Публикувана: 24 авг. 2009, 10:31 ч.
Последно мнение: 9 юни 2011, 18:12 ч.

Нашите"специални" деца с ДЦП-5

85 258
758
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за рехабилитацията в Банкя?
Какво е мнението за проходилките за деца с двигателни проблеми?
Какви упражнения могат да помогнат на дете с двигателни проблеми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за рехабилитацията в Банкя?
  
  Мненията за рехабилитацията в Банкя са разнообразни. Някои майки споделят, че повечето майки, които познават и с които са говорили в самата болница, не са получавали парични обезщетения. Други споменават д-р Михова и нейните опасения относно апетитите към Банкя и притесненията на рехабилитаторите за начина на работа. Всяка информация за Банкя се счита за полезна за всички в темата.
- Какво е мнението за проходилките за деца с двигателни проблеми?
  
  Мненията относно проходилките за деца с двигателни проблеми са разнопосочни. Някои майки смятат, че те са вредни както за здрави деца, така и за такива с проблеми. Д-р Чавдарров дори забрани използването на проходилки в семейството си, като подчертава важността на пълзенето и правилното седене преди ходенето. Той вярваше, че децата трябва да се научат да ходят естествено, без помощта на проходилка.
- Какви упражнения могат да помогнат на дете с двигателни проблеми?
  
  За деца с двигателни затруднения някои упражнения могат да бъдат от полза. Например, упражнението "рулце" включва поставяне на торбички с пясък отстрани на лактите, за да се предотврати размахването им. Освен това поставянето на навито одеяло под мишниците и използването на различни стимули като играчки, светлини и звуци може да подпомогне развитието на детето.
- Какво е мнението за рехабилитацията във Варна и кой метод е по-ефективен - Войта или Бобат?
- Какви са мненията за д-р Чавдар и д-р Литвиненко?

# 600 21 фев. 2011, 17:04 ч.

София
Мнения: 1 223

l'etrangere, и мен ме интересуват подобни въпроси, дори пуснах тема във форума за Интеграцията: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=563809.0. За съжаление, много малко хора отговориха.

Тони, мисля, че точно твоя опит ще ни бъде много от полза. Ясно е, че винаги ще има такива хора, които ще те подминават и съжаляват, но според мен най-важни са отношенията с тези, с които се срещаш всеки ден - съученици, приятели, роднини, учители, работодатели.

# 601 21 фев. 2011, 19:23 ч.

Мнения: 3 914

Тони е много права,зависи кой как приема нещата.За мен много неща са негативно отношение,както и много неща са позитивно,зависи от много неща,зависи и дали съм станала с гъза нагоре Mr. Green

Имам племенничка с наднормено тегло/по здравословни причини,но това съучениците и не го знаят/,тя също среща негативно отношение.Различните ,независимо как и колко са различни,срещат негативно отношение .И в този смисъл на мен лично не ми пука,кой както иска да приема детето ми.Обичам да гледам философски на нещата и просто не забелязвам втренчените погледи ,или поне се правя че не ги забелязвам.За децата:Често някое дете ме пита защо така,аз му обяснявам по детски и проблем няма.

# 602 21 фев. 2011, 23:46 ч.

варна
Мнения: 1 395

Точно тъй, Ина, каквото и различие да имаш, си обект на подигравки.
За пример ще ви дам големия си син/здрав и прав/,на който му купих много красиво оранжево яке, и като отиде с него на училище, така яростно му се подигравали ,че се прибра съвсем скапан вкъщи! Децата в училище се подиграват на абсолютни измишльотини, и никога няма да спрат да го правят. Едно двигателно увреждане може би ще е добър повод за някои от тях, но едва ли за всички.
Въпросът е на обекта на подигравки да не му пука, и да се държи достойно - това трябва да е нашата цел, да се стремим да са ни устойчиви децата и ние самите.
Знам колко е трудно, ама чуждите хора и деца съвсем няма как да променим.

# 603 21 фев. 2011, 23:59 ч.

Мнения: 62

Ми на непознати погледи отговарям с погледи и то продължителни- помага Grinning

иначе ако се правя, че не ги забелязвам могат да продължат много дълго време Laughing

А с хората от моето обкръжение се разбирам добре, е не с всички де, ама то никой не може да се разбира с всички.......

# 604 22 фев. 2011, 15:14 ч.

Stuck in a moment
Мнения: 1 354

Ами да, такива хора имах предвид, с които сме общували преди нормално, а сега, откакто са подразбрали, че имаме проблем ни отбягват или се задоволяват с 2-3 думи проформа.
Разбира се, притеснявам се и какво би било един ден отношението на децата, особено като се има предвид агресивната среда сега...
Много тъпо ми става понякога, защото и без това доста неща не са същите ами и се ограничавам от общуване, по-точно, хората ме спъват..
Благодаря ви за отговорите, момичета Hug

# 605 22 фев. 2011, 16:06 ч.

варна
Мнения: 1 395

Относно такива приятели, които преди са ни посещавали ,обаждали са се и т.н. - да имаме такива. Никак не се справям с това ,просто ми е мъчно и толкоз.
Неприятно е за детето, защото щеше да има много повече контакти с деца ,но какво да се прави - това е част от цялия филм ,в който сме попаднали...

# 606 22 фев. 2011, 17:33 ч.

Мнения: 838

Цитат на: l'etrangere в вт, 22 фев 2011, 15:14

Не забравяйте и че много хора биха се притеснили да ви разпитват, за да не ви разстройват допълнително, други пък сигурно си мислят, че ви е достатъчно тичането напред назад с детето та и те да ви досаждат с гости и покани за излизания.
Потърсете вие контакт с тях, обяснете доколкото ви е възможно какво е състоянието на детето и това е, ако са истински приятели ще ви разберат и всичко ще е наред, ако не могат - какво ви пука, едва ли искате такива "приятели".

# 607 22 фев. 2011, 17:35 ч.

Мнения: 62

Аз от както се помня съм си така............, та който ме възприема ме възприема който не, гледам да нямам допирна точка с такива.

# 608 22 фев. 2011, 22:15 ч.

Мнения: 154

от сто години май не съм писала тук, но последните постове ме събудиха. да опиша и аз отношението към нас : ходим на рехабилитация и чичкото с такси, който ни връща от болницата, пита "какво се е разболял този юнак?" аз отговарям "ами той е с ДЦП и ходим на рехабилитация" а чичкото сконфузено "о, извинете..." с такъв тон, като че ли е питал как е починалата ми предния ден баба примерно...
ами това е отношението - хората не знаят какво да кажат, на къде да гледат и т.н... не ги виня,стига да не са зли.
а в детската градина на малкия едно момиченце от неговата група /смесена е групата в оздравителната градина - има деца с различни увреждания и деца без увреждания/ миналата седмица ме пита "на него мина ли му ръчичката?" аз казвам "не, но правим специални упражнения да стане по-силна", а момиченцето загрижено "а защо не му слагате лепка?" Simple Smile

мисля че децата по начало са добри, но като гледат възрастните и като чуят няколко пъти примерно коментари от сорта на сакат, ненормален и т.н./щото има родители които така говорят пред децата си за други деца/ и започват да подражават и да стават лоши, да се подиграват и т.н.

# 609 22 фев. 2011, 23:20 ч.

София
Мнения: 1 223

Аз напълно подкрепям мнението на Pogar. Много често хората не знаят какво да кажат и как да реагират, дори и да са съвсем добронамерени. Та аз простих на някои приятели и познати отдръпването. Естествено няма как да избегнем и нездравото любопитство и съжалителното отношение, което се изпчерпва с "ох, горкото"и "пу-пу да не се случва".

Много ми се иска да мога да приобщя сина си към другите деца, не знам какъв ще е правилният подход, ако не може да тича, да борави с играчките като тях и т.н. А проблемът с родителите, които си ги дърпат, за да не играят с него, ще е още един препъни камък...Но ще се справяме в движение.

# 610 23 фев. 2011, 12:38 ч.

Варна
Мнения: 266

Досега не сме срещали такова отношение ,но това е така защото е още малък и като е в количката по нищо не личи че е с дцп или друго, а всичките ми познати ,приятели са ни приели такива каквито сме.Каката е 1 клас и никой не знае че има братче със проблеми.Все някога ще разберат и учители и ученици-нали я прибирам аз .Много се притеснявам да не се промени отношението към нея.

# 611 24 фев. 2011, 02:59 ч.

варна
Мнения: 1 395

Нашия батко определено изпитва известно неудобство, че брат му е с проблеми.
Сега поръчах една спецализирана проходилка, и той като разбра че се каня да го разхождам с нея НАВЪН и доста се притесни...иначе много си го обича ,но явно го е срам от другите.
Бяха ги посещавали в училище по повод някаква разяснителна кампания от Карин дом.
Тъкмо щях да го питам ,защо не е казал, че брат му ходи там и да обясни на другите каквото знае по въпроса, и ми казва учителката как се изказала
- Много хубаво място, ама не дава Господ, да се налага там да ходи някой Laughing

Тя не знае, че брат му има такива точно проблеми ,не че съм крила от нея, но не е ставало дума да й кажа... и смятайте, как се е почувствал синът ми при това изречение.
А някой от съучениците му знаят и го е досрамяло определено.

# 612 24 фев. 2011, 08:43 ч.

Варна
Мнения: 266

Сега се сещам Sad

като ходихме на градина,в съседната група имаше дете с проблем.По мякакъв повод си говорихме с госпожата на щерка ми и тя се изцепи добре че сме били при нея а не в групата с спец дете.Сякаш се отвращаваше-идеше ми да я фрасна ,и това госпожа...Оттам идва отношението на децата към тези с проблеми.Първо че никой не говори за тях и второ ако се говори то е да се страни ...има и изклучения, но в повечето случаи е така.Аз също изобщо не крия,но се надявам да разберат късно и то само за да не повлияе на другото дете.orhid,каква проходилка сте поръчали,защото и ние се чудим какво да вземем.Ако е удобно пусни линк или снимка да я видя.Аз досега не съм писала но последно ходихме при доц.Божинова и тя писа че имаме дцп смесена форма,умствено изост,съмнения че Нямаме епилепсия,но имаме атрофия на челния дял,непълна миелинизация.За това последното бях в шок,защото ямр ни е от предния април.....кой как е го е гледал или по скоро не го е гледал,защото то е очевадно.Но въпреки всичко Тишко е много добре благодарение на рехабилитацията .

# 613 24 фев. 2011, 10:19 ч.

Мнения: 154

Класната и доста деца от класа на голямата ми дъщеря знаят че сестра и е с ДЦП.За сега няма проблеми в училище.А когато бяхме на операция с малката,каката е карала приятелките си да стискат палци за нея.Госпожата пък ми се обажда да пита как е Мони.Дано и занапред да е така и голямото ми дете да не изпитва неудобство,че сестра и е различна.

# 614 24 фев. 2011, 10:42 ч.

София
Мнения: 4 041

Здравейте момичета,
Съжалявам, че така се натрисам, но знам, че тука ще получа най-адекватните съвети. Имам много близко детенце на 2годинки и половина, което от раждането си е с втора група според Чавдаров, но често му дава и трета. Ходи сам, но не използва лявата ръчичка, държи я до тялото и е свита, няма финна моторика и не може да си предава предмет от едната ръка в другата. Това горе-долу като описание на състоянието. Не е проговорил. Сега го приеха и ходи на ясла, но там огромен проблем е факта, че не може да дъвче и преглъща и на моменти се дави много лошо. Водят го на логопед, но самата специалистка казва, че няма никакъв напредък. Водят го и на група Монтесори два пъти седмично за по час май. Въпросът ми е дали можете да ме насочите към специалист, който да се занимае конкретно с проблема задъвченето и и преглъщането. Благодаря ви за помощта и стискам палци на всички вас и вашите дечица Hug

Препоръчани теми

Професионални серии за коса- тема 153

Бродирана красота - Гоблени 80 - юбилейна тема :)

"Прилив и отлив" -Никой не може да бъде винаги разумен.- AFK FOREVER-217.33

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~212~

Причина:

Причина: