ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Някои считат, че и слепите или глухи родители също не са добри родители... Ясно е, че училище за родителство няма. Но според мен е безумно да твърдим, че държавата може да обича децата ни повече от нас самите... И ако все пак си родител, на когото наистина не му пука за собствените деца, в случай, че са ти отнети, би ли тръгнал да се бориш срещу почти непобедимите държавни институции, за да бъдеш с децата си отново? Струва ли си да преминеш през този ад, след като държавата милостиво ти предлага възможността спокойно и безметежно да продължиш живота си, циркулирайки около собственото си его... А тя - държавата-закрилница перфектно ще те отмени...

Напротив, много родители бъркат от обич, колкото и криворазбрана да е. Може безкрайно да обичаш детето си и да го пребиваш от бой всекидневно. Можеш с години, систематично, да съсипваш самочувствието и личността на детето си и като ти го вземат, да подемеш международна кампания и да плачеш публично. Няма нужда да продължавам.

Hear Again, не разбирам защо продължаваш да отричаш съществуването на нещо, което не е част от твоя пряк опит, но е ежедневие за други?
Аз пък мисля, че ТИ не можеш да усетиш явление, с което не си се сблъсквала.
Да са живи и здрави журналистите, които показват позициите и на двете страни и излагат на показ факти, за да се види ясно с какви конци са скалъпени обвиненията на непознатите, които знаят "най-добре" какво е най-хубаво за твоето дете.

Наясно съм, че колкото и да ти обяснявам, ще ти е трудно да разбереш.
Защото тук в тази далечна приказна страна живеят най-лошите родители, които изобщо не могат да се грижат за децата си, а чичковците и лелките от службата за "защита" на детето безпогрешно преценяват ставаш или не ставаш за родител и ако веднъж дори за миг им хрумне, че не ставаш, защото например детето ти е "специално" (и това е единствено и необходимо условие да те обявят за некадърен и неспособен родител, независимо от всичко друго), няма да се чудят, а направо ще ти го вземат, ще го набутат в дом или ще го дадат на приемно семейство с чувството за изпълнен дълг, че са отървали "специалното" дете от лошите и некадърни родители.
Пък че детето се развива добре именно заради добрите грижи, полагани за него вкъщи, това са маловажни подробности.
Пък че куп психолози се изказват в съда в твоя защита, че се грижиш добре за детето си и че то се развива добре в домашна обстановка, това също е маловажно.
Важното е "специалното" дете да се отнеме от родителите и да се изолира някъде, натъпкано с лекарства, което влошава състоянието му неимоверно (стресирано и от липсата на родителите си наблизо и несигурната среда) и гордите чичковци и лелки се тупат в гърдите: "Видяхте ли колко е зле детето? Добре, че се намесихме."
И ти като родител, чието дете е отнето, изпадаш в депресия, променяш поведение и всичко и последното, което можеш да направиш, е да се държиш нормално, сякаш нищо не е станало, а чичковците и лелките се тупат в гърдите: "Видяхте ли, че майката е нестабилна? Добре, че се намесихме."
И тук изобщо не става дума за бой и тормоз, а за добре гледани деца, с много любов и внимание.

Не се съмнявам, че в главите на мнозина се въртят такива образи и картини.
Но странно защо постовете на всички в темата, които са от скандинавска страна или страна, с доказани проблеми в това отношение, осъждат подобни абсурди, а част от тези, за които това са далечни и непознати явления, са готови да се заяждат и да изопачават ситуацията.

Замислете се преди да пишете - какво знам аз за това явление и сблъсквал ли съм се с такива случаи?
И ако нямате опит, не започвайте автоматично с отричането.
Не е коректно спрямо хората, които живеят в този ад.

Имам опит, включително личен, назад в темата съм го описала. Включително и с родители с увреждания имам опит, особено глухи.

И не отричам, че има случаи на неправомерно отнети деца, но не го виждам като някаква пандемия из Европа и САЩ, както много от пишещите тука истеризират.

И да не забравяме, че има родители, които си мислят, че са перфектни, но всъщност децата им страдат. Свидетел съм на поне 5 случая, в които социалният кръг на родителите ги определя като дорби и любящи, но всъщност децата страдат и нямат търпение да постигнат икономическа независимост и да се махнат от дома си.

Щастлива, колкото и да искам да знам  и да се информирам, винаги се стига до това, че информацията е недостатъчна или подвеждаща.
От къде да си създам реална представа за истината, когато жертвите говорят, ако изобщо го правят  с недомлъвки и не посочват поради какви причини им е отнето детето/ децата.

Ти споделяш, една полякиня си замина за Полша, защото и казаха, че ще и вземат детето.
Е, какво да си мисля, за подобна информация?
Нищо не ми остава освен да ме е страх и да си мисля, ужасни неща и да очаквам най-лошото, защото да ти пратят детето в дом, при положение, че ти си отговорен и грижовен родител е по-лошо от смърт за мен.

Липсват факти, защо се стига до това социални служби да се занимават с теб?
Само чужденци ли са в полезрението на службите?
Какви са тези специални деца, за които трябват специални грижи?

Време е да се почне да се говори за нещата по тази тема с истинските имена.
Докато това не стане, ще има спекулации и хората няма да вярват и няма да помагат.

Ето децата във Франция, еми и до сега не разбрах защо родителите отказват да споделят в какво са обвинени и защо са им отнели децата?
Хем търсят гласност и отзвук в обществото, хем крият факти.
Е, така до никъде не се стига.

Много ми е болно, че деца са подложени на такива изпитания в живота и се надявам истината да излезе на яве, за да може родителите да знаят как да реагират и как да си помогнат.

Само да плачеш е едно... Да се бориш за децата си е нещо друго... Та това не разбирам. Какъв е смисълът да го правиш? Ще се подложиш на този тормоз пак с цел да продължиш да биеш и тормозиш децата си ли?... Със сигурност можеш да си намериш по-лесен обект за тормоз... И не подценявайте децата в чужбина. Повечето от тях прекрасно знаят, какви са правата им, на кого и как да се обадят в случай на нужда... И ако случайно изберат да не го направят, причината може да не е единствено в страха... Може и те безкрайно да обичат родителите си въпреки, че ги "пребиват всекидневно"(цитат)... Колкото и странно да ни се струва това...
А децата, преминали макар и за кратко през грижата на приемни родители, са още по-добре обучени от психолозите, как да реагират на всякаква форма на насилие... Съученикът на сина ми веднага отправи заплаха към приемния си баща, след като последният му стисна ръката по-силно:"Не ме стискай, знаеш, че нямаш право да го правиш!..." На 5 години е.

Всъщност въпросите ми са риторични, защото заиграването с болката на конкретни родители в тази тема (оставяйки пандемичните случаи настрана) ми се струва грозно...

Това, че ти не разбираш нещо, не означава, че то не съществува. Всякакви хора има. А това с битите деца, дето обичали родителите си, е направо гротескно. Да бе, децата обичат да ги млатиш всеки ден и от огромна обич към сбърканите си родители не се обаждат на социалните...

hear again,  Тук при нас е забранено със закон да се удря дете и биха ми го отнели от бебе, ако го правя примерно, но той е тийнейджър скоро. Както и ако съм ненормална и не си гледам , храня , пера и грижа за детето. Взеха го на 12 години.
Освен това не разбирам въз основа на какво тази крайност ? Кой родител, освен луд и с отклонения(такива има да) , каквито със сигурност ние не сме, понеже ходим свободно по улиците, би наранил децата си до смърт или до телесни повреди? В България децата се удрят да, което се толерира и много жалко, но  от еднократно 6ляпване до побой с телесни наранявания има разлика.

Ана,благодаря, мисля да направя гласност по темата ,но нямам енергия засега, от водене на дела и други абсурдизми, но имам морален дълг да предупредя други родители най малкото и ако имам късмет да ми се помогне на мен самата.

CaveWoman   , колко съм съгласна с теб , аз намерих местни хора, които ме подкрепят ежедневно и се борят за нас, дори намерих приятели сред тях, които за толкова години не успях. България (посолството) ми отказа съдействие, понеже детето било с двойно гражданство, могли били да помогнат ако е само с българско. Мисля да опитам с писмо към Министерството и в момента го правя, надявах се да не се налага , но трябва.

Алиса, просто нямам думи от :

Никой не се бута около никого, тези семейства обикновено живеят уединен живот, за да не създават дискомфорт на "перфектните" такива, да им спестят гледката.

Мисля си колко правилно съм постъпила като спестявам на форума моята драма. Дори да ви представим цялата документация, как може да разберете от нея къде е истината и къде лъжата? Как да докажа примерно колко съм се грижила за сина си , след като един ден той примерно отказва да отиде на излет с класа, боли го корем и аз се съгласявам , понеже предният път се е загубил  , без някой да е упрекнал ,тези които са отговорни, а в документите се казва: "майката забранява на детето да ходи на излет(и) с класа" . Ако не се знае контекста, как може да стане ясно къде е истината?Първо няма контекст, второ става генерализиране.
Аз не се срамувам от каквото и да било и нямам какво да крия, но обвиненията са извадени от контекст преднамерено , за да се стигне до дело. Как да има някой смелостта да покаже цялата помия , когато тя е лъжа?

Стига с тези бити и "млатени" деца , как не ви омръзна . Ако ние сме толкова долни родители, няма да имаме лице да се борим открито.

Оставям ви , няма смисъл , благодаря на тези ,които проявиха респект, оценявам го високо .

щастлива , на теб специално благодаря, направо те вземам за адвокат.

Гротескно или не, Hear Again, и това съществува... Както и случаи на отвлечени деца,  изнасилвани десетки години, имали възможност да избягат от насилника си, но останали при него, дори твърдящи, че го обичат, а дори не им е баща...
Това, че ти не искаш да приемеш нещо, също не означава, че то не съществува...

runaway, и според мен е по-добре да си спестите разхода на чувства и енергия поне в този форум... Но наистина пишете за всяка малка стъпка, която правите... Макар че на никого не пожелавам да черпи от вашия опит... Успех! И ако напишете писмо, изпратете линк, дори да е на лични...

За това си има психиатрично обяснение, не е изолиран случай. Което не значи, че е редно да оставяме жертвата и насилника да си живеят заедно "щото се обичали". "Обичам те" не е гарант за нормален живот, добро родителство или здравословна среда.

The main purpose of the child welfare service is to provide timely help and support to children and young people who live in conditions that may be harmful to their health or development, and to make sure they grow up in safe and secure surroundings.

Това пише на сайта на местните "защитници".
Този purpose изключва занимаването с деца, които не живеят в условия, опасни за здравето и развитието им.
В такъв случай са необясними всички случаи на неправомерно отнети деца, които след дълги съдебни битки са върнати на родителите си (поне децата на по-упоритите родители, които не се отказват след няколко години чакане).
Моите уважения към наблюденията и опита ти, но те не са за тези държави, за които ние говорим или бъркам?
Не виждаш "пандемия" тук, защото не живееш по тези ширини и не се сблъскваш с този проблем.
Мисля да приключим безсмисленото разтакаване на темата.

ана, аз съм толкова шокирана и невярваща, колкото и ти, но когато виждам това да се случва покрай мен, започвам да гледам различно.
Вече се изписа за финансовите субсидии, които тези служби получават за всяко едно отмъкнато дете и за финансите, които приемните семейства получават и това е истина.
Отново да уточня, че тук не говорим за деца, с които е злоупотребявано и които са бити или малтретирани, а за добре гледани деца.
И както вече се каза, тези служби имат страшна власт и дали поради непукизъм (щом не става дума за мен, не ме интересува), дали поради друго, не се прави нищо съществено по въпроса.
Хората се възмущават по форуми, вестници, изписва се много при всеки един случай и така до следващия път.
"Специални" се наричат децата, които имат някакъв синдром, аутизъм или друго заболяване от този вид.
Не само чужденци са в полезрението им, има и доста норвежци, които са имали взимане-даване с тях.
Явно са си набелязали "рискови" групи и симулират активност (защото да игнорираш конкретния случай и конкретните обстоятелства, а да пришиваш автоматично дежурни обвинения е нищо друго освен симулиране на активност).
По-късно ще потърся официални данни, ако има изнесени в нета, колко деца са отнети годишно.

Засега ето една статия: http://africanpress.wordpress.com/2006/11/07/barnevernet-the-nor … milies-in-norway/
И коментарите отдолу са интересни особено коментарът на Marianne Skaanland , която си е норвежка.
http://cps.r-b-v.net/  тук също има интересни коментари за норвежкото барневерн.
http://oyvinds.trykker.com/barnevernet/bianca-rytter-caroline-tatt-med-ra-makt/  тук на видеото може да чуете автентичен запис от такова отвличане с коментар под видеото.
http://forum.r-b-v.net/viewtopic.php?t=987&sid=bad19877e99aa … be93bf7b658a68b2e  и тук има случаи с имена (REDD VÅRE BARN FRA DESTRUKTIVT BARNEVERN! означава Спасете нашите деца от разрушителната служба за защита на децата) - хората цял форум са си направили да описват случаи и да търсят решения.
Има адски много информация в нета за неверниците и случаи с имена, за да се убедят, че такова животно има и размерите му далеч не спадат в категорията "нормални".

runaway, мисля, че съм изразила мнението си от ясно по-ясно 
За съжаление винаги ще има хора, които ще отричат явлението, само защото нямат никакъв опит с него.
Ти знаеш, че си права, независимо дали някой непознат ще те обвини, че си биеш детето и че не го обичаш по правилния начин.
Винаги ще има хора, които ще кажат: "Абе за да го вземат, значи родителите са криви", независимо, че не познават родителите и не са запознати с практиката тук.
Можеш да разчиташ на мен и за разбиране, и за всичко   
Само да добавя, че има доста случаи на самоубили се деца, след като са били отнети от родителите си или в "най-добрия" случай минали към криминалния контингент
Страхотна защита на детето, няма що.

.

runaway, не виждам защо ми изваждаш думите от контекст.
Потребителката "щастлива " спомена, че около нея има много десетки случаи на отнети деца, а аз казах, че около мен няма.

Само да ти обърна внимание, че ти се прикрепи към темата на потребител, който влетя във форума с гръмки твърдения, че френските съдилища са като либийските и че съдията, гледал делото му е, е комунист, та затова са му отнети (временно, надявам се) родителските права.

Никой не те кара нито да се обясняваш, нито да пишеш, предполагам че просто искаш да си излееш болката и се надявам, че имаш добър правен съветник и подкрепата на организация за защита на семействата на децата със специални нужди.

Аз просто споделям моя (тесен, ограничен, блажено идеалистичен- както искаш го наречи) опит. Понеже познавам доста семейства с деца аутисти, а две от тях са ни и добри приятели. Детето на едната двойка на е на 18 години, не говори и т.н.. С майка му редовно говорим и когато може се виждаме. Както можеш да предположиш, около тях има огромен кръг на родители с деца с проблеми. Ами на никой от тях никога не са се опитали да вземат детето! Затова на мен ми е трудно да повярвам, че просто защото детето е аутист, ще го "вземат" социалните служби.

И последно. Аз имам професионални изкривявания, в които няма да се впускам, но не вярвам на преразказани истории с малко факти и много емоция, понеже от дълго време, на доброволни начала, помагам в подобни (но несвързани с деца) циркове и сблъсъкът с огромна концентрация от лъжци, фантазисти, и страдащи от мании за преследване, величие и какво ли още не, ме е направил силно цинична. Това ти го казвам, за да знаеш, че на хората, с които ще общуваш, за да си върнеш детето, сигурно им е минало много през главата и пред очите и че с тях трябва да се общува с логика, доказателства, с подготовка, с правна подкрепа и без емоция.

И няма защо да ми казваш, че отстрани е лесно, това го взимаме за дадено.