Не знам за ревността,но..подкупите хич не ми се струват правилни.Бабата не може да привлече детето по друг начин,ами използва сладкишите,играчките и глезенето .Против това съм!Значи мама трябва да е лошото ченге,а бабата доброто...Мама забанява,а бабата -не.Това правилно ли ви се струва?Не се ли обърква детето така?Мама може да забранява яденето на шоколади всеки ден,ама при баба колко е хубаво...Е,не мога да го приема.Как може изобщо майката да възпита детето си при това положение?
- Публикувана: 2 авг. 2009, 22:12 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2009, 14:27 ч.
Обсебваща баба
..........Подкупване със сладкиши/дъщеря ми е предразположена към диабет/,никакви забрани за каквото и да е (не съм съгласна,че може да се позволява всичко-опасно е и не е възпитателно) и черешката на тортата-оплюване на майката от страна на бабата...чак не ми се влиза в подробности..Така ,че майчета не забравяйте ,че няма само бяло и черно-има доста нюанси м/у двата цвята.Разбира се,че децата пораствайки осъзнават много неща и гледат трезво на нещата,но едно малко дете е доста по-лесно да се настрои с/у майката и да се подкупи.
Детските желания растат с възрастта и едва ли всички прищевки могат да бъдат задоволени.
И никой не споменава таткото. Това ми направи впечатление.. Отговорността за едно дете я носят двамата родители по отношение на всички решения, касаещи го... Намесата на друг човек само на вас ли прави впечатление!?
А това за ревността ми е смешно. Да ревнувам децата от бабите им!?
Не ми е присъщо. Точно в този период от живота им, ми се иска да имат и други близки, с които да искат да играят, да излизат на разходка, ..., а не да ме дърпат все за крачола и дъх да не мога да си поема. 
...Синът ми,който е на 3.6 години изпитва ужасна привързаност към моята свекърва. Но проблема не е в детето. От една година,откакто родих второто ни дете ...
Отговарям на luna -и двамата с мъжа ми говорихме с нея разумно по този въпрос,но промяна нямаше..освен сълзи и обвинения,че се опитваме да я лишим от любимото й внуче,което наистина не е вярно.
И последно развитие-обеща на дъщеря ми да купи апартамент,докато подаръка за сина ми за рождения му ден беше тениска..Това просто не го разбирам
Радвам се,че обича децата ми(май ще бъде по-точно едното ми дете,пък дали не играе роля и това,че е кръстена на нея..?)Както и да е...
свекърва ми нулев интерес към малкия и обсебване на голямата
Извинявай, ама как го допускаш?!
Не си делим децата,грижим се еднакво за тях,обичаме ги еднакво и никой не е пренебрегнат,но как мога да я накарам да обича и тя еднакво децата ми?Не е възможно..Плодовете вече си обра,децата ми вече са големи и виждат ясно как стоят нещата,но признавам,че и аз съм изплакала доста тайни сълзи.И разберете-не е ревност и през ум не ми е минавало да лишавам децата от баба им,нито да ги настройвам.Само да поясня-и двамата са вече пълнолетни и всичко общо взето е зад гърба ни.Ако е имало болка преди,тя е минала.Но винаги несправедливостта и пълното несъобразяване с нас като родители ме е разстройвала.
Има едни такива обсебващи женици, дето не са си гледали децата както трябва и се опитват да си поправят старите грешки чрез внуците си. Ако не одобряваш как свекърва ти се държи със сина ти, имаш право да му ограничиш контактите с нея, но внимавай детето да не се почувства наказано.
Моята майка имаше такива амбиции като синът ми беше малък - голям зор да е любимата баба и предпочитаната компания, всякакви глупости му разрешаваше и всякакви неща, забранени за ядене, даже му викаше "майче", но се наложи да разбере къде й е мястото и че ако не оставя детето да диша самостоятелно, няма да го вижда въобще. Баща ми беше на моя страна и явно е помогнал да се осъзнае от замайването, че е една мого важна баба. Сега го води на почивка и отвреме навреме го взима за ден-два, обаче държанието й е станало далеч по-нормално.
Моята майка имаше такива амбиции като синът ми беше малък - голям зор да е любимата баба и предпочитаната компания, всякакви глупости му разрешаваше и всякакви неща, забранени за ядене, даже му викаше "майче", но се наложи да разбере къде й е мястото и че ако не оставя детето да диша самостоятелно, няма да го вижда въобще. Баща ми беше на моя страна и явно е помогнал да се осъзнае от замайването, че е една мого важна баба. Сега го води на почивка и отвреме навреме го взима за ден-два, обаче държанието й е станало далеч по-нормално.
Привързаността на внучето към баба му е индикатор, че с нея се чувства щастливо и обичано. Твоята ревност е форма на егоизъм, не може да третираш детето си като лична твоя собственост. Децата ни са отделни личности и ние, родителите им не бива да ограничаваме тяхното право да общуват с бабите и дядовците.
Има едни такива обсебващи женици, дето не са си гледали децата както трябва и се опитват да си поправят старите грешки чрез внуците си.
Това е истината. Децата ни са отделни личности и ние, родителите им не бива да ограничаваме тяхното право да общуват с бабите и дядовците.
Стига това общуване да е нормално. Всички деца обичат да са при баба си и дядо си, не бих лишавала детето си от контакт с тях, обаче ако не одобрявам тяхното поведение спрямо детето и начина, по който се грижат за него - няма да го виждат и точка. Като родител имам право да поставям изисквания, които са ясни и не се прескачат, ако не са съгласни - няма да гледат внуче. Не ги ползвам за гледачи на детето ми - така че не съм длъжна да търпя техните своеволия.
Не изчетох всичко, признавам си, но не беше и нужно!
Половината, които са имали проблема "обсебваща баба" /и аз в това число/ много добре знаят за какво говори авторката. На другата половина ще кажа някои неща:
- първо - въобще не става въпрос за ревност или нещо подобно, това са глупости;
- второ - не сме неблагодарни и за помощта от страна на бабата;
- трето - освен това аз лично мисля, че бабите и дядовците са вторите по важност хора след родителите за децата;
Нооооооо:
- когато става въпрос за избор на възпитание, бабите и дядовците трябва да стоят настрана и да уважават решенията на който и да било от двамата родители;
- когато бабите /особено!/ си наумят да правят нещо с децата, то те би трябвало поне да уведомят родителите, а не да ги поставят пред свършен факт;
- когато родителят поставя ограничения, бабите не трябва да ги премахват на своя глава, т.е. "пък при баба всичко е разрешено" и т.н.;
- и най-важното /пак според мен/ не трябва да се допуска детето да чува приказки от сорта на "тя майка ти нищо не разбира, я ела баба да ти обясни" или "ти не обръщаш достатъчно внимание на детето" /при положение, че аз мия чиниите, а пък то стои до мен и си бута количките
/.
Дълго стана, но можеше и още
Надявам се, съм била ясна.
Половината, които са имали проблема "обсебваща баба" /и аз в това число/ много добре знаят за какво говори авторката. На другата половина ще кажа някои неща:
- първо - въобще не става въпрос за ревност или нещо подобно, това са глупости;
- второ - не сме неблагодарни и за помощта от страна на бабата;
- трето - освен това аз лично мисля, че бабите и дядовците са вторите по важност хора след родителите за децата;
Нооооооо:
- когато става въпрос за избор на възпитание, бабите и дядовците трябва да стоят настрана и да уважават решенията на който и да било от двамата родители;
- когато бабите /особено!/ си наумят да правят нещо с децата, то те би трябвало поне да уведомят родителите, а не да ги поставят пред свършен факт;
- когато родителят поставя ограничения, бабите не трябва да ги премахват на своя глава, т.е. "пък при баба всичко е разрешено" и т.н.;
- и най-важното /пак според мен/ не трябва да се допуска детето да чува приказки от сорта на "тя майка ти нищо не разбира, я ела баба да ти обясни" или "ти не обръщаш достатъчно внимание на детето" /при положение, че аз мия чиниите, а пък то стои до мен и си бута количките
/.Дълго стана, но можеше и още
Надявам се, съм била ясна.
И аз удрям едно рамо на branjelina!
Много добре разбирам какво изпитва и тук въпросът не е до помощта, която ни оказват бабите /майки или свекърви/, а точно "присвояването" на майчинството от тяхна страна.
Май това най-често се получава от страна на свекърите/свекървите.
Определено границата "помощ - вживяване в чужда роля" някъде им се размива!!!!
Конкретно, и особено, когато става въпрос за съвсем малки деца - ами, нормално е майката да иска да сподели първите изживявания на детето си - първите рожденни дни, първите почивки, първото ходене до зоопарка, ако ще.
Много добре разбирам какво изпитва и тук въпросът не е до помощта, която ни оказват бабите /майки или свекърви/, а точно "присвояването" на майчинството от тяхна страна.
Май това най-често се получава от страна на свекърите/свекървите.
Определено границата "помощ - вживяване в чужда роля" някъде им се размива!!!!
Конкретно, и особено, когато става въпрос за съвсем малки деца - ами, нормално е майката да иска да сподели първите изживявания на детето си - първите рожденни дни, първите почивки, първото ходене до зоопарка, ако ще.