Хитринки за адаптация в яслата

  • 28 458
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 165
Моля, споделете какви хитринки сте използвали за по-лесно адаптиране на децата към новия живот в яслите. Предстои ни тръгване на ясла и си мислех дали има начин предварително да го подготвя за  това.

# 1
  • някъде там
  • Мнения: 1 716
записвам се да следя, от понеделник ходим на ясла на обяд я вземам, лелките казват че е спокойна и се храни добре, плаче малко като я оставям и като ме види, че съм дошла да я взема.
Сутрин като тръгваме пеем песнички по път и ''будим'' камъчетата, гласим дрешки за ''работа'' и на връщане понякога купуваме по нещо от магазина или ако не и нося я дъвка я бонбон
Днес обаче вечерта като взехме да гласим дрешките за утре, тя взе да повтаря ''ненене'' искала да ''нани' и на 2 пъти се напъна да повръща, е на третия успя с тази реакция незнам как да се справя  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 473
И ние отскоро пуснахме детето на ясли, но предварително два-три месеца му говорихме с таткото колко е хубаво там при децата. Понякога плаче, когато е там, но това е нормално. Иначе вкъщи не му напомняме непрекъснато за яслите, защото реагира отрицателно - сякаш го насилваме да прави нещо. Когато му говоря колко е хубаво с децата се радва и казва, че утре ще ходи пак.

# 3
  • Мнения: 2 475
Няма хитринки! Децата или харесват, или не харесват яслата. Да, повечето свикват след известен период от време, а някои никога.
Синът ми беше от трудно адаптиращите деца, рев, писъци, истерии. Първият път се отказах. След 5 месеца пробвахме пак. Първият ден отидох с него и стояхме 1ч заедно при децата. Винаги обяснявах как мама ще го остави за малко при децата да си играят, но ВИНАГИ ще дойде да го вземе, ...мама те обича,...при децата е хубаво...След 2 седмици спря да плаче истерично, а само сутрин като го оставям. Но независимо дали плаче или не, новата среда е стрес за малкото дете и подходът трябва да е внимателен и индивидуален. Успех!

# 4
  • София
  • Мнения: 40 958
И според мен няма хитринки. До голяма степен адаптацията зависи от учителките в яслата.
Спокойно отношение, избягване за заплахи Simple Smile

# 5
  • Мнения: 922
В периода на адаптация им обувах пантофките от колата и само ги подавах. Така нямаха време за дълга и трагична раздяла, която да ги травмира допълнително. Изпращах ги усмихната и позитивна. Преди това заедно купихме раничка за яслата и подреждахме багажите. В последствие пък заедно ходихме да купим "учебник"- какъвто имат и учениците в училище.
Предварително сме говорили, че там е много хубаво и има нови деца, нови играчки и се учат нови неща. (Това най-вече с големия, който тръгна на 2г3м. Малкият беше на 1г6м, и не разбираше достатъчно.)
Никога не съм ги лъгала, че ще ги взема след малко, че ей сега идвам и т.н. Казвала съм, че ще дойда когато се наиграят и наспинкат.
Никога не съм си позволявала да заплашвам с ходене на ясла ако не слушат примерно (чувала съм го от други майки и съм била втрещена). Винаги съм говорила с тях и с хората наоколо само с хубави чувства за яслата и за всички, които се грижат за тях там. Приела съм сестрите и детегледачките им като "втори майки" и съм се старала децата ми да усетят, че изпитвам огромно уважение и признателност към тях. Децата са много умни и бдителни и няма как да им се ходи на ясла ако след това ходим на кафе с приятелки и обсъждаме колко е страшно и лошо там...
Сега си спомням разговор на една позната с детенцето й:
- Ще ходиш ли майче на яслата?
- Да
- Ще те видим като тръгнеш дали ще е да...
Ето това според мен си е загубена кауза още преди да е започнала!

Всяко дете е една малка Вселена и както всички знаем няма универсален подход. Аз имах щастието и 2мата да тръгнат лесно и да ходят с желание. Има деца, които никога не привикват. Подхождайте позитивно, търпеливо и уверено.  Желая ви успех!  Hug Hug Hug

# 6
  • Мнения: 473
 rosito_m_m, абсолютно си права. И аз не харесвам родители, които си заплашват децата с яслата. Сякаш съзнателно ги оставят там за наказание. Не си позволявам да лъжа детето, защото ще приеме, че лъжата е нещо съвсем нормално и после аз ще страдам от лошия пример, който съм дала. Лошото е обаче, че в нашата ясла /не знам при всички дали е така/ засега поне не ги занимават с нищо. Много учудена останах като забелязах, че учителките просто стоят с децата в стаята и нищо не правят.

# 7
  • Мнения: 7 639
говорех колко е хубаво на ясла/градина, колко деца и играчки има там и пр. глупости.

Директорката ме посъветва да не стоят повече от 1 сед. до обед, защото свиквали да ги вземат по това време и страдали и не искали да заспиват.

# 8
  • Мнения: 165
Много ви благодаря, момичета Hug
Аз също много му говоря колко е хубаво там. Даже съм решила няколко пъти да го пооставя в някой парти център замалко за да свиква. Досега никога не съм го оставяла. Той е страшно контактен  с всички и дано това да помогне, въпреки че имаме един проблем - само да изкрещи някое дете и той започва да плаче. Става въпрос за деца колкото него, около 2 години. Големите деца ако викат няма никакъв проблем,  даже започва да им  се радва, защото смята че е игра. Незнам как да го науча да не  плаче от малки деца.

# 9
  • Мнения: 16
Различните деца се адаптират по различен начин. Както и възрастните. Просто познавателните им процеси не са доразвити и съответно в много случаи обясненията къде ще се ходи, при кого  и защо имат различна стойност. Факт е, че колкото по-малко е детето, толкова по -бързо се адаптира.
Ако родителите подхождат с доверие към персонала, детето инстинктивно го усеща и е по-склонно да се довери и да остане спокойно. По-важно е майката да излъчва спокойствие, което ще се предаде на детето. Знам, че е много, много трудно  когато и тя е в стрес от "раздялата"...за съжаление.

# 10
  • Мнения: 94
Хитринките по-скоро се използват от персонала. Но ако има друго детенце в групата, с което се познават отпреди и са приятелчета, адаптацията минава по-леко.  hug

# 11
  • Мнения: 16
Персонала по-скоро следва индивидуалните особенности на детето /говоря като част от персонала/. Познанството с друго дете не върши особенна работа. Изключения има може би само при близнаците.
Не е трагедия, че има деца които се адаптират по-бавно. Всъщност какъв е критерият за бавно и бързо адаптиране?

# 12
  • Мнения: 473
jekovamariana, интересно е обаче, че при близнаците е същото както и при децата, които не познават никой. Моя позната има близнаци момче и момиче, даде ги на ясли и са заедно, но реват на почивки - едната седмица реве единия по цял ден, другата седмица реве другия. Единствения плюс е, че когато дават нещо на момиченцето, тя  казва "Дай две!", за да има и за брат й.  Laughing
Според мен най-важното е майката да успее да запази самообладание и позитивизъм, да говори гальовно и нежно и да покаже, че не е притеснена от "раздялата". При всички случаи е труден период, каквото и да си кажем.

# 13
  • Мнения: 9 390
Персонала по-скоро следва индивидуалните особенности на детето /говоря като част от персонала/. Познанството с друго дете не върши особенна работа. Изключения има може би само при близнаците.Не е трагедия, че има деца които се адаптират по-бавно. Всъщност какъв е критерият за бавно и бързо адаптиране?

моля ,обясни какво имаш предвид!

имам близнаци,на 1г10м,които може би ,октомври ще тръгнат на ясла.
не говорят, а и в чуждоезикова среда ще са
не са играли с други деца
сама ги гледам-нито час не са били с друг човек
най-общо мога да ги определя като нервни и своенравни деца ...

предвид всичко това, имам някои неща наум... newsm78

# 14
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
Според мен хитринката е да се говори положително за яслата- че има много деца,че е интересно и т.н. НИе се адаптирахме лесно.

Общи условия

Активация на акаунт