Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Ами значи, че ако в 60% от децата пишат грозно и от тях едно е с проблеми, госпожата ще почне да се оплаква на родителите на детето с проблеми, а на другите няма да смее да каже. Учителката не може да научи 22 деца на всичко и се застрахова за поне 2-3 да ги отпише предварително като предупреждава родителите им постоянно, говори на съвети за тях, че не се справят, а и тя не прави нищо.
Тук не визирам само детето ми, а общо спомените ми от училище, как имахме нарочени за слаби ученици и съм имала случаи, аз и такъв ученик четем едно и също съчинение, аз получавам 6, той 4.

Може би и разбирането за грозно писане са различни, в темата за Диспраксията има една снимка диктовка,  която се счита за проблемна изписване. Но специално грознописа може леко да се пренебрегне, все пак живеем в ерата на технологиите.

Е, аз сега се сблъсквам с образователната система и съм много недоверчива, дано вие да попаднете на сърцати учителки. Защото едно дете освен да седи в училище или детската трябва и да научи нещо.

Таня, недей така.Нали си гледала филма "Тайната".Ако не си гледай го.Не тръгвай с недоверие и песимизъм - напротив отвори си душата и се надявай на  хубави неща.
Имам близки приятелки педагози.Зълва ми е педагог, леля ми също.Системата вече не е като при соцализма.Хората не са лоши като цяло.Има черни овци, но педагозите са хора като всички нас - има и лоши, има и добри.Като споменах преди малко родата си да кажа - зълва ми е черна овца - гаднярка госпожа, а леля ми е от свестните.Има всякакви хора - дано всички ние попадаме все на свестни, а ако не - ще ги търсим докато ги намерим 

Вярно е, че миналата учебна година- в първи клас, синът ми се обучава по индивидуална учебна програма, но по училищната учебна програма и учебен план, така че, много ясни са спомените ми за това какво се иска от едно дете да овладее в първи клас, какво се учи и колко се учи.
В известен смисъл, синът ми имаше късмет с формата си на обучение в първи клас, защото той, както и голямата част от децата от спектъра, се поддава най- добре на индивидуална работа, а първи клас е- когато се наливат основите на училищното образование.
Сега, когато има положена здрава основа, се вписа и се обучава в масовия клас, но това не означава, че всичките проблеми с внимание и концентрация, са се изпарили, затова полагаме много грижи вкъщи- да се минат отново уроците, които е взел през деня в училище и след почивка, домашните, отново с малки почивки за рисуване и други занимания.

Съгласна съм обаче, че не може да се обобщава за децата от спектъра. Всеки от родителите, четейки тук и там, се е научил да отсява това, което е подходящо за детето му. Попадала съм на много дълга дискусия относно това, как да накараме детето с аутизъм, да направи очен контакт и как с времето да го удължаваме. Изчитала съм всичко това с интерес, без да го смятам за вредно за мене и детето ми, понеже той никога не е имал проблем с очния контакт.

Значи, трябва да уточня, че наблюденията ми относно образованието на деца от спектъра, се отнасят - за деца от спектъра в бг, които посещават масово училище и имат ресурс да го завършат, с подкрепата на педагози и оргомната подкрепа на семейството и работата вкъщи.
Разбира се, отново не мога да генерализирам- толкова време за това, толкова - за онова, мога само да кажа, как и с цената на какво, при сина ми се случват нещата. Който родител прецени, че е полезно и неговия случай наподобява нашия, може да вземе нещо, за който не се отнася, може да го отмине или прочете с интерес, като ясно си дава сметка, че за детето му не се отнася, но чак пък вредно- пресилено е.

Това, което е общо и важно за децата от спектъра в бг, които посещават масовото училище и имат ресурс да го завършат и се реализират (това определят специалистите и родителскто ни чувство)- е, че не бива да се допуска децата да имат пропуск. Възможно е да имат знание, което не могат да изложат добре, което се случва при деца от спектъра, но не бива да се допуска празнина, защото рекушира с огромна сила върху тях, най- много след година- две. И така пропиляваме ресурса и шанса на детето. А как родителят ще съумее да постигне детето му да не изостава, си е негово право на избор, съобразено и с детето му. Аз споделям, как аз успявам с моето дете.

На снимките в предаването преди дни, което ще се излъчи следващата седмица, стана дума за 9 годишно дете с памперс, което посещава центъра на една от дамите. Значи, родителите на това дете, ясно ще отсеят, че извънкласното писане на дълги домашни по математика, български и английски, не е техен приоритет и затова, подобен пост, може да прочетат, но не би им навредил. Те пък биха написали друг, който няма да е необходим за всички деца от спектъра, но на някои би помогнало, а на други- не би навредило.
Ставаше въпрос, че не би следвало да се очаква от това дете, да се интегрира в масовото училище.

И то спектъра, затова е и спектър, и друг път сме говорили, че децата ни- едно с едно няма еднакво и са разпръснати из спектъра, затова е и грешно да се обобщава действително.
Но пък във форума всеки говори за наблюденията си, успехите и неуспехите, през призмата на собственото си дете. А четящите, четат да речем всичко, но отсяват, само подходящото за неговото дете. И ние сме изчели и четем какво ли не, но не приемаме всичко за чиста монета и няма генерални неща, които да са еквивалент за всички деца от спектъра. Всички отсяваме.

Иначе съм съгласна и вярвам в добрата и позитивна настройка, за да привличаме добри неща и учители за децата си. И спокойствие за себе си!

Веселче,

Едва сега намерих време и прочетох статията за 21 годишния студент с Аспергер синдром Ari Ne'eman .
Много интересен е начина му на мислене- не иска някой тепърва да открива метод да го излекува от аутизма, защото той винаги си е живял с него и не може да си представи света без него. Бори се само да промени гледната точка на човечеството- да погледнат на хората от спектъра като на "Друг свят" или "Различен начин на мислене" , "Еволюционен мозък".

В него се е загнездило впечатлението за страха на хората от аутизма и че хората си представят Аутизма като някакъв звяр, който през нощта може да влезе в къщата им и да "смени" здравото им дете с дете с аутизъм.

Не ме впечатлиха периодичните му влечения и пристрастяване към изучаване в детайли- от детството нагоре- динозаври....конституционно прави, политически науки.
Това, което ме впечатли най- силно беше, когато го питаха как се справя да живее нормално сред хората в обществото и как се справя с работните срещи. Отговорът му беше, че наблюдава хората как се държат, как точно и кога се усмихват, какво казват и той ги имитира. След като свърши срещата обаче, се чувства изтощен като парцал, заради огромните усилия, които му коства имитацията на поведението на хората.

И сподели, че от най- ранна детска възраст, макар че говорел като възрастен преждевременно, винаги се чувстват неразбран и се чудел защо той не разбира хората. А по- късно започнал да се чуди и защо хората не разбират него. Докато разбрал защо и открил метода с подражанието. Обаче това му дава чувството за идентичност и не би желал някой да се намеси в него и да го променя, като му "помага".

Дори повече, отправя ясно послание към хората, като казва "Нашето бъдеще не е откраднато." "Нашият живот не е трагедия."
Посланието му е много ясно- хората да престанат да ги съжаляват и се опитват да измислят неизмисленото лекарство и да разберат, че така те са себе си и животът им съвсем не е трагедия. Което пък да накара хората да погледнат на "пожизненото разстройство", като на различна гледна точка например или "различен начин на мислене".

Влади, благодаря, че ме разбра.Ще опитам да обясна какво имам предвид с думата вредно.Много ме впечатли твоето виждане, че дете от спектъра не бива да има нито минутка свободна, в която да не знае какво да прави.Според теб трябва да им намираме постоянно неща с което да си оползотворяват времето.Това е обаче за времето когато детето е на много ниско ниво на функциониране, а твоето дете определено не е там.
Замисли се как ще се научи някой ден да взима решение кой да му е приятел, какво да си купи в магазина, какво да яде, какво да пие, коя фирма да избере за да кандидатства за работа, кой костюм да си купи, коя формула да избере за решаване на задачата, кои обувки да обуе - летни или зимни.
Идеята ми е, че ако не почнем да им даваме възможност да организират свободното си време отсега - един ден няма как да организират сами живота си.Ние няма да живеем с орлите.
Това е вредно пак повтарям - да организираме ние всяка свободна минута на аутиста.По правилното е да се организира свободното време на аутиста за даден период от време, а постепенно да ги оставяме сами да се учат да го организират.Помисли си - съвсем добронамерено ти го казвам - мисля, че Марти е готов за това 

Аз точно това съм казвала- че от известно време мога да си позволя да го оставям и сам да избира какво да прави, т. е.- да си организира времето- това може да се случи час или повече и когато реши, че му е скучно сам казва, че иска някъде да се ходи или просто търси компанията ни.
Не беше така обаче, когато СИД-а му беше толкова силно изразен, че макар че действително на много ниско ниво никога да не е функционирал, оставиш ли го сам за минута дори, когато трябва да се занимава с нещо свое, това не беше почивка е непрекъснати подскоци, дюдюкания, крясъци, писъци. Ето, за този перид говоря, независимо колко ниско или високо фукционира детето, когато според мене и някои специалисти, с които сме в контакт, подчертавам, че не изразяваме мнението на целия свят, но според нас, в този перид, докато детето достигне нивото да може да му се гласува самостоятелността, от която има нужда всеки независим човек, през този период, трябва да му организираме дневния режим и ежедневието така, че да няма време и възможност да "влиза" в неговия си измислен свят, където видимо "не е в нашия".
А докато стане готово детето, да му даваме време за почивка и самостоятелни занимания, дотогава, най- добре за него, би било да му се прави плътна програма от занимания- вкъщи, при специалисти, терапевти, разходки и игри, така че, да му се създават интереси и умения- когато детето получи и овладее някои, вече се чувства готово и само показва, че може да се занимава и самостоятелно , да играе с неща и се занимва с неща, за които е овладяло вече някои умения, да продължава само да ги задълбочава.
Най- важното е да им създаваме умения и интереси, да ги развиваме и да не ги оставяме да влизат надълбоко в "техния си свят".
Определено, за сина ми вече наистина мога да кажа, че съществува само нашия свят и нямам притесения дори като го оставям на школата за рисуване за повече от 2 часа, само с 1 преподавателка и деца, където им доста произведения на изкуството, спокойна съм , вярвам в него, че няма да счупи или повреди никое от тях. Не така стояха нещата преди година например, да не говоря преди 2, когато "неговия свят", беше преди нашия. С ръка на сърцето казвам, че ако миналата година го бях записала на школата и го оставех без мене за 2 часа, на 10-тата минута, биха ме извикали и нямаше да има нищо здраво там- не поради агресия, а поради силната му двигателна активност и не добро разбиране отношенията между хората, би се завъртял като хала там, ракрещял и отнесъл всичко. Така че, синът ми определено е минал етапа, в който трябва да му се организира всяка секунда свободно време.
Дори, според терапевтите, които работят със сина ми, нивото на манипулативност у него е достигнало доста добро ниво. Участва активно в разговори по зададени - от друг теми ( не от него самия, което е изключително важно)- и когато не знае какво да каже или отговора на нещо, прави така, че да не личи , че не знае или че не може да си спомни в момента нещо, което знае, а завърта нещата , да изглежда все едно знае и продължава разговора, а и го поддържа с все по- голяма лекота. С връстниците си просто отговаря на техните въпрсои, но изчезна натрапливото поведение- да им говори каквото него си го интересува, с което предизвикваше недоумение у децата. Според един от терапевтите му, дори има ресурс, след време да участва в терапии на деца от спектъра, защото най- добре ги разбира.
Гледахме с него преди седмица или две един немски филм за едно делфинче Флипър, което се сприятели с един тийнеджър, който живееше до океана. Там често идваше едно дете, невербално, което само наблюдаваше и което аз за себе си определих като дете от спектъра. А синът ми, който от известно време много съсредоточено следи филм, след като е започнал да го гледа, каза "Защо е толкова лошо голямото момче, само да даде на малкото да пипне делфина и то ще започне да говори".- Просто прави асоцоасия и причинно - следствена връзка- защото две години под ред ходим да наблюдаваме делфините, тази година в България, във Варна, той си дава сметка колко добре влияят на психиката и състоянието му. Тази година дори ходехме всеки ден в продължение на седмица, първия ден само се запозна с делфините и научи имената им, след това всеки ден носеше по някоя играчка за някой от тях и им говореше, като на прятели, викаше ги по имена един след друг и те излизаха, той имитираше звуците, които издават, като си даваше сметка, че имитира и се забавлява. А звуците им, поразително приличат на звуците, които издават аутистичните деца, в периода, когато са склонни към самовглъбяване. Аз си го обяснявам с това, че децата в този момент са на нивото на развитие на рибите, а понеже делфините са бозайници и умни, успяват с присъствието си и силната енергия, която излъчват, да подействат за емоционалното и психическо израстване на децата, да преодолеят нивото на рибите и преминат на по- горно ниво в развитието си- това на бозайниците.

Това е според мене, както казвам и според някои от специалистите, с които работя. Ако обаче някой родител, прецени, че не е полезно за детето му, може да го остави и му дава лично време и преди да е овладяло детето умения и интереси, които му дават по- висока самооценка- резултата не мисля, че е добър нито за детето, нито за родителите и вещите в къщата. Всеки родител сам избира пътя, който да върви с детето си, разбира се.
А и така, както децата ни са различни, ние, техните родители, също сме различни.

Влади, не ти правя забележки бе човек.Впечатлих се, че казваш аутистите не бива да остават без да им се ангажира вниманието с нещо.Казваш го общо.Може да не са това точните думи, но смисъла е същя.Така го разбрах аз, така го разбраха и много четящи тук.

Моя приятелка, която не те познава, ми сподели, че във форума е прочела това нещо от Kezaja,  и тъй като много вярва на Kezaja и на нейната преценка смята, че психоложката и не е права да я съветва да дава възможност на детето си да си организира само свободното време.Защото Kezaja много чете, и много е информирана, и повече знае от някаква обикновенна психоложка.Това как ти звучи.
Родителите не винаги имаме точна преценка за децата си, и се подвеждаме от прочетеното и не винаги можем да сондираме точната информация за работа с детето си.

Казвам го това, защото и аз съм подвеждала с написаното тук някои родители четящи ме.Затова не е хубаво да пишем общо за аутистите, а само за своето дете.
А иначе поздравления за Марти  

Чета какво сте писали за самоподготовката на учениците и направо ми настръхва косата, като си помисля, че догодина и ние ще сме на училище. Мойто мнение и мойта истина за нещата са, че независимо дали са от спектъра или не, децата на тази възраст, са си най-вече деца, и най-важно за тях е, да имат време и възможност да изживеят пълноценно детството си и емоциите, присъщи на тази възраст. А това значи да имат време и да потичат в парка с другите деца (защото ние възрастните и терапевтите, колкото и да ги обичаме и да се стараем не можем да им подсигурим опита и преживяванията, които им дава общуването с децата в естествена среда), да прекарат спокойна вечер с цялото семейство, да се разходят сред природата на чист въздух и други такива простички неща, които ни зареждат и ни карат да се отпуснем и да се почувстваме щастливи. Защото мойта цел не е детето ми да стане велик, а щастлив човек. Да, обучението и терапиите са много важни за нашите деца, но не по-малко важно е да са щастливи и спокойни, да се научат да се радват на живота.
Аз лично съм убедена, че мойто дете един ден ще стане забележителен човек, защото виждам, че притежава доброта и чувствителност, която не се среща у всеки. Да има си и своите странности, но нали аз затова съм до него- да го обичам, какъвто е и да му помогна да ги превърне в свои ползи. В никой случай обаче не искам да го обезлича, налагайки му моята истина за нещата. Вярвам, че детето ми усеща безрезервната ми обич, подкрепа и вяра в него и това ще му помогне да израстне като позитивно настроена личност, със свои интереси и амбиции.
P.S. Не ме разбирайте погрешно, това са само мои мисли и емоции. Аз също водя детето си и на логопед, и на психолог, и на кръжок, и при начален учител. Но в никой случай не го лишавам от време за почивка и любими занимания.

Бамби, моето разбиране за диагнозата аутизъм е, че аутистите не могат да разберат това, което ние учим по подразбиране, а именно да се наслаждаваме на живота такъв, какъвто е.Аутистите сякаш по добре разбират таблици, цифри, букви, защото са постоянни сухи неща - и в тях няма логика.А децата неаутисти разбират слънцето, сезоните, снега, природата - детето без аутизъм вижда кученцето как си гони опашката и се радва, а аутистичното дете сякаш вижда само движението на кучето в кръг и се заглежда в движението на кучето, а не в самото животинче.Според мен от това което съм наблюдавала и което съм разбрала е, че терапевтите учат аутистичното дете да види самото животинче кученце и слънцето и природата и снега, а не да го научи на цифри, букви и фигури.По един или друг начин следвайки някаква тяхна логика терапевтите обръщат внимание на аутистичното дете да обърне внимание на природата и разходките и всичко това, което ти описа..............и  други важни за живота неща де 

Kezaja , разбирам, че споделяш личен опит, но тук вероятно четат и майки, които много разчитат на твоето мнение. Направило ми е впечатление, че постингите ти са написани по начин, който е твърде категоричен, а съветите ти в никакъв случай не могат да са универсални, защото децата от спектъра са много различни. Виждам, че си поставила твърде високо летвата за собственото си дете, нямам представа как реагира на това високофункционален аутист, чийто интелект в някои области надминава този на връстниците си. Но повярвай ми, такава взискателност към едно здраво дете може да има и ужасни последици. 5 часа учене извън учебните часове е много тежка програма за психиката на здравото дете. И ако някой приеме твоите думи за еталон, без да се съобрази с възможностите и психическата устойчивост на детето си, със сигурност няма да постигне добри резултати.

Момичета, аз си мисля, че наистина децата са различни, но в мнението на Kezaja има доста истина и всички го правим по-някакъв начин. Също си мисля, че то е валидно в по-голяма степен за деца, които от СИД са преминали в ГРР, т.е изглеждат нормално, няма друга явна причина да се държат странно и т.н. Ето за този период говорим - "оставиш ли го сам за минута дори, когато трябва да се занимава с нещо свое, това не беше почивка е непрекъснати подскоци, дюдюкания, крясъци, писъци" Мога да добавя и изсипвания на играчки, подхвърляне, попипване, местене от място на място и нищо смислено като действие, извършено от начало до край. А съм сигурна, че има и друго категория много кротки деца, които не притесняват родителите си по никакъв начин и те пак са засегнати. Даже категорията  "супер неорганизираните и тръшкащите се" са в по-добра позиция, защото родителите им по-бързо не издържат и търсят помощ. Още 2 годишните деца трябва да могат да се организират в поне 1-2 игри, все нещо да им е интерсно. А вече 3,5 годишните, дори и да са буйни, в палавостта им има смисленост и разбират от дума, не реагират с тръшкане на земята и мятане на крака. Докато детето е в това състояние, то не е готово да бъде в масова градина и ще бъде изгонено от там.
Аз го наричах този период "детето да достигне ниво на 3,5-4 годишно". Това е важно постижение и според мен се постига в голяма степен с организация на времето на детето така, че то да учи как се правят нещата. На нас ни отне няколко години, докато научим детето да забелязва света и да го разбира донякъде. Първата година не разбирах точно, че го уча, но особено тази пролет и лято много точно си дадох сметка. През повечето време разходката в парка ни е била с цел да й показвам какво правят другите деца и да я карам да прави като тях. Да се научи, че когато някой казва "Не така" и тя се тръшва на земята, това не се отнася за нея, защото тя не е другото дете.
А за организираните занимания, ето в тази възраст 4-5 години, предполагам и при по-големи деца - тези занимания дават страхотно самочувствие, поне на моето дете. Виждам я колко е щастлива след балета, плуването, глината, дори и след логопеда и психолога. Нямам идея защо така се получава, явно се чувстват като другите.
Сега у нас много играе ролеви игри с животните и аз нарочно я оставям да им говори и действа, обаче винаги съм надала ухо и ако се обърка в диалога или какво следва, аз отивам и й подсказвам.
Иначе е важно да се почувстват и като част от семейството, да се чувстват желани, но и с отговорност за учене на нови неща и намиране на своето място.
И все пак и моето мнение е, че за да достигне детето ниво на разбиране като 3,5-4 годишно в повечето сфери, трябва ежедневието му да е организирано , така че то да учи, а не да се чеше, мрънка и подобни.

Иначе за доверието на думите в интернет и за това как възприемаме информацията. Това е нова медия и хората тепърва ще се учат как да четат посланията и да извличат полезната информация. Както ще се научават да разбират кога човек е написал нещо в състояние на афект, защото е несигурен или защото го е преживявал в период 2-3 години и обобщава опита си. И като цяло е много важно да има различни мнения, за да имаме избор. И да не забравяме, че сме във форум, а не медицинско издание.

Точно затова Катина написа - нека всеки пише само за своето дете, не за аутистите по принцип. Един вид - Казея да споделя, че при тях работи организиране на времето до дупка, докато други биха споделили, обратното. А не че при аутистите организирането или неорганизирането на времето дава резултати.

Ние оставяме много време за свободни занимания. Обучението му също се води от това "свободно занимание" - т.е. той като играе с топката се включваме да правим упражнения с топката... След това го оставяме да се занимава сам.
Това за нас е много важно, защото СИД не се регулира от терапията, а целта на терапията е да научи детето да се саморегулира. т.е. да се самостимулира по приемлив начин и да управлява собственото си тяло. Мисле,ч е това при нас работи много добре.
За училището - учи от 8:30 до 12:30, имат една почивка, в която си ядат сандвичите. 1 път в седмицата имат физическо(цел ден), където ги занимават със спортове. Веднъж в седмицата имат компютри, веднъж музика, 2 пъти 2-ри език и 2пъти 3ти език. Другото е писане, четене , разказване, оцветяване, лепене и т.н. и т.н.  и "умения за живот"(такъв предмет няма в БГ - учи се през цялото обучение 13 години) - тези последните имат всеки ден. Домашните пише в занималнята - около 10 минути. През другото време играят основно, след 17 часа им разрешават да гледат детски филми докато ги приберат родителите(затварят в 18:00)
В първи клас като почнем след 3 месеца ще е долу горе същото, но учат от 8 до 1:30. Мисля че физическото ще е 2пъти в седмицата, но не цял ден а по няколко часа само. Освен спортовете в 1ви клас се започва и плуването. 2рия и 3тия език ще увеличат часовете също. Времето за самоподготовка ще е пак 10 минути + време за четене.  Ще видим като стигнем до там - то не остана.
Избират и задължително поне 2 спорта като следобедни занимания в училището  за летните и за зимните срокове - лятото тенис, крикет, атлетика, плуване и т.н. , зимата хокей, ръгби и т.н. Предлага се следобяд и разни други занимания - грънчарсво, балет, танци, драма, муз, инструменти  и т.н. ит.н. но те се плащат допълнително и не са задължителни.

За нас да се похвалим - мислим да вземаме второ куче. Днеска ходихме в кучкарника и си харесахме едно, утре ще водим нашето куче да видим дали ще се погодят ( и двете ще са женски и са на по над 2г. може да не се харесат...) Малкия батко си го хареса, играха, дори кучкаря(тоя дето ги гледа де) се възхити как децата ми се справят с кучето - а то едно грамаданско ми се видя на мен - овчарка, по високо е от най-малкото ми дете  Ама нали малкия батко се хареса с него, решихме, че ще е то. Навиваха ни да изчакаме още малко, скоро ще имат лабрадори, те били по-добри с децата, ама това си беше любов от пръв поглед на малкия батко и ние отказахме. Аз съм с лека паника как ще гледам и още едно куче, на всичкото отгоре ще трябва и да го стерилизирам преди да го взема и ми е мъчно че ще го тормозят(ама просто идеята да имам кученца ме плаши и не искам да поемам никакви рискове)...ама се надяваме на малките да им е от полза един приятел още. Нашето куче е на 6 години вече и почва да не е толкова активно и беснеенето на децата му идва много затова решихме да вземем още едно по-младо.  В моите очи още един бълхопреносвач  който да четкам и опезпазазитявам постоянно, да му чистя и да го храня... ама нали е добре за децата...

Доста често много от нас са писали за "децата от спектъра" ,"аутистите", "децата с аутистично поведение", а не просто за "моето дете..." и не е коректно, когато същите ме обвиняват, че не пиша само за моето дете, а за спектъра...
А моето дете, както и техните, са деца от спектъра....


А, иначе, ако всеки пишеше само за своето дете, по принцип, Деси, не би си позволила да напишеш, че невербално дете от спектъра, не проговори ли до 7, няма да проговори и до 77.
Даваш ли си сметка у колко родители на невербални деца, четящи тук и вярвайки ти, защото си в чужбина и имаш опит, и даваш съвети, даваш ли си сметка, на колко родители си посяла зрънце на ненадежда, или направо си убила надеждата?
А истината е, че няма правила и има както нискофукциониращи деца с аутизъм, които са невербални, така и фукциониращи на високо ниво, невербални, и всяко дете от спектъра, невербално или вербално, с правилна интервенция, може да се докара до там, до където вярват родителите и терапевтите му.
Както и всяко дете от спектъра има неограничени възможности, само че, за съжаление- и в двете посоки, и всичко е в ръцете на нас, техните родители!

И не бих могла да повярвам, че има аутистично дете, при което не работи схемата- Организиране на времето до дупка, а обратното! Ако има такова, много бих искала да го видя и да разбера, как точно е проработил хаоса при него....все пак- хаоса е едно от най- важните неща, от които трябва да ги пазим като дявол от тамян!

А всъщност, това, което наричате "свободно занимание", в което се включвате с детето и едва когато детето овладее правилата, го оставяте само, е точно част от структорираните занимания, за които говоря. Те са пак част от добре подредения ден на детето, а не хаотични. И както става ясно, са с някаква цел.
Под структориран режим на детето, се разбира- ставане по едно и също време, тоалет, закуска, занимание или училище, планирано свободно занимание с игра, в което включваме детето, все едно просто си играем с него, а ние го правим с цел, следобеден сън например или какъвто е режима на детето, посещени епри терапевт, пазаруване с детето ( пак сме подготвили някаква тема и тя е пазаруването, която ще използваме при следващата ролева игра на продавач и купувач) и така нататък- спорт...но нищо хотично, ей така- без цел, не че понякога няма да се случи нещо непревидено, но тогава забелязваме как това разстройва подредения ден на детето и не влияе добре на психиката му.

Преди повече от 5 години, седмица след като диагностицираха сина ми, се свързах с майка на голямо момче с Аспергер. Срещнахме се, аз отидох с детето, тя ми показваше поведението, което трябва да имам с детето. Говореше му, учеше ме, разказваше за странностите на сина си, за униженията, за такива на други деца от спектъра, които тя вече познаваше, за изгонено дете от елитно училище, с подписка от родители, учители и съученици, след редица унижения. По едно време, когато забеляза, че сълзите ми текат като река, ми каза "Спокойно, не всичко от това, което чуе, се отнася за твоето дете, ти тепърва ще опознаваше детето си и ще се научиш да отсяваш. А бях чула думата "Аутизъм" около 2 седмици преди това и току що бях започнала да чета. Информацията беше предимно от американски страници и понеже те, според мене, са леко фанатизирани на тема "тежки метали" в оргамизма на децата с аутизъм и извличането им, диети, бях супер объркана и кашата в главата ми беше дваж по- голяма, след срещата с майката.
Не всичко наистина се отнасяше за моето дете, но не само, че не ми беше вредна, а напротив.

Натъжавам се, като чета че е възможно да подведа някого, но всички четящи са наясно, че в темата за спектъра, пишат родители на деца от спектъра, който е необятен, точно, защото е спектър. Колкото и да са различни децата ни, общото между тях е недостатъчната мотивация за комуникация, или детео иска да комуникира, но не знае как, вследствое на което поведението му изгл;ежда странно за околните, социализацията съотвества на дете, значително по- малко от физическата си възраст, почти всички деца, в някаква степен имат изразен СИД и всички имат проблем с концентрацията и вниманието. Това са общите неща, все пак- не са толкова малко и затова и рамково подходите- би трябвало да са общи, целите са:
- да накараме детето да хареса нашия свят повече от бездната, към която е тръгнало надолу- и ние да го върнем, всички сме готови на всичко, това да се случи;
- да достигне приемливо ниво на комуникация ( най- трудно се постига с връстниците) и след като достигнем някакво ниво на комуникация- да се подобрява към пълноценна;
- поведението на детето да стане приемливо, като го научим да компенсира дефицитите си, в колкото по- голяма степен, толкова по- добре;
- да постигнем добро ниво на концентрация и внимание, за да достигнем добро ниво на възприятие, вследствие на което да се опитаме да интегрираме възприятията на детето, така че неговата адекватност да се подобрява;

И понеже съм извървяла голяма част от пътя, остава ми още също толкова голяма, не мога да имам друго мнение освен, че- за да се върви с детето пълноценно нагоре, по всички точки, по които се борим да постигне детето ни пълноценност, до тогава, докато се създадат интереси и създадат умения на детето, до тогава, дневния му режим трябва да е така структуриран, че да няма секунда за влизането в "дълбокия свят"- което може да се изразява както с крясъци и писъци, така и с пълна затвореност и вглъбение, еднакво опасно е за самото дете.
Поемам отговорността за тези си думи, ако някоя майка "сбърка" да го направи!
След като у детето се създадат някои интереси и детео получи някои умения, макар и с още много съшествуващи дефицити, у детето започва да се изгражда и по- висока самооценка, то вече има умения, тогава сме постигнали първата стъпка на идването на детето в нашия свят, където се надяваме никога повече да не се върне и тогва вече, можем да му даваме лично време, но пак, като част от дневния режим. За децата от спектъра, дневния режим е изключително важен и това- да знаят кога кое след кое следва.
Ако допуснем хаоса, който и без това цари в главите им, да завладее и ежедневието на децата, целите ни са в пъти по- трудно постижими, дори, може да се утежни състоянието на детето, вместо да върви към подобрение.
А иначе, всеки родител може да прецени, детето, колко време трябва да отнема ученето на уроците, аз преценявам, че държа детето ми да знае всичко, което изисква образователната система. Ясно е, че за детето от спектъра, колкото и да е преодоляло или компенсирало някои ефицити, отнема много време, за да мине всичко през главата му, да се повтори, да се преосмисли, за много неща помощните въпроси са повече от един. След това се питаме и пишем отново. Естествено, че за дете в норма, да се поддържа на ниво, да знае всичко, което се изисква, отнема много по- малко време, но и за него не става без работа вкъщи.
Както и че, всяко нещо си има цена. Бях го чела, но сега го виждам напрактика, че предимството на учащите се от аутистичния спектър е, малката им нужда от социален живот и затова не се чувстват ощетени, когато залягат над книгите, за тях това е вид живот. Децата в норма питат- ""Ама, нали като свърша задачата, отивам да ритам с децата в парка?"- те се чувстват ощетени, че учат, докато ,може би, другите играят и се забавляват.
Моят син ме пита "Като свършим задачите, нали отиваме на бокс?" или..на терапия, зависи какъв ден е, а той знае винаги, коя дата е, кой ден е и при кой терапевт или треньор има час. Това е няговият начин на социално общуване и колкото и да влагам и се старая, вероятно такъв ще бъде= ще търси общуването в мероприятия и подбни неща, където има цели, защото той на това е терапевтиран от малък, не вярвам да стане социален в смисъла, който влагаме и както си спомняме всички, като деца, как мисълта ни е била на улицата, където вероятно другите играят, докато нас ни карат да учим.
В психологията има правило, да се развиват силните страни на хората. Т. е.- аз ако пея фалшиво, какво би станало ако ме изпращаха на уроци по солфеж и пиано всеки ден, вместо на рисуване, където например е видим таланта. Логично е да се развиват силните страни и използват ресурсите на децата.

Срещала съм дискусии дали е праилно да се разиват дотолкова силните страни на децата, че да се смята, че това компенсира недостатъчната им социалност и не напълно пълноценната комуникация. Различни мнения имаше разбира се, но в крайна сметка, се стигна до извода, че независимо дали родителите поущряват или не, в крайна сметка децата в един по- зрял момент, сами се оптват да компенсират чрез това, което им се отдава най- добре и е в сферата на интересите им, защото това са нещата , които им дават самочувствие и щастие.

За съжаление разходката в парка, тревичките и песента на птичките, е напълно вярно, че те не възприемат като нас, понякога ги успокоява, просто защото има пространство там или по причина, както имаше мнение, че виждат някакво движение и го проследят с поглед. Природата и живота за тях не са това, което за нас, ако беше така, нямаше да си пишем тук години наред, защото проблемите ни щяха да са съвсем различни.

Днес успях да прочета книгата "Фън шуй за детското пространство", която ме накара да се замисля, че за децата, особено за чувствително дете, което се влияе и от неща, за които никой не би се сетил, е много важна и организацията на пространството вкъщи.
Например, секторът на мотивацията, а това е, което обикновено най- много липсва на децата от спектъра, е точно след прага на вратата. Положително въздействие на мотивацията на детето, оказват меко полюшващ се висящ предмет ( подпомага отдиха), въртяща се спирала ( стимулира активността), весел килим ( оказва поддръжка); ниско разположени осветителни тела (подпомагат самоанализа), устойчиви мебели (дават усещане за безопасност).
А отрицателно въздействие върху мотивацията на детето оказват: вехтории ( създават у детето усещане за обърканост и недоразумения), ярко осветление ( отвлича вниманието им) и предмети, принадлежащи само на възрастните ( понижава самооценката и самочивствието им).
Пише, че всикчи хора се чувстват в по- голяма безопасност, когато зад гърба им има стена и са далче от входа. Затова, най- добре е, заниманията изискващи концентрация и съсредоточеност, да са организирани на такова място, където детето се чувства в най- голяма безопасност. Така детето се учи на уважение към себе си и вътрешна устойчивост.
А сектора на взаимоотношенията на детето, се подобрявал, ако в детската стая, или в стаята в която детето прекарва по- голямата част от времето си вкъщи, се поставят по прав ъгъл 2 стола, което стимулира общителността. Близостта на дивана, действала укрепващо за връзките. Място за съвместни занимания или игри- развива способността за работа в екип.
Също така, цветовете са от значение. На мястото, на което работи детето, се препоръчва цветът на стената да е металик, защото стимулира съсредоточаването. Червеният цвят, действал успокояващо, светлозеления- подпомага емоционалното развитие, тюркоазения- дава увереност, черния- стимулира въображението, кафявия- дава чувство за защитеност.

В България предметите, който са предназначени за даване на социални умения на децата или "умения за живот", както и да се нарекат, са: околен свят, роден край, домашен бит.

Здравейте!
Искам да помоля някоя от тук пишещите мами ако случайно имат връзка с Дорка14 моля да ми пише.
Моля и самата Дорка ако прочете това да се свърже с мен .Това което си написала много ме интересува.
Дано не ви създам проблем.Всъщност със закъснение прочетох всичко и недоумявам какъв точно проблем е създала тази жена.
Ако се беше сетиле да пусне като нова тема това което е писала може би щеше да е по-удобно.
Благодаря предварително!

Аз си мисля, че всички пишем подобни неща и сме на мнение, че децата чрез придобиване на опит вървят напред.
Ето дали ще му вземем куче, дали ще го водим при делфините, дали при животните на село или аз съм намерила около 20 питомни котки, които са на хиподрума в Банкя и при всеки удобен случай водя там детето, защото котките проявяват невероятно желание за общуване с децата. Това в крайна сметка са подобни неща - общуване с животните като подготовка за общуване с хората.

За мен е много важно в тази тема да има някой, които да ни нахъсва, че с работа децата се оправят. През годините винаги различни хора са били в тази роля и на мен това много ми е помагало. Също и различните проби и терапии, те се правят с цел да подобрят нещо в децата и всеки може да си намери подходящи начини.   

Е, наистина темата стана много разнопосочна - хора, които се вълнуват от тежки метали и хранене, деца достигнали училищна възраст и други на ниско ниво. Винаги можеш да се подведеш, ако приемаш думите буквално и не мислиш. А във всеки пост има някаква истина.

Да се допълня за организираните занимания, че от моите наблюдения е важно да са на място различно от детската градина или училището. В ДГ или ОУ, децата ни трудно влизат в контакт, а другите си обособяват групички и е възможно детето ни да е леко изолирано.  А когато е на различно място с нови деца, всички започват да комуникират отначало - запознават се, питат се разни работи и ако нашето дете има пропуски в комуникацията, на тези нови места е нов шанс за детето да натрупа опит. Все пак в групата в детската градина не се запознават всяка година, а на едно външно занимание първият месец го правят. На външните занимания са й по-малко деца - около 7-10 и госпожите са по-настоятелни и детето да прави като другите, а и то започва да се стреми да е като тях.