Обучение на деца над 6+ на занаятчийски умения

На 6г. шиех на куклите дрехи на истинска шевна машина. Имах си и пластмасова детска. По това време си уших и първата бална рокля от перде - с една също така оправна приятелка се изживявахме като Спящите красавици.

До 1 година мъж ми почва да учи голямата щерка на занаята си. Той е татуист. Децата на татуистите правят първите си татуировки на 5 годишна възраст. Мина има голямо желание за тази професия, а и я бива доста с рисуването. Да видим какво ще стане.

didik, точно баща предава на син и майка на дъщеря уменията си. естествено технически по-грамотен в къщи е нашият татко. и синът ми на 5 години и половина познава всички интсрументи и всякакви видове винтове, болтове, пирони и както се казват разните. и то не от скоро. вероятно детето си е проявило интерес, но двамата с баща си от много отдавна режат, запояват, лепят, пробиват дупки и т.н. и през цялото време на дадената операция те водят диалог - малкият пита, а тати обяснява. даже преди 1 година си купиха нож за рязане на стиропор. за мой най-голям ужас метях стиропор ежедневно по къщата. живо чудо!
когато пък аз правя нещо в кухнята, малкият иска да ми помага - да си оформя "детски" кюфтета напр., палачинките да пържи, ролца баница да завива. като шия на шевната машина /мое хоби/ двамата с баща си любопитно гледат и заговорничат как, когато ме нямало, щели да я извадят, за да я разучат и нея. ужас! това вече категорично съм им го забранила. естествено, че ми пречи, когато правя нещо, но може би детето си е просто любознателно и съм толерантна и търпелива към любопитството му. вече втора година разказва, че щял да стане учен и за това трябвало да знае кое как "функционирало" /негов израз/. не. не е гениално. например все още не може да кара колело - упорито отказва да се научи, но пък познава частите на колелото. топка не може да нацели 2 пъти да я дриблира. не може и да си връзва връзките на обувките /слава богу, че ги има такива с лепки/. не може да рисува. очевидно и пикасо няма да излезе от него.
мисля си, че просто трябва да се оставят децата сами да открият какво им е интересно и какво усвояват с лекота и тогава да се насочат към специализирани курсове, училища и т.н.

И аз смятам, че идеята е чудесна. Хубаво е да се намира някакво полезно занимание по време на лятната ваканция. Занимание, което да е интересно, което да ги учи на ред полезни неща - като постоянство, дисциплина, а защо не и на някакви умения.
Големият ми син рисува с удоволствие и доста добре (надявам се, че и генът си казва думата) и вече сме решили, че още първата лятна ваканция ще започне с първите уроци по компютърна графика. (Което си е занаят. ) А и база имаме, хора, каквото трябва.
П.П. След като няма такива школи, може да се обърнете към роднини и близки хора. Аз поне така смятам да направя. Ще давам троловете за чираци.  Няма да ги оставя да ми се мотаят цяло лято и да им идват вредни хм, идеи.

Да си допиша, че вчера не успях.
Гледам големите деца около мен как си живеят търтейски. И проблемът не е само в това, че ги гледат като търтеи - както искат родителите им, така да си ги гледат. Проблемът е, че децата видимо скучаят и се чудят какво да правят. (Че те даже не могат да играят. Онзи ден гледах едни 9-10 годишни. Мотаха се, мотаха се, и накрая - о, идея! Взеха да се снимат с телефоните си.  Страхотна идея, няма що. И това забавление трая десетина минути.)
Да прекараш три месеца пред телевизора или компютъра, води до видиотяване.  А децата точно така прекарват ваканциите.
Това искам да избегна аз.
А един ден всяко допълнително умение ще им дойде, както казват старите хора, като харизано. 

И аз започнах да се замислям в тази посока. Започнах да овладявам занаяти след 10 годишна възраст - научих се да плета и да шия, някои неща ми показа майка ми, много неща научих от книги, а майка ми ме водеше от време на време при опитните шивачки и плетачки. За всички неща имах желание, не са ме карали умишлено, но много ме подкрепяха, с купуване на материали и похвали. Аз си шиех сама летните дрехи от 9-ти клас до 3 курс като студентка. По едно време реших, че трябва да се науча да правя сладкиши и майка ми ме заведе при една опитна жена, но сладкишите не ги овладях. Въпреки, че сега съм решила да специализирам в рецепти със свежи или слабо преработени плодове.
Доскоро си мислех, че тези ми умения не са ми дали нищо особено, но коментара на Василиса ме накара да се замисля, че всъщност си уплътнявах времето през лятото, а сега децата наистина са пред компа и майките дори са доволни, защото са ми споделяли, че другата възможност е да са на улицата или те да не знаят къде са.
Може би и тези умения учат децата да си свършат работата от начало до край, на постоянство, да оценяваш силите си и да потърсих помощ или съвет в подходящ момент, а не когато работата е сбъркана окончателно.
Наскоро ми се появи желание отново да плета, но си казах, че няма смисъл. Но сега май започвам да виждам - за да покажа на дъщеря ми.

Тези, които аз видях играеха на кент-купе  
Аз шия и двамата проявяват интерес.
Сега големия е на вълна украси за Хелоуйн (любим му е тоз празник)....изработваме си украсите.
Месенето им е страст, ама защото се мажат. Асистират при правенето на кексове и с нетърпение чакат момента на облизване на купата.
Навремето много плетях. Имам над 10-тина пуловера.
Преди известно време големия само тръби, термопомпи, кранове и подобни му бяха в главата (покрай баща си), с баба си градинарстват.
Според мен е важно да се приучават децата с нещата от бита - готвене, пране, миене, дребни поправки в дома или по-скоро да им се позволява да вземат участие и да се насърчават

Определено е така.
Поправките в дома, готвенето, сгъване, подреждане, пускане на пералня /копчетата, не химията/, метене, чистене с прахосмъкачка и т.н са неща, които се учат в детска възраст. Ако родителите са далновидни.
Аз винаги хваля детето /на 6/ че вкъщи аз не правя нито пици нито баници. Освен ако не е заето с важна игра . И е доволно от себе си. А аз смятам, че има защо. От извесно време дори кълца с ножа.

Големия сам си реже хляб и си маже филия. От 4 годишен се упражнява с нож (първо от тези за хранене). Има и пластмасови ножчета за пластелин, също добро за упражнение, но друго си е да реже кашкавал или краставица.

Девойката иска да ми прави торта.
По случай приключване на работата, каза.
Ама аз още не съм я приключила, викам.
Нищо, тогава по друг повод. За връщането в София. Важното е да се чувствам полезна.
Така ми рече Също ми предложи да допреведе една книга вместо мен.

Предполгам поне първото предложение беше уважено
А аз, будалата... обещах аз да направя торта за 15ти....

E, то нали се сещаш как прави торта тя.
Вадя й четири яйца (щото пандишпан иска, не може то бисквитена).
Искам да й отделя белтъците от жълтъците, рев - тя да го направи.
Добре. Обирам от купата първото яйце (паднало наедно), второто го обирам от пода, мия пода, вадя нова купа и още две яйца, чупя ги с нейните ръчички, давам да бърка с миксера.
И така до края. Обаче е ужасно сладка.
http://www.facebook.com/photo.php?pid=2402914&id=763188179&a … 179&comments=

извинявам се, обърках цитата. 

помагане в реденето на мозайки брои ли се?
щото, ако се брои голямата вече чиракува на баща си няколко пъти, той я похвали, че се е справила много добре.

има огормно желание да му помага и в мазилките. даже се разсърди, че не й даде да помага в ремонта.
с него сме обсъждали идеята да я взима лятото в работата си и да му помага. така ще научи занаят.
иначе в ателието му ходи също няколко пъти.

Е, това ако не се брои за чиракуване, кое ще се бори!