Отново за родителите и домашните

Интересна тема.
Нямам никакъв опит все още и много се надявам да нямаме подобна класна или пък нужда да проверявам детето всеки ден /за да додоформя изискванията за домашните/.

Опитът ми като ученик, че детето се справя с всичко по домашните само. Никога не са ме изпитвали вкъщи например. Да попитам нещо - да, но не рядко не знаеха какво точно учим е момента. Естествено помощ за организацията на деня и системата на учене през първата година е необходима, но толкова. Затова за мен това естесвеното състояние на нещата. От майките на ученици обаче чувам други неща... Иначе мисля точно като Judy.

M4, както виждаш разликите са в личните преценки на родителя, до къде да стигне помощта. За един допустимата помощ е една, за друг-друга. Ти смяташ, че да поправиш грешките в домашното е прекалено, но е в реда на нещата да дадеш идеите, да редактираш текста и да избереш и оформиш снимките, за да стане прилично по твоите критерии. Друг смята,че е редно да му обясниш какво да търси и как се работи с Гугъл, и до там. Сигурно някои просто пращат детето в другата стая и да се оправя, а понякога дори и този модел е успешен.    Въпрос на лична преценка за развитието на детето. Важно е резултатът да ни удовлетворява. 

А за дивотията с картата- аз лично бих го оставила да отбие номера. Както и за стихотворението, за което някой писа.

Ако материала не е взет и е дадено домашно- не го правим!Случвало се е по английски език.По предмета не се преподаваше редовно, така ,че нямаше последствия за щерката.
Ако нещо не е ясно в заданието, обяснявам й.Но дотам.Сама си прави проектите.Засега се е справяла!Ще видим в 5ти клас...

Естествено, че не пишем домашни. Какви деца ще пораснат после? И двете си ги пишат сами. Даже си ги сравняват, но чак след като са готови. 

Естествено, мила! Нали за това пуснах темата. В крайна сметка човек се учи не само от своя опит. И съм благодарна на всички писали тук, както на тези, споделили опит, подобен на моя, което ме успокоява, че не съм единствена луда калинка  , така и на тези, изложили различни виждания и гледни точки, върху които си струва човек да се замисли!   Имам и известни наблюдения върху приятелски деца и честно казано най-интересни са ми родителите, който заявяват, че въобще не се занимават с децата си, пък те съвсем самостоятелно се справят отлично. Убедена съм, че и този подход изгражда качества, но какви и колко зависи от детето - едни от тях, достойни за възхищение, други... не чак толкова...
Интересни са ми и мотивите, интересно ми е и какви ползи хората виждат за децата си, прилагайки даден подход, виждат ли в него и евентуални отрицателни "странични ефекти", ей такива неща...
Например, любимата реплика на баща ми навремето беше: "Или правиш нещо като хората, или въобще не се захващай!" И дали е характер, дали възпитание, но винаги съм следвала този принцип! Опитвам се естествено да го втълпя и на децата си. Същевременно, Andariel е права, че има неща, за които си заслужава човек да хвърля усилия, за други не. Сериозно се замислих и върху написаното от Judy за границата между необходимото старание и перфекционизма. В интерес на истината, често са ме обвинявали в "перфекционизъм" по отношение изискванията ми към децата, ноооо познавайки характера на големия (който пък стои малко над тези неща) все се надявам, че сблъсъкът между моите виждания и неговата припряност и склонност да претупва нещата ще роди поне подобаващо старание!   А и в случая предпочитам да възприемам понятието перфекционизъм като стремеж към максимално качество (съобразно възможностите), а не във философския му смисъл на вманиачено гонене на непостижимото, което си е чиста болна амбиция и комплексария...

Всъщност най-важното е децата да умеят да мислят.
Това рядко се подпомага в училище. Напротив. Обикновено се прави всичко възможно да забравят как става това.
Аз държа детето ми да стане умен човек, а не начетен, което е много относителна и нетрайна категория.
От къде на къде след като нещо не  е преподадено, ще се изисква?
Някой самостоятелен проект на година е едно, преподаване на едно и домашно за друго обаче е съвсем друга история...

арт мама, не става дума за домашни върху непреподаден материал, а за задачки, които го допълват и сами по себе си като идея са хубави, изискват и мисъл и творчество от страна на детето и биха могли наистина много да му дадат (по-нагоре примерно dara и not stubborn enough са дали хубави примери), но за съжаление са зададени по начин, предразполагащ понякога наистина към "отбиване на номер"...

Merci.
въпрос на гледна точка е. Нито бих писала стихотворения, нито бих преподавала вместо учителката как се прави хидрограма. Има си време за всичко. За съчиненията и домашните и задраскването... може би е добра идея, но не с домашни.
Това е само моята гледна точка естествено.

Както и колко полезни са тези домашни  
При моя син са ежедневие. Отначало ми бяха странни и ги считах за излишни, все пак аз съм обучавана по различена система. С времето открих плюсовете им. При тях наистина детето може просто да отбие номер, а може и да направи нещо хубаво и интересно, да открие и научи нови неща. Всичко зависи от конкретната му нагласа и интереси.
Подходът ми е следния, оставям го сам да го направи, аз само проверявам, казвам мнението си, съветвам за подобрения. Понякога моето мнение и съвети остават нечути, друг път се съобразява с тях. Както по-горе споменах, зависи от конкретната му нагласа и интереси в момента.

Ох мами моят син ще бъде втори клас и още не са ни занимавали с този тип домашни, а малките са ми в детска там се опитват да ги ангажират с "новаторски идеи" различни от методиките.
Но май от изчетеното и от Вашия опитбих го оставила сам, най малкото заради разликите в обучението, ако давам насоки или каквото и да било , би изпъкнало моето мислене и моите идеи, а нали идеята на този тип задача е да се развива детето. Нещото което бих направила е да проясня задачата, да не остане неразбрана целта.

Аз не знам човек колко и как може да "стане" умен. Това или е така, или не е така. Естествено, всеки има възможности, които доразвива, но...
И нямам абсолютно нищо против децата ми да станат начетени. Не ми се иска да висят цял ден пред Джетикс или да размахват комикси. Колкото и умни да са иначе. Ако не се работи с едно дете, какъвто и потенциал да има то, не виждам как би го развило. Изобщо не съм привърженик на теорията "за всичко си има време". Щом педагог, на когото имам доверие е преценил, че тази извънредна задача е подходяща, то аз ще направя каквото мога, за да може детето да я изпълни. И то така, че не просто да отбива номера. Считам се за достатъчно интелигентна, за да мога и сама да видя какво би развила тази задача у детето - умения, навици, въображение, иновативност.

Слава Богу, учителите на моите деца /всъщност на две от тях/ са такива, които ги товарят допълнително, но съвсем премерено и далновидно. При средното не е така и с лекота се вижда каква е разликата между него и между другите двама. А аз, по ирония на съдбата, считам, че той е най-умен пък от тримата. Което, имайки предвид как той се развива в училище през последната година, е повод непрекъснато да спорим с майка ми. Тя просто се вбесява като кажа "ама той е толкова умен и комбинативен". Майка все ме пита как, аджеба, съм разбрала, че той е умен. Когато ги оставя да работят той за всяко съчинение вика през стая „Наталияяяяяяяяя”; за всяка по-нетрадиционна или логическа задача „Наталияяяяяяя”; за всеки по-завъртян урок „Наталияяяяяяя”; за всяко ровене по енциклопедия „Наталияяяяя”; за всяка книга, която започва да описва в дневника „Наталияяяяя”. Е, това, дете, на което мозъчето иначе пали на четвърт и щрака като швейцарски часовник просто запъва. Вярно, има си под ръка една Наталия, но не е работата там. Просто от хеликоптер се вижда как се развива едно дете, към което изискванията са други и критериите за оценяване са различни и едно, към което претенциите са значително по-ниски. Иначе, и двамата са си отличници, което отново е супер дразнещ факт.

В крайна сметка, аз съм по-скоро на гарата на М4. И то категорично. Не смятам нито едно усилие, което полагам, за да им помогна да се развиват за излишно или ненавременно. Като, естествено, не говорим за пълна и повсеместна взаимозаменяемост.

Изискванията не са само в училище. Ако детето ходи на други места, например уроци по нещо, тренировки и т.н., то неминуемо попада в още една или няколко среди, където също има изисквания за покриване. А и мисля, че много зависи как е научено още в семейството. Ако винаги има някой друг да поеме тежестта, защо да се зори самичко? И аз да имам една "наталия", и аз ще я викам да върши трудната работа вместо мен! 

За мен едно от най- важните неща е да се науча /съответно децата да се научат/ да отделят същественото от това, което няма особено значение, тъй като в живота постоянно някой има  към нас претенции, а не всяка претенция следва да се удовлетворява и не всяко удовлетворяване трябва да е на максимума на възможностите ни. В противен случай се хабим излишно и преждевременно, ставаме психически неустойчиви и физически преуморени.
Границата между необходимото и прекомерната амбиция всеки си я поставя сам обаче.
Прекомерното товарене и амбиции са еднакво проблематични с липсата на старание. Всичко си остава в мярата.

Ами аз пък нямам навика да викам "Наталия". Винаги, абсолютно интуитивно, мисля как АЗ да се оправя, после чак, при непреодолима нужда, започвам да се оглеждам за Наталии.

И си напълно права, че изискванията не идват само от училище. Но огромна част от всекидневните усилия, които те полагат са свързани с училището. И ако там нещата са лежерни и не особено сериозни не е добре. Друго, което съм забелязала - едно дете колкото е по-натоварено и колкото повече искаш от него, толкова по-организирано, отговорно и трудоспособно става. Когато възложа една и съща работа на тримата, веднага се вижда как се справя въпросната Наталия, как се справя най-малкия, как средния. Той го върши, но то са врътки, то са чупки, то са фаснчета, то са забележки от моя страна. Наталия сяда, свършва си нещата без драма, при това качествено и организирано. Винаго подрежда задачите си за деня разумно и ефективно. Същата тази Наталия, която иначе е мудна, лежерна, спокойна. Аз самата едва ли бих успяла по собствен почин да я променя така. Нямам сили и енергия за подобна пълна промяна. Ето, натовареността в училище, високите изисквания и допълнителните занимания успяха.

Не ми допада това за колкото по-натоварено, толкова по-организирано. Децата имат нужда от почивка. Писала съм в други теми - много деца в днешно време работят повече от родителите си, но това сякаш не се вижда. Мисля, че до известна степен организираността е вътрешно качество. Между другото, мисля си, че синът ти, ей така, както прави врътки и чупки, накрая ще живее по-леко от другите ти деца, защото просто ще прави толкова, колкото иска и ще намира по някоя "наталия".