Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

  • 74 886
  • 737
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 47
Здравейте, отдавна не съм писала във форума. Катина, включвам се само заради вас. Със съжаление искам да ви уведомя, че не знаете всичко, което е открито за аутизма. В момента това е тема, която вълнува огромно количество специалисти от всякакъв вид в САЩ. Те са една от най-силно засегнатите държави. Ежедневно се разбира нещо ново в тази връзка. Прави ми впечатление, че тук във форума когато някой изкаже мнение различно от общоприетото има майки, които реагират на мига, отричайки всичко казано. Всеки има право да изказва мнението си. Пиша и говоря заради всички тези родители, които искат да разберат нещо повече от общоприетата догма. На всеки, който ми се обади съм готова да докажа твърденията си с медицински изследвания правени с най съвременна техника. Изследвания, които впечатляват всеки български лекар, изследвания, каквито в България не могат да бъдат направени. Катина, аз не говоря наизуст. Аз боравя с факти. Всяко мое твърдение е подплатено с огромно количество изследвания правени в едни от най-добрите лаборатории по света. На всеки родител, който дойде ги показвам и обяснявам. Досега в центъра има 11 деца. Никой не се е отказал. Постигат се невероятни резултати. Две от децата от едно сравнително тежко състояние,  в момента отиват в масови детски градини. Родителите виждат много бърз и константен напредък. Аутизма се лекува! Когато се реагира в ранна детска възраст. И състоянието рязко се подобрява дори да се започне по-късно. Аз с моя син започнах на 4 години диетата, а по сериозното лечение на 5. Той се развива прекрасно,  проговори на 7 години, при положение, че преди това казваше само "пи,пи". Знае всички букви и цифри. Сега се учи да чете, пише и смята. В момента учи по-сложните граматически конструкции на речта. Въпреки всичко той цял живот ще си остане особняк. Лечението му започна много късно. Това обаче не значи, че след като моят син ще бъде различен аз трябва да спра да се боря за другите. Всеки родител заслужава да знае още нещо във връзка със заболяването на детето си. Аз няма да се оправдавам за думите си, нито ще се извинявам. за мен е важно хората да са запознати с още един начин на интервенция, а нека те да решат за себе си кой път ще поемат.

# 616
  • София
  • Мнения: 2 352
Танче, знаеш ли, че имаш възможност да си избереш друг обследващ детето екип.Помня, че предния път ви беше някаква лекарка дето не я бях чувала  newsm78 и мисля не остана очарована ти от нея.Можеш да опиташ с д- р Терзиев или д-р Аврамова.Д-р Терзиев е много приятен - прилича малко на д-р Дулитъл  Grinning.Чувала съм най добри отзиви за тях двамата с Аврамова.А относно престилките - можеш спокойно да обясниш на Дари, че лелята си е облякла грозна бяла рокля приличаща на престилка  Mr. Green
А наистина е добра идея това, което предлагаш за младия център.Наистина биха помогнали повече на хората от провинцията примерно нямащи възможност да идват при тях в София, ако споделят опита си с клиника св. Никола.Те са много отворени там за новостите  Naughty

Редактирам се:
Мина, да наистина не знам всичко, но и няма как да знам де - изразих се прибързано.Таня даде едно хубаво предложение  Wink.
Пак се редактирам - това лечение достъпно ли е за средностатистическо бълг. семейство като цена.Има ли начин да се опитаме да го включим в предложенията да бъде поемано от държавата.Вашите доказателства ще издържат ли пред лекарските комисии да ги убедим да го поеме държавата.Защото - нали ви обясних какво разбира обикновения зрител, който ви чу.Ако утре детето ми ухапе комшийското дете - аз какво да обясня на комшийката, защо не го лекувам, като тя е чула по телевизията, че има лечение, а аз се дърпам да го лекувам?

Последна редакция: ср, 21 окт 2009, 21:09 от Катина

# 617
  • Мнения: 11
Здравейте и от мен. Аз съм майка на едно от децата, които посещават център "Тацитус" и съм много благодарна на Мина и на нейния екип за всичко което правят  за нашите деца. На две години и половина заведохме сина си при Мина, още не беше диагностициран в Св.Никола без никакъв очен контакт, без произнесена дума, с кризи от една в друга, ходеше се само по определен маршрут,който беше сведен до две улици максимум, за други места и дума не можеше да става. Бях посъветвана незабавно да го сложа на диета, както и направих. Сега той е на 2г.11м има очен контакт, има доста голям речников запас от думи, който се увеличава всеки ден, кризите намаляха, от месец се опитва да слага две думи в изречение, научи цифрите до 10 и буквите, геометрични фигури (кръг, квадрат, триъгълник, пирамида),научи си името и името на сестра си, опитва се да пее песнички (научил е Мила моя мамо , Детенце мъничко и др.). Пиша го всичко това  за да не се отхвърля с лека ръка нещо което е различно от общоприетото, поради липса на знания или информация.

# 618
  • Мнения: leet
Вайа и Мина,

Чудесно е, че децата ви и останалите деца в центъра дърпат в развитието си и ние, обществото от родители, които комуникираме в темата, събрани от спектъра, независимо че, понякога имаме разногласия по някои въпроси, както и по някои с вас, всяко едно от децата от спектъра, всеки от нас, приема, като наше дете и на всяка стъпчица се радваме. Освен споделянето и съветите, които си даваме взаимно, едно от нещата, които ни събират е, че всяка стъпчица на успеха на нашите деца и за която имаме човешката нужда да споделим радостта си, най- добре би оценил човек в нашето положение, а не приятелките ни от детинство, чиито деца са в норма, например и това, че нашето дете на 5 години е изрицитирало да речем, дълго стихотворение, те не могат да го разберат, при положение, че тяхното е направило същото нещо на 2 годинки.

Така че, успехът на децата ни ви радва и дори, за себе си, бих казала, че без значение от отношението ми с родител на дете от спектъра, за самото дете, бих направила повече от възможностите си...и го правя винаги, когато се наложи.

А, вашите деца с лекарства ли ги лекувате и с кои лекарства?
На кое отдавате успеха на децата си?

Защото, голямата част от пишещите във форума, имаме постигнат и постигаме много голям успех с децата си, само с терапиите, които действително са единстеното доказано работещо средство за децата от спектъра.
И различните терапии и видовете, ги коментираме тук редовно, всеки споделя какво точно прави и на какви терапии води детето си.
Така или иначе, всички деца на пишещите тук се развиват с наша помощ и тази на специалистите...
А ако прилагате на децата си и терапии, как сте сигурни точно от какво е подобрението при децата ви?

Но, Мина, каквото и да чета и търся, нищо не откривам за лекарства за аутизма...ако имаше, нямаше ли да гръмнат всички медии, че еди кой си лекарски екип или изследователски, е получил Нобелова награда за откритието на лекарство?

А, и виж какво правиш, казваш, че има измислени лекарства за лечение на аутизма, с което даваш надежда на хиляди родотели, а не назоваваш лекарствата...ако говориш за хелацията, която е изкючително опасна и вследствие на която им и смъртни случаи на деца, е опасно, а и има ли възстановени и излекувани деца, вследствие на нея и колко са...е много спорно. Аз лично чета, основно в американските страници, има истерия и зомбиране на децата вече с всякакъв поведенчески и психически проблем, и всяко дете с някакъв подобен проблем, моментално бива подлагано на диета от ДАН докторите, които са си най- обикновени родители, като нас, само че по- фанатизирани и след време се подлага на опасната хелация..но за излекувано дете, не съм чела. Чета обаче, че ако някой родител се опита да прекрати диетата и сподели с останалите, моментално го нападат така, както само сектантите го правят, което ми изглежда доста плашещо, а и най- лошото е, че няма данни за излекувани деца.

Единствените средства, които помагат и с чиято помощ е доказано, че децата 'идват" при нас и в нашия свят, са терапиите.

Ето, търся лекарства, намирам това- Изследа се влиянието на лекарство, наречено Мекамиламин, и това е първото хапче за лечение за високо налягане през 50-те години.  Лекарството е било ефективно за осъществяване на контрол на деца със симптомите на синдрома на Турет и се надяват, че може да направи същото и с деца с аутизъм. Според лекарския екип, заел се с изследването, има известна надежда, че ще се постигне значително подобряване на основните симптоми: социалните увреждане, комуникация, повтарящи се стереотипни действия, така че да помогне на децата с аутизъм, да станат по- податливи за работа и терапия:
http://www.theautismnews.com/2009/10/12/new-pfizer-unit-to-take-on-autism/


Тук пише за друго лекарство, върху което се работи и лечението, с което, би позволило увеличаването на  сигналите в мозъка , вследствие на което, да се  засили способността на хората да си взаимодействат с околната среда, намаляване на раздразнителността им и  подобряване на самочувствието:
http://www.blisstree.com/autismvox/autism-drug-could-help-people-talk/

Но всичко, което пише относно лекарствата, е на ниво проучване, изследване и опити. Всички лекарства, за които се борят изследователските екипи за аутизъма, са в посока, достигане на ниво на детето, че да е податливо на терапевтична работа.

Мина, за да не подвеждаш, моля те, назови имена на лекаства, схема на лечение, пък за децата си българите са готови на всичко, много от родителите биха намерили начин да ги осигурят на децата си, щом си заслужава. И на колко и кои деца, и как са помогнали лекарствата, за които говориш?

Последна редакция: чт, 22 окт 2009, 00:22 от Kezaja

# 619
  • Мнения: 10
Здравейте.Моето дете отскоро също посещава център Tacitus.От другите майки,чиито деца го посещават от създаването, чух само добри отзиви.Относно лекарствата и диетите - да,смятам,че могат много да подобрят състоянието.Ето ,например, диетата я почвахме и спирахме 2 пъти,като в момента е от август отново на нея.Лятото,когато я бяхме спрели, изживях един от най-големите си кошмари - детето ми денонощно пищеше,гърчеше се по земята,удряше си главата с всичка сила,хапеше ме до кръв,дращеше...бях сигурна,че изпитва ужасна болка.Водихме го по какви ли не доктори,но или не си правеха дори труда да го прегледат,като чуят диагнозата му (казваха - "от състоянието му е"),или просто нищо нередно не откриваха.Откакто за трети път започна диетата,се успокои,спря да си удря главата,започна да обръща внимание на други деца и ред други подобрения,като едновременно с диетата му давахме и витамин В6,но ударна доза - по 5 таблетки на ден.За справка - синът ми е на почти 3 години и тежи около 14 кг.Работата със специалисти е задължителна,разбира се,но без диета е просто немислима,защото по никакъв начин не можеше да се проведе каквато и да било терапия преди това.
Освен това съм давала и все още давам пробиотици,които оказват също благотворно влияние.А има и още един куп медикаменти като хранителни добавки и витамини,от които децата на диета имат силна нужда.
Преди почти две години се сблъсках с аутизма.Свързах се с някои центрове в USA.Там имат по-различна гледна точка и освен с терапии и диети ,лекуват децата и с някои медикаменти.
Така се запознах и с една майка (родом от Бургас,където живея и аз),но основала такъв център в USA.
Ето линк към сайта на центъра:
http://www.autismalternative.com/
Може да прочетете и за други алтернативни методи на лечение.
Имах късмета да се запозная лично с тази смела жена,която е успяла с много мъка да помогне на детето си,а и да открие център,в който да помогне и на други.Видях и синът и',който е на 8-9 години и си беше много добре,а навремето лекарите го били "отписали".Знам от близки общи приятели,че състоянието му е било много тежко.
Същата тази жена,както разбрах впоследствие,се познава лично с Мина Ламбовски.Запознали се в USA на обучение в son-rise program,където пък Мина се е оказала,борейки се за своето дете.
И  така,от видяното от мен,да,смятам,че освен с терапии,може да се помогне на детето ми и с подходящи медикаменти.
Що се отнася до център Тацитус ,мога да кажа ,че синът ми се чувства добре.От първия ден остана 8 часа и не беше плакал,което за мен беше просто невероятно,тъй като при "интегрирането" му в нормална ясла,се скъсваше да се дере по три часа и така цял месец.Имаше дни,в които беше толкова прегракнал от рев,че нямаше глас,дори да прошепне.После пък,когато вече беше "свикнал",ме чакаше изолиран до вратата и така всеки ден по три часа.
Да,искам детето ми да бъде интегрирано в нормална детска градина,но как ли ще се чувства в група с 34 деца (каквато щеше да бъде неговата,ако бяхме останали в Бургас)?
Пък и кой ли ще му обърне внимание?За едната година в детска ясла имаше само една лелка,която положи усилия наистина той да се чувства добре.За жалост, само закратко заместваше.Докато в центъра се занимават усилено с децата и при това на тях им харесва,а много по-голям е резултатът,когато всичко се прави с желание.

# 620
  • Мнения: 79
Здравейте Simple Smile
Това, което аз разбрах от казаното от Мина е че всяко от децата с аутизъм има различни физически проблеми /гастроинтестинални, ензимни и т.н./, които обуславят проблемите му. С изследвания се установяват конкретните проблеми и се предприемат необходимите стъпки, за да се балансира работата на организма и да се компенсират дефицитите. Това, за което се сещам в момента е че всички споделяте за физиологичните процеси на децата си, като изпускане на газове и др., без да се замисляте, че това може да е симптом за конкретен проблем в организма им /говоря хипотетично/.
Но най-добре Мина сама да отговори на въпросите Аз само се опитах да преразкажа.
Това което мога да твърдя със сигурност е какво се случва с Оги. Той е първото дете е център "Тацитус". Когато отидохме той /на 3г. и 2 мес./ нямаше стабилен очен контакт, не изпълняваше задачи, не реагираше, когато му говорехме, не контролираше тазовите си резервоари /от две годишна възраст махнах памперса и правех всичко възможно, за да го приуча на тоалетни навици/, беше изключително негативистичен - казваше само "Не, не иска" и никога през живота си не беше казвал "Да", имаше много беден речник (малко единични думи) и нямаше обръщение към никой от близките му хора, не обръщаше внимание на книжки, тръшкаше се, когато нещата не се случват по неговия начин, не искаше да ходи пеша и трябваше да го нося... В център "Тацитус" Оги ходи от Март месец, тогава започнахме и диетата. От края на месец Май вече нямаме проблем с тоалетната, има чудесен очен контакт, изпълнява задачи, реагира адекватно на това, което му казваме,кооперативен е и обожава ролеви игри, задържа вниманието си за дълго време, обръща се към нас с МАМО, Тати, Васко /батко му/, баба, деде Simple Smile, вече казва ДА, пее сам "Похвали се зайче" и обича да пеем заедно, четем приказки /следи приказката и коментира адекватно/, отговаря на въпроси по книжките, кара колело /с помощни/, вербализира всичко от ежедневието си и прави изречения от 3-4 думи, търси брат си и му подражава, търси и други деца, отвръща на поздравите на непознати, дава ми ръка и с него могат да се водят преговори . Сигурна съм че изпускам още толкова хубави неща  Освен промяната при Оги имам възможност да наблюдавам и другите деца от центъра и да говоря с родителите им и при всички резултатите са забележителни, дори при момченце на 10 години, което беше в много тежко състояние при постъпването си.
БЛАГОДАРЯ на Мина, че споделя безценния си опит с нас, и че дава шанс на детето ми за по-добър живот.  

# 621
  • Мнения: leet
Момичета,

Много положително е всичко, което споделяте за центъра и дано, центровете се множат, както и грижата за децата от спектъра, чиито брой, безспорно, също нараства.

И споделяте за напредъка на децата си, но имаме много деца с много добър напредък, постигнат само с терапии.
Вярвам на всичко, което пишете, но кой и как може да измери на какво се дължи напредъка при децата ви, след като други деца, получават същия ( ако може да се измери и сравнят децата) напредък, само с много и качествени терапии.

Освен това, вие говорите за комплекс витамин В, нещо, което всички ние даваме на децата си, за подобряване мозъчната активност, но това не са лекарства, а витамини.
Говорите за хранителни добавки- всички ние даваме различни хранителни добавки на децата си- за концентрация, за повишаване на имунната система, за детоксикация на организма, за прочистване на чревната флора, но това не са лекарства и те не лекуват. Доволни сме от добавките и витамините, но в периодите, в които не ги даваме, нещата не се променят значително, така че, абсурдно е да говорим за лекарство (лекарства) и излекуване с лекарства на пожизнено разстройство, за което не само че няма лекарство, ами има обявена Нобелова награда и в случай, че някой открие такова, ще знае цял свят, ние също.

И затова, смятам, че е подвеждащо да говорите за лекарства, за всичко, което ви помага на детето и ви дава кураж- да, подпомагат работата с детето витамините и хранителните добавки, Омегите, напоследък давам лелено масло с добавки- всички видове Омеги и съм много доволна от концентрацията на ученика ми, но за лечение да говорим, и така да заблуждаваме хората, които и без това или нямат почти никаква информация и е достатъчно да чуят за лекарства, за да ни кажат "Я, си водете детето , да му давате лекарства и да го излекувате, вместо да изисквате от нас толкова специално внимание и грижи, че ние за останалите 20 деца не се грижим толкова, колкото за вашето, а сега вече чух, че имало и лекарство, излекувайте го и го доведете!"

Наистина е подвеждащо!

Има ли сега лекарство ( лекарства) или няма?

Защото е много отговорно това, което се каза за вече измислините от Америка, лекарства, много сериозно е и не бива да се поднася така, сякаш всички български майки ( или повечето), са безотговорни и не желаят да закупят от съществуващото вече лекарство.
Трябва да си има име, или имена и да се назове ефекта на излекуването!

На мене, например, за минути ми минава главоболие от течен аналгин ампула или 2 броя обикновен аналгин. Мога да кажа, че аналгина лекува главоболието ми, макар че не лекува причината.
Има хора, на които не им действа обаче моето лекарство, но е все пак лекарство.

За това говорим, назовете лекарството или лекарствата, а не увъртайте с витамини, минерали и хранителни добавки.

Наистина е много отговорно и сериозно това, да се заяви пред широката публика, че има лекарство срещу аутизъм!
Особено, когато няма!

# 622
  • Мнения: 3 591
И аз и искам да знам, кое е това лекарство, което лекува аутизъм.
От това което съм изчела /а все си мисля, че аз много чета и се образовам/ не съм още срещтнала категорично лечение. Последното откритие което четох, беше че НЯКОИ от децата има начин да се тестват по слюнката защото имат еди какво си, но това са само една малка част от децата.
Другото от последните новини е че се настоява диагностицирането да се раздели в ДСМ5 - като високофункционалния аутизъм да се отдели от досегашниете групи. Т.е. децата с високофунционален аспергер и ПДД-НОС да минат в отделна група и да се извадят от спектъра в този му вид. Да си останат аспергер, канер, ПДД_НОС и т.н. и да има отделна група високофунционален аутизъм. За това настояват най-вече организациите на аутистиците - защо? Защото и терапиите и начина на живот на тези хора е напълно различен от тези които са нискофунционални.
Интересно е и друго - че примерно книгата на Макарти най-голяма опозиция среща точно от родители на деца с аутизъм и порасли аутисти. Защо? Ами точно заради това което каза Катина - че постоянно ги питат - АМА ВИЕ ЗАЩО НЕ СИ ЛЕКУВАТЕ ДЕЦАТА? Иди и обеснявай,ч е нейните "методи" работят...ама за малък процент от децата. И пак - и диетата и лекарствата са подкрепени от една интензивна програма с терапия... т.е. без терапия НИЩО не става.
За лекарствата - да, много аутисти ще им се наложи да пият на някакъв етап лекарства, ама те не са универсални. Едно дете с неовладяна хиперактивност е по-добре да се сложи на концерта, и да върви напред, друго да пие успокоителни заради паническите си атаки, трето мелатонин защото без него детето въобще не спи... Да не говорим за това, че ГОЛЯМА част от аутистите развиват и епилепсия, която се владее основно с лекарства.
Но това са по-скоро поддържащи лекарства, не лечение.

Моето дете не е "лекувано", аз диетата и изчистването на организма не смятам за лечение. Единственото което сме правили е тарапия, и то започната късно(4г). Почнахме от липса на говор и липса НА РАЗБИРАНЕ какво му говорят, Много тежък СИД, тежка хипоактивност, нежелание за комуникация, липса на какви да е умения...
3 години по късно - хипоактивността напълно преодоляна, детето е силно, катери се по дървета и въжета, говори, разказва приказки, чете, опитва да смята, знае всичко което се изисква в училище, слуша и се интегрира в масов клас. СИДа не е преодолян, но детето е научено да се справя с него. Разбирането и ползването на езика е добро за възрастта му. Емоционално изостава все още, затова е година назад в училище.
Какво сме правили - музикотерапия, ОТ, езикова терапия и сензорна терапия. По 1 сесия седмично + домашна програма. Обаче много се съмнявам, че едно дете със същата симптоматика като моето на 4г. ще има същия ефект като при нас - едно ще  е още по-напред, друго няма да му е помогнало много.
Но в едно съм сигурна - каквото и лечение да се приложи, БЕЗ терапия децата не вървят напред. Затова е хубаво да има много центрове в БГ - дали достъпни или недостъпни  важно  е да се чува, че с ранна интервенция на 2 години шансовете на дете показващо симптоми да преодолее проблемите си са МНОГО ГОЛЕМИ. Хубаво е и да има програми от държавата за ранна интервенция, ама пак - за да ги има трябва да има такива центрове. А като ги има центровете родителите могат да настояват и променят нещата. Няма начин всички да са доволни. Но това е началото. Да, сигурно са скъпи и недостъпни за масовия потребител, но когато са повече ще има и конкуренция и цените ще се регулират.

Таня, при нас е малко по-различно - няма престилки и в болниците дори, но аз казах на малкия батко, че отиваме да си поиграят с него и да  им покаже колко е умен. Той отиде с впечатлението, че това е някаква привилегия, че много са го харесали и искат да си играят с него и всичко мина ОК. +- 3 часа беше вътре, извадиха го да яде около 10:30 и да отиде в тоалетна. Обаче при нас преди да отдем при психолога вече бяхме минали оценка при ОТ, езиков терапевт и оценка от училището.  Т.е. само 1 ден беше оценката при психолога - крайна за диагноза.
Момичета, наближава началото на учебната година за мен - давайте моля идеи как да направя бяла риза с копчета на такава без копчета. Не съм голяма шивачка, но ще се оправя с елементарни неща на машината.

# 623
  • София
  • Мнения: 2 352
Мързелив цип ще търпи ли?Това са онези лепки дето ги слагат и на маратонки, и на якета - лепят се две половини едната с косми, а другата с нещо кат иглички от пластмаса.Ако търпи направи едносантиметрови лепки вместо копчета.Друг вариант е цип скрит под ивицата за копчета.Ципа вероятно ще е отгоре до долу.Или направи ризата без копчета - само за декорация да са, и да я облича като блуза.В горната част ще не наложи да има някаква малка джаджа за прибиране на часта около яката.Тази джаджа може да е от мързелив цип, или връзки, или ластик.Представям си ги всички варианти, ама дано ти ги обясних така, че и ти да разбереш.

Мина, добре ли те разбрах, че с това лечение което ти знаеш, но ние не искаме да го направим ( вероятно би трябвало да го разберем първо кое е за да го отказваме  newsm78) отпада необходимоста от логопед и психолог.Доколкото чух няма нужда от психолог и логопед за децата с аутизъм, а лечение, което отказваме  newsm78  newsm78  newsm78

# 624
  • Мнения: 3 591
Копчета под никаква форма няма да търпи да са зашити на ризата, т.е. започвам от там, че ги изрязвам. Ризите са отворени на врата ето така:



Тези за физическо са бели ето този вид:
(слагам цветна за да се вижда по-добре)

за мързеливия дзип Велкро ли имаш предвид? Мога да зашия - но ме притеснява да не се отваря. И ще трябва да е цяла лента по дължина на копчалъка - няма да търпи 5-6 малки копчеподобни "закопчалки".

Мислех да зашия съвсем/не знам ще успея ли да го направя добре/ - абе много се чудя какво и как да правя... той като чуе за риза и лудва...

# 625
  • Мнения: 375
Vaia,Vikontii, много се радвам на успехите, които са постигнали децата ви.Чудя се само, защо по рано не писахте тук за тях.Защо не споделихте с майките пишещи в този форум всичко ,което знаете?Ако не беше предаването от вчера щяхте ли да се включите?На мен би ми било полезно да разбера още нещо ново.Нямам вьзможност детето ми да посещава центьр Тацитус ,но предполагам ,че няма проблеми родителите ,които водят децата си там да споделят тук всичко което знаят.

# 626
  • София
  • Мнения: 2 352
Да, велкро му е търговското име  Sunglasses

Ризата я заший цялата отгоре до долу.Ще му минава главичката - достатъчно е отворена горе.Велкро изцяло, ако и залепиш ще стои грозно, защото - то е твърдо и ще му седи като бастун отпред, или ще му се издува сякаш има бирено коремче.На мен би ми било некомфортно, пък за него незнам  Confused
На ризката за физическо зашии велкро - там е малка дължината и няма да е проблем.Има и по меки велкра - и по твърди.Няма да се отлепва, но ако започне да не лепи - се сменя велкрото.Задръства се с косми и боклуци и затова спира да лепи.Сменяш го в такъв случай.
Сетих се и за нещо друго.Пробвай и с ръкавели за ризи.Това са нещо като брошки, които се слагат на илици на ръкавите.Дали ще му хареса като брошка за ризата за физическо например  newsm78

# 627
Мина, добре ли те разбрах, че с това лечение което ти знаеш, но ние не искаме да го направим ( вероятно би трябвало да го разберем първо кое е за да го отказваме  newsm78) отпада необходимоста от логопед и психолог.Доколкото чух няма нужда от психолог и логопед за децата с аутизъм, а лечение, което отказваме  newsm78  newsm78  newsm78

Не съм Мина, нито си водя детето в центъра, но просто реших да се хвана за твоето питане Peace
Аз бях на семинара в център Тацитус и това, което разбрах е, че там работят прекрасни специалисти - психолог, логопед, специален педагог. Работят системно с децата и в синхрон, всекидневно, по много часове. Не знам защо нито Мина, нито някой от родителите споменава за тази огромна работа, а всички разговори и спорове се въртят около диетата, хелирането и добавките. Много се надявах, че на този семинар ще разбера нещо за тази работа и ще има съвети към родителите от специалистите. Това не стана. Почти през цялото време се говореше за диетата, колко е важна, какво е въздействието й. А дали хората обърнаха внимание на изказването на логопеда, че когато е започнала работа с детето на Мина е работила по 6 часа на ден само с него? Аз лично не съм чувала с друго дете да е работено така. Доколкото разбрах се работи по система направена от самата Мина и че никъде в България не се прави това.
Много се радвам за децата, които напредват. На мен освен да си поплача и да се помоля на Бог за хиляден път да издържа това изпитание  да съм майка на дете от аутистичния спектър, друго не знам какво да направя.
Разбира се ходим и при специалисти, но според мен е ужасно малко на фона на нуждите на детето.

# 628
  • sofia
  • Мнения: 1 426

Има ли сега лекарство ( лекарства) или няма?

...........................................
Наистина е много отговорно и сериозно това, да се заяви пред широката публика, че има лекарство срещу аутизъм!
Особено, когато няма!

Влади,  и аз това питах още когато за пръв път се чу в "Едни от нас", че има лекарство за аутизъм. Така и не ми беше отговорено адекватно. Може и да има, но то трябва задължително да е съчетано с посещения на аутиста в център Тацитус, иначе няма да подейства.
Аз съм сигурна, че всички пишещи тук, а и не само, бихме дали вълшебното хапче и да се приключва с аутизма. Никой нямаше да се занимава с терапии, проблемна интеграция и др. аутистичи проблеми  newsm78.

# 629
  • София
  • Мнения: 2 352

Да беше си спестила парите от този семинар като прочетеш темите за диетата  Joy Убедена съм, че няма нещо казано на семинара, което да не е дискутирано и описано и преведено, ако щеш в темите за диетата.Ако те интересуват терапиите, които се провеждат с децата - също така сме дискутирали всичко, което сме разбрали в аутистичните теми.Хич не ми се вярва да сме пропуснали нещо - най много да не е добре развито от нас.Смятам, че тук пишем доста интелигентни и начетени хора, и с нищо не падаме по долу от американските майки.
Само да вметна още нещичко - подозирам, че Мина говори за хелиране и минерали и добавки свързани с хелиране.Чула си вероятно на семинара, че се провеждат под лекарски контрол, какъвто няма в България.Може би са споменали мимоходом и за рисковете от това, или пък са споменали, че не при всяко дете действа този тип лечение.

Преди време се говореше, че индустрията за ваксини е толкова силна, че въпреки, че уврежда децата няма да спрат производството на ваксини, защото печелят пари от тях.Сега ми мирише на същото - произвеждаме минерали, хелатори и добавки - и само те ще ви оправят децата - давайте парите тука  Mr. Green

Гост1 - добре дошла - ще се регистрираш ли да поддържаме връзка на взаимопомощ   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт