ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Щастлива, трябва да си призная, че ми стана смешно заради яростта, с която си надраскала куп преувеличения и измишльотини. Да не би да се готвиш за работа в социалните служби?

Честно казано, не виждам смисъла да си хабя времето да питам къде точно съм казала, че „всички родители с отнети деца са най-лошите и некадърните” и че „по дифолт родителите са криви, а службите- безгрешни”, защото е много лесно да се види аз какво съм казала, но ако ти е кеф да лъжеш най-безсрамно- моля, продължавай, аз просто ще прескачам изстъпленията.

Само че с подобни истерии и луди преувеличения  доникъде не се стига, а и не правиш услуга на никого.

Като се навика по мен, какво точно постигна, на писмо до социалния министър ли ти се равнява, или на среща с член на евро-комисията? Ами, едно голямо нищо постигна, при положение че твърдиш, че си видяла проблем много близо до теб, в реалния живот, но си губиш времето по форуми да обясняваш как който не е с теб, той е против теб.

Комичното е, че ти в беса си си неспособна да отчетеш, че аз не съм несъгласна, че отнемането на деца от родители трябва да е изключителна, крайна и рядка мярка, и че трябва да има пълна прозрачност, отчетност ин подсъдност относно решенията на социалните служби, ама продължаваш да си драскаш истерични глупости, все едно това ще реши проблема.

В отговор на щастлива и Ана07

Във Фр-я има 3 нпо асоциации за защита на родители. Обаче те не предлагат правна помощ а споделят главно опит – опитват се и да протестират но не са получили необходимата гласност. Дори нямат и петиция организирана както тази в Г-я. Не съществува и специализиран форум по тези проблеми. В скоби – Във Фр-я не се гледа положително (освен когато го прави политическата опозиция) на критиката на административните решения.

Няма досега създадена такава организация и в Б-я, няма и специализиран форум. Тук имаме само асоциации, които защитават интересите на децата ОТ родителите, които им ги нарушават. Писах до такива тук, дори не ми отговориха, за да ми кажат, че това не е техен проблем. Опитах се да заангажирам и вниманието на Божидар Димитров, оказа се, че не работи с граждани под претекст, че приемната му още не е организирана. От външно м-во пък бяха консултирали м-вото на правосъдието, които в общи линии ми отговориха, че такъв какъвто е закона (френския но и международните конвенции) те нищо не могат да направят (идем за посолството макар че ние и децата ни сме САМО български граждани). Така че ние сме в ситуацията на барон Мюнхаузен и ако не се самоизтеглим от това блато (главно чрез гласност и породения от него обществен натиск), никой няма да го направи вместо нас.

Разбирам и Ви съчувствам.
Ситуацията изглежда е много по-тежка, от колкото на пръв поглед изглежда на хора, без опит в тази тематика.
Пожелавам Ви успех и бързо намиране на съмишленици, с които да постигнете целите си.

Сега си мисля, дали евентуална среща с Б. Борисов или поне информирането му за вашият случай няма да е от помощ?
Освен това, нали има съд по човешките права, не може ли да се обърнете с жалба към него, за това, че децата са ви отнети неправомерно и са нарушени правата на цялото семейство?
Не знам, може би ви звуча ужасно наивна, но за съжаление не се сещам с какво друго да Ви помогна.
Трябва да има изход и успешен край на вашата драма.

Отново в отговор до Ана04

И Бойко Борисов и бившия (но все още неподменен) посланик на Б-я във Фр-я Ирина Бокова са в течения на случая - г-жа Бокова доказано, а г-н Борисов с лично изпратен (и получен) и-мейл.

По повод тяхната осведоменост и липса на подобаваща реакция, има една статия от г-н Грънчаров, философ и журналист, на която бих ви дал интернет адреса, но той отваря само началната страница на блога му, който е с доста приличен обем, и затова трудно би се намерила там. Затова ще я кача тук със съкращения, тъй като не е  малка по обем, но не съм и потърсил за този форум изричното му разрешение.

Защо хуманистът Бойко Борисов не направи нищо по крещящия случай с 4-те деца, похитени и отнети от родителите им от френската държава?!

Току-що прочетох покъртителна история: ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ВСИЧКИТЕ 4 ДЕЦА. (Публикацията там е от 6 септември 2009 г., ако не се отвори търсете я в архива; но аз, впрочем, също ще я препечатам и тук.) Представяте ли си: във Франция, "страната на демокрацията", е извършено нещо като "държавно покровителствано отвличане на 4 деца" (!); прочетох изложението по случая, написано от бащата на тия деца. Моля ви, прочетете този текст: наистина е потресаващ! И трябва да се реагира, такова нещо не може да бъде оставено без последствия: трябва да помогнем на тоя толкова жестоко наказан баща. Престъпление е да не се реагира и да не се помогне! А пък най-много следва да помогне, разбира се, българската държава.

Понеже, за щастие, си имаме твърде състрадателен премиер. Помним как той изпрати правителствен самолет до Иран, за да докара тежко болен българин. Знаем добре как се ангажира с целия плам, на който е способен, по решаването на случая със Спаска Митрова, подпомогнат от мощните усилия на своя приятел, професора Божо Димитров. Впрочем, от защита и помощ от страна на държавата се нуждаят не само хората от прилежащи към България територии, а и всички българи, всички български граждани, независимо къде се намират по света. Не ми се иска да вярвам, че Бойко Борисов, Божидар Димитров са се намесили в гореизброените случаи по някакви презрени популистични мотиви; иска ми се да вярвам, че са го направили единствено заради толкова добрите си, заради състрадателните си сърца. Ето сега още един сгоден случай да ни убедят, че това е така, а именно, че сърцата им са готови да откликнат на всяка неправда, на всяка болка, на всеки зов за помощ.

(…)

Да, ама има нещо, което ме кара да си мисля, че той май се опитва да ни баламосва нещо. Ето, тия дни той беше на посещение във Франция. Ако до него не е стигнал сигналът на толкова жестоко онеправдания от френското "правосъдие" българин, в българското посолство в Париж са имали цялата информация по него. Посланик Бокова трябва да е знаела всичко, понеже, от друга страна погледнато, в качеството й на комунистка, за нея "грижата за човека е първа грижа на партията".

Обаче, оказва се, тя изглежда нищичко не е казала на премиера за крещящия хуманитарен случай. Ако му беше казала, сигурен съм, неговото толкова добро сърце щеше да се свие от болка заради крещящата несправедливост, което пък, убеден съм, щеше да го накара немедлено да реагира, включително като запознае със случая самия президент Саркози. Ако беше реагирал с нещо по този случай, сигурен съм, че собственоръчно щеше да уведоми медиите, щото е глупаво да изпусне разказа за своя хуманитарен жест, който, разбира се, щеше да подкрепи значително движението на неговия рейтинг нагоре.

(...)

 Факт е обаче, че Бойко изобщо не е реагирал по случая. Пропуснал е златен шанс. Вече явно е почнал да се променя. Предполагам и за него, понеже вече е държавник, е в сила принципа "Какво тук значи някаква си личност?!", т.е. заради "държавния интерес" е пожертвал някакви си там 4 дечица и двамата им родители. Бравос, Бойко, а така, точно така требе: личността нищо не значи, а държавата е всичко. Срам!

(...)

Недопустимо е в страна от Европейския съюз, и то в образцова демокрация като Франция държавната бюрокрация да си позволява такъв ужасен произвол и тормоз спрямо човешки същества. А, г-н Борисов, Вие какво мислите: може ли да се жертват неколцина дечица и двама родители в името на българо-френската дружба?!

Ангел Грънчаров (публикувано в блога му на 14 октомври 2009)

На мен всичко ми изглежда страшно безнадеждно, но надежда не бива да се губи.
Има със сигурност депутат или популярна личност, която би използвала вашата мъка и би предизвикала обществен отзвук.
За Вас е от значение да се говори и то колкото се може на по-високо ниво. Сега идва Коледа, повод, да се обърне внимание на едно семйство в беда, какввото сте вие и децата Ви.
БТВ, Шоуто на Слави, Венета Райкова, Милен Цветков...не знам, все някой ще има и лична изгода да говори за вас и децата ви.
Все ще стигне до Б. Борисов, важното е да стане скандал, за това че той не е взел отношение, а подчинената му, макар и вече бивша посланичка на България Бокова не си е свършила работата, като не Ви е обърнала внимание и не е помогнала на семейство българи във Франция.

Алиса, с нетърпение очаквам да прочета мнението ти по темата от личен опит  
Дотогава мисля просто да те оставя да се смееш в неведение и "да си правиш услуга" с теоретизиране  
Блажени са незнаещите.
Изобщо нямам намерение да убеждавам слепеца, че има светлина, така и така няма да повярва
Ах, как хубаво избра само отделни изречения от поста ми - не се съмнявам, че не си прочела другото.
Да беше цитирала и последното ми изречение - Човек не се учи от чуждия опит, а само от своя.
Не виждам ти какво постигна в темата и с какво успя да бъдеш полезна.
Освен с бла-бла "такова животно няма" пригласяне наред с други потребителки без опит
Много градивно наистина.
Определено не съм толерантна към простотии, особено изпод пръстите на хора, които не знаят за какво пишат.
Пък ти виждай конспиративни теории там, където за други са горчива реалност.
И си мисли, че помагаш с нещо.
Аз с каквото мога, помагам, ти като гледам ... само си търсиш причини да изопачиш проблем, с който не си запозната.
Продължавай, щом виждаш смисъл, макар че твоята агресивна роля в тази тема е непонятна при условие, че този проблем ти е далечен и непознат, та чак и сметка да държиш на други хора какво са направили.
Твоите постове ще ги прескачам занапред, не съдържат нищо смислено и полезно.

Than, свързахте ли се с други пострадали семейства в аналогична ситуация?
Те ще окажат най-добра помощ, може би имат връзки с добри адвокати, от които да получите добри съвети.
В България това явление е непознато, дава му се гласност само покрай единични и конкретни случаи и за доста хора (както виждаме и от форума), то е конспирация и измишльотина.
В крайна сметка вие сте само български граждани и е нелепо да ви зарежат на произвола да се борите сами с френското правораздаване.
Невинен или виновен, нормално е посолството да се поинтересува и да излезе с обосновано становище, особено за такива крайни случаи.
Съжалявам, ако сте коментирали тяхната позиция, пропуснала съм.
Сега се зачетох в Конвенцията за правата на детето, която предполагам Франция е подписала.
Там има няколко момента, които са много спорни и могат да бъдат изтълкувани хем в полза на службите, хем във ваша.
Във всички случаи е нелепо, че изначално сте виновни, а впоследствие трябва да доказвате, че сте невинни.
А ето по този
  Член 30

      В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или коренно население, дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от коренното население, не може да бъде лишавано от правото в общност с другите членове на неговата група да се ползува от неговата собствена култура, да изповядва или практикува неговата собствена религия, или да използува неговия собствен език.

може много да се протестира за липсата на възможност детето да общува на български с родителите си, както често се случва.

Колкото повече хора и организации във Франция съберете в своя подкрепа, толкова по-добре.
Наистина не вярвам да се повлияят от мнението на чужденци.
Ако наистина сте абсолютно убедени в правотата си, можете да вдигате вой до небето в тамошната преса, да ангажирате обществени фигури, защо не и политици, неуморно да се борите за справедливостта.
Вероятно с вас ще се свържат и други изпатили семейства и ще окажат подкрепа.
Започнете петиция, писмена и виртуална, потърсете подкрепа от българите във Франция, от самите французи, давайте гласност не само в български форуми, в които изобилства от Тома Неверници, но най-вече на френска почва, където е по-вероятно да получите помощ и разбиране.
В Европейския съд по правата на човека се водят дела след като е приключила съдебната одисея в съответната държава и то в 6-месечен срок след излизане на окончателното съдебно решение.
Можете да започнете дело с основание нарушено право на личен и семеен живот, за неправомерно задържане на децата, но пак е добре да се консултирате с адвокат, който е специализирал в тази област.
http://www.bgidlo.org/new/files/tema5.pdf ето тук е описано добре.



Толкова ме натоварва тази тема; кошмарни истории и още по-кошмарно преливане от пусто в празно.

Сега ще разделя в две групи нещата и предлагам ви да се опитаме наистина да сме в помощ.

За г-н Танушев:
От това, което се изнесе като информация по вашето дело, стана ясно, че от вас френските институции очакват следните неща до април, когато е следващото ви дело:
- специализирана помощ за съпругата ви и вас
- работа и доходи, които да осигурят добри условия за децата ви
- квартира и горе-споменатите добри условия
Не си губете времето в нови форуми; не трябва да убедите нас или Грую, трябва вие и адвокатите ви да убедят отговорната френска институция по един единствен казус: вашите деца. Играйте тяхната игра, представете каквото искат. Вземете си децата и посветете следващите 30 години да помагате на други семейства.

==============================
За всички нас ангажирани доброжелатели, точка 1 до 5-та от предишния пост на Алиса са добро начало.

Ангажирайте се за проблема в собствената си страна. Особено за Бий, Щастлива, и т.н. хора, които са в пряк контакт с такива семейства. Пишете им препоръки, ако ги познавате добре и можете да представите доказателства, че са несправедливо обвинени. Идете с тях в съда, свържете се с адвокатите им, напишете черно на бяло, че вие като член на това общество и пряк свидетел на ежедневието на това семейство може да гарантирате за правотата им.

Поне това аз бих направила, ако близка приятелка или семейство около мен се сблъска с нещо подобно.

В този момент е важно да се помни, че всеки има право на личен и семеен живот и се изисква конфиденциалност. Ужасно е в нета и по медиите да стоят някакви материали от детството ти, в които е описано какво ти е сторило семейството ти. Абсурдно е, за мене, трети лица да настояват съдът да им предостави материали по делото.

За щастлива
Член 30, който споменавате е интерпретиран от французите в полза на цигани и то катунари (с каравани разбира се). Колкото до съда за правата на човека, ще направя жалба  до края на този месец - само преди няколко дни получих отказ от върховния френски съд да допусне молбата ми за преразглеждане на делото и това ми дава правно основание да сезирам съда в Страсбург. Процедурата там обаче може да отнеме и три години.
За мишолина
Съпругата ми вече отговори в посока на препоръките ви в последното си включване (под псевдоним Данита). Но искамда знаете  и следното. Когато на последното заседание беше поискано от съдията да назначи да се направят нови френски експертизи (срокът на предишните беше изтекъл преди повече от 6 месеца) той най-спокойно заяви, че той ги намирал за съвсем валидни. Така че, каквото и съвети да изпълняваме, жилище, работа, лечение, според мен ще става винаги както в баснята на Лафонтен за вълка и агнето - ние винаги ще им мътим водата, за което и ще бъдем наказвани. Целта им не е да видят в нас здрави родители, а с по-малко усилия - с добре възпитани, кротки и ученолюбиви деца, да си изпълняват спуснатите им планове. Малко отклонение -  във Фр-я през 90 те години на миналия век все още се изпълняваха петилетни планове;  и до сега полицаите получават премии според бройката  на наложените от тях глоби и т. н.. А конкретно за социалните служби - те се стараят да усвоят спуснатите им средства за годината, за да не им се отрежат част от сумите за следващата. Единици са тези от социалната с-ма, които отвратени от методите които там се прилагат, напускат тези служби и свидетелстват за случващото се отвътре. И все пак има и такива и това позволява да се открехне донякъде завесата. За съжаление, това което научаваме не ни вдъхва особена надежда за бъдещето.

Това е въпрос на баланс. И понеже отнемането на децата е най-крутата мярка, която държавата е способна да приложи спрямо родителите, това решение изисква прозрачност.

Иначе какво става: и двете страни могат пускат по малко изгодна за тях информация; но родителите ако желаят да въвлекат общественото мнение, то няма да може да се информира за какво иде точно и конкретно реч, понеже не е законно да се публикуват решенията на семейния съд (така е в Англия поне; в Канада и Австралия решенията се публикуват, само имената на децата са скрити- доколкото знам).

За да има отговорни социални работници, трябва да е позволено да се знае какво става в тези дела и на какви доказателства е базирано решението. Иначе, където има скрито-покрито, ще има хем условия за произвол от страна на социалните служби, хем възможност за преиначаване на стореното на някои децата от някои родители.

Съгласна, но хубаво трябва да се премислят такива неща и да се види какво е съотношението вреда/полза. Както казахме вече, нещата не са само в черно и бяло и всеки случай си е индивидуален.

Господин Танушев, нямате нищо за губене, обърнете се към Европейския съд за правата на човека, но непременно с помощта на адвокат, който се занимава с дела в този съд.

Толкова вярно написано.
Особено частта за усвояването на средствата.
Като че ли работят по един модел  
Откривам прекалено много прилики между Франция и Норвегия в това отношение, а понеже не познавам Пчеличката от вчера, във Финландия не е по-розово.
Сега попаднах на един интересен линк:
http://www.udi.no/templates/TemplatesBlueDesign/Page.aspx?id=7584
Дори е на английски.
As you develop and mature, your parents/guardian must listen to you before they take decisions about your personal circumstances. When you turn seven, you must be allowed to give your opinion before any decisions are taken about your personal circumstances. When you turn 12, a great deal of weight must be given to what you say.
Чудно защо в повечето случаи около мен мнението на децата изобщо не се взима впредвид?
Съвпадение?
Случайност?
Грешка?
Особено когато децата кажат, че искат да са с мама и тати и че са щастливи вкъщи, че мама и тати не ги бият, че са добри родители и се грижат за тях?
Отново имаме безгрешните служби, които знаят най-добре кое е най-доброто за ВАШЕТО дете и ще интерпретират думите му като манипулация от страна на лошите родители.
А кое е най-доброто - да бъде колкото се може по-далеч от вас, разбира се!
За щастие има случаи с положителен завършек, когато службите губят "битката" и справедливостта възтържествува.
Но психическата травма кой и как компенсира?
Намерете си добър адвокат с подходящ опит и сезирайте ЕСПЧ, господин Танушев.

Мога само да потвърдя, че и в Холандия положението е подобно. В другата темичка бях пуснала една статия на ангглийски, в която доста точно се обяснява положението в последните години.
http://www.guardian.co.uk/society/2008/dec/01/child-protection-baby-p-netherlands

Забележте, че между 2004-та и 2005-а година случаите на отнети деца само в Амстердам са се увеличили със 75% - 2,891 деца за една година!!! Броят е толкова голям, че дори няма достатъчно приемни семейства и деца биват настанявани в очакване в затворите за малолетни. В момента правителството пое ангажимент да разреши този проблем до следващата година и дори затвори за малолетни се преобразуват в центрове за пребиваване... Това ако не е рекордно преизпълнение на петилетката. И съжалявам, но не ми се вярва изведнъж за една година лошите родители да са станали почти двойно повече 

Than, по повод идеята са създаване на НПО и преди писах, че може би ще е малко трудно са се обединят усилията на родители от различни държави, все пак на мсяко място е различно... Насочете се към френски организации и продължавайте с усилията си да придобиете някакъв вид подкрепа от българските власти... Въпреки, че като си спомня за сестрите в Либия не знам дали може да се очаква много 

По-хубава е идеята за форум, всъщност можете дори да използвате този, вече открихте тук и други хора с подобен проблем...


runaway, надявам се, че поне все още четеш. Темата за диагнозите започнах да я забелязвам съвсем постепенно година след година от пребиваването ми тук. В началото и аз като мнозина не обръщах много внимание и смятах, че се преувеличава. Когато обаче почти всяко дете около теб се оказва с някакъв проблем човек започва сериозно да се замисля...Един с дислексия, друг хиперактивен, трети не се концентрира добре и пие по едно "хапченце" всяка сутрин, четвърти с лека форма на "аутизъм", пети му има нещо в "главата", шести е глупав, защото майка му пушила докато е бременна, седми му бил нисък IQ теста (направен му на чужд език скоро след пристигането) и е изоставащ и трябва да ходи в специално училище... Децата от раждането си имат досие, достъпно без проблем за всички институции ( виж, на родителите след специална заявка  ), в което се отбелязва всичко. И веднъж отбелязано си го влачиш цял живот  Направо не е за вярване колко е психиатризирано всичко - училището, детската градина, забавачката... Постоянно някой наблюдава, оценява и описва по схема, излезеш ли извън схемата веднага попадаш в обсега на някоя специална програма, обучение, лечение... "Родителите виждат това, което искат", ми беше заявено още при едно от първите ми посещения в тукашната консултация и с това ми стана ясно, колко се зачита всъщност моето мнение и как само "те" виждат това, което трябва.

Hear Again, гледала съм материалите в подписа ти и си личи колко те вълнуват някои теми за децата. Приемаш ли за нормално тъпченето с лекарства и отнемането на деца с подобни проблеми от родителите им? Защо се биеш на един фронт, а на другия, който е също толкова ужасен, не?
Чистите, светли и подредени психиатрични институции могат да бъдат също толкова ужасяващи за онези, които са откъснати насила и държани в тях поради нечии интерес. 

фата, тук тия дни новия областен управител на едната област (мисля, че беше той, но мога да потърся пак интервюто и да видя точно) при встъпването си в длъжност каза, че броя на децата под "грижите" на барневерн е прекалено висок и кривата расте стръмно нагоре.
Той каза, че нещо трябва да се направи това да се промени и че лично ще се заеме да работи по въпроса тази крива да спре да расте.
Не мога да открия публикувани официални данни в нета за точния брой отнети деца, само някакви приблизителни цифри от тук и от там.
И докато барневерн краде добре гледани деца, тези, които наистина имат нужда от помощ - остават под радара.
Не само в Дания има нещо гнило  
За тези случаи трябва да се говори и както и рънауей беше писала, явно успешната тактика е да се правиш на малко прост и глупав, за да останеш извън полезрението им.
Понякога имам чувството, че деца се взимат, за да се преизпълни нормата и да се ползват като основание за повишение на бюджета им, защото постоянно се плачат, че все не им стигали парите да "помогнат" на още повече деца!
Ще е наистина страшно, ако е така, защото в такъв случай Кант, неговата философия за морала и categorical imperative, които са еталон за морално отношение, са просто нищо за тези служби.
Според Кант никой човек не трябва да бъде използван като средство за постигане на цел, защото самият човек е цел и всяко човешко същество е ценно.

И аз съм за това да се говори за случвайте при които на деца, чужденци е поставена някаква диагноза, само защото децата са чужденци.
Струва ми се, че такива деца са най-застрашени преди всичко, защото по начало са поставени в неравностойни условия.
Изобщо родителите живеещи в чужбина трябва да положат двойни усилия, та децата им максимално да се интегрират в средата, в която живеят.
Тук имам познати българи с деца, някой от тях са се капсулирали в своя си български дом и месната култура и среда им е абсолютно чужда.
Разбира се всеки има право да живее както намери за добре. Но щом си завел детето си в чужда държава, трябва да му дадеш възможност да учи езика, да намери приятели и среда.
Представете си колко деца не посещават ясла, градина и съответно не контактуват с месни деца. У дома гледат само бг. ТВ защото родителите им това гледат. От друга страна, ако общуваш само с българи, също може да се окажеш в очите на околните, най-меко казано затворен и изолиран. 
Та едно такова българско дете, отива на училище, защото то е задължително и поради липса на езикови знания остава изолирано, не създава приятелства, изостава в учението...
Картината може да стане страшна...просто се плаша до какви последствия може да доведе подобна действителност.

Ако ние сами не си помогнем, няма кой, а за българската държава изобщо не мисля...за нея проблемите на живеещите  вчужбина българи, никога не са били от значение. Трябва да стане голям скандал, от световен мащаб, за да ти помогнат и то не се знае дали помощта няма да е повече вреда, от колкото помощ.