
Дю, пиши днес как си? Всеки ден те мисля, ей!
Дидито, моят съвет е без резервация да не тръгвате към морето, защото търсенето там на място е убийствано, особено с малко дете. И накрая да не се хвърлите на нещо каквото и да е, защото ви е писнало. Ние един път направихме тази грешка, още не бях родила и от тогава не повтарям.

Колкото до бременност и работа....За някои са съвместими за други-Не. Независимо от естеството на работа, каквото и да си говорим си има напрежение и се хабят нерви.
Пепи, аз ако бях в положението на колежката ти и бременна съм застрашена от съкращение бих постъпила по същия начин. А дали тя е забременяла само, за да си запази работата никой не го знае и не може да твърди подобно нещо. Аз мисля, че работа има и винаги ще има, тъпо е да се женим за работата си, защото в един момент шефовете си гледам само собствената изгода и не мислят за работниците си.
Така де, всеки прави каквото го акъл учи.

Ние с Ема след малко излизаме, отиваме на гости на моята дружка, Ема да си поиграе с приятелката си. Много е щастлива, че вече са тук, вчера му дръпна голям рев за нея като си тръгваха.
Имам да купувам още доста неща за родилното и бебето, но хич не ми се разкарва по магазините в тези горещини. Ще чакам събота и ще ходя с Калин и колата по големите магазини. Там има всичко и да се приключва вече с терзанията ми около бебето. Остава ми после само чакането.

Хубав и прохладен ден!
Много бойна си станала в тази бременност.
но живот и здраве мьжо да си намери работа и пак ще ви навестявам.

Можела е просто да си поиска билнични.Аз имам една такава колежка,която от самото начало е в болничен.

.И да пуснете фиш в лотарията.Ягледай какви милиони евро имат за вземане 
, така че ако спечеля всички ще ви почерпя подобаващо
Ще си сложа лентичка 


, но тия пусти пари......

Венци ни разката фамилиите на трима ни. Постоянно беше нервен, все искаше нещо. В общи линии не си починах никак. Не случихме и на топло време. Успяхме само два пъти да ходим на басейн. За сметка на разходките сред природата, еко пътеки, походи - там беше върхът. Като се прибрах още не разтоварила багажа и ме извикаха на работа .... Ама няма как, колегата трябваше да замине и той на почивка. Сега чакам с нетърпение да се приберат баба и дядо и ми обещаха да вземат децата на село цялаааааа седмица. Леле стискайте палци Венцито да не плаче за мен, че уговорката е да си го приберем ако тъгува за мама.