствие да му причиняваш емоционална болка ???


Той просто може да не иска да преживява такова нещо. Има право на самостоятелност на изживяванията си, също както ти в момента се бориш за право на своите изживявания.
Обаче не настоявай много за отворения брак, защото може в един момент да опита - дори от отчаяние - и да му хареса. А мъжете не контролират така добре чувствата си , по-скоро чувствата им контролират тях и житейските им решения.
Китана, внимавай. Има една поговорка: "Куче, дето лае, не хапе". Имам усещането, че ти е писнала самотата от майчинството и затова много ти се приказва по тези теми, а на практика нямаш намерение да "хапеш". Обаче може да се натресеш на голям проблем. Не обсъждай толкова с мъжа си такива неща, не го плаши напразно, не живей за утрешния ден , а за днешния. ( Забелязвам много "ще" в изказването ти - само Бог знае какво Ще и какво не!)

Не с е опитвай да го програмираш и да се вкарваш във филми.
Повярвай, не се познавате достатъчно. Просто не сте минали през достатъчно различни ситуации, а именно в тях човек се доказва. Говоря от позицията на 25 год. брак, чието начало много прилича на твоето.
И какъв е смисълът да принудиш мъжа си да приема мисъл, която му причинява болка и го отчуждава от тебе?
Съвсем отговорно мога да кажа, че до голяма степен в ръцете на жената е , дали мъжът ще се почувства зле в семейството и ще потърси друга, особено ако в началото на брака е моногамен, както мъжът на Китана.
Вместо да мислиш кога и дали ще се отчуждите, мисли за това как да сте щастливи - всеки поотделно през свободното си време и двамата/ тримата заедно в общото ви време.
Китана, мисля че една разумна реорганизация на деня, срещи с повече различни хора и малко откъсване от детето ще решат твоя проблем. И да не дискутираш с мъжа си разни хипотетични идеи.