Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Moмичета, чакайте малко! А какво правим с дете, което не е за помощно училище (по мнение на психолог и признание на директорката от малкото пъти, в които е виждала детето ми), не е и агресивно, но според решението на ТЕЛК, то трябва да бъде с придружител?
Тук изобщо не говоря за персонален педагог во веки веков, а поне като за начало, докато детето се адаптира, докато всички го приемат нормално и то се почувства уверено. Като този период при различните деца ще трае различно.
При разговор и с двете учителки, поемащи първи клас (и двете категорично не я искат в класа си) ми казаха следното: "А вас не ви ли е страх за детето ви? Ами ако другите деца я нападнат и и направят нещо? Ние не можем постоянно да сме с нея. Не можем да си представим да я водим за ръката на всякъде с нас. А знаете ли колко агресивни за второкласниците и третокласниците, а ще сме с тях на един етаж." После и двете се надпреварваха да ми показват колко им е настръхнала кожата като си помислят. Циркът наистина е пълен.
Отделно училището не разполага с подготвен персонал. Няма психолог дори. Не знаят какво означава аутизъм... Такова е положението и в трите ни училища тук. От Пловдив ще ми изпратят ресурсен учител, но той ще идва само един път в седмицата. Крайно недостатъчно.
И Фриг беше споменала, че във Финландия интеграцията се извършва по същият начин - с помощен педагог (всъщност не помня как точно го нарече тя).

Деска, ако знаеш как ме стъписа учителката с тези си думи! Гледах, слушах и не вярвах! Беше изпаднала в такава истерия, че дори не чуваше какво искам да и кажа. Беше дори учудена, че законът защитава детето ми. Защото и законите не познават добре. А би трябвало и поне тези, които касаят децата ни.

Calathea ,

Ние през цялото време говорим за деца, които не са за помощно училище.
А тези , които са- трябва да отидат в него, едва след като са направени опити за интеграцията им в масовото и всички те са провалени.
Но, интеграция, не изолация в паралелка от различни, представям си само как децата биха кръстили такава паралелка и как биха се отнасяли с децата от нея- то в основата си идеята за създаване на "паралекла за различни " , е порочна- т. е.- антиинтеграция е- един вид се показва на децата "Вижте, какви има, но всяка жаба да си знае гьола, спокойно, те са си отделени, не са достойно за вашето присъствие."

Освен това от опит знам, че в малкото случаи, когато съм събирала детето с деца с подобен проблем, и на мойто , и на другото, събирането се отразява противопоказно- напрягат се и двете деца, стават в пъти по- нервни- те се нуждаят от интеграция в естествена среда- на всички места, с деца в норма, за да им се помага да вървят по бързо към нормата.

Самата дума „Аутизъм” идва не само от английското „out”, а първоизточника на думата „аутизъм”, е от гръцкото „Autos”, което означава „Сам” и общото между всички деца от аутистичния спектър, колкото и различни да са те, е проблемът със социализацията, независимо от нивото си на функциониране и на интелигентност, всички те имат проблем със социализацията. От тук идва крещящата нужда на децата от аутистичния спектър, да бъдат интегрирани. Защото изолацията им, допринася за задълбочаване на проблема. Световният опит сочи, че най- добро развитие и резултати, водещи децата към нормата на разивитие, се осъществява в естествената им среда- в масовото учебно заведение- училище или детска градина, сред деца на тяхната възраст, където им е осигурена подходяща подкрепяща и включваща среда. Тази терминология съществува вече и в българската нормативна уредба в областта на образованието, въпрос на време и борба е, да стане реално приложима.

Kezaja права си,че другите деца биха наричали с лоши имена отделната паралелка,но не биха ли наричали с лоши имена и дете,което е непрекъснато с придружител.За мен двете неща са равносилни що се отнася до подигравките на децата.И отделната паралелка не е изолация ако става въпрос за основните предмети.През останалото време те ще бъдат заедно с другите деца и така другите ще имат възможност да общуват с тях и ще видят,че не са чудовища и дори могат да играят заедно и да бъдат приятели.По този начин имат възможност да се запознаят и подигравките да спрат,но кажи ми кое дете би искало да се сближи и играе с дете с което вечно има един възрастен,който в тяхните очи го пази и защитава.Едва ли другите деца ще опознаят такова дете поради естествения си респект от възрастния,който е с него.И да разбирам,че този възрастен няма вечно да е с детето,а само до тогава до когато детето се адаптира.Но същото е и с отделната паралелка-децата там,когато са готови и когато вече са преодоляли част от дефицитите си и могат примерно да разбират инструкции от учителя постепенно ще започнат да влизат и в други часове с останалите деца и в един момент и във всички часове.

Мисля,че и двата варианта не са интеграция в пълния смисъл на думата,но паралелка на деца с СОП е стъпка към интеграцията и то в пъти по добра от индивидуалната форма на обучение на която изпращат повечето от нашите деца в българските училища.

Момичета, а как сте сигурни, че децата ви няма да прояват агресия? Защото моментът с агресията е етап при доста деца, но при другите е около 2-3 годишни и не прави чак така впечатление. Спомням си също, че родителите с по-големи деца са споменавали, че след 4-ти клас, когато започнат подигравки и опити да им се влезе в личното пространство, децата стават агресивни и това е повода окончателно да ги изтонят.
Струва ми се, че дъщеря ми е по-агресивна, отколкото е нормално. В детската градина средата е контролирана и никой не я предизвиква, но извън детската не е така. Тази година много искам да работим за това - контрол и овладяване на емоции и се чудя това със спорт ли, със специалист ли, но ми се иска да съм по-сигурна в реакциите на детето.

Не мога да се включа особено в дискусията за училищата, само съм възмутена от казаното на Calathea, и аз щях да си загубя думата. Марианке, ако можеш  ходи с още някой на такива срещи, това ще ти даде повече сила, а и се съобразяват повече.

И последно за събирането на децата и аз съм забелязала, че за да има полза от събиране на децата със СОП трябва да е много специално място и да има персонал и програма за всяко дете. Много е трудно и не вярвам в обикновено училище да се реализира, дори в паралелка със СОП. Най-добре напредва дъщеря ми в група с тихи и спокойни деца.
А все си мисля, че до 2-ри клас децата нямат чак такива спомени, така че дали паралелка или индивидуален помощник, важно е детето да е докарано до стабилност.

Таничка, точно това си говорихме със съпругът ми. Че са много силни, когато трябва да се изправят срещу една майка. Но ако и той беше с мен, може би щяха да ми спестят доста от неприятните приказки, които се наложи да чуя.
Получих и няколко индиректни заплахи. Едната от тях беше от директорката. Каза ми, че ако детето пречи в клас, тя ще защити всички други деца, включително и учителите си, които не била намерила на пътя и тогава борбата щяла да стане жестока.
Питам се каква борба? Жестока борба срещу едно дете? Някак си не ми се виждат морално издържани тези приказки.
Предстои ни родителска среща. Честно казано, изпитвам ужас. Ще трябва да кажа няколко думи, за да успокоя всички, но след всичко, което преживях през последния месец, нямам сили...

Марианке, това че трябва да ходят най-малко по 2-ма човека съм го чела някъде  като съвети как да получите добри медицински грижи. Така че е добре на тези срещи да ходите винаги с таткото, дори с още някой, ако имате роднина с добро име във вашият град.
Аз се възмутих и от това, което са ти казали за сигурността на децата, ами това се отнася за всички деца, може по-големите да се подиграват на някое дете с очила..., трябва да се подготвите с права за закрила на детето и ако има такива подигравки да пишете оплакване до детската педагогическа стая. Все пак в училище децата трябва да са защитени. Ако учителката не иска да води Мими, ще води агресивните деца с нея.
А вашата психоложка какво казва, да е с придружител или не? Защото на мен ми беше дала съвети и ми каза, ако не ги спазват отговорността е тяхна, но нашият персонал се съобрази. Ти им кажи какво е казала психоложката, ако е казала да е без придружител значи ще се справи, ако ти е дала съвет за придружител, нямам какво да се противят, да си носят отговорност

Крайната ни цел за всичките ни деца от аутистичния спектър, е интеграцията им в обществото и социализацията, за да се справят с живота тогава, когато нас няма да ни има.
И друг път сме говорили, че колкото са децата от спектъра, толкова различни са те и нуждите им, и затова към всяко дете трябва да се подходи индивидуално и диференцирано, да се оцени индивидуалното му състояние, знания, нужди и потребности и му се изготви точна индивидуална програма, конкретно за него, така че да се постигне крайната цел- интеграцията в училище, а на по- късен етап и в обществото. Оценката обаче трябва да се извърши точно, както е посочено в Наредба 1 от 23 Януари 2009 г.- първото нещо, за което трябва да се преборим , е написаното да стане факт и започне да се изпълнява Наредбата, която е в сила от началото на годината
И ако се извършва качествена оценка и се изработва индивидуална програма, съгласно рамката за такава, посочена в Приложение 2 на Наредбата, при оценката на 10 деца от спектъра, би се оказало, че за едно е най- добре да влиза в клас с останалите деца, придружавано от ресурсен педагог, за друго- би било възможно и най- удачно да влиза само в клас, а да се подпомага допълнително с ресурсно подпомагане.
Важното е да се стигне в крайна сметка до преодоляване на основния дефицит и общ за всички деца от спектъра- проблема със социализацията.
За това точно се борим всички ние!
А социализацията се постига само чрез интеграция, чрез индивидуална оценка на възможностите, дефицитите, силните страни и нуждите на различните деца от широкия спектър.

Казея не си права, че паралелка със деца със СОП не е интеграция. Тук има много такива училища, за деца със СОП, с нормална и НАД нормалната интелигентност. Децата със хиперактивност, които немогат сами да се контролират са там. Когато са готови да се върнат в масово - обикновенно това е до 3ти клас се връщат. По тежките случаи се обучават там до 12 клас. Там остават и дислексиците, които са много зле и им се налага помощтник, който да пише вместо тях на изпитете им(тук на края на всеки от 4те срока децата полагат изпити(матури) по всеки един предмет. Това не са точно училища за аутисти - а училища за деца с обучителни проблеми. Хиперактивността, липсата на внимание и т.н. е част от тези проблеми. Децата са напълно интегрирани - ходат си на училище точно както и останалите, само дето са в малки класове. И дипломите им са същите като на другите деца от масовите училища.  В тези училища са и децата със парализа, епилепсия и други проблеми, но със запазена интелигентност.
Има и друг вид спец. училища - за деца които им трябва индивидуално изготвена програма...обикновенно деца които умствено изостават.
В масово учлище се интегрират децата които са преодолели дефицитите си "някак". Знаеш - и моя син е със документи за спец. училище. Довода на психоложката е че му трябва повече внимание от учителите и в масово ще изостанел и нямало да си развиел потенциала....демек няма да е отличник.
Аз на своя глава реших да е в масово, защото ми е по-удобно, а и според терапевта му и учителката му се справя в 75%. Което за мен е екстра. Което не изключва да ни се появат проблеми там...
Но имам алтернатива.

Марианка, учителите са също прави. Детето ти ще е меко казано малтретирано от останалите деца и ти трябва да си готова за това. Ако смяташ, че дъщеря ти няма да се справи с псих. натоварване мястото и не е там. Няма какво да се лъжем и маем - няма начин да ни опазят децата от подигравки. А всеки клас си намира едно дете което поддава и си го малтретират ... като кошче за отпадаци. Така е и в класовете без деца със проблеми, обаче нашите са белязани....
Ела да видиш какво става с моя син - който не трабва да е докосван...децата си умират от смях да минат и да го пипнат или блъснат. наричат го с какви ли не епитети.... добре че той е супер егоцентричен и не си го слага засега на сърцето. Ама докога не се знае.
Днеска го натиснали в една локва... по скоро кална яма ,голям цирк е било - само като си представя как е откачил като е полепнала тая ми ти кал по него и мокрите дрехи....
учителката го измила, беше му обула някакви чужди панталони,бос,  и гол до кръста. На вън е 8 градуса.... Беше станал на шушулка, ама не могли да го облекат повече - нали си има претенции към дрехите не се съгласил да облече нищо. Явно ще трябва да му оставя комплект дрехи в училище за инциденти....
Каото го питах какво е станало ме "уведоми" че го навряли в локвата, все едно ми казваше как ходил да си купи сладолед... нула емоция. Училтеката наказала "злосторниците" и чела морал на родителите, обаче да се залъгвам, че подобни неща  няма да се случват - АБСУРД. Да виня учителите няма полза - тях не им е работа да гледат какво става в междучасията. Нито да възпитават децата - това е изключителна привилегия САМО на родителите.
Ама ей го на- интегриран е..... в локвата. Та не знам кое е по-доброто решение.... Да ми е жив и здрав само - аз съм сигурна че ще се справи.
А за агресията - мен повече ме е страх големия ми син да не стане агресивен като почне да вижда какво правят брат му. А ако реши да се сбие в училище ще го изхвърлят преди да е успял да посегне на друго дете. Правилника в училище е много строг за това.
само че не пишело нищо за локви в него

Да крайната ни цел е интеграция в обществото,но и [desi] е много права и това което пише за тяхните у-ща също е стъпка към пълната интеграция....Не мога да заспя....постовете на Calathea и [desi] много ме натъжават.....И виждам,че дори и там,където всичко е наредено с много варианти за обучение и училище пак има проблеми...

Тук затварят повечето помощни у-ща.Kezaja съгласна съм,че там трябва да отидат само деца,които са пробвали всички варианти на масовото неуспешно.Но ето от майки в други страни разбираме,че не са само помощни и масови,а има и други специализирани у-ща.Тук в Бг,който чуе за помощно у-ще мнението е,че там са само деца без никакъв шанс.А не трябва да е така.Моето дете учи в филиал на оздравително у-ще,не знам в кои други градове има такива у-ща,но и нашето от тази година става общообразователно т.е. масово.Ние ще останем обаче и тази година,защото статута на у-щето се е сменил от средата на бюджетната година.Сега ще бъдем 3 клас,мислех да останем там и 4,но..Въпроса е,че не трябва да се закрива едно такова у-ще.Както казва и [desi] за тяхните такива у-ща то е едно нормално у-ще само,че с малки класове за деца с СОП.Ние сме в клас с 6 деца и са само с обучителни трудности и хиперактивност.В междучасията вдигат много шум,но с нищо не се различава от междучасието в масовото у-ще.А в час обстановката е много спокойна,класната им е невероятна жена,която работи с любов към децата.И както ми каза психолога им едно е клас с 25-30 деца,друго е клас с 5 деца,може да са 5 деца с проблем,но са 5 деца.Не вярвах на тези думи,но е факт.И аз дълго мислих дали да го запиша в това у-ще при положение,че в масовото се справяше с всичко друго,но не и с обучителните трудности(имахме и малки проблеми и с подигравките от други деца,но това вече е друг въпрос).Накрая реших и не съжалявам,защото знанията които навакса и натрупа ще са му много от полза догодина в масово у-ще.И това също е крачка към интеграцията,защото това у-ще е като масовите,имат същите по брой и продължителност часове,учат по общообразователния план,учат по същите учебници,получават нормални оценки и нормални дипломи и след 8 клас могат да продължат обучението си където поискат.За мен целта ми е детето да бъде подготвено и готово да се върне в масовото у-ще и виждам,че тази подготовка той получава в специално у-ще и същевременно не губи от обучението си.Трябва да има и такива у-ща,защото трябва да имаме право на избор.Избор от нас родителите,а не ако не се вписва в клас на 3-я ден да ни прехвърлят на индивидуална форма на обучение,която не покрива дори и обучението по 1/2 от предметите,които изучават в у-ще.В тази ситуация ние нямаме избор,единствения избор за който чета в темата е това дали да отложим децата си с 1г. за 1-ви клас.Но в повечето случай се оказва,че тази 1г. не е достатъчна детето ни да преодолее дефицитите си и пак само един вариант-проба в масовия клас,а ако не се получи индивидуална форма на обучение.Обаче как това дете ще бъде готовода влезе в масовия клас като никога не е било в училищна среда.Да терапиите и израстването помагат много за това,но не достатъчно.Най-бързият начин това дете да се адаптира в у-ще е да бъде в у-ще.Но като ни ги отпратят на 2-3 ден как да разберем дали може да се адаптира.Ами те много от децата в норма не могат да се адаптират за 3 дни в 1-ви клас.А ако 2-3г. детето е на индивидуална форма как ще знае какво е в у-ще и как ще се подготви за това.И като казвам,че моето дете се вписа и адаптира в масовото у-ще то не стана за 1 ден.Проблемите с вдигане на шум и ставане от чина по време на час се наредиха и то долу-горе чак към края на първи срок.Класната ни обаче беше търпелива и ми казваше,че някой от другите деца също още не са свикнали и момчетата по принцип са по-палави и да стават от чина се случва и на другите деца.Да не говорим,че до края на годината моя син знаеше кога свърша последния час и 5 мин. преди часа да свърши той си прибираше всичко в раницата,обличаше си якето,изправяше се до чина си с чантата на гърба и така чакаше мирно да бие звънеца и класната да ги освободи.Когато отивах да го вземам от прозореца го виждах,че е облечен,прав и готов да тръгва,а другите деца още пишат нещо в тетрадките си по инструкции на госпожата.Е,това не можахме да премахнем,но класната реши да направи компромис и дори моето притеснение нарастваше,защото колкото и да му говорих,че трябва да изчака да бие звънеца и едва тогава да си прибира нещата и да се облича така си продължи до края.Това повод ли е детето ми да не бъде допуснато в у-ще и да бъда принудена да го прехвърля на индивидуална форма,аз мисля,че не.А в 2 клас вече не правеше така.

Meчта, затова имаме идея за една комбинирана форма на обучение. В часовете по български и математика да се обучават индивидуално, а останалите часове да посещават с масовия клас (рисуване, музика, физическо, бит и техника). Но и това не е решение в дългосрочен план, а най-много до 4-ти клас, защото какво ще се случи, когато се включат и други предмети като природознание, география и т.н.? Но пък аз много се надявам, че до към 3-ти клас, както казва Деси, Мими ще е способна да се справя съвсем сама.
Аз незнам в какво училище учи твоето момченце, но според мен си имала късмет да откриеш такова. Но помощните училища (без да имам нищо против тях, напротив) не са решение за нашите деца. В по-голямата си част съвсем не изглеждат така, както ти описваш вашето.
Целта е да интегрираме децата , но как тогава да стане това? Тук пътят е много трънлив, ако изобщо може да се каже, че има път.

Деси, не, Мими все още не се чувства наранена от това, че някой я обижда. Дори не съм сигурна, че разбира обидните думи, с които я наричат децата. Та в този ред на мисли и тя не си го слага на сърце.  Черен хумор, ама е така. Разбира се, ще дойде време, когато ще започне да се усеща. За мен е важно да няма физическа саморазправа с нея. Моля се да не се случва никога.
Така или иначе, дори да не допуснат персонален учител за нея, директорката ме иска в училището постоянно. Макар, че е повече с цел, ако детето пречи на дисциплината, веднага да ми го връчат. Тук тепърва всички ще се учим как се осъществява интеграция и със сигурност, докато намерим верния път, ще допуснем много грешки.

Трябва обаче да сме наясно, че училища, които са специални, за деца с различни потребности, на които да е осигурено всичко, според потребностите, в бг още много дълги години няма да има и затова, трябва да се възползваме от ресурсите, с които разполагаме, а те са- Една добра сравнително Наредба 1 от 23 Януари 2009 г., според която - чл. 3, ал. 2- към специални училища се прибягва едва, след като са изплозвани всички други възможности. , Правилник за прилагане за закона за народната просвета от средата на 80- те години, когато всички са били еднакви и според него, нашите деца не съществува,  Закон за народната просвета, според който всеки бг гражданин има право на образование, като не се допускат дискриминационни принципи, Конституция на РБългария- чл. 53, според който всеки бг гражданин има право на образование.
Разполагаме с масови училища и помощни, за оздравителни в София не съм чувала, може  би е някакво специално училище за Варна, което звучи добре, както го описва Мечта.
Разполагаме и с ресурсни центрове, Наредба 5 за иопределяне числеността на педагогическия персонал, според която на един ресурсен учител се падат от 5 до 7 деца, 30 часа седмично, на дете- 4 часа седмично. Разполагаме и с Правилник за ресурсното подпомагане.
Това, което би могло да се направи на този етап не е да ни строят специални училища и обучават специален педагогически персонал, защото това, естествено е фантастика, а да започне да се прилага адекватно Наредба 1- да се оценяват индивидуалните характеристики на всяко дете и за всяко се изготви индивидуална програма, след като се препоръча най- добрата форма за конкретното дете за обучение.
Да се актуализира длъжностната характеристика на ресурсните учители, така че, ЕКПО да може подхожда гъвкаво и наистина диференцирано в препоръките за различните деца.
Всеки познава детето си и нуждите му най- добре, за моето мога да кажа, че не само моето мнение, а и на всички, които работят с него и му извършват реоценка, мнението е , че 100% е за масово училищя, изхождайки от нивото на интелектам, разбирането му, интересите, уменията му, но се нуждае само от една подадена ръка и пълната интеграция в неговия случай, е въпрос на максимум 2 до 3 години.

Сигурно, ако се помисли, има начин, добър начин, да се направят специални паралелки в отделни училища и да се изготви програма и план, по който децата постепенно да се приобщават, но тази схема лично за мойто дете, би била много противопоказна и връщаща назад в развитието. Моето дете се чувства и развива най- добре, сред деца в норма и сам е стигнал до идеята, че трябва да се учи на поведението в норма от останалите деца. Ако ина такава паралелка за деца със СОП, аз лично, със зъби и нокти бих се борила, детето ми да е далече от нея, защото не е за него, сигурно има деца, за които е подходяща, затова трябва да се подхожда строго индивидуално при оценката и препоръката за всяко дете.

Иначе и ние онзи ден имамхме нещо като екшън с деца в норма. Бяхме на рожден ден и той остана при децата, имаше и 2 какички при тях, а аз отидох при възрастните. Оставих го да си рисува. Поедно време каките ме извикаха, другите деца надуват балони с машина и те се пукат, а той пищи и им се кара "Ама, защо пукате сега, не мога да разбера, престанете, че е лошо.", а децата се кефят още повече, като виждат, че той се дразни и продължават, и се смеят.
Аз гоизведох при възрастните и след малко започнаха да идват децата, една майка се скара на детето си, а то, дойде при Марти да се извини и закачливо го тупна по рамото и  му каза "Ама, какво страшно има в едни балони,които се пукат, това е игра, ела, сега да пукаме заедно." И за моя изненада, Марти гохвана за ръката и отиде с него. Едва по- късно дойдоха заедно всички деца за следвщата част на рождения ден- да тръгваме за 3Д кино, където влязох само аз от възрастните, естествено...

Ех... това вече си е направо расизъм   Ти като ще се бориш със зъби и нокти детето ти да е далече от деца със СОП, що се сърдиш, че другите не го искат?  Ами постави се и на тяхно място - и техните деца се развиват най-добре далече от такова като твоето.
Честно - така пишеш... Ами то неможе хем туй в онуй хем душата в рая.... Искаш ли да се правят компромиси със твоето дете, трябва и ти да си готова за такива.

За Бг условията сформирането на паралелка в масово училище на деца със соп ще е по-лесно и по евтино отколкото заплащането и организирането на специалисти индивидуално да изготвят план за детето. По-лесно ще се преговори само с 1 директор в софия, с един психолог и 1-2 ресурсни учителя които да подпомагат учителката/не е необходимо тя да има спец. квалификация да води такъв клас а просто здрави нерви и голямо сърце/ и децата да са заедно отколкото пръснати навсякъде и да се борите със системата постоянно. Един единствен клас - 10 деца. Това си постави като цел. Това постигнете ли - нататък е по-лесно. Дали към масовото или помощтното училище няма значение - това си е стъпка някаква към бъдещо специализирано училище на деца които са интелигентни, но имат проблеми.

Представи си училище с 15 деца със СОП - това значи 10 майки в случая на Марианка висящи в коридора. 15 души които не ходят на работа... Ами при всички положения е по-евтино да плаща на 1 учител, 1 психолог и 1 ресурсен да обучава децата в отделна паралелка... междучасията децата ще са заедно с другите, в момента когато децата са готови да се включат в масов клас ще ги местят там, а на тяхно място ще влиза ново дете.

Няма как да се борите с рогата напред. Малки компромиси и от двете страни са решението.Като за начало ви трябва просто един учител с голямо сърце и желание да работи с такива деца. Е не ми казвай ,че няма такива. От там насетне - прилагане на наредбите и постепенно оформяне на клас с деца със СОП. Да, на вашите деца това няма да ги огрее най-вероятно. Ама ще огрее борбата ви следващите след вас. А това е нещо което си заслужава.


Ето виж Мишо на катина в градината - в заведение предназначено за прием на такива деца не е имало проблем детето да се интегрира. А паралелка за деца със СОП си е 100% интегриране.

Деси,

Това с изготвянето на индивидуална програма и план за обучение, съобразени с конкретното дете, след оценка на ЕКПО не се заплаща, а е предвидено в Наредба 1. Друг е въпроса, че не се прилага адекватно и за това се борим- да започне да се прилага.

А че дете с проблем, като се събере с друго с проблем, имам пред вид от аутистичния спектър, проблема им се задълбочава, именно социализацията е техния проблем, а всички те, събрани заедно, не знаят как да общуват и става лудница, вместо интеграция, това го знам и от собствен опит, и от чужд опит.

Съвсем по друг начин стои въпроса, в масовия клас, при деца в норма, да се интегрира дете от спектъра или с друг проблем. За тях вече е възпитателно, те имат психическа здрава основа и виждат, че може да помагат и на друг човек, да носят отговорност, той е по- слаб от тях, но те не се възползват от слабостта му, а помагат, когато се налага.
Не смесвай събирането на деца с проблеми на едно място - с интегрирането на 1 или 2 деца с проблеми между връстници в норма.
Събирането на деца с проблеми на едно място наистина е дискриминация и расизъм- ето, вие сте разлчини, там ви е мястото, в гьола, на едно място- всички различни, в класа на различните.
То само по себе си събирането им на куп на едно място, се разграничава от интеграцията- интеграграция означава- децата да се интегрират, а не отделят на групи по различност.

И все пак, за различините случаи, е възможно да има различия и различен подход.

Предаването ни за интеграцията на децата с аутизъм в България, ще се излъчи следващата седмица на 17 или 18 Септември по Канал 1- "Едни от нас". Посветено е на началото на учебната година, насочено е  към директорите на училища, учителите, родителите на децата в норма и обществеността.
Показва се модел за успешна интеграция на дете от аутистичния спектър в бг и дете, с хиляди трудности по пътя на интеграцията, още преди започването на първи клас.
Има коментар в студиото с още една лична история, по пътя на борбата за интеграцията на детето и мнението на Министърката на образованието, според която интеграцията е не просто необходима и най- естественото развитие по пътя към цивилизацията, но по- полезна дори за децата в норма. Но тепърва ще се прохожда в интеграцията на децата от аутистичния спектър, до сега малцина са тези, които знаят що е аутизъм...

А за цената  не е така- как да е безплатно? Няма такова нещо - всичко си има цена. Дали го плащаш ти или държавата - цена има. И то не малка. затова трябва да се мисли и от финансовата страна винаги и в двете посоки. Няма такова нещо като безплатен обяд. БГ е много социална държава, подпомага значително финансово, така, че всичко натоварва бюджета и. Все пак малко е повече от нищо нали?

при нас как е -  проблемите на деца в клас със СОП не се задълбочават като ги съберат- как едно дете с епилепсия би пречело на дете със парализа или на дете с дислексия? Аутизма е една мннннннннннннннннноооооооооого малка част от децата със СОП... подобни класове ще са 99% от деца с други диагнози. А хиперактивно на хиперактивно дете не пречи, дори тук в спец. училища предпочитат да ги събират в един клас, защото са много добре овладявани вкупом.

"То само по себе си събирането им на куп на едно място, се разграничава от интеграцията- интеграграция означава- децата да се интегрират, а не отделят на групи по различност."
да обаче събирането им на куп има дава много по-големи шансове за терапия и възстановяване, овладяване на дефицитите и по-бързо интегриране в масов клас.
Един клас където учителката разказва урока по история показвайки картинка на всеки параграф, заради силната визуална памет на децата със СОП ще резултира в клас с отличници по история, докато в масовото училище няма как учителката да застане отпред и само заради едно дете да "показва", а не да разказва урока.
В масовото училище никой няма да говори с терапевта да увеличи вестибиларната стимулация, защото детето е почнало да се самостимулира, или да сложи батут отзад в класната стая да скача хиперактивното дете докато слуша урока... И класа няма да изпадне в криза от смях да му се подиграва, защото децата ще знаят, че те са следващите на батута, когато се окаже, че има нужда от него.
Дали са интегрирани - да интегрирани са. А интегрирането им с масово обучаващите се става в междучасията когато играят заедно, а не учат уроци.
Видяла съм го - това работи. Не си представяй помощтно училище - това е нещо различно.
А наредбите спокойно могат да се използват и при клас където има "предимно" деца със СОП и да се поеме полека пътя към терапевтирането и реинтегрирането на децата в масов клас чрез спец. обучение.

катина - виж това
http://www.xcell-center.com/treatments/diseases-treated/autism.aspx

т.е. стволовите клетки са си официално третиране на аутизъм ама срещу близо 7500 евро...