Уникална прилика!Явно няма да отварям тема, а ще си пишем тук - когато момиченцето е малко и се сблъска с огледалния си образ, първо настъпва моментът на опознаване, а на харесване, а след това - на сравнение с околния свят и, съответно, на разочарование. Черните момиченца са видели руси ангелчета на площадката и искат да приличат на тях, русичките искат буклите на еди-кое-си-си детенце.. И така се започва. Някои го израстват, други го приемат, трети се мъчат, четвърти дори се поболяват. Разумното и нормалното е с годините харесването и себеидентифицирането да стават с подобни на нашите образи, защото са по-лесно достижими. Аз, и да искам, не мога да стана миньонче, нито дръпноока, нали? Защо да го искам тогава, вместо да се харесвам и да развивам това, което имам?
С което пък не искам да кажа, че жените, които харесват различни от своя типаж не са нормални, а по-скоро са изключение от правилото.

, с която не мисля, че имам особена прилика.
Просто ми се струва, че по нашите ширини се харесват такива девойки - с леко ориенталски вид!