ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Видях, че темата отново се отклони към по-обобщени изводи и затова ще цитирам  от единствения съществуващ засега във Франция „Справочник за съдебна защита на детето” (Guide de la protection judiciaire de l’enfant) – 538 страници, издание 2009, в чиято заключителна част един от двамата му съавтори Мишел Юет (Michel Huyette), с 20 годишна практика като детски съдия и съветник в апелативен съд, се изказва за впечатленията си от протичането на процесите по делата за отнемане на деца. Ето какво той (водят го за нещо като дисидент в областта)  мисли за  с-мата.:
 
„В нито една друга юрисдикция, в нито една друга област, няма днес такава дистанция между това, което трябва да бъде и това, което е. Оказва се, че законовите извращения са много повече от обикновените незачитания на текстове без душа. Когато например детският съдия не призовава някой от родителите, или по-лошо, когато се произнася без въобще някого да е изслушал, когато няма истински дебат по време на съдебното заседание, когато издава присъда, която нищо не обяснява, когато малолетните са отделени преди още присъдата да е влязла в сила (…) с това се показва презрително отношение към индивида и той се подбужда към бунт. (…) По същия начин, в никакъв рапорт не може да се прочете, че един възпитателен екип е допуснал някаква сериозна грешка, че един референт, определен за такъв от службите, е действал неудачно със семейството, че не е намерил необходимия подход и, че всичко това е предизвикало силно, но легитимно отхвърляне от страна на заинтересованите. Винаги се пише, че родителите или малолетните са единствените отговорни за безизходните ситуации, или за случилите се инциденти. (…) В досиетата могат да се прочетат само частични и едностранчиви описания, които често пъти мамят за семейната действителност. В това отношение съдебните досиета за защита на детството са силно подправени и лъжливи. (…) Това, че съдията немотивирано решава да отнеме децата на едно семейство, не спира изтръгването на тези деца от семейството, за които после ще се твърди, че по този начин са били предпазени, дори и междувременно да е имало протести срещу такъв подход. (…) На терена на защита на детството, няма друг арбитър освен детският съдия. Той обаче прогресивно е изоставил същностната част от работата си, която се състои в това да съблюдава всички действия на участниците да се извършват съгласно процедурните и правополагащите правила, и се е концентрирал единствено върху въпроси от фактологичен характер по същия начин, както това го правят и останалите участници. Но един съдия, който не осигурява превъзходството на правилата е магистрат, който повече не служи за нищо. И в ежедневието, когато детският съдия не придърпва дебата към терена на правото, никой друг на негово място не го прави. Това по същността си е прогресивно изоставяне на законноста за сметка на тоталния произвол. …” (стр. 521 и 522)

По- нататък ще постна  коментари на френски майки  и от сайта на едно предаване от 2007 по темата (по-ново засега няма), но все още не съм ги превел. По-този начин ще им дам възможност  макар и задочно да участват в дискусията. А когато има нещо ново и конкретно за моите деца, ще ви информирам въпреки, че не очаквам някаква конкретна помощ от форума за нашия случай. Ще го направя с надеждата, опита ми да послужи на другите и да намеря все пак един ден съмишленици, които да са убедени, че само обединени може да пробием и да запазим  децата си.

В опит да намеря аналог, ще постна линк към тази статия от вестник Афтенпостен

http://www.aftenposten.no/nyheter/iriks/article2368538.ece

Статия за научно изследване как се справят в живота тези деца, минали през мелачката на барневерн, която превеждам поне в частта, в която се пише за изследването и резултатите от него.

И стряскащите моменти - 5 процента от населението в Норвегия до 37-годишна възраст или около 121 хиляди души са получили помощ (или "помощ") от барневерн в рамките на 15 годишен период. Това означава, че много норвежки семейства са имали взимане-даване с тази служба или познават някой, който е пострадал от тях. Само 3 от 10 деца, минали през тази служба, се справят добре като възрастни. И резултата от изследването на института: Undersøkelsen viser klart at det går mye dårligere med barnevernsbarn enn med dem som ikke har vært i barnevernet. - изследването показва ясно, че децата под грижите на барневерн се справят много по-зле от децата, които не са били в барневерн. Много повече от барневерн-децата са с лошо здраве, ниско образование и нисък доход, отколкото другите деца. Много са на социални помощи и безработни. Изследващите не са направили заключение за причините тези деца да се справят толкова зле (макар че те са ясни - навременната и прекрасна грижа от службата за "защита" на децата!).
В крайна сметка, и децата, които наистина се нуждаят от помощ, и тези, които не се нуждаят от такава помощ, са увредени.
Е, работи ли барневерн добре или не?
121 хиляди за 15 години и само 30тина процента се справят добре след това.
Ами другите 70?
Там са и "превантивните" грешки.

Не се съмнявам, че и във Франция, Холандия, Финландия нещата не са по-розови.

Than, може смешно да звучи, но защо не ангажирате и някоя известна личност, например Силви Вартан, като основния акцент е кампания за "спасяване"на децата отделени от родителите си. Продължавам да мисля, че повече гласност, ангажиране на повече хора ще доведе до по-бързото връщане на децата ви. Явно играта по правилата на магистрата/и не е достатъчна. А и гласността ще доведе до излизането на светло и на други родители в подобна като вашата ситуация. Потърсете контакт с родители в или били в подобна ситуация. Това е важно за да може да се направи поне в началото някакво сдружение или нещо подобно на родители с отнети деца. Само хора с подобна съдба могат да се разберат един друг, да обменят опит и да водят по-успешна борба. И вече в по-късен етап да действат за промяна на правилата на социалните, за контролирането им, за промяна дори на някои законови мерки. И може би е добре да се действа не в определена държава, а на ниво Европейски съюз.
Стискам палци и  ви желая  скорошно прибиране на децата ви.

Hear Again, като ти чета мненията просто се чудя кой идиот е допуснал майките да виждат децата си след раждането. То родител било синоним на изрод. Просто трябва да се приема всемирен закон за повсеместно разкриване на нещо като суворовски училища, разпространението им по цялото зимно кълбо и задължителното внедряване на всяко дете в съответното ресорно заведение.

Направо страх ме хвана от прочетените мнения.
В такива случай се благодаря, че живея в дива балканска страна.

Сейно, това спокойно можеше да го пуснеш на лични.

Да, чудесно е да има страни, където 10-годишни деца са изнасилени, раждат на 11, насилва се състояние на "женитба", родителите им тотално нехаят, и никой нищо не прави. Чу-дес-но.

Хайде пак опряхме до темата "да съсипем куп семейства и деца, заради минималната вероятност да помогнем на едно от тях" 
Превантивен и съзнателен collateral damage, на кой му дреме за невинните?
Невероятно 
Нека тези служби се ограничават само с децата, подложени на тормоз, бити, мизеруващи - защо се занимават с добре гледани деца? 
Дори някое семейство да има временни проблеми, защо не се работи ефективно със семейството с идеята децата да останат с родителите си, а вместо това се отнемат 

Сей Но, не само ти имаш подобни размисли след такива постове 

Алиса, май пишем в различни теми. В тази, в която съм аз няма изнасилени, женени или родили деца. Тук говорим за деца, за които родителите им не били в състояние да се грижат, защото жилището не е достатъчно широко или защото детето е с аутизъм. Аз не мога да направя аналогия между изнасилване и аутизъм, тясно жилище - брак на малолетно дете. Жалко ако за някой това са едни и същи неща.

Престрашавам се да се обърна към Сеино, макар да не е по темата, Сеино, в дивата балканска държава, в която се радваш че живееш, правата на децата не означават нищо. Там не се говори за изнасилвани деца, за това не знаеш че 11 годишна роди....
Продължавай да се радваш и да живееш!

Сейно, това беше отговор на изразеното от теб задоволство, че живееш в, цитирам, "дива балканска страна". Припомних ти какво става там в момента, ако случайно си пропуснала.

Щастлива, на който му "дреме за невинните", ще направи нещо; емотикончетата с праскания по главата, премесени с прозволни парчета от Гугъл, и смехотворно не-на-място-плеснатият цитат от Кант, аз лично смятам да подмина.

Тези чаршафи на никой не са полезни. Ако имаш наистина въпроси, ги задай на подходящо място, ако не си наясно кое е то, ориентирай се, ако въобще си способна, а ако не- потърси помощ.

В Холандия няма ли изнасилвания на малолетни?
Затова пък има и произвол на социалните служби.
Много мога да плюя по ситуацията в България. Има много безобразия, които си вършат и неща, които трябва да се регулират. Настоящата тема за мен е доказателство, че сляпото прилагане на челен опит само ще направи нещата още по-зле. На фона на българските реалности ако социални мижитурки се овластят просто животът ще стана филм на ужасите. Гадното е, че за тези факти се мълчи.

Алиса, сигурна съм, че твоят принос към решаването на проблема е много по-съществен от моя (ти просто отричаш, че съществува проблем!).
Страхотна стратегия!

Във връзка с написаното тук,искам да споделя подобна ситуация,но в полза на социалните служби за закрила на детето.
Бившият шеф на съпруга ми,който е румънец/съпругата му също/имат дете,което е родено с увреждане на морторно двигателния апарат.Детето е родено в Австрия,където и живее до ден днешен.Родителите разбират за проблема едва когато детето е било на годинка.От момента,в който е установен този проблем детето е напрекъснато под лекарски контрол,както и на социалните служби за защита на детето.Бащата казава 4е по този на4ин службите следели дали родителите изпълняват стриктно  разпоредбите на доктора,който се занимава с мом4ето.Два пъти в седмицата детето ходи на специални процедури и у4и в специално у4илище за деца с такива увреждания.
В момента мом4ето е на 8 годинки и родителите никога не са имали проблем със службите за закрила на детето,камо ли да има го отнемат,изобщо това не е стояло като въпрос пред тях,нито са били заплашвани 4е не могат да се грижат за детето си,но пък спазват стриктно ве4е 8 години това,което се изисква от тях в полза на сина им.
Затова доста ми изглежда странно как така ще отнемат дете от родителите му само защото е с аутизъм.

Krisy, в случая на бившия шеф, службите си вършат работата така, както се очаква от тях.
В другите случаи не правят това, за съжаление.
И в това е цялата трагедия на тези деца и родителите им

Добре, щастлива, на мен едно ми е чудно.  Явно проблемът при вас (в северните държави най-вече) не е от сега. Какво са предприели родителите, за да се спре тази порочна практика на отнемане на деца безпричинно? Казваш, че родителите си обменят информация по форуми. Само това ли? Никой ли не е направил протест, митинг, някой журналист не е ли залял пресата и тв с описания на отделни фрапиращи случаи? Какво се прави, за да се привлекат в защита на тази кауза обикновените семейства, които не са информирани в детайли за това нагло отношение? Няма как някой да знае какво става, ако не му се покаже/каже.
Не знам как са настроени хората там, но обикновено на запад хората не му мислят много-много ако трябва да изкарат лозунгите и плакатите, и да тръгнат на шествие в защита на някоя кауза, да направят подписки и т.н. Каква по-добра кауза от децата?
Настръхва ми косата, като чета какви своеволия има при вас. Службите наистина са излязли извън всякакъв контрол. 

Лунна самодива, какво можеш да предприемеш като си сам срещу всички?
Мнозина знаят какви поразии прави барневерн, но всеки си мълчи от страх да не го набележат.
Ето този линк е на норвежки, но показва точно как стоят нещата
http://www.youtube.com/watch?v=siljA_ZW3eo
Децата в барневерн имат 8 пъти по-висока смъртност от децата, които никога не са получавали помощ от тези служби.
Във видеото има един дълъг линк, който е линк към сайта на правителството и съдържа "Наръчник за журналиста, когато пише за барневерн".
В наръчника чисто и просто се казва, че в интерес на децата е изобщо да не се разгласяват подробности за дейността на службите, никакви имена, нищо.
Статиите били писани от емоционалната страна на нещата и видите ли, не представяли нещата реално.
Службите искали да се пишат само факти, а не емоционални изблици (а мнението на родителите според тях не съдържа факти).
В резултат на което мнооооого малко журналисти се осмеляват изобщо да пишат статии по темата и да показват гледната точка на родителите.
Който посмее да покаже грозната истина, бива заклеймен, че нарушава добрата журналистическа практика и едва ли не извършва престъпление във вреда на децата.
Има и примери в наръчника със статии, в които се пише точно за такива деца, които са били отвлечени от родителите и които вестници биват критикувани.
Изобщо ... да крием истината и да не казваме фактите.
И двете страни защитават позицията си "в името на децата", но е ясно чия позиция наистина Е в името на децата.
Не, не говоря за децата, които наистина имат нужда от помощ и нямат добра алтернатива вкъщи.
Тогава барневерн са необходими, макар че като цяло има много критики към качеството на предлаганата от тях услуга.
Какви протести, какви митинги, когато се оказва, че това е държавна политика?
Скандинавските държави не са като другите държави, тук са били по-затворени общества, текли са други процеси, затова е некоректно да прилагаме еднакви очаквания към тях като към други държави.
Според мен хората просто се страхуват, това е.