Плоско стъпало и стъпване навътре

Наскоро гледах едно предаване с детски ортопед и ми се струва, че имаше много логика в думите му. Разговорът беше точно по повод на това какви обувки трябва да се купуват на малките деца. Преди години лекарите съветваха/включително и за моя син/ на току що прохождащите деца да се купуват твърди обувки, високи до глезена, за да можели да стягат крачето. Сега се приема точно обратното - буйки, терлички, а ако може и босо още по-добре. Причината - когато крачето се стегне в твърда обувка мукулите му не се развиват добре, не заякват, защото функцията им е поета от обувката. А когато то е с меки обувчици мускулчетата заякват и постепенно се оформя правилна походка и свод. Направи съпоставка с детските ръчички - от малки децата боравят непрекъснато с тях и мускулите им заякват и постепенно движенията им стават по-сигурни и правилни. А какво би станало ако стегнем китките  и пръстите с цел да ги подпомогнем. Просто ще забавим развитието на детето.  И аз знам, че до 3 годишна възраст не се слагат стелки на децата, нито се прибягва до ортопедични обувки.

Преди време купих обувки на сина ми. Те бяха тесни, затова взех по-голям номер. И направих ОГРОМНА ГРЕШКА. Това нещо накара синът ми да измени походката си, да извърти пръстите настрани. От там започна да стъпва на вътрешната страна и стана с плоско ходило. Сега е на 9, но плоското ходило си е още плоско. Пробвахме със стелки, но самите ходила му се потят много и ги носи не повече от 2 месеца. Ефект - никакъв.

Миналата седмица една възрастна продавачка обясняваше на една майка как да сложи памук в обувките на детето, ако са му големи! Други обясняват, как трябвало да има ПОНЕ 1 пръст, за да му стават обувките по-дълго.

Аз съм най-доволна от китайските обувки - повечето са с мека подметка, за разлика от българските, па било то на Колев и Колев. Пък и са много по-евтини.

Здравейте! Моето момче е на 1 г и 6 м и ходи  навътре. Ходихме при двама ортопеди
първо при д-р Драганов и той ни каза, че причината за това е сядането му със стъпалата  към дупето, аз съм я кръстила стойка "жабка". Препоръча ни винаги като говидим да му слагаме краката напред и да спи на по-висока възглавница и не по корем. Успокои ни, че с времето ще ходи нормално. Водихме го и в Горна баня при д-р Кехлибаров - той ни каза, че ни няма нищо и това с краката да ги правим напред били глупости и детето да спи както му е удобно, т.е. може да спи и по корем, както той много обича. Какво е вашето мнение по този въпрос ими ли нужда постоянно да го тормозя да си оправя краката и нощем да го въртя на страни. Ако знаети друг добър ортопед бих го завела примерно за някакви стелки.

Като малка и аз бях с такава диагноза,поставена от "кпомпетентни лекари",същите такива които са съобщили на майка ми при раждането,че единият ми крак е по-къс от другия

Още помня комплексите,които имах в яслата (на някои може да се види странно,че имам толкова ранни спомени,но уви ,са неприятни ),постоянното тормозене,изпълняването на специален комплекс от упажнения(изкачване на една стълбичка,монтирана за целта у дома),носенето на стелки(от които адски ме боляха крачетата и само молех майка ми да ми ги махне),разтакаването по ортопеди и предложението в Пловдив да ме оперират,за да повдигнат свода.....

Е,слава Богу,родителите ми са били прозорливи и са разбрали,че всъщност нямам проблем .Повярвайте като зарязахме всичко и нещата си дойдоха на мястото,някъде около предучилищна възраст.И нали се сещате,нито си кривя краката,имам добре(даже много добре) изразен свод,въобще нямам проблеми.

Та...на майчетата,които се притесняват за дечица с подобен проблем,исках да кажа,че понякога,една неправилно поставена диагноза,може да травмира детето за цял живот,така че не избързвайте с лечението.Моят съвет е да разберете първо дали проблемът не е от психологическо естество-ако трябва и консулт с детски психолог(моля,не ме нападайте,не е нищо страшно ).Понякога проблемът е поведенчески,и по-скоро подражание на друго дете,или пък на възрастен роднина с неправилна походка и позициониране на краката(вследствие на възрастта,разбира се).Помислете,има ли контакт детето с такива хора.

Ами,това е накратко-просто исках да ви успокоя,че не всеки път нещата са така крайни,както са диагностицирани.Разбира се,обаче,проблемът не е за подценяване и трябва да му се обърне необходимото внимание.

Ох,хайде,че много се отплеснах.Успех и стискам палци да е наред всичко!!!

П.П.@teya,зарежи ги в Я-л-всичките са некадърници