Декември 103

Лелелеее СРАММММММ - знаех си , че нещо забравих на 15.
МАкси - ИЗВИНЯВАЙ от все сърце.
Да ти е жива и здрава малката Християнка. Да е много добро, умно и сърцато хлапе. Нека открива света с огромно любопитство, а Девата да я пази.
МНого прегръдки и целувки от нас с момчетата.


Муше - хубаво, че си ти да напомняш - Благодаря

O, и аз бях забравила малката Криси, че вече е официална християнка! Да е жива и здрава и Господ винаги да й помага!
Честит рожден ден и на Деси! Винаги да е обичана от своите двама мъже и Ванко да й е гордост и радост!

Момичета, моята хала продължава да търси АМ от гърдите ми! Уж се разделихме за цяла седмица да ги забрави, но не... Казвам й, че вече няма мляко там, че го е изпила всичкото, а тя ми се хили дяволито и вика: ДАААЙ! И рови... А на баба си като бъркала в пазвата викала: НЯМААА! По половин час се приспиваме и се лъжем само и само да не бърка там... Голямо пристрастяване, голямо чудо...
Xixi, ти какво само наминаваш, а нищо не отчиташ! Кажи как сте с Ивелина?

Никой нищо не споделя напоследък...

  Няма ли да изписват Цветето днес ?

Макси, честито ти християнче. Да ви е живо и здраво   
 

Нашият отбор няма нищо за отчитане - стандартните неща.... кой е на бабиндом през деня, кой работи. Почивката свърши и сега на бачкане докато дойде следващата (  слез три седмици пак ще посетим моренцето ). И така  от нас

Ето ни и нас, само че и ние вече сме от отбора на Христянчетата - http://vifresh.snimka.bg/family/praznici.412101 
Кръщенето беше в неделя (16.08) в Св.Влас, много хубава церемония и много приятен поп, който непрекъснато пускаше закачки. При него и църковния брак решихме, че ще си направим (имаме само подпис). Ники беше изключително послушен и само малко се размрънка, когато го потопиха в казана, но като цяло се държа мъжки
Сега го изпратих при родителите ми в Пазарджик и съм го отдала на пълен релакс
Отчета за памперса - махнахме го, дори на обяд докато спи не слагам.
Ми това е от нас

  За мама Цвети жив и здрав да е малкия юнак и много радост да им носи, а те мн да го слушат

Ние все още сме с памперса,поне докато сме на разходка.За голямата работа си казва още отдавна,обаче пиш казва след като се е напишкала.Иначе устата й не спира да бърбори,дори я научихме на някои думи на английски.Много е смешна.И ние вече се замисляме за кръщене,но мислеме да е по Гергьовден.

Лелеееее Хихи мойто почети не говори, а вие и на английски проговорихте
Одеве даже докато говорех с майка ми, ми казва че видял мая снимка (в мойта стая у тях)  и викал мама - Ники знае само тати, тете. мама не казва изобщо

Честито на всички празнували тия дни  

Момичета, много ви благодаря за пожеланията, трогнахте ме много.      

Аз съм много добре, имам точно едно конче, което не усещам въобще. Ако Митко не ми беше разранил гърдите, и не беше сукал цяла нощ, и сега да са на камък, щях да съм направо върхът, ама то па не може всичко начи

Тъкмо го кърмих и ми лежи на гърдите. Но го оставям след малко и отивам да взема душ и малко да се изцедя, че боли, няма да мога и да спя.
Може да ви е интересно как ми мина раждането, и понеже го написах в един дълъг пост, ще го сложа в следващия, та може и да не четете

Забравих да ви покажа снимчици - http://tsvetenceto.snimka.bg/baby/mitko-08-2009.412108

Та, както знаете, вече преносвах 7 дни и в петък сутринта отидох в ТК да ме приемат в патологията за преносване. Първо минах през регистратурата, от където ми дадоха талонче (час 8:40, а бях на рег около 8:30). Качих се до 203 стая, където приемат. Казаха ми да почакам малко. След като ме викнаха, взеха ми документите да ги попълват, мериха ми пулс, коремчето, качиха ме на магарето и една докторка ме прегледа за разкритие. Бях с 2см разкритие, като тя се опита да разшири, че да помогне (кофти тръпка е). Бях се преоблякла, донаписаха документите и ми казаха да дам нещата на мъжа ми и да ме чака на 6-тия ет. А ние с една санитарка (предполагам такава беше) се качихме с асансьора до там. Взех си багажа (едно сакче и бутилка вода), а дрехите и обувките ги оставих на мъжа ми да си ги носи.
След като ме приеха в патологията ме викнаха за ехограф, там една млада докторка ме гледа, каза, че сърцето е перфектно, всичко е ок (пропусна да види плацентата). Попитах дали е мн голям, че нали доки ми беше казал 3700гр още преди термин, а тя каза, че го дава под 3кг, но ги има със сигурност. Един друг млад доктор, дето се учеше явно кое как на ехографа, ме пипна по корема и вика 3500гр, а тя - "аааа, няма, м/у 3000 и 3500гр е". Та така, само що не заложиха После ме вързаха да ми запишат тоновете около 15мин някъде. А бебчо хич не мръдна, та ме караха да го дразня малко, че да се раздвижи След тоновете, ме прегледаха отново за разкритие - 3см към 4см, каза друга докторка, като ме човръкна още по-яко. Аз вече си бях сложила превръзка, и малко по-късно забелязах, че ми  е паднала част от тапата (падна на 2 пъти, като иначе леко кървях). След този преглед започнаха контракции, леко болезнени и обикновенно като ходя или седя. Но легна ли и минаваха. Странна работа. Та тази дето последно ме преглежда, каза, че сутринта се индуцираме, щото съм с почти 4см разкритие и няма за кога да чакаме. Бях си взела една книжка със судоку, та си решавах судоку, щото няма какво да се прави. В 24ч заспах и така до 6ч (с 2 ставания за 00). Лошото е, че 00 е на другия край на коридора, а тази стая нямаше, та докато ида и се върна се разсъня, ама бързо заспивах, като знам, че ще ми трябват силите   В 6ч бях будна, преди да дойдат. Жената там ми направи тоалета (аз се бях обръснала и нямаше нужда, та само клизмата, която мен, ако питате е по-добра от тази в 203 стая, защото използва едно шишенце и изстисква течността вътре за нула време, а не като долу да я вливат известно време). После си взех душ, багажчето и чаках да ме свалят в предродилно за предизвикване. В 7ч вече бях там, в 7:20 ми включиха окситоцин. Бяха ми казали да не ям и пия нищо след  24ч. Е, пила съм няколко глътки вода за цялата вечер. Имаше още едно мамче в предродилна, та не бях сама. Но пак нямаше какво толкова да се прави, та си решавах судокуто  Свалиха друго мамче от патологията около 8ч, влючиха й окситоцин и на нея, и в 12ч роди, като докато й дойдат болките и вече я напъваше (и на нея й беше 2-ро и преносваше 8 дена).
Та така, бях с 4см разкритие в 7:20. Около 10ч бях с 5см разкритие. Много бавно ми се стори. Бях решила 2-3 судокута, че контракциите бяха леки. Вече към 12ч мисля, че беше решиха да ми спукат водите, а аз още с 5см. Биха ми някакви обезболяващи, та вече не можех да решавам судоку, щото не го виждах, така ми се премрежи погледа. Около 13ч контракциите станаха доста силни, докторката ме прегледа и ... 5см разкритие, шийката не е изгладена, а контракциите якииии. Предния път не ме болеше така, и го казах на едната акушерка, а тя ми вика, че съм забравила. То вярно, че съм забравила, ама помня, че стоях и не мърдах, а сега се мятах като риба на сухо. Мъжа ми звънна в 13:40 и пита как е, а аз казвам 5см разкритие, болни големи, няма да е скоро. Направо се бях отчаяла, а ми казваха, че с 2-рото ще е мн бързо. Та...докато си се мятам, започнах да усещам да ме напъва. Казах аз на докторката, и тя като погледна бях с 8см разкритие, но каза да не напъвам, че ще се разкъсам. И аз слушам. Но след още 1-2 контракции, вече трябваше да напъвам. Е то хубаво, бебето се подава, но няма свободно магаре. Ами...ще се ражда в леглото   Този път за разлика от предния всичко усещах от долу. Ако не напъвам, контракциите болят, ако напъвам усещам долу как се разширявам, и пак боли (ама по-малко). Та така, напъвах, и на 2 напъна излезе главичката. Казаха ми да дишам и се опитаха да го измъкнат, ама не стана. Напънах още един път и излезе и телцето, като явно тогава леко съм се цепнала. Извадиха бебчо (всичко виждах, че ми беше на 1-2 педи дето се казва). Беше с омотана пъпна връв 2 пъти около вратлето и синичък. Размотаха го и бързо изрева, но само веднъж. Аз пък понечих да се обадя на таткото, а те ми викат „ееее, чакай де, поне да ти кажат колко тежи, а и плацентата още не е излязла”. А аз бях мн доволна от раждането и ухилена до ушите, та чак им направи впечатление, че видиш ли съм усмихната родилка  Плацентата беше лоша, поради не знам какви причини, питаха ме дали пуша, но не пуша от 3г, та явно е от преносването, макар, че пък водите бяха бистри.  Та, докторката само едно шевче, колкото за „цвят” ми сложи, и нищо не усещах, много добре се чувствах, без разкъсвания.
Дори ме вдигнаха да отида на крака до носилката в коридора, но на вратата ми се зави свят, та акушерката ме подпря (дори си изпуснах тел). Ама то нормално, не бях яла и пила, загубила кръв... Та така, дали съм имала сигурно около 10 много силни контракции, и пак се изтърпяват и родих. Дори като се обадих на мъжа ми не можеше да повярва, че то в 13:40 му казвам, че съм с 5см разкритие и ще има доста да се мъча, и след 40-50мин му казвам, че вече съм родила 
След раждането кофтия момент е стоенето в коридора на количката и една подлога. Е д-то ти става на поничка – мн е неприятно, ама няма как, 2ч се изтрайват. (Единственото нещо което ме изненада неприятно след това е, че имах контракции и то болезнени. Оказа се, че с всяко следващо дете контракциите след раждане били по-болезнени. Като кърмех в началото пак така ме болеше доста. Пих един бусколизин (дадоха ми го в болницата) и ми мина.) Ако си за ВИП веднага там те карат, ако не – 2ч в коридора. След което дойдоха мойте хора, пуснаха ги през 203-ти кабинет, избутаха ме с количката до вратата там да се видим за малко, донесоха и бебчо да го покажат. После ме закараха в стаята, и там трябваше да лежа около 2ч, след което мога да стана. Реших бебчо да го взема на другия ден, че да си почина, пък и мамите да не ги тормозя и тях (бях в стая с още 2 момичета).
Бебетата се взимат сутрин за тоалет и преглед от педиатър в 7:30. В 10ч си го взимаш при теб, и отново се водят за тоалет в 15ч до 16ч, а вечер в 20:30ч до 22ч. Има закуска, обяд и вечеря, но така и не опитах (само в патологията, бях гладна, а и не бях родила ). Та на другия ден взех Митко, дадох му да суче и захапа веднага. Само дето първоначално наистина ме захапа, та ме разрани. По-късно разрани и другата гърда, та сега доста ме болят докато засуче и омекне в устата му. Иначе 1-вата нощ при мен сука почти нонстоп, само го въртях от гърда на гърда. От 23ч до 7ч не е сукал общо може би около 2ч. Но гърдите ми бяха доста меки, и явно коластрата беше малко. На другия ден започна да суче през около 2ч. Но гърдите ми започнаха да се пълнят, и в момента са на камък и двете и не успява да изсуче. Та ще се поизцеждам по малко в банята, че иначе доста боли.
Ами това е общи линии. Аааа, свижданията са от 16 до 18ч, но лошото е, че и бебето е при теб и не иде да го оставиш в стаята и да се видиш с твойте хора. Добре, че се редувахме с момичетата, че иначе е мн кофти.  Друго което установих е, че може почти по всяко време да си слезеш в кафето отвън (май само от 14 до 16ч не дават), но това май е повече бонус за мамите секцио, защото бебчетата не са при тях, а другите могат да се възползват във времето 8:30-10ч, т.е. след визитацията (тя е от 8:30 до 9:30, но обикновенно минават на време), че тогава няма бебета при майчетата.
На мен ми казаха, че акта за раждане ще е готов след 20 дни. А иначе може да се вземе с ЛК вашата и на мъжа ви, без да е там и той. Взехме и документа за бащинството (105 стая, всеки делничен ден след изписването на детето от 13 до 15ч), искат ЛК на мъжа и епикризата на детето. Изписването на бебето и мамата става всеки ден от 11:30 до 14ч.
Ами...надявам се, че съм била изчерпателна.

Първо искам да БЛАГОДАРЯ за всички поздрави и да поздравя и другите именячки с малко закъснение! Да сте живи и издрави и Дева Мария да ви пази! Обичам този празник повече от рд-то ми.
Честито и на новите християнчета!
На 15ти аз бях Кръстница на  една малка, но много сладка Мария на 10м., която така се радваше,че попа я топи във водата. За първи път виждам дете да не реве на кръщене. Кръщаваха я в църквата Св.Троица и попа много се съобрази с цялата лудница заради празника. Аз пък реших,че моята Мария няма да я кръщавам на голям празник, за да може литургията да е в пълен размер, нооо има време и ще видим. Изборът на кръстница ще е труден при нас, предполагам ще има сърдити. Та след Църквата както подобава се събрахме да отпразнуваме новото християнче, сядайки на масата телефона ми получи смс с новината за дългоочаквания МИТАШКИ! така се зарадвах, Цвети излезе права,че чака празника и ако е така ще ми звънне за двойния празник! Чух ме се добре е и тя и малкия, който много приличал на сестра си. Цвети разказа,че в 7 са и поставили окситоцина и в 14 и малко е родила, сега иска по -бързо да излиза, защото и е мъчно за Юлето.  ИскАм и тук да я поздравя: ЧЕСТИТ ДА ТИ Е СИНА, ДА ГО ОТГЛЕДАШ И ВЪЗПИТАШ С МНОГО ЛЮБОВ! БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЦЕЛУВКИ НА НОВАТА КАКА ЮЛЕ!

От снощи почнах поста ми и сега видях и снимките ти Цвети, направо ми се насълзиха очите от умиления на снимките където Юлето го гушка! Мамини златни!     А Митака е шушулка малка, хем голям се роди.

Оооо Цвети "се мятах като риба на сухо. " това ми напомня за моето раждане как 7 часа бях с яки контракции, в локва в леглото и аз мятаща се като риба на сухо, чувайки само нямаш разкритие, не напъвай,че ще стане лошо. А и това дет казваш,че с всяко следващо раждане болките са повече, хич не ме окуражаваш 

Цветенце, герой си ни ти! Браво! Аз както вече казах, не искам да имам повече деца, но не беше заради раждането - сега обаче мога и това да добавя като причина
Край мен все повече бебета се раждат, приятелки забременяват... чудо е! И поне по веднъж в седмицата някой ми пуска снимки на малко бебче, толкова мило ми става! И като видях Юлето как гушка малко братче, чак ми се прииска да родя едно и на Мартата Моята кума сега чака бебче, ама я взеха за задържане и вече 2 седмици лежи в болницата, че още не е влязла и в 8-мия месец. Така се моля всичко да е наред и октомври да гушкам малката кукла
Хайде спорен и весел ден ви желая и ви пращам малко прохладен бриз

Страхотни снимки, Цвете, и вие сте страхотни. Миташки много е оформен и хубав, пу пу. да ти е жив и здрав и да се обичат с кака му.
Чудно раждане си преживяла, ама аз нямам опит в такъв тип раждания, та не мога да пресъздам твоите усещания. Обаче и на мен пак ми се доражда, аз нали все искам трички, а снимки с бебета или наживо направо ме умиляват до сълзи.

Муни, да сте живи и здрави и дева Мария да ви пази ( на патерица малко, сори ).

Ние в неделя също ще кръщаваме Филип в един храм Св. Илия в Казанлък. Ще отидем малка групичка приятели само. Ама моичкия ще има да рИве в църквата, че 'ич не обича къпането и като види, че попа ще иска да го потопи, ще има да се хваща с всички крайници и пръстите по тях, досущ като от Том и Джери героите. Голям мърльо ми е той.

Цвети,мила,просълзих се,като гледах снимките!Много е сладък Митето,а с Юлето са такава мила картинка,как го гушка и колко е нежна...Да са ти живи и здрави,и много да сте щастливи!!!

Честити християнчета на Ви фреш и Макси,и ние се канихме тази есен за кръщене,но засега се отлага,ще видим на пролет вече да го направим най-после!

Дайв,пожелавам всичко да е наред с твоята кума и бебето!

Ох,момичета,днес заведох Боряна за 1ви ден на ясла,сега ми е толкова смотано....Влезе,без да плаче,ама кой знае след това...Днес ще стои само до обед,към 12.00 ще ида да я взема,ама времето минава толкова бавнооооо!Изчистих вече цялата къща и сега се чудя какво да правя!А си мислех-ехе,като я пратя на ясла,най-после и аз като бял човек ще ида с приятелка на кафе,ще обиколя магазините...А то...нищо не ми се прави

Дани, много ми е познато това И аз си мислех, че като я пусна на ясла (бях си взела отпуска за първите дни, че тук ги държат само по 1ч в началото) ще ида на кафенце и ще се насладя на мига да пия едно кафе без да съм права с кенгуруто, да друсам количка или да се озъртам постоянно къде е и какво прави... Е, не стана така... Все едно ми бяха стиснали гушата и ми дълбаеха стомаха с кафена лъжичка Едвам изчаках да мине времето, изпуших нервно 5 цигари и изпих на екс и кафето и колата и хукнах да си я прибирам Само имай предвид, че обикновено след 2-3 дни почват проблемите с рева. Тогава се освестват, че мама ги оставя и заминава без тях и почват цирковете. При нас периода беше около 3 седмици, така че въоръжи се с търпение и пред нея гледай да се усмихваш и да показваш, че не си притеснена, а я водиш да си прави купон с децата и че лелките най-много нея обичат и я чакат сутрин на вратата да я гушкат... При нас това помогна много. Успех и горе главата - Борянка вече е голямо момиче и тепърва ще ти показва, че вече не е бебче, а какичка

Хахаха, много лесно се отказвате бе ей. Всъщност доста по-добре беше този път. Дори в стаята момичетата ми се чудеха, как след 2ч лежане станах, изкъпах се, обиколих и коридора даже. Абе пушка бях. Още същия ден пишках и почти нямаше парене (все пак си е раничка). На другия ден дори и по голяма бях отишла, абе отличник ви казвам. Даже имам чувството, че и течението доста намаля, преди май по-дълго беше, знам ли. Абе...все едно не съм раждала, съвсем сериозно.