Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

здравеи не съм голям спец но според мен трябва да потърсиш мнение от специалист защото в Бургас почти всички се водят по това което им кажеш или поне при нас беше така

*GERI, според мен не е редно така да се казва на толкова малко дете. Нашият случай е подобен, моето дете също е недоносено и има сензорни проблеми. Тук в СФ в началото ги наричат Сензорно-интегративна дисфункция, СИД. След 1-2 години работа се вижда на къде отиват нещата. Разгледай блога ми там съм описала доста от нещата, които сме правили - http://threetoseven.wordpress.com/. Трябва да издириш логопед за ранна възраст и да започнете работа. И още доста други занимания, които са като за всички деца, но при него ще ти е много по трудно да ги направиш, а това е важно. Според мен през следващите 2 години трябва много да работите, за да излезете от това състояние. Има и тема за СИД, но колкото и да четеш, все ще откриваш, че някой неща са така при твоето дете, други не са и се получава чудене и пропускане на възможностите.
Успех!

Пепи аз ще ходя на семинара. Не се  притеснявай аз говорих с Ани директорката на центъра и уреждат и нощувките. Гледат да уредят нещо на по приемливи цени в хотел  близо до този в който ще бъде семинара.

Мерси Сиси  . Е ще има значи с кого да си лафя вечерта 

Здравейте всички, от известно време следя редовно темата,  защото имах съмнение, че синът ми (на 4 г. и 4 м. ) проявява някои аутистични черти.  Първо започнах да ви чета с цел да обогатя заниманията с детето в къщи и да започна да общувам с него по-пълноценно. Надявах се, че тези черти се дължат предимно да особености в характера, пропуски във възпитанието...  Постепенно започнах да осъзнавам все по-ясно проблема и събрах кураж да отидем на обследване в Св. Никола, благодарение на вас. Въпреки мнението на приятели и роднини, че нищо му няма на детето.

Беше на 3 г. когато го заведохме на психолог за първи път и получихме мнение, че „детето е развито”, ние не сме си го били възпитали и да затягаме режима и правилата. После ходихме известно време на занимания при друг психолог за структуриране на поведението, без да получим сигнали , че проблемът е толкова сериозен и не е само поведенчески. Може би е било твърде рано за диагностициране. След като забременях отново преустановихме заниманията и наблегнахме на работата в къщи със съветите, които бяхме получили, очаквайки подобрение... И въпреки че наблюдавахме напредък, виждахме и изоставането спрямо връстниците му.

Видимо синът ми не се различава от другите деца, само изглежда  по-импулсивен и "невъзпитан" понякога, поведението и говора му са като на по-малко дете. Често ме питат по площадките " Има ли 3 г.".Най-характерно за състоянието му е непризнаването на авторитети, често нежелание да спазва инструкции, импулсивност, изоставане в речевите умения и затруднения в общуването. Големият ни проблем е, че желае да налага волята си на всяка цена. Иначе фината и общата му моторика са добри, имат добър очен контакт, непрекъснато нещо говори, усмихва се, но наченки на диалог започнаха да се зараждат една отскоро и само на моменти...

Диагноза му от Св. Никола от миналата седмица е „ГРР-друго”, от спектъра.  Според тях неговото състояние е възможно в най-благоприятната страна на спектъра, касае се за високофункционален А. и със системна работа със специалисти може да се постигнат  много добри резултати. При социо-комуникативните умения изоставането е най-голямо и ще започваме интензивна работа с логопед и психолог,  още не сме избрали къде ще го водим. Дано намерим бързо подходящите специалисти. Ще кандидатстваме и за ресурсно подпомагане за по-успешна интеграция в ДГ, която посещава.  

Съжалявам само, че много време изгубихме и се лутахме, и едва сега поемаме по дългия път на борба с А. Особено трудно ми е сега, в последния месец на бременността, вместо да се отдам на релакс и позитивни мисли в очакване на раждането, ходя всеки ден по институции. Скоро очакваме да се роди братчето му, което прави предизвикателството за нас още по-голямо.
Искам да благодаря на всички, които пишат тук, информацията и съветите са безценни за един родител, който тепърва се сблъсква с проблема.  

Tsveteto , твоята история ужасно много напомня на моята. Аз също бях бременна, когато разбрах, че голямата ми дъщеричка има проблеми от спектъра. Същата диагноза като вашата получи и тя преди 3 години. Вече е на 7г. и е ученичка. За сега се справя прекрасно в училище. Искрено се надявам и занапред да е така.
На 4г. и ние започнахме за първи път работа с логопед и цяла година по-късно и с психолог.
Имаш щастието да си от София, където разполагате с прекрасни специалисти и до някъде отъпкан път. Момичетата със сигурност ще ти дадат координати на добри специалисти и ще започнете работа веднага. Т.е. ще прескочите периода на лутане, той е най-отчайващ. Наистина!
Горе главата! Скоро ще разбереш, че у дома си имаш истинско съкровище. Успокой се и си чакай бебето с радост.

"Големият ни проблем е, че желае да налага волята си на всяка цена" ...
 
Цветенце, ти с това по-добре се примири и измисли как да избягваш битките, а не да ги водиш. Децата ни са егоцентрични до такава степен, че за тях света трябва да се върти не само около тях, ами и заради тях Проблема с налагането ще отшуми с времето/ама се приготви поне за още 2-3 години тръшкане, ако не и повече/, намерете стратегия която работи  и я прилагайте.
Неща като наказания, налагане, каране с нашите деца не работят. Вярвам сама си се убедила в това. Учете се кое е правилно да се прави и кое неправилно. Давай му модела на правилното поведение и избягвай всячески битките при неправилно. Примерно ако знаеш , че се тръшка като пазарувате - не пазарувате. Ако знаеш, че се тръшка като иска да вземе играчки от децата на площадката - носи си една чанта с играчки да даваш на децата които е "ограбил" и т.н. 

Има и положителна страна на това, че ще имаш бебе покрай баткото Аз не усетих въобще "ужасните 2 години" на най-малкия ми син, защото по -това време малкия батко караше "ужасните 5-6"

Здравей,Цвете!
Още полезни идеи и от мен.Лишаване от привилегия.В началото на всеки ден напомняме на всяко дете какво хубаво нещо ще получи като бонус.Ама много да е желано  от него.Като "усетиш",че се нажежават нещата ясно,спокойно на висок глас напомняш,че може да не ги получи-не защото е "лош",а защото прави грешно нещо.Хората не са лоши-постъпките им са неправилни.
И "тайм аут-а " работи-особено при по-активните двигателно деца.Целта е да "хванеш" момента преди началото на тантрум-а(тръшкането)Забелязали сте,че то не почва без признаци.
Аз все да ви питам,а децата като започват градина не ви ли питат предварително:"Как ги дисциплинирате?"Много полезен и уместен въпрос от страна на персонала.
Когато се появи новото детенце е необходимо(колкото и трудно изпълнимо да е за теб) да подсигуриш на баткото неговото "индивидуално " време с теб-майката.Двоен става стреса за него.Намери книжки,картинки говори точно ,ясно какво ще се случи във вашето семейство с появата на бебето.Разказвай ясно къде отиваш,какво ще направиш с бебето и за това ,че ще се върнеш -след малко.Изисквай практическа помощ от баткото-да донесе памперс,да следи бебешкия монитор и т.н.И похвали,похвали .Окуражаваш доброто поведение двойно-тройно.

Calathea, гледах два пъти предаването по 7 дни, в които участвахте и вашата история ме просълзи. Мими е една нежна малка принцеса  . Дано се справя все така добре в училище.

[desi] , благодаря за съветите, аз винаги се опитвам да предвиждам реакциите му и да избягвам дразнители, но е много, много трудно да го накараш да направи каквото и да било, а всички специалисти, с които все се консултирали до момента, ме убеждават колко важно е да се спазва режим. Той не разбира особено от обяснения кое е правилно и кое не е, правилата се въвеждат трудно. Лошото е, че от 2 м. започна да проявява и агресия към мен, когато не изпълнявам желанията му или се налагам. През последните дни това се случва само като го слагам да спи следобед и не иска да ляга.  Ръцете ми целите са в драскотини, като го хвана се опитва да ме захапе, опитва се да раздава и ритници. От Св. Никола смятат, че е заради промененото ми физиологично състояние. При пазаруване, ходене по улицата например сме успяли сякаш да структурираме поведението и почти няма тръшканици и проблеми - вече даже не го водя за ръка, научил се е да изчаква, пази се от колите, отива в узаканата посока; в магазина - помага при пазаруване, подава покупки, пари, взима ресто. Но заведем ли го в открито пространство (парк, улилище, големи сгради) - хуква напосоки  и често става неконтролируем. В детската градина основния им проблем е, че тича по двора, който е огромен, и не стои при другите деца и им е трудно да го наблюдават.

Другата страна на проблемът според мен е, че желанието да налага волята си изглежда пречи на обучението. Много е трудно да го убедя са се занимаваме в къщи с някаква образователна игра например, и се получава само ако той пожелае. Психоложката, при която се опитвахме да ходим преди време, не успяваше да му задържи вниманието и да стои на масата, и заниманията протичаха с ко-терапевт, който го държеше отзад за да работят. И му даваха бонбони след всяка една успешна стъпка. Коментирали сме, че при него трябва му се "изземе волята" или нещо такова. Ние прекратихме тези занимания, тогава реших, че не ми харесва начина им на работа и че малкият още че не е готов, и ще започнем отново занимания като се осъзнае и може да си наложи да стои сам на масата, очевидно съм била в голява заблуда.

Сега решихме да търсим нови терапевти, с които да започнем интензивни занимания, надявам се да намерят вярната формула за работа с него. Не ми се вярва проблемът с налагането да отшуми от само себе си, при нас май това се очертава като основен проблем; когнитивните му умения са са ниво почти на възрастта му според епикризата благодарение да добрия му потенциал, и според мен ще се работи повече върху поведението и социалните умения. Днес ще ходим в един център за работа, който ми препоръчаха, очаквам да чуя и техните коментари как виждат стратегията за работа с него.

Цвете,ние много сме говорили за сензорните проблеми при децата .Ти,какви сензорни дефицити забелязваш при момченцето си.Може би ако ги разграничиш ясно ще ти помогне да управляваш поведението.
Сетих,че ако детенцето ти е хиперактивно може и да не му е необходим следобедният сън.Това,което го "успокоява" е движението.Помисли в тази посока.

veselcheto, препоръките ти са много полезни, част от тях ги прилагам, отдавна се боря с проблема дисциплина и доста книжки съм изчела по темата. При нас тайм-аута и стоенето с лице към стената докато броим до 10 работят сравнително добре; но откакто имаме диагнозатата започнах да се замислям дали са подходящи за аутистично дете? Ефект има, но дали е добре за детето или е добре само за нас, решавайки пробрема в конкретната ситуация? Тези методи при нас ги прилага таткото, аз лично наказвам като лишавам от играчки, дискове с филмчета или други желани неща, когато се поправи ги връщам и обяснявам.

Деси беше писаха по-горе, че заканите и заплахите не работят при аутистичните деца, при моето обаче често сработват. Знам, че не са добра мярка и желателно да се работи с положителни стимули но, понякога това е едиствения начин да се справя със ситуацията. Имам предвид заплахи от сорта "вземам ти яденето и ще го изям аз тогава  щом ставаш от масата", а не за торбалан или чичко полицай.

За тръшкането мисля че си много права. Изобщо за нежеланото поведение съм забелязала, че ако се намеся незабавно и го отклоня от него, ситуацията преминава сравнително безболезнено. Но ако се е заел сериозно с нежеланата дейност, се стига и до криза. Това изисква обаче непрекъснато внимание и наблюдение, и понякога изпускам нещата.

В градината не са ми задавали точно този въпрос, но миналата година често си говорехме на тема дисциплина. Ние вече открихме картите и ги  запознахме със ситуацията, проведохме и дълга среща с директорката и учителките, проявиха голямо разбиране като се убедиха в нашата загриженост и намеренията ни активно да работим по проблема. Водя го сега само до обяд, за да не злоупотребявам и с тяхното търпение.

Баткото ще го включваме активно в грижите за бебето и ще му даваме дребни куриерски задачи. Доста сме му обяснявали доста неща, но не знам дали сме успяли да го подготвим достатъчно, не знам какво е разбрал. Притеснявам се, че доста ревнува като носим разни вещи за бебето, иска ги за себе си. Днес беше взел едни чорапки на бебето и даже беше успял да ги обуе. Ще го включваме, но трябва и тотален контрол, за да няма пострадали. По съвет на психолог му купихче кукла бейбе борн - момченце - води го на количка, дава му вода, а вчера го сложи да седне с нас на масата и се опитваше да го нахрани с пуканки  .

Ох не знам, на мен ми изглежда, че нямаме сензорни проблеми. Единственото което забелязвам е, че обича да си тъпче устата, когято яде хляб. Това достатъчно показателно ли е за сензорни проблеми? Ще прочета повече по въпроса.

В Св. Никола не е диагностициран и като хиперактивен. Забелязва се повишена активност и известен дефицит на вниманието, но нямаме ХАДВ. От следобеден сън все още има нужда, но лятото изместихме малко режима и се опитвам да минем на "градински" режим и да лягаме по-рано. Със спането никога не е имал проблеми, спи непробудно цяла нощ и спи дълбоко, не се стряска от шумове. Добре че поне нощта е нормална, иначе не знам как щяхме да оцелеем с трудностите, които  имаме през деня. Като се замисля обаче , след усилено движение и натоварване е доста по-спокоен.

Толкова са различни всички деца от спектъра, изглежда при всяко проблемите са различни...

.
Tsveteto, kато чета за проведената терапия с детето ти тръпки ме побиват. Поздравявам те за решението да прекратиш насилието. Според мен подобна практика трябва да се преследва със закон. Като родител съм свидетел как с любов, всеотдайност и професионализъм с децата се случват чудеса, а не като ги принуждаваш да стоят на маса и механично да изпълняват нареждания.

Tsveteto,

Детенцето ти ми напомня моето преди години...и тъкмо щях да напиша, с разликата, че липсваше агресия към мене, когато се сетих, че имаше.
Със съня също проблеми никога не сме имали, най- съществените проблеми със сина ми са били непризнаването на авторитети, правила и норми на поведение, висока степен на импулсивност и двигателна активност, проблем с говора не е имал, но имаше много висока степен на тревожност и страх от отделяне от близките. Това са нещата, върху които сме работили и това, с вменяването на поведение, което се е опитала да направи психоложката, би било работещо за дете, като твоето, но когато е узряло и преминало на по- висок етап в развитието си, за моят син- това работи от тази година, т. е. - след 8- та година.
Едно от нещата, които винаги са ми помагали при сина ми е било, винаги да го информирам какво предстои, казвам "Сега отиваме там, ще имаш урок с еди кой си, ако е доволна учителката от тебе, ще купим награда. Какво си избираш за награда, в случай, че госпожата е доволна от тебе?"
Наградите и стимулите са нещата, които винаги са били най- работещи при него. За да става по- добър в сверите и нещата, върху които работим, винаги е действало стимулиращо за него, да му се каже "Браво! Направи го страхотно! Справи се чудесно! Но ти можеш и още по- добре, хайде да го направим сега, по- добре, ТИ МОЖЕШ!!!"
При работата със сина ми, стимулите са двигателя за напредъка. И спомагат да става все по- податлив и по- благодатен за работа, така казват всичките му терапевти.
Но за канализиране на енергията и свръхдвигателната активност, съветвам те, да започне някакъв спорт детето, в началото с индивидуален треньор, докато стане готово за група, най- добрия спорт за начало при свръхактивни деца, опита ми със сина ми сочи, че е плуване, постепенно може да включваш и други.

Tsveteto, аз също мисля, че точно за периода 3-5 години, когато се формира "аз-а" при тези деца, подхода "да му пручупим волята" не е най-добрият. Аз го наричам научаване, че изпълнението на една задача става на определено място и от начало до край, а начина по-който ще я изпълни, избира сама. Дъщеря ми е имала такъв период, но беше между 1година и 10 месеца, до 2,5 години, когато дори и не знаеше как да изпълни задачата и трябваше и това да й се показва.
Мисля, че сега трябва с усмивка, с представяне на специалиста като желан авторитет и т.н. да намерите начин. Съвета за спорта на Kezajaе много добър. От моите наблюдения,  треньорите се явават по естествен начин авторитети за децата и изглежда е най-лесно от там да се научат да спазват правила. И да пренесат този пример и в обучението си.

Мисля, че разсъждаваш правилно и ти пожелавам успех.