Интеграция?

Бих искала, защото мястото не само на децата, но и на възрастните с увреждания е сред нас, а не в къщи между четири стени.

Лично мое мнение е, че педагозите в редки случаи биха се постарали да съдействат за гладкото интегриране на деца с проблеми. Принципът им все още е, че който се отклонява от нормите в каквато и да е област пречи на работата им и на класа. Говоря от собствен опит, имам предвид отношението на учителките в училището на сина ми към по-буйните деца от обикновени семейства. Знам и какво е отношението им към буйни деца, но от по-специални семейства. Не ми се влиза в подробности, образователната система много малко е мръднала за периода, в който аз не съм била в училище.
Объркано стана, а исках просто да кажа, че аз съм ЗА с две ръце, но след контактите ми с госпожи от държавни градини и училища, които се водят елитни, считайте че крилцата ми са подрязани.

Не можем да щракнем с пръсти и да кажем - да, те не са по-различни, от днес ще интегрираме.
Дали детето с проблеми ще се интегрира и как, зависи основно от учителките в ДГ. А не мисля, че повечето учителки са готови да осъществят такава интеграция. Тя кифлата:) си е описала стандартната ситуация в средностатистическа ДГ, която, много похвално, е решила да интегрира такива деца, обаче с не дотам похвален резултат.

ОК - учителките могат да се обучат, ама в момента някой обучава ли ги. Има ли изобщо подготвени психолози, педагози, спец. мед. работници, които могат да обучат преподавателите в ДГ. Защото методите, с които трябва да се възпитават и обучават такива деца, предполагам са малко по-различни.

Друго: какво да прави и най-добре обучената учителка, когато има на главата си 30-тина деца и едното от тях изисква специално време и грижи. Т.е. и размерът на групите в такива градини трябва да е съобразен.

Също така предразсъдъци има и от двете страни. Мисля, че и една част от родителите на специални деца имат нужда от специалисти, които да ги убедят, че тяхното дете може да се интегрира. Т.е. някои родители over-protect-ват децата си, изхождайки от мисълта, че те са различни.

И последно: Не мисля, че е правилно да се слага равенство между всички деца с проблеми. Едно нечуващо дете, или едно дете с физически проблем, не могат да се слагат под един знаменател с едно дете със сериозно умствено изоставане. Така че, аз лично съм против ингеграцията ей така, по принцип, щото е "модно" да се интегрираме, или за да се "чопнат" малко парици от някой фонд. Процесът на интеграция трябва да бъде съобразен с индивидуалните потребности на специалното дете. За някои деца един подходящо избран час в детското заведение може да бъде по-полезен от един цял ден.

Аз съм "за" тези начинания. Според мен така децата ни ще свикнат, че това е нещо съвсем нормално и че болните дечица са си дечица, с които можеш да играеш, да се забавляваш и не са по-различни от останалите.

И да допълня - ако разбера, че в градината (малко е далеч все още момента, в който ще общуваме като големи хора) на детенце има дечица с увреждания ще се зарадвам, ще се опитам да обясня точно какво му има на детенцето (ако мога) и ще насърчавам детето си да общува с тях като с равни. В никакъв случай не бих го преместила в друга група.

Аз съм ЗА съвместното израстване на децата с проблеми и на тези, на които, да си признаем, проблемите пак си ги има, но са от друго естество (искам да кажа, че някакви проблеми винаги има - ако щете глезотията, ината, агресивността..).

Семейството е мястото, където трябва да се получава първата информация.

В градината на дъщеря ми има група с диабетно болни дечица, но са в друго крило, никога не ги събират заедно, дори навън играят поотделно... не мисля, че е правилно (освен, разбира се, ако не го правят по някакви съображения за безопасност на болните деца, не знам?)

Както вече писах съм "за" интеграцията, но имам един въпрос. Какви са, съгласно действащите закони, ограниченията към тези дечица /респ. постъпването им в ДГ и учебни заведения/?

Да бих искала.
Няма нищо по хубаво от това децата да се научат,че хората са различни но всички имат равни права.Невиждам нищо лошо в това децата ми да общуват с деца с проблеми и общуват.
Ивета в класа си има едно такова детенце,неможеше хубаво да ходи но всички деца от класа  много добре го приеха и винаги му помагат.
Сега това дете вече почна и да тича.
Все си мисла,че и съучениците му имат принос за постепеното подобрение.

predpolagam,che vazmojnostta za lekarski kontrol e ogranichen i za sigurnostta na detzata poniakoga ne bihma mogli da garantirat.
Mislia,che edinstveno ot med.gledna tochka ne gi priemat.

Mного съм съгласна с цялото ти мнение. Интеграцията е много хубаво нещо, лично аз я подкрепям с две ръце, но трявба много да се внимава и да се прави по правилния начин. От една страна за всяко отделно дете с някакво увреждане трявба да се намери правилния подход, по който ще може да контактува с дечица без това да му тежи, а от друга трявба да се говори с родителите на останалите деца - да обяснят на децата си, че трявба хем да се държат добре с това дете, хем да не се стига до там, че в един момент всички да му завиждат или да го мразят, защото е различно и печели повече внимание от учителки.. Абе много е деликатно, много трявба да се внимава.