Отворените връзки/бракове.Къде остава семейството като понятие ?

Китана, не знам на колко си години, а също така след колко време връзка ви се е появило детето, защото като гледам подписа малко е?
Все още не съм сигурна, че точно мъжа ти те задушава, а не че просто ти липсва свободата.

Една жена винаги може да се почувства желана и без да изневерява и флиртува.
Не сте ли забелязали, че като излезете от фризьорския салон ( например) ходите с друго самочувствие и това се отразява
в погледите на мъжете:)

Китана , мисля че много като теб сме минавали през такъв етап от живота си. Всъщност при мен е доста продължителен, макар сега да съм концентрирана върху бременността. Мъжът ми със сигурност не приема  "отворените бракове" ,така ,че каквото и да съм решила да правя е много тактично.
Като начало защо не почнеш да флиртуваш, да се срещаш с приятни за теб хора. Без чувство за вина после. Може пък това да ти е достатъчно.

Tess, аз от началото на годината досега съм свалила над 10 кг. Нямам нужда от фитнес и се чувствам добре...

Китана, не се губят чувствата - никой от двамата не би пренебрегнал нуждите на другия.

Момичета, отивам да си лягам. Нека и други се изкажат - темата не е за мен само. Лека нощ!

Азаф, много трудн осе намират еднаквомислещи хора кат отеб и съпруга ти. Мисля,че това си е чист късмет и ви се радвам

аз не се вълнувам много как живеят хората в културите, където е разрешено многоженството Със сигурност обаче възпитават децата си по-различно от мен.

азаф, то е ясно, че си във форма, друг начин просто няма

На изневярата отворен брак ли и викаме?
Аз съм против,не за друго ,
ами защото на мен не ми стиска.
Иначе веднъж да се прежаля,
и нищо няма да остане от брака,
освен "отвореното"

Мирама,ние говорихме и продължаваме да говорим за тези неща.Той приема всичко,което му кажа буквално и не иска да ме разбере.Не може да види,че съм нещастна на този етап от връзката помежду ни.Не може или не иска да направи компромис със себе си и примерно да не прави такава драма ,когато излизам сама.И на мен ми е приятно да излизаме двамата,но това е невъзможно,защото няма кой да гледа детето.И при това положение...Получават се хиляди малки недоразумения между нас,които натрупват напрежение.

Ми...на 25 съм.Може и да ми липсва свободата,но защо чак сега почва да ми липсва?Не е това просто.Имаше време,когато семейното ми положение не донасяше нищо друго,освен радост.Може би проблемите се натрупват с времето и просто избива сега?

Не вярвам в психолозите.По-добра съм от тях. И,може би,с малко помощ от страна на половинката ще престана да изпитвам това ужасяващо чувство за вина всеки път,когато ги оставя сами вкъщи -малката и таткото.Мисля и върху този въпрос.Опитвам се да си наложа да се отпусна,но засега не успявам.Набит ми е в главата един модел как трябва да се държа и всяко кривване от него ме оставя да мисля и да се терзая с дни и седмици.Опитвам се да си кажа,че аз също съм човек,че не правя нищо лошо,че да подам ръка на мъж и да седна до него не значи,че флиртувам.Границите ми за нещата почнаха да се размиват.

И докъде стигнах?Мислех си,че един експеримент с авантюра за съпруга(евентуално и мен) би подобрил нещата....Той ще спре да ме ревнува,ще спре да се цупи,когато излизам...Просто ще осъзнае,че двамата ,освен родители и съпрузи сме и хора,които имат своите нужди.

Азаф, сега ако кажеш, че се срещаш и с повече от един любовник тотално ще загубя дар слово. 

Не мисля ,че ще те разбере,все едно описваш моя.
Само че аз съм на 35,и проблемите ни започнаха много по-късно.

Китана, и аз не мисля, че ще се промени мъжа ти. На който му е неприятно другия да излиза сам, така си и остава. Мисли за тайни срещи и др. подобни неща, а не за откровени разговори май.

Ами попитах, защото при нас също няма кой да гледа детето и от как се роди, до напоследък, когато е вече голям и повече може да се излиза с него (но все пак не мога да помъкна 5 годишно дете на дискотека)  излизахме поотделно. Единия оставаше с детето, другия излиза, защото иначе не се издържа. Още повече, че и двамата бяхме свикнали свободно да излизаме, все пак 10 години сме били само двамата преди появата на детето и някак съвсем различно ни се стори това с малкия човек. В този момент, ако той отказваше да остава от време на време с бебето и да не мога да изляза, сигурно щях да се побъркам. (Но напоследък ме е хванало тотално нежелание за каквото и да е вечерно излизане, та чак плашещо за мен.  )
За другото те попитах от колко години сте семейство, защото в началото когато двама са влюбени искат почти всичкото време за себе си и ако скоро след това се появи и бебето и хоп тръгнат грижите по него, точно в момента, в който хем детето те задушава, хем вече не е тръпка като някой, в когото току що си се влюбил и тогава се появява усещането за загубената свобода, и започваш да си мислиш, че може би човекът до теб те ограбва и задушава. Получава се някакво натрупване на неща, които те "стягат".

Още повече, че големия процент от хората обичат свободата, малко са тези, на които им харесва да се потопят в една любов (връзка) и да се отъждествят изцяло с нея. Така, че трябва да намерите своя вариант на свобода, който се харесва на двамата.Предполагам, че съпруга ти те ревнува и просто се страхува да не те загуби и за това чувства известна несигурност по отношение на евентуални твои излизания без него.
А ако му споделиш, че се чувстваш нещастна и задушена, още повече ще те ревнува. Не му казвай, че мислиш, че той и неговото присъствие те задушава, а че просто рутината, грижите по детето те подтискат и имаш нужда да глътнеш въздух и да разпуснеш с приятели.
Той не излиза ли изобщо от както имате дете?

Струва ми се ,че си много права.Запознахме се на 25 февруари.На 1 юли същата година станахме по-близки.В края на септември месец разбрахме,че ще ставаме родители.Винаги съм била сигурна,че това е моя човек.И сега,въпреки проблемите,които имаме,пак мисля така.Не искам да се разделяме,искам да сме щастливи заедно...
Та,заедно сме от 3 години.За вас може да е малко,но на нас ни се струва,че се познаваме откакто сме се родили.

ТОй отказва да излиза сам.Не знам защо.Това е също част от проблема.Искам той да почне да излиза,да го виждам как общува с жени.Парадокс?Най-вероятно.Трудно ми е да обясня точно какво и защо го искам,но си мисля,че каквото и тълкувание да дадете на това,няма да сте далеч от истината.

Моето мнение е същото като това, което е казал мъжа на авторката...
Ако единия член на семейството тръгне да изневерява и да флиртува с друг човек...той няма място в семейството повече...
Не можеш да тръгнеш да изневерявай на съпругът си..особено пък и както той не иска да имате отворен брак..и ти да очакваш, че този човек ще има доверие вече в теб и ще иска да е с теб..е това няма как да стане...
Като искаш отворена връзка и се задушаваш и т.н...тогава си подаваш документите за развод и си хойкаш колкото си искаш...