Много ми е тъжно

27 авг. 2009, 21:01 ч.

Здравейте,
Много ми е тъжно заради родителите ми. Разведени са от дълго време. Аз в момента имам дете на 9г. Нито един от двама до сега не създаде второ семейство. В момента те са на 55г и 60г. Но проблема не е в това (а може би и в това -не знам). Проблема ми е в отношението към мен. Просто не ме искат. Показвайки и демонстрирайки с всичко. Цялото си нежелание.
И аз не знам как да го обясня. Вече ми е много трудно да нося товара за раздялата им. Все премълчавах, все търпях. Но и аз съм човек, и аз имам нерви.
На знам дали ще ме разберете.
Съзнавам, че съм много объркана, както и поста ми.Чувствам се ужасно, съпоставяйки това че и аз съм майка, и не бих допуснала такова отношение спрямо детето си.
Благодаря, че ме изслушах те.

# 1 27 авг. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 126

Не те разбрах много добре, но не се обвинявай за раздялата на родителите си.
Радвай се на детенце Hug

Да ти е живо и здраво.

# 2 27 авг. 2009, 21:18 ч.

Мнения: 857

Не се натъжавай за подобни неща. Ако имаш свое си семейство, то е най-важното в момента. Твоите родители са пример за това как не бива да се отнасяш с твоето дете след време. Всеки има своята лична драма и не си единствената огорчена от роднините си Peace

# 3 27 авг. 2009, 21:25 ч.

Мнения: 129

здравей,

съчувствам ти и ти пращам Hug

единствено искам да ти кажа - не приемай това отношение твърде лично. много вероятно е родителите ти да имат проблем вътре в себе си и да го пренасят върху теб.

# 4 27 авг. 2009, 21:25 ч.

Мнения: 7 472

Много е тъжно и тежко да си в подобна ситуация, но насила хубост не става.
Направи всичко възможно в твоето семейство нещата да са други и
се отдай за детето си и мъжа си.

# 5 27 авг. 2009, 21:27 ч.

Радвам се на детенцето си. То е нещото което единствено ми е крепяло и ми е давало стимул.Аз също съм разведена.Но по никакъв начин не съм или не бих могла да го натоваря с вината за това или да демонстрирам по всякакъв начин, че ми е пречка в живота.
Чувството което изпитвам е отвратително ,не знам дали има точна формулировка за това.

# 6 27 авг. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 126

Нормално е да изпитваш това чувство, ако по някакъв начин родителите ти са ти насадили чувството на вина за раздялата си. Бих искала да те успокоя по някакъв начин и единственото което се сещам в момента е да ти кажа, че вината не е в теб, а в родителите ти. Не поемай отговорността и тежестта на тяхната вина. Още веднъж Hug

от мен.

# 7 27 авг. 2009, 22:47 ч.

Мнения: 611

Едно дете не е отговорно за действията на родителите си. Кофти е, ама е безсмислено да преживяваш неща, които не може да промениш. Просто дай всичко на детето си и ти пожелавам да срещнеш истинския. Hug

# 8 28 авг. 2009, 10:52 ч.

София
Мнения: 13 733

Само бих искала да отбележа, макар и не по темата, че мненията в ДиС не се отчитат. На гостите пък.. съвсем Wink

# 9 28 авг. 2009, 13:34 ч.

Мнения: 347

Здравей и при мен се получава нещо такова. Нашите се разделиха, но аз вече бях голяма и го преживях малко по-леко. Понякога си мисля, че доста ми е повлияло - резервираност към мъжете, самочувствие и др., но тези са основните. С майка ми имаме чудесни отношения и сме много близки, но с баща ми не знам какво става от доста години вече - няма желание и от двете страни. Не си заслужава да се тормозиш заради това, вече си имаш семейство, което доколкото разбирам те прави щастлива. Радвай му се и знай, че родителите ти губят много повече. Hug

Причина:

Причина: