Край на скатавката

Много се радвам , че се "раzкри", Мър
МНого екzотично местенце е Япония. И всичко ми е толкова интересно
Раzкажи ни повече, плийz
А как се справяШ с еzика? Научи ли японски или се оправяШ на английски
Вярно ли са луди по компутерните игри? .....И японците са по_точни и от Швейцарски часовници?

Имам страшно много снимки (над 100), но не са дигитални. Обче вчера си купихме ново бюро за компютъра - ОГРОМНО и вече си инсталирахме и скенера (преди нямаше място за него). Ако ми остане време и аз ще пусна някои снимки. Япония е много красива!
Хайде, като сме заразказвали за Япония да ви разкажа за риокана. Много е впечатляващо! Това е традиционен японски хотел, к. обикновено отсядат японци. Ние обаче (бях там с колеги от Финландия) имахме резервация за там от домакините ни. Хотелчето бе много малко, в една от централкните улици на Хирошима, заобиколено от сгради. Стаята ни бе специална за гости неяпонци, защото вместо традиционната японска тоалетна, която мен лично ме отвращава  имахме "нормална" тоалетна с душ. освен това в стаята ни имаше телевизор. Като съм отворила тема за тоалетни, в Япония за пръв път видях електронна тоалетна (не зная дали се казва така), но във всички хотели в които бяхме, "западните" тоалетни бяха снабдени със седалка с електронно командване. Може да си стоплиш седалката, да си пуснеш музика, да я ползваш като биде с пръскане откъдето ти душа иска. Когато се върнах заявих на сегашния си мъж, (тогава още гадже), че искам такава!!!!
Да се върна на риокана. Подът бе постлан с татами и за да влезеш трябва задължително да се събуеш бос. В средата на стаята имаше ниска маса с две възглавници, а на масата - традиционния зелен чай. За нас имаше и наметала (не са кимоно, но подобнни на кимоно дрехи; забравих точното наименование). От вътрешната страна имаше стена от оризова хартия и врата. Вратата всъщност ни отведе към "западната" част на стаята, к. имашемаса с два стола, сложени под прозорец. В началото дори не погледнах към него, защото предположиш, че ще видя тухлената стена на сградата до нас. Но не! Там имаше зен тераса, толкова красива, че просто не можех да повярвам как на това местенце - някъде към 50 см на метър може да се направи цял парк!
След като се настанихме в стаята (там до момента нямаше легла) дойде време за вечеря. Вечерята бе също традиционна японска и бе обща за всички от групичката ни (четири). Вечерята започна със сядането ни около една маса, естествено на земята и пиене на зелен чай. След това започна едно внасяне на храни, до безкрай! Суши, сашими, мариновани зеленчуци, ориз, не мога да изброя всичко, но ще кажа, че го ядохме 2 (два) часа! След като се нахранихме отидохме на последния етаж в хотела, к имаше търадиционна японска баня - нещо като плитък басей, в който има страшно гореща вода. Чувството е като в мокра сауна. След като се върнахме по стаите си установихме, че централната маса е заменена с два дюшека на земята (пак традиционни) и аз си легнах. От тази баня почувствах страхотно облекчение и отпускане - наистина бях впечатлена - като че ли не съм релаксирала толкова друг път.
Това е  за риокана.

Японки, разказвайте още, много е интересно р моля

Риоканите наистина са много впечaтляващи. Там може да се усети типичната японска атмосфера. Единственият им недостатък е, че са доста скъпо удоволствие.
Японската баня, за която Лаура разказава е любимо място за релксиране на японците. Казва се онсен, а ако е на открито се нарича ротембуро. Тези които са на открито обикновенно имат спираща дъха гледка към някое езеро, планина или море. Водата в онсените е минерална, с различни лечебни свойства според мястото, на което се намират. Разделени са на мъжки и женски, т.е не можеш да отидеш да се изкъпеш и релаксираш с половинката си. Това, което мен ме притесняваше малко в началото е, че е задължително трябва да се къпеш гол. Един чужденец винаги предизвиква интерес у японците, а когато е гол - още повече.  За мен е станно това къпане голи, защото то е като да отидеш на басейн и да се къпеш гол. Въпреки, че за японците това си е баня, защото старите японски къщи не са имали бани и всички са ползвали такива онсени. Преди влизането в онсена е задължитено да си пуснеш душ. Това става в отделно помещение, преди да влезеш в самия онсен. След онсена се чувсваш като обновен.
Понеже Лаура повдигна въпроса за тоалетните, не мога да се въздържа да напиша, че аз съм много прятно впечатлена от тях. Не става дума за вида им, а за потдръжката. В която и тоалетна да влезаш, може да е на някоя забутана крайпътна отбивка, винаги е много чисто и задължително има тоалетна хартия!
Японците са луди не само по компютърни игри, но и по електронни. До всеки по-голям търговски център има и по една огромна зала за забавления, пълна с електронни игри.
Аз се оправям само с английски. Знам малко думи и изрази на японски, разбирам по малко, ако разговора е по-елементарен, но не мога да говоря. По принцип езиците не са ми силна старана. Опитах се в началото да уча японски, но това изиска твърде много време, а аз не разполагам с такова. Когато дойдохме ми беше трудно да разбирам японския английки, защото японците имат ужасен акцент, но постепенно свикнах. Освен това те винаги използват много жестове, така че общуването от езикова гледна точка не е проблем.
За съжаление ние тук посрещнахме две много самотни Нови години. Нито колеги, нито българи организираха някакво парти и ние празнувахме сами. Първата година ходихме в центъра, където имаше много пищна украса, сцена и концерт. Но нямам някакви незабравими спомени.
За Коледа обаче правихме парти с колегите. Всеки трябваше да направи нещо за ядене и аз приготвих баница с късмети. Получи се невероятен купон. Всички много се забавляваха с късметите, които им се паднаха и самата традиция ги впечатли сташно много. Подобна беше и реакцията, като занесох великденски яйца. Голяма борба с шарени яйца, голямо веселие.
Ние не сме мислили да се установяваме тук. Имаше някакви идеи да си удължим малко престоя, но се отказахме. Япония в момента е в не много добро икономическо състояние и намирането на добре платена работа е доста трудно. Все пак имаме възможност да дойдем отново след време. За сега обаче, Родината ни зове Тук е хубаво, спокойно и екзотично, но толкова дълго време и в толкова различен свят понякога е малко трудно.

В повечето случаи е така, но това отдавна престана да ме впечатлява. Всъщност така е, от момента в който приех разликите, като нещо което не може да се промени.

 Мур, много интересно! Благодаря ти!

Много красиви снимки и интересни разкази. Страхотно е, че споделяте с нас момичета.

Наистина много впечатляващо! Благодаря ви, че споделихте Мур и Лаура!   
 
ПП: Мърчо, когато следващият път отидете на гуру-гуру, мисли за мен  (със сьомга, с тон и авокадо - поне по две чинийки; тия рулцата ли бяха маки или другите дето ги плякат с двата пръста?  )

Мър, много интересно. Това си е един друг, по-разли4ен свят. Тук, в НЗ, имаме познат българин, женен за Японка. Децата им знаят английски и японски. Български - не. Но то си е до родителите ...
Ти нау4и ли се да правиш суши? Обожавам го!!!

Mur naistina e mnogo interesno vsi4ko koeto razkazva6 za Yaponia naistina e ne6to dosta po-razli4no,ot tova, koeto 4ovek bi vidial v Evropa.

Мъррр ми е ника, (защото си оставих котето в Бг и все си тъгувам за него).
Тук има 2 данъка - един национален и един локален, който е в две части, една за префектурата и една за населеното място на работещия. Националният данък е между 20  и 37 %, в зависимост от заплатата. Локалният е между 5 и 15 %. На пръв поглед излиза, че всеки работещ плаща 25-52 % данък, което никък не е малко. Обаче на практика има много данъчни облекчения и реално японците плащат не повече от 20 %, обикновенно към 10-15%. Тези, които са семейни и имат деца, ползват най-големи привилегии, а това са повечето японци, тъй като тук по прицип се женят рано. По големите компании осигуряват квартири или плащат част от наемите. Изобщо за всичко е помислено и е направено много добре. Можем само да им завиждаме за законите.
Японките по принцип след като се омъжат не работят вече. Основното им занимание е да се грижат за семейството, а след като поотраснат децата имат много свободно време и започват да ходят по разходки и екскурзии с приятелки. Мъжете имат задължението да осигуряват семейството финансово и май почиват чак след като се пенсионират. Мъжете и жените имат много повече индивидуални забавления и удоволствия, отколкото като семейство. Мъжете например често ходят на запивка с колеги след работа и се прибират в къщи доста късно. Ако някой отсъства от тези меропрятия, му се пише черна точка.
Като написах "пенсионират" се сетих за едно семейство, с което се запознах миналата година. Мъжът каза, че е на 72 години и жена му видимо изглеждаше на същата възраст. И какво мислите, че правеха тези възрастни хора?..... Тъкмо бяха открили много симпатично семейно ресторантче и правеха планове да си го движат поне докато станат на 85 години и чак след това да почиват!!!! Страшно се впечатлих от жизнеността им, от плановете им, изобщо от духа на тези хора.
За днес спирам, но обещавам да ви разказвам отново интересни впечатления и да пускам нови снимки