ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

 

Алиса,  мерси за пояснението.
При нас не би се стигнало дотам , ако синът ми е със силно изразен аутизъм( липса на говор, умствено изоставане и т.н )Тоест, понеже се доближава доста до "нормала" социалните сметнаха следното: това дете е толкова прекрасно,но родителите не знаят как да го гледат, затова е с проблеми в комуникацията и има странности в поведението. Но дори когато се доказа от експерти диагнозата и колко естествено е поведението му за един аутист (високо фукнц.) социалните продължават да изискват "нормално " поведение и само да го вземат ,могат да го "вкарат в пътя". Да, ама не, сега той е дори по зле. От друга страна казват: той е аутист и изисква спец. грижи, които ние не сме компетентни да дадем, ама  персоналът в дома няма и представа от аутизъм , употребяват методи върху него ,които са за деца с обикновено проблемно поведение, без диагноза.
А когато аз кажа :"той е аутист, но не е малоумен , не го третирайте като такъв", тогава ме обвиняват как не съм признавала диагнозата.
Абе пълна простотия и липса на логика, освен това социалните "винаги са прави" и "никога не допускат гре6ки". Да се боря е като да се боря с вятърните мелници. Казала съм на адвоката да се оправя без мен за малко, аз съм каталясала  и едва ходя, направих колкото можах, да умуват той и експертите и да помогнат на детето. За да не се саморазправям скоро.
Аз самата до днес не разбирам какво става, какво остава за околните, затова ви разбирам донякъде.  
Трябва много хладнокръвие, за да се преборя и силни доказателства, емоциите не помагат при борба с организираната престъпност.

Подминавам последните мнения, ненужно е да се гоним по темите в бой с вятърните мелници  

runaway, писали сме едновременно. Надявам се поне подкрепата, която намираш тук да ти помогне малко. На останалото предполагам си се наслушала достатъчно.
Бъди силна, храни се, не се съкрушавай... Сигурно е много трудно, но всяка твоя слабост в този момент може да се обърне срещу теб. Разбира се, че в документите на съответните служби за изложени най-щателно събрани и най-удобно интерпретирани факти, които не е нужно да огласяваш тук във форума. Тъй или иначе някои хора са готови за осъдят и без никакви факти, жалко че българите в чужбина и не само там вместо да се подкрепяме гледаме да се очерним един друг колкото се може повече   Странна ми е и позициата на българското посолство, което си "измива" ръцете с факта, че детето е с двойно гражданство, нали все пак е и с българско. Може би наистина е редно да опиташ да се свържеш и на по-високо ниво. И наистина може би местните организации ще ти окажат най-адекватна подкрепа, дори просто психическа и морална   Сигурно е малко по-трудно като човек е чужденец, но пък те поне най-добре знаят как се действа на местна почва.
Не искам да разпалвам и други дискусии, но прочетох малко за диагнозата, която посочи. Сигурни ли се в нея?  Цитирам Уикипедия:
Underdiagnosis and overdiagnosis are problems in marginal cases. The cost and difficulty of screening and assessment can delay diagnosis. Conversely, the increasing popularity of drug treatment options and the expansion of benefits has motivated providers to overdiagnose ASD.[59] There are indications AS has been diagnosed more frequently in recent years, partly as a residual diagnosis for children of normal intelligence who do not have autism but have social difficulties.[60] In 2006, it was reported to be the fastest-growing psychiatric diagnosis in Silicon Valley children; also, there is a predilection for adults to self-diagnose it.[61] There are questions about the external validity of the AS diagnosis. That is, it is unclear whether there is a practical benefit in distinguishing AS from HFA and from PDD-NOS;[60] the same child can receive different diagnoses depending on the screening tool.[9] The debate about distinguishing AS from HFA is partly due to a tautological dilemma where disorders are defined based on severity of impairment, so that studies that appear to confirm differences based on severity are to be expected.[62]

Аз разбира се не съм специалист, но през годините започна да ми прави впечатление как доста деца на чужденци тук страдат все или от "лек аутизъм" или от ADHD... И аз съм от онези с много странни случаи около мен  
Между другото, пак да припомня, че освен социалните институции и специализираните училища получават доста големи субсидии и правят всичко възможно, за да си задържат "клиентите"  

Подкрепям поста на фата и мисля да спра да участвам в темата (поне докато разговора не премине на едно по-нормално ниво на общуване, където пострадалите родители няма да се считат автоматично за нарушители и виновни за сполетялото ги нещастие, а службите за автоматично прави).
Трудно е да повярваш в чуждата реалност, когато тя е много далечна от теб и от там елементарната логика, че щом това не става в твоята държава, значи не става никъде другаде по света.
Де да беше вярно.
Кураж на всички, които се борят да си върнат дечицата 

runaway стискам палци скоро детето ви да е с вас. 
А за потребителките с "опит" в съда и със социалните мога само да цитирам  щастлива "Трудно е да повярваш в чуждата реалност, когато тя е много далечна от теб и от там елементарната логика, че щом това не става в твоята държава, значи не става никъде другаде по света.", а от мен да добавя само - молете се да не станете "герои" и вие в някой подобен случай.

fata morgana , така е ,аз не разказвам с надеждата да ми помогнат в този форум, знам добре до какво се стига обикновено, но поне разбрах колко много хора мислят като мен , а това е важно за мен
Аз знам за българи с проблем като моя, които никога не са писали във форум, затова статистиката е дори по голяма, отколкото си мислим.
Конкретно при нас социалните просто се заядоха, понеже аз съм доста "устата" и си търся правата. След като ни извикаха един ден и засипаха с лъжливи обвинения аз се развиках и казах :за това мога да ви осъдя и смятам да го направя. Те се стреснаха и ме изпревариха.
И след като се заядат край, затова сега се правя на леко проста и глупава , за да не ги дразня. Озъптявам ги доколкото мога, понеже са много отмъстителни. А това води до трагедии. Нямат скрупули как жертвата сме не ние, а едно невинно дете,  с което се гаврят.  
За диагнозите: да, ето това е болната ми тема, масовото диагностициране на деца. Ами то тук около нас скоро няма да има нормално дете. Аз дори се съмнявам понякога за моето, моите бг роднини примерно не могат да приемат диагнозата . Но това го мисля наум,без друго ме обвиняват как не признавам диагнозата. Отделно сега се работи върху това дали има линк между Аспергер и високо функц. аутизъм , както е в извадката на английски. Засега не се знае, но каквото и да е ...само да ми върнат детето ,мисля много от симптомите му спокойно 6те затихнат в България , без много драми;-)
Понеже тук с цел да се намери под вола теле горят и обикновени деца. А и дори и да са такива , след като някой ти лепне етикета край. Тогава това е в досието ти доживотно, а от това имат интерес много служби. Жестоката истина, която проумях за това време. Понеже друга логика не виждам. Ако действително искат да ни "помогнат" ,трябва първо да се опита с мерки в семейството, а не извън, а те не се интересуват от това. Ако мерките не работят се прибягва до отнемане на деца, при нас няма грам мерки, директна кражба.
А посолството си изми ръцете явно , дори не са ни потърсили да проследят развитието на делото.

Дорет, благодаря за подкрепата и аз се моля никой да не попадне в такъв филм, рискът е реален, все пак не сме в България.



 Сега наистина се оттеглям от темата. Благодаря за вниманието!

Изтрила си частта, в която обясняваш колко хуманна държава е България, но аз го прочетох. Имам уважение към страданието ти и няма  да коментирам това изказване така, както ми се иска. Достатъчно е да се клинке на някой от линовете в подписа ми.

Независимо от случая, само да припомня как се защитава системата, а не хората.

Едва се сдържам...
Как не ви е срам поне малко..Алиса и Hear Again !
Ясно стана на всички,че пряко ви засегнахме...социални работници,осиновители..какви сте?
100 пъти ви се каза,че не отричаме ползата от социалните служби,но и няма да спрем да ги критикуваме до момента,в който се самокорегират/което на този етап мисля е невъзможно/или да бъдат спряни да манипулират семействата,които по един или друг повод са имали неблагоразумието да ги потърсят сами за подкрепа или помощ.
Тук има открита дискусия по въпроса, в пресата всеки ден се коментират случаи,в които неправомерно или прибързано са отнети деца.
Значи всички тези 16 000 деца/официално потвърдени данни/
за вас са една истерия,лъжа.....50 000 семейства какво са...само празни цифри ли?
Казах мисля,че аз като живееща във Финландия съм се сблъскала с алкохолното либидо на финландците/мъже и жени/.Намразих алкохолиците точно тук,в тоя им грозен вид,хрантутени цял живот от социала,ползващи куп безплатни привилегии,скъпи терапии/безплатни за тях/,но в цялата тема не става въпрос за тях,не разбрахте ли,най сетне???

Много се надявам в скоро време този проблем да прерастне в скандал,за да излезе цялата истина наяве,барабар с помията...сигурно тогава професионалните ви деформации ще получат най ..добра терапия..безплатно!!!

Искам да се коригирам в предния си пост,министър на социалната политика и здравеопазването е Liisa Hyssälä.

По-добре ще е да се опиташ да се сдържиш, защото това е форум и е много вероятно и занапред да срещаш  различни гледни точки от твоята.

Знам, че светът би бил толкова по-прост, ако бяха черно-бели нещата, и ето, например, ако аз бях социален работник или част от приемно семейство. Само че, аз не съм (!) така че не ставай смешна: както споменах, наслушала съм се на конспиративни теории.

Нека да отгатна дълбочината на справедливия ти гняв, щом наистина си убедена, че „има нещо гнило в Дания”. Ти:

(1) правиш проучвания, пишеш до местните вестници и публикуваш статии в съответната страна за прозрените от теб произволи;

(2) пишеш на парламентариста на твоя район, изисквайки разследване и отговори;

(3) свързваш се с група лобисти, които работят в насока намаляване правомощията на социалните служби;

(4) свързваш се с местния Хелзинки комитет, искайки съдействие и разследване;

(5) прозряла си, че част от проблема е всъщност секретността на съдебните дела по случаите с деца и предприемаш горните стъпки за натиск към отменяне на този елемент от системата; или

(6) просто си чешеш клавишите в български форум, който е несвързан със страната, където според съществуват проблемите.

Аз отгатвам, че ти си на ниво (6), но много бих се радвала да ме опровергаеш.

И последно, чудя се: тези от вас, които изразиха 100% сигурност, че социалните служби във вашата страна, ей така без нищо, ще дойдат и ще ви вземат децата: що чините в тези, страни, за бога?

Защото докато не се сблъскаш с този проблем, не вярваш че съществува.
Аз изобщо не знаех нищо по тази тема.
Изобщо не съм срещала матирали за семейства, на които децата са отнети по този начин.
Четох за децата във Франция, но определено не можех да си създам някаква реална представа а нещата.
Сега се повдигна отново темата за децата в Холандия.
От вчера се зачетох, в това което споделят от опит някои съфорумци.
Четох и за семейство Хазе, което беше дадено, като пример за Германия и се шокирах.

Зачетох се и по темата аутизъм, защото и по нея не знаех  и все още не мога да каза че знам много.


Та мисълта ми е, че хората много малко знаят за тази действителност и не бива да бъдат упреквани за това.
Тонът на някои съфорумци не ми допада, но въпреки това интересът ми остава. смятам, че да се говори по тези проблеми и да има различни гледни точки може само да е от полза.
Съчувствам на семействата и бих искала децата им  да идат при родителите си възможно най-скоро.
Дано да получат помощ.
Но ако могат и те да помогнат  на други, които дори не подозират, че опасността ги дебне, е жест, които не може да бъде оценен.
А всяко добро се връща. Поне в това още вярвам.

Не, няма такава наглост просто ...
Алиса, ти изобщо не знаеш за какво става дума и интерпретираш чужди думи, както ти дойде за добре.
Очевидно никой тук не е казал, че 100% всички деца се взимат (за щастие тия служби нямат и такъв капацитет), това, за което се говори, е че много деца се взимат без да са жертва на тормоз, насилие или друго.
Грешките са прекално много, за да са случайност.
А на въпроса какво правим в тези страни - със сигурност ще намериш доста причини да живееш на дадено място, ако се замислиш, различни съдби и контексти.
Усещате ли се изобщо какво пишете?
Как може да се подигравате с такова спокойствие на чуждата мъка?
Освен да ви пожелая да разберете от личен опит за какво пишем, друг начин да излезете от удобната черупка на "такова животно няма, защото аз не го виждам" - няма.
"Конспиративните" теории спират да бъдат такива в момента, в който станеш тяхна жертва.
И това, разбира се, се осъзнава само с личен опит.
Който вие просто нямате на този етап.
Участието ви в темата е под всякаква критика.
По дифолт за вас родителите са криви, а службите безгрешни.
Слагате и "невинни", и "виновни" под един знаменател.
Затова не се и съмнявам, че ако почукат на вашата врата и набутат пищящото ви дете със сила в една кола, отведат го някъде и ви позволят да го виждате за 2-3 часа месечно в присъствие на техен служител и ви забранят категорично да говорите с детето на език, който те не разбират с намерението да не се съберете с него, докато не навърши пълнолетие ... не се и съмнявам, че вие ще прегърнете идеята и ще закимате одобрително: "Дааа, щом те казват, значи съм го заслужила. Щом те казват, че съм лош родител, значи съм - добре, че ми взеха детето да го спасят от мен. Те знаят най-добре."
Горките ви деца!
А който не се е борил с държавна машина за правата си, само той не знае колко лесно е да бъдеш обвинен във всички грехове на света чрез удобно интерпретиране на обстоятелства и събития и чрез още по-удобно тълкуване на закони и разпоредби.
Има къде-къде по-цивилизовани начини да помогнеш на едни родители, които са в "рискова група" - курс, семинар, съветник, терапия с максимални старания детето да остане в семейна среда сред любящи родители, но не и да им отнемаш автоматично децата, защото така се нанася непоправима травма и на малките, и на родителите.
А това, че някои се опитват да споделят опит във форума и да информират за тази ужасна практика, вие контрирате с теоретични словоблудства.
Радвайте се, изкарайте всички родители с отнети деца като най-лошите и некадърните, обвинявайте ги, че бият децата си и ги тормозят, намерете си оправдание.
Знам, че изобщо не разбирате за какво говоря, но го пиша за тези, които ще разберат.
Да, ана07, трябва да се сблъскат с проблема лице в лице, лично, да станат главни герои в този "сериал", за да повярват.
Човек не се учи от чуждия опит, а само от своя.

Намесвам защото видях, че това което съм казал първоначално във форума отново е извадено от контекста (прави се редовно от някои участници) за да се направи някакъв вид политическа опозиция на повдигнатите въпроси. Не забравяйте заглавието на тази дискусия „Френски магистрат ...” . Ясно е, че визирам не само децата но и институциите и не може да е иначе след като тяхната намеса ни е довела до този хал. Ако на някой му се привижда освен родителска загриженост и политически опонент, защо не, бих казал. Аз и съпругата ми освен родители сме и хора с убеждения. Но важното в случая е моралната страна на въпроса а не това, че съм видял паралел между отказа от правосъдие на френския и либийския съд. Да не говорим, че думите ми се препредават по начин който препраща в друга посока основното послание. Многократно аз и  жена ми сме давали допълнителни пояснения по темата, но те са останали на по-първите страници на форума. Достатъчно е да ги потърсите а не отново и отново да се връщате към изяснени вече спорни положения за да предизвиквате някакъв вид недоверие в нововключилите се участници. Ако се обърнете към някого за съчувствие (ако ли не и за помощ), очаквате ли той да ви проведе прокурорски разпит преди да ви го даде?

Обръщам се по-специално към runaway, щастлива, dala, Doret, Bee, CaweWoman, но и към всички, които биха ни подкрепили - нека да създадем форум изключително занимаващ се с проблемите на родители поставени в невъзможност да се грижат за децата си. Нямам представа кой сайт е подходящ като сървър за един такъв форум но ще очаквам за това вашите предложения. Нека ако трябва да се обединим и в някаква неправителствена организация – така гласът ни ще се чува много по силно. Искам да ви припомня, че представители на такива организации могат да изискват директни срещи както с най-висшите представители на властта за «промоция» на идеите си така и с медиите за публично огласяване на дейността си. Нека горчивият ни опит послужи за нещо градивно, нещо което би осмислило поне малко нашето и на децата ни страдание.

Благодаря безкрайно на всички, които ни протегнаха ръка без да ни съдят, които «повярваха без да пипнат».

Борис Танушев

П.с. Моят блог е на адрес: http://boristanouscheff.blog.bg/  а и-мейла ми е thaneosh[at]hotmail.com

Than, идеята Ви да се организирате и да създадете не правителствена организация ме накара да се запитам, защо просто не се включите във вече съществуваща такава?
Или няма такива по рода си?
Същото важи и за форуми на родители с отнети деца, няма ли вече такива, който имат опит и добра репутация?
Може би ще бъде по-лесно и бързо да получите съвети и помощ, вместо да почвате отначало.
Или идеята е да се организират в не правителствена организация само българи и то, такива, на  които децата са били отнети?
Не питам от просто любопитство, а защото си мисля, че ако нещата са толкова страшни, в бъдеще доста бг. семейства биха могли да станат жертва на тази система.
Колко деца, поради това, че живеят в излкючително българска семейна среда, говорят само бг. език и нямат контакти с месни деца биха могли да бъдат определени, като изостанали в развитието си или асоциялни не интегрирани и тн и тн.
Диагнози бързо могат да с поставят...
Тази перспектива е доста стряскаща...


 

По принцип идеята за създаване на такъв форум е много добра, най-добре организация наистина, но отново - как се влияе върху друга държава?
Законодателствата може и да са сходни, не не е коректно да се уеднаквяват всички случаи - понякога имаме деца с двойно гражданство, друг път са деца само с българско или само с чуждо.
В различните случаи се процедира различно.
Общото между тях е аналогичната ситуация, в която са попаднали семействата, но изходите могат да бъдат различни.
Независимо от гражданството на детето и държавата, в която се намира, никое дете не може да бъде третирано по този начин и никой родител подлаган на такъв ужас.
По принцип съм крайно скептична към организации тип НПО, защото в повечето случаи, в които съм се сблъсквала с тях, те не са били особено ефективни.
Както казва ана07, може би е по-добре хората да се поинтересуват какви организации вече съществуват в съответната държава, където живеят, а не постоянно да се роят нови и нови и да се повтарят едни и същи неща.
Там със сигурност ще има адвокати, които ще познават добре законите, хора с опит в такива случаи, водили дела или изгубили/върнали децата си и т.н.
Има норвежки форум, в който пишат хора с такива проблеми и дадох линк по-рано, но пречката с езика и особеностите, че се пише само за случаи в Норвегия, няма да бъдат особено полезни за други нескандинавски държави (ако изобщо могат да се прилагат дори за Дания, Швеция и Финландия).
Срещу такива престъпления трябва да си въоръжен с търпение, юридически познания, да познаваш аналогични случаи и да се бориш докрай.
Ако се поровите в Гугъл, може и да намерите френски форум, в който се разисква този проблем, някоя организация, която се занимава с тези неща или просто да намерите други французи и чужденци във Франция, които минават по вашия път.
Потърсете с ключови думи като "Франция краде деца", с името на службата, отнела децата, изобщо всякакви неща.
Свържете се с хората, в крайна сметка нямате нищо за криене и заставате с името и трагедията си, това е важно.
Убедена съм, че ако се работи задружно на местна почва с местни хора, резултатите ще са по-добри.