Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Ух...
Ревността при поява на ново дете е много силна, проблеми има и в най-добрите семейства с "перфектните" деца. Всички деца преживяват това тежко, а като добавиш едно егоцентрично дете в ситуацията тя става още по-сложна. Но се справят и тази ревност всъщност е много важна за изграждането на детето. Ще се справите 
Обаче пазете бебето много... не само от ревнивия батко... изблици на агресия и ревност към брат/сестра се среща и при децата в норма, за това ще си подготвена.... ОБАЧЕ! като попорасне бебето баткото ще "експериментира" с него. Казвам ти го от собствен опит след многократни посещения на спешното... като почнеш от "дали аджеба  бебето ще го заболи ако го изпраскам в главата с тоя тежък катинар - мен ме боли, я да проверя дали и него го боли" до..."какво би станало ако му сложа пръстите на рамката на плъзгащата врата и я тръшна - дали ще паднат или ще останат закачени за ръката му"...и "бебето" беше достатъчно глупаво за да му съдейства 
Очите ти ще трябва да са на 8 и пак се подготви за инциденти и готовност да реагираш бързо. Винаги под ръка телефон на някой с кола, номерата на спешното, пожарната, аптечка със всичко необходимо за спешни случаи и ако имаш и възможност кър по оказване на бърза помощ... Пък дано никога не ти се налага да го ползваш.

За авторитетите при нас казват че с "Егоцентричната натура" на децата ни има 2 изхода - единия - опит за пречупвяане на самочувствието който неминуемо предизвиква агресия и затова ВСИЧКИ наказания са забранени или подхранване на "егото" и овладяване на агресията, ти си по-по-най и света се върти само заради теб. Средното положение трудно се намира, обикновенно децата им се налива колко са способни и колкос е гордеем с тях за да не станат агресивни и да повярват в себе си, но в един момент децата ни осъзнават, че другите не знаят всичко което те знаят/това обикновенно става доста по-късно от при децата в норма/ и тогава детето се превръща в един "надут" егоист. Разбирайки, че то знае неща, които другите не знаят стига до извода Аз знам всичко, вие нищо не знаете.  Не е толкова лошо колкото звучи, и в голяма степен с това юношата в последствие може да се справи, обаче определено предвещава труден пуберитет.
За мен това е по-добро обаче от дете без самочувствие което е подтиснато. "Надутото" постига доста повече в живота от подтиснатото.
Разбира се някои хора намират и златната среда, но правилото е ако няма да е в средата, по-добре да е "надут балон".
Обаче за да се постигне това трябва никакви никакви наказания да няма....може да има награди за добро поведение, но не и стоене в ъгъла, броене до 10, и т.н. ит.н.
Тайм Аута е време през което на разгневеното дете му се дава шанс да се занимава с нещо което обича, на място което му харесва САМО. Примерно  - да си играе със специалната играчка САМО докато се преосмисли поведението/което не се случва всъщност, просто детето се успокоява и е готово да се върне при останалите/
Т.е. дава се положителното поведение като правило, награждава се за спазването му, а лошото поведение се изолира с мерките които можем без да наказваме детето пряко.
Наказанията могат да работят, но те дресират, и в никакъв случай не възпитават увереност. Детето се страхува, че ако направи грешка ще е наказано, или в по-лошия случай прави грешки за да го наказват умишлено за да печели вниманието, което подхранва "егото му". Една част от децата пък не вярват, че ще ги накажат, и с години наред изпробват докъде стигат правилата....
истината е една - да си избереш стил който ти харесва на възпитание, да го прилагате дълго и да видите дали  работи. Ако резултата ти харесва го запазвате, ако не - променяте. Хубаво е някой който не е емоционално обвързан с детето да ти дава съвети накъде.
Аз още се уча  Ако един ден имам и 4то дете със сигурност ще съм си все толкова неподготвена 

Понеже няколко пъти вече писахте, че компютрите са вредни за нашите деца, искам да ви питам вредно ли е детето да играе с детските лаптопи? Криси е станал страшен хакер - пуска игри, филми, отваря-затваря файлове и затова вече си крием лаптопите от него. Обаче имаме един детски, с черно-бяла графика и най-елементарни игри и в началото си играеше с него като с музикална играчка. Вече е научил едната игра и я играе, другата не я може и разбира, че не я може, дразни се и дърпа брат си да я играе, за да е по правилния начин. Та да му взема ли и този лаптоп?


Сетих се още нещо да ви питам - вече няколко пъти го хващам да взима камъчета и пръст от земята и да ги лапа. Никога не ми е правил така, даже и като едногодишен. Това сензорни проблеми ли са или какво?

Галя***, според мен дори и детските лаптопи не са много полезни. И от тези игри нищо не научава, може би, ако има  игри да подреди мебелите в определена стая, някакви игри с разговори. Но от друга страна всяко дете трябва да си има нещо свое, с което си почива по 30-40 мин. на всеки 2 часа.

Момичета влязох да ви питам за мотивацията, защото аз съм много натурална понякога и се чудя как ли го възприема дъщеря ми. Ето днес не искаше за заспи, а беше доста изморена и й казах, че е грозна, защото не е спала. А тя пак ме попита "защо е грозна" и и изнесох лекция как съня разкрасява. И тя заспа преди малок, дали защото беше изморена или защото се стресира, че ще стане грозна.

 
На мама хубавицата тя
Обяснението е било добро според мен, заспала е за да стане хубавица, а не за да не стане грозна

Аз моя пубертет така пращам да спи - който спи по минимум 8 часа мускулите му се развиват по-бързо и расте по-висок. Една вечер ми вика - айде, не си ли готова с вечерята вече, няма да спя достатъчно да те чакам и ще остана нисък като тебе   /а той е по-висок от мен вече/

Поговорила си си с нея, успокоила си я че нищо не изпуска докато спи и съня е полезен за нея, дала си и "уважителна" причина да се раздели за малко с действителността и да спи спокойно. Според мен много добро обяснение

Лаптопите, комп. игри, филмчета, телевизия - всичко това трябва да се избягва максимално, за да не се "краде" от времето за катерене, изпразване на гардеробите, разопаковането на кухненските шкафове, дрънченето с капаци и т.н.

Т.е. всякаквите му "усмиряващи" занимания са лимитирани за сметка на увеличаване на заниманията "изкарване на нервите на мама и замяната им с въжето на простира"
Ако лаптопа може да замениш с залепянето на вестници по стените и даването му на четка и боички да пребоядиса няма нищо по-ценно за детето от това.

Иначе и моите гледат филмчета понякога, и компютри си имат /3 годишния дрисльо още се насира  , ама иначе знае как да си пусне филмчета от ю-тюб, как да напише в сърча том и джери примерно,  как да намалява звука, как да го сложи на пауза и да го пусне пак, да превърти бързо, бавно и т.н. и малкия батко много бързо попива от него и той как да ползва интеренета..../ но ограничавам колкото мога това. Събудят ли се - марш на двора. Пръчки, камъни, треви...каквото искат и както искат да ползват. Разрешено им е да цапат, да мажат, да правят бели - стига да участват в поправянето на последните.

Галя, сега видях това допълнение - според мен е много важно сега да се намесиш, за да не прави само това, а да има смислено продължение. Важно е да му покажеш, че може да направи нещо друго, освен в устата. Ако около вас има шахти, децата много обичат да пускат камъни вътре, заедно му покажи, кажи "бум", изпрати го за още няколко и ги пускайте, можете да вземете пръчки и да гледате колко е дълбоко в тези дупки. Мисля, че е добре да му покажеш, че камъчета може, пръст не. Децата си играят с камъни - на жабки, подреждат ги и т.н., това е естествен етап. Може и към кестените да го насочиш.

[desi], мерси за обяснението, ще ходя да събуждам хубавицата, че майка й, ако не си легне навреме вечерта, ще стане грозна

Добро утро и от мен!
Галя,може и да са от типичните сензорни "стремежи" събирането и слагането в устата на камъчета,но може и позакъсняло любопитство.Ангажирай с някакъв предмет ръцете на човечето и периодично му давай да дъвче нещо.Тук има също едни пресовани сухи плодове във формата на лентичка.Може би и стафидка става.
Продават и красиви,от дебела материя тръбички или маркучета за дъвчене.
Но аз мисля,че трика е във заетостта на ръцете.Нека повече време си поиграе със земята и камъчета.Пробвайте с пръчка да изкопаете дупка,да заровите камък,да го намерите.,да отскубнете цвете с корена...
Ти ,разбираш идеята ми.
ПС.Ако пък тази комп.игра е толкова желана,интерактивна и момченцето ти КОМУНИКИРА с братчето-не е толкова страшно.Може пък бъдещ геимдизаинер да отглеждаш сега.Тези деца и професии трябва да имат един ден,нали? 
 Само наблюдавай да не почне да се самостимулира с играта.

Моята дъщеря прави същото. Освен гореспоменатите неща слага в уста и други "екстри" - пясък, клечки от земята, сапуни, дезодоранти, веднъж дори пийна омекотител.   Това е един от белезите за понижена чувствителност в устната кухина. При Мими се наблюдават и другите симптоми за хипосензитивност - непридирчивост към храната, стремеж към силни вкусови стимули (люто, кисело). От друга страна пък отказва да дъвче храната, което май не се връзва с хипосензитивността.  
Във връзка с ходенето на пръсти, преди около година споделих с  детския психиатър, който я обследваше, че Мими обича да я масажирам по ходилата с масажор, след което забелязвам, че започва да ходи на цяло стъпало. Психиатърът ми отговори, че да вземеш за детето си масажор е все едно да му купиш вибратор. 

ПОвишено търсене на стимулация можеш да имаш и при ниска и при восока сетивност. Неможеш да съдиш за хипосетивност само по увеличеното търсене. Писах един дълъг пост наскоро точно за видовете сетивност. За психоложката - какво да ти кажа... При нас изрично правят консултацияи на момиченцата в училище да им обесняват, че манструбацията при жените е полезна а не вредна практика  С идеята, че жените които не познават собственото си тяло и как да му доставят удоволствие не се научавали "лесно" да изпитват оргазъм един ден като станат семейни.... малко извън темата, ама ми сващаш идеята. купи му "вибратор:" на детето и му достави стимулацията която търси. Това е приемлива стимулация - предпочиташ да се масажира, пред това да лапа нали? Има едни ванички за крака с вода, които масажират. Опитай с такава - може да и хареса, а и ти ще намазваш - може да си правите взаимно педикюр примерно Да организираш специално време само за вас двете всеки ден вечер, да си говорите, да ядете сладолед примерно и да се киснете във ваните, после да си слагате лак.  Един подобен ритуал изграден от ранна възраст би бил полезен като стане тинейджърка също. Стимулацията би я отпускала и тя би свързвала това отпускане със всемето на пълно доверие и споделяне с родителя. Отитай да направиш това време време за споделяне на белите примерно, без да има последствие за нея. Разказвай и ти как си правила бели и си ги скрила от майка си, стимулирай я и тя да споделя. Големия ми син има подобен ритуал веднъж в седмицата с баща си. Много добре работи, вярно, че се налага да опрощаваме по този начин големи пакости, но пък той споделя неща които определено никога не бихме разбрали ако го нямаше това време....

Веселче, не намерих книгата която ми каза тук. Сега чета отново Kids in the Syndrome Mix  и мисля, че е добра за начално четиво на всеки родител. На мен ми харесва и Understanding Sensory Dysfunction: Learning, Development and Sensory Dysfunction in Autism Spectrum Disorders, ADHD, Learning Disabilities and Bipolar Disorder - защото е с много примери как да се справяме в различни ситуации...

Ох, не бях поглеждала нещата под такъв ъгъл досега и тази гледна точка ме накара сериозно да се замисля.  Осъзнавам вече, че под влияние на  получените напътствия да бъдем твърди и упорити при въвеждането и спазването на правилата, сме били твърде взискателни  към детето в редица ситуации, най-вече във връзка със спазването на дневния режим. И в някои случаи сме прибягвали до принудата, вместо да търсим с него партньорство и да постигаме желаното поведение с много търпение и любов.



Таня, за съжаление прилагането на подобен подход явно не е изключение. Преди няколко дни една друга терапевтка ми обясняваше, наблюдавайки детето в ситуация на трудно контролируемо повечение, как синът ми изцяло ни бил подчинил, колко сме били закъсняли, и първото нещо което трябва да направим е да ми отнемем властта  .  Само ден по-късно друг екип, който че спечели с прекрасно отношение и всеотдайност, ни поздрави за постигнатото и положените усилия и оцени, че детето е готово вече да работи в малка група.

Kezaja, започнах наблягам повече на положителните стимули и похвалите и да ги използвам по-целенасочено,  при нас това дава удивителни резултати, съчетано с проява на повече търпение и внимание към детето. От два всички сме по-спокойни в къщи, агресията преди следобедния сън почти отшумява. Планирам да го запиша на плуване, за други спортове ще мислим по-нататък. За съжаление се наложи да го отпиша от занаманията по футбол в ДГ, които посещаваше миналата година, защото не разбира правилата, тича навсякъде и пречи на заниманията. Но задължително ще посещава заниманията по танци, госпожата е невероятна и е успяла да го приобщи, на открития урок детето стоя в кръг в другите деца цели 30 минути и участваше с желание.

Все повече се убеждавам как някои хора с правилен подход, любов и всеоттайност успяват да постигнат чудеса с децата ни, а други е по-добре даже да не се приближават до тях.

Tsvete,

Виждайки, че подходът с пущряване и стимули работи, ще успяваш все повече с детето.
Относно спортовете, подходът, който работи с моето дете е, започвайки даден спорт, в началото и определен период от време, треньорът да работи с детето индивидуално, като по негова преценка, започва да го включва постепенно в група. Така бяхме с плуването, първата половин година, работеше треньорът индивидуално с него, след което, започна да го включва от време на време в група и в началото не беше успешно. Детето не "чуваше" и не "се подчиняваше " на общите инструкции, поради което, след всяка инструкция, която дадеше треньора, споменаваше персонално и неговото име и той започна да "се включва" полека лека. Това, според мене, трябва да е съвета към треньорите, които ще работят с детето ти- когато започнат да го включват в групи, да назовават и неговото име, при всяка обща инструкция, да се доближават до него и го поглеждат в очите, за да са сигурни, че инструкцията е стигнала до него. След което, на детето му трябва малко повече време от другите деца, за да "обработи" инструкцията и тогава започва да "с е включва". За всичко това, треньорът трябва да е предопреден и да му е обяснено, а иначе те работят изключително с деца и сами започват да си намират подходходите интуитивно.

Сега, откакто включихме и тренировки по бокс, отново детето работи с индивидуален треньор, всичко му е обяснено и включването в група, става доста по- лесно , в сравнение с преди години- в плуването. При всяка тренировка, треньорът, който има невероятен подход, благодарение точно на дългогодишната работа с деца, но не и специални , все пак- деца, та при всяка тренировка, го включва за малко и в група при друг треньор и невероятно- но общите инструкции се схващат много добре от сина ми- и изпълняват, като наблизо до него седи личния му треньор и го подкрепя вербално, когато се налага.
Няма да повярваш, но спорта учи на толкова много и дава на децата толкова много, колкото много малко неща биха помогнали, особено много дава на децата, които се нуждаят от "научаване" на правила и дисциплина, от "научаване" да се включват в групова работа.

Попаднах на един клип за насилие в училище, децата бяха около 7- 8 клас, насилието се извършваше от един съученик над друг, детето, обект на насилието, само се молеше да не го бият и си пазеше главата с ръце, без да знае как да стане и се сбие с насилника, както биха направили повечето деца. Предполагам, че детето обект на насилие, има  в някаква степен аутистично поведение, с което е показало, че е по- слабо и по- различно и това ми даде увереност, че съм на прав път, като съм го записала на бокс от сега, да се "научи" до тийнеджърска възраст, как да отговаря на агресивно поведение, насочено към него, защото децата неминуемо усещат слабите и върху тях проявяват "силата си".

Цветето, треньора ви по футбол да не е Пепи?
Футбола в частност и игрите с правила са най трудните - да не кажа невъзможни за нашите деца.Индивидуалните спортове са по подходящи, защото няма правила.Плуването, бокса, гимнастиката, атлетиката са подходящи, а хандбала, футбола, водната топка, волейбола - непонятни за тях.Изнервят се 
Моят син също ходеше на футбол в ДГ.Треньора много го харесваше заради физическата му сила, но правилата на играта така и не ги разбра въпреки две годишните му тренировки.
Напомням ви за тази статия.Точно това нарушение е основната съставка в аутизма.Тоест това нарушение плюс допълнителните екстри е диагноза аутизъм.Точно тази статия принтирах на госпожата в училище за да и обясня какво точно е проблема на детето ми.

Kezaja, благодаря за много полезния пост, който си написала, моля те да ми изпратиш на лични координатите на треньора ви по плуване. Като чета какви чудесни резултати постигате с комбинацията от терапии и спорт, май ще вървим по вашите стъпки. Убедена съм, че спортът спомага много за развитието на един човек.

Някои треньори сякаш имат вроден усет за работа с децата и намират правилния подход към всяко дете.

Треньорът е бате Боби и е много готин, но групите са големи и явно няма възможност да работи с детето индивидуално и да го гони из двора. По-нататък може да го запиша отново, ако преценя, че е готов. Твоят син с какъв спорт се занимава сега?

Благодаря за статията, отивам да чета.

В еволюционната педагогика съществува вече и наука „Кинезология”, която е изключително важна за правилното развитие на децата и за „връщането” на тези, при които се е получило „пропукване” в развитието, в следствие на стрес, от който е създаден блокаж, т. е.- детето започва да живее непрекъснато в състояние на стрес и изваждането му, става в резултат на комплексен подход.

Кинезиологията е наука за движението.
Основната причина, според нея, за нарушената концентрация и качеството на общуване при децата, която често пъти се пропуска от терапевтите, работещи само върху чисто психологичното израстване, се крие в недостатъчно виската степен на визуалните им възприятия или В НАРУШЕНИЕТО НА ДВИГАТЕЛНАТА ИМ КООРДИНАЦИЯ, ВЪЗПРИЕМАЩО УСЕТА ИМ ЗА РИТМИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ИНТЕРАКТИВНОСТ. И тъй като тези същински причини не се вземат по внимание, много често накрая проблемите се обясняват с непреодолим дефект в характера и непреодолими дефицити, където не може да се направи нищо повече за доброто развитие на детето.
Според науката на еволюционната педагогика, детето във всеки един момент и всяка една ситуация, преработва света чрез поведението си, водено от деигателните си умения и дефицити, на база на което се сформира психиката и следват психическите и емоционалните реакции.
И максимата, от която се водят педагозите в този случай и който следва практическата педагогика е, че тя не се интересува от това какво му лиспва на детето, какво може и какаво не, а от начина, по който възприема света, на база на който започва граденето на добра двигателна активност и кординация, което променя погледа на детето към света и подкрепя пътя му към нормата.

Движението се отразява добре не само на нашето физическо тяло и душевно състояние, но и въздейства благоприятно върху мисловната дейност. Посредство кинезиологичния мускулен тест в кабинета на учебния консултант, може съвсем точно да се определи коя степен от развитието на детския мозък, трябва да бъде наваксана.

Изхожда се от идеята, че ако искаме да се научим да свирим на даден инструмент, трябва задължително първо да го настроим. Без тази настройка, всяко заучаване и зазубряне остава откъслечно, а  към това се прибавя и страданието, предизивкано от неуспехите на детето, което води до ниска самооценка и ниско самочувствие. Е, затова не можем да накараме дете, при което се е получило смущение във възприятието и преработката на информацията, да действа и се държи адекватно така, сякаш блокаж няма. Движението, с есмята, че може "да раздвижи" всички части на тялото- подобрявайки общата моторика, от там- мозъчната дейност,а  от там- фината моторика- и ето ти- един завършен адекватен индивид.
Затова детето, задължително трябва да се запише на спорт, първоначално с индивидуален треньор, идеалния спорт е плуване, с постепенно включване на поне още един, като индивидуалния треньор постепенно включва детето в група.
Хипотерапията е също много важен помощник на връщането към нормата на детето. Не истинската езда, а бавния тръст на коня, може и магаре и пони да е, бавния тръст, връща детето към естествения ритъм на живот, към спокойствието, което му е давало биенето на сърцето на майка му, още когато е било в корема, допира до животното също успокоява, което действа успокояващо на нервната система на детето и го връща към естественото, което му дава увереност и което спомага за изграждане на базисното ниво на увереност- спокойствието, че е желано, обичано и може да живее в конфорт със себе си.

В крайна сметка, включвайки целенасочен спорт към терапиите на детето, се цели следното:
- Да се проявят способностите и уменията на детето;
- Да се подобри моториката на детето и координацията му;
- Да се подобри самочувствието и самооценката на детето;
- Да се създаде желание за учене и се открият талантите му;
- Да се научи детето на стратегии за решаване на конфликти;

Резултатът е, че детето започва само да вижда какво владее и на какво е способно, да развива личната си компетентност, по- лесно започва да се справя с двигателните си импулси и агресия, установява в какво точно му липсва увереност и си я самонабавя, и в крайна сметка- естествената саморефлекторна система на детето е задействана- от тук нататък, детето има всички шансове да се развива, опирайки се на откритите си умения и таланти, и на подобрената си самооценка и самочувствие.

Ами, само за месец и половина тренировки по бокс, всички треньори в залата, които виждат сина ми и общуват всеки път с него, казват, че изобщо не е същото дете, което се е шмугало уплашено в началото напред- назад, хаотично, нецеленасочено и не добре общуващо с хората. Казват, че изобщо не прилича на детето от преди месец и половина- сега влиза в залата, поздравява и се ръкува с всички треньори, ръкува се с тях и когато си тръгва, знае графика на занятието, знае с какви загрявки започва тренировката, кое след кое следва, няма никакво хаотично движение напред- назад, катери се по въже до 1/ 3 на въжето, набира се на мускули, стимулиран е да се хареса на треньорите и на мене, целта, по която работи личния му треньор в момента е, да се сравнява с момчетата на възраст, близка до неговата, защото вече се опитва да подражава на по- големите и ходи да ги боксира, като усеща интуитивно, че големите "са безопасни", дега целта е да се сравнява с момчетата на неговата възраст и ако отиде да ги боксира, те виждат срещу себе си равноправен, така че, правилата на играта заприличват на тези в реалния и нормални живот, това е пряката ни цел в момета. Всичко това се отразява и на контактите му в училище, които стават все по- смели и всеки ден, от него започвам да научавам кой какво е правил в часовете и в междучасията. Едно дете го заляло с вода, защото не могъл да се дръпне, докато пиел вода, а детето тичало..ами, спорта ще го научи как да предвиди кога да се дръпне, когато към него идва тичащо дете. Децата в норма това го усещат от само себе си.
Дори и децата в норма имат ниска самооценка и самочувствие, когато се чувстват отпуснати и не целенасочено активни.

Наблюдавам в спортната зала, хората, които идват и спортуват, не професионалните спортисти, а тези, които посещават залата редовно и спортуват за здраве. Здравето лъха от цялото им същество- видимо са психически устойчиви и уравновесени, трудно мога да повярвам, че някой от тях е сприхав в живота и показва лабилна психика. Спорта възпитава и психическа устойчивост и уравновесеност. И когато децата ни стигнат нормата, свикнали със спорта ежеседмично, много по- трудно ще открият друг порок, освен гаджетата.

Здравейте!
Попаднах на това страхотно видео, на английски е за съжаление. Става въпрос за едно 14 годишно момиче с доста тежка форма на аутизъм, което въпреки многото терапии, функционира на доста ниско ниво. Някой се сеща да и предложи работа с компютър, и се оказва , че момичето може да комуникира много грамотно и правилно. Както те казват - ум, затворен в трудно функциониращо тяло. Сега Карли си общува с доста хора и се чувства много удовлетворена 
http://www.youtube.com/watch?v=a1uPf5O-on0&feature=related