КГО 2008 6-та част

Честит рожден ден на Деян, да расте здраво и засмяно дете!
Нама Бистра да му се радва и го слуша много 

Бебоч, аз се смятам по принцип за много емоционален човек, но не съм плакала от щастие нито като се роди Калоян, нито като го изписваха, нито сега като го гледам как прохожда, как се усмихва...Даже се чувствах виновна, отдавах го на това, че родих с планово секцио и нито усетих контракции, нито родилни болки. Упоиха ме, извадиха го от корема ми и толкоз, даже имах чувството, че сме си го купили от магазина.
Но пък изпитвам такава обич към него, изпълва ме такова блаженство като си го гушна, особено нощем и като засуче, замилва лицето ми в просъница... Живот и здраве, да видим как ще е с второ детенце 

Съни, страхотни снимки  (то на една част майстора е у дома де..)

За радостта и любовта след раждането... еми Ариана, Бебочка, аз ви разбирам  Плюс факта, че за мен и бременността не донесе никакви положителни емоции, щото беше отвратителна. Освестих се чак към шестия месец на Марта някъде. Другото сте го написали, момичета, сегашното.
Но ви благодаря, че споделихте най-сетне за негативните чувства, щото аз се мислех супер повредена и несвестна в цялата чужда еуфория около ражданията.

Бебоч аз съм така да се каже свидетел на твоето раждане и мога да ти кажа че след това което преживя реагираш нормално Аз какво да ви кажа като родих и двете деца се чувствах безумно щастлива че ми е олекнало и най накрая имаме живо и здраво бебе.Чак безумна любов от първия миг не, но сега се задушавам само при мисълта че оже нещо да им се случи

Привет на всички!
Пропуснала съм голяма част от рождениците, за това с извинение за закъснението пожелавам само страхотни моменти с малките, вече едногодишни палавници на щастливите мами! Да са ви здрави рождениците и да ви ядосват колкото се може по-малко!

Гледах снимките. Съни, блазе ви за хубавото време и страхотния рожден ден! Всички сте прекрасни и изглежда е бил чудесен празник на открито.

Бебочка, аз също бях толкова изтормозена и изплашена, че когато ми показаха Радостин просто казах колко е син. И само си мислех, че прилича на смърф. Хич не смятах, че е най-прекрасното бебе на света. Това си го помислих няколко часа по-късно, когато го сложиха до мен. Сега като гледам снимките се чудя как изобщо съм си мислила такива неща де. Много смешен ми изглежда. А какво ти е било раждането? Аз или не помня, или ти не си го разказвала. И аз се чудя много на майките, които разказват за чудесните си раждания. Някак си не мога да се прехласвам по този момент и за мен, въпреки че се сдобих с обично дете, си остава ОУД /Онзи Ужасен Ден/. 

За който скучае ето малко снимки от нашето ежедневие: http://picasaweb.google.bg/prikazka/11# Нямаме кой знае с какво да се похвалим. Радостин си е все така страхлив и едва тази вечер започна да се придвижва и по стените, но по много смешен начин. Върви и хленчи, понеже го е шубе. Много обича люлки и постоянно ходи при тях да ги люлее и им вика "лю-ли, лю-ли..."

 Невче,както винаги ни удари в земята !Снимките са направо жестоки,а малките манекенчета са супер !Направо все едно гледам големи деца,толкова са оформени вече и са много сладки!
 Параходче,направо всичките са си негово дело ,аз нещо неможах да смогна и да снимам.Специални благодарности и поздрави на фотографа!
 Аз да ви кажа,с първото дете споделях същите чуства.Но на втория час след раждането вече знаех че немога да дишам без момченцето ми.А с Весето още през бременността я обичах и си говорех с нея.Мисля че всички ще ме разберете като забременеете втори път.И аз си мислех,че немога да обичам никой друг освен Алек,но се оказа че сърцето ми няма граници !Обожавам ги и двамата!А Онзи Ужасен Ден исках бързо да минава,та да гушна малкото си съкровище най-накрая и да се уверя,че е здраво!Айде улях се,спирам...

Честит 1-ви рожден ден на Деян! Да бъде много здрав, щастлив и умерено послушен!

Капучино, излишно е да споменавам колко са ти яки снимките. Като всеки път!

Аз пък си обичах Мишето още в тумбака. Може би от лежане имах прекалено много време да мисля за нея.   Понеже раждането ми беше по спешност, нямах много време да осъзная какво ми се случва, притеснявах се само за бебка, да е здравичка. Като ми я показаха изпитах такова умиление, облекчение, че тя е добре и всичко си има...поплаках си от щастие. А за това че скорострелно забравих болките и с ръка на сърцето си признавам, че нямам грам кофти спомен от раждането, заслуга имат доки и персоналът в болницата, които много добре се грижеха за нас. Такива ми ти работи  

Майка ми наскоро изказа предположение, че нощното приплакване и мятане в кошарата се дължат на прекалена емоционалност. Аз отхвърлих да е от зъби, щото вече да бяха се показали. Реших, че има чувствителен стомах и получава колики ... ама защо само вечер докато спи, през деня не плаче. Сега като ви чета, че и вашите дечковци сомнамбулстват, може майка ми да се окаже права.   И Мишето се изправя права в кошарата, плаче със затворени очи или понякога ме вика, мята се и пак продължава да спи.

Привет 
Връщаме се към миналия септемвро-октомври а...

И аз се върнах....но за щастие моята бременост беше песен  , работех без да ми създава проблеми,или просто не съм им обръщала такова внимание, ходех много-за което съм убедена,че ми помогна да се чувствам още по-добре(кислорода освежава  ) а раждането....ами кой ли ще помни от вас, но през целия ден ми беше много смешно, толкова смешно и радостно...

Първата ми среща с дивия Моминко беше точно като за него-като излезе и ми го сложиха на корема-ритна ме с краче и се изпишка върху мен. Помня и първия коментар на акушерката-каза,че имал големи крака -20ти номер от сега... , което не е лъжа
Всичко помня,най-вече неспиращия рев цели 6 месеца 
Сега вече рева аз-от безкрайните му бели,падания...да не ви казвам какво направи снощи.. слава Богу-няма кръв...

Но за мен 07октомври е много емоционален ден,сигурна съм ,че като го видя пред тортата ще се разплача...Просто нямам и един лош момент , с който да го свързвам-всичко се случи така,както си го представях в главата си 

Интересна темичка сте повдигнали 
Бебоч, естествено че не си лоша майка  Да си призная след като прочетох поста ти, доста мислих по въпроса снощи и стигнах до извода че явно има два типа майки( в това отношение). Всички обожават децата си, но в началото непосредствено след раждането нещата седят различно. Едните са сериозни, уравновесени, мислещи до голяма степен за бъдещето, а другите са по-емоционални, импулсивни ако щеш 

Аз определено съм от втория тип. Решението за бебе дойде невероятно бързо и спонтанно при мен. Дори не мога да го нарека решение.... беше по-скоро хрумване и желание, което обаче беше страшно силно! Още помня нощта, в която заченах...помня че лежах с ръце върху корема и се молех чудото да стане! През цялата бременност мислех само и единствено за това. Нямах търпение да родя, някои от вас може би помнят, че бях на нисък старт от 7-мия месец  и че ме връщаха 2 пъти от родилното  Пък на колко извънредни прегледа ходих от 8-ми месец до края, аз си знам    Еййй, чаках го този ден с невероятно желание, обаче и умирах от страх през цялото време. Цялото ровене и четене из нета ми беше докарало мисли за какви ли не болести, ужасии и проблеми...които слава Богу не се сбъднаха  Честно казано вътрешно си забранявах да си представя бебето, умирах от ужас, че нещо може да му се случи и да остана без бебе  И така, въпреки ужасното ужасно-болезнено раждане, когато го видях за първи път, просто..... беше като да получиш най-мечтания подарък от съдбата! Не можех да откъсна очи( по-късно и ръце) от него! Беше като нещо, за което не съм посмяла да си мечтая.  Малко странно изразих чувствата си, дано да разберете какво имам впредвид.

Мисълта ми е, че за мен бебето отначало беше една малка сладка желана играчка. Слава Богу с течение на времето първоначалната еуфория преля в грижовност, майчински инстинкт и отговорност. Докато ти например си мислила и си се чудила как ще се справиш, т.е. психически мозъкът ти се е подготвял за това, което ти предстои, аз просто не мислех, радвах се като малко дете, без да осъзнавам напълно какво точно се случва....

Философски мисли са ме налегнали нещо, извинете за което 

Такаа, във връзка с темата да ви разкажа за раждането на една приятелка, март тази година. В 2:58ч през нощта получава първата контракция, но решава, че има още време, обръща се в леглото и продължава да спи. След 40 мин се буди от следващата, става и почва да обикаля двора. Буди майка си, трагват, отиват пеша до болницата (при нормални обстоятелства на 10-15 мин разстояние)! След по-малко от час в предродилна, влиза в родилна зала и в 6:19ч се ражда малкият Валери:) Дай Боже всекиму, както се казва!

Абе какво да ви кажа, много благодаря, че ви има 
Ето тук мога да споделя всички емоции и чувства свободно, без да се чувствам виновна за нещо. Оказва се май, че нещата които НЕ съм изпитвала са нещо нормално. Много, ама много ви благодаря че споделихте Тедико, Рени79, Ариана, Тони, Анита, Капучино, много ви благодаря, че си "признахме"  явно сме един емоционален тип майки. Сънка,Майлили, Силве, Гери за второто съм убедена, че ще го обожавам още в корема, но това се случва, защото вече притежавам онази емоционална зрялост, която ми е липсвала при Царя. Онези върховни любовни чувства, които майките изпитвали при раждането и първата среща с бебето, на мен ми струваха някак ( не ми се сърдете те другите, които сте ги изпитвали) някак изкуствено и прекалено приповдигнати и малко повече литературно описателни Според мен няма думи, които да могат да опишат любовта на майката към детето, аз затова не съм много описателна в в писането си
Капучинко не съм си описвала раждането, защото просто нямах време да пиша първите 6 месеца, Царя се скъсваше от рев Беше ужасно, имах сухо раждане,изтекоха ми водите и 24 часа не можах да родя, зобеха ме с окситоцин и какво ли не, нямах и няма разкритие, уж бях упоен, но пак усещах болките, мислех се за лигла, че пищя така, после ми казаха докторите, че толкова ме боли от изтеклите води, накрая почнах да повръщам от болката и при 10 см разкритие нямах никакви напъни, изследванията ми показаха индикации за започнала инфекция, започна да става опасно за бебето, поради прекаленото седене на сухо и ме метнаха в операционната, където не ме хвана упойката и усетих първия разрез в корема ми Така ритнах докторката, че тя се стресна. Та ми сложиха още малко упойчица и се пренесох в паралелна вселена,такова усещане имах
Сега като се сетя ми е смешно, готова съм да родя второ и то искам да е нормално, да видя какво е това да родиш нормално
Бременността ми беше такава, като на Параход, повръщаща Беше супер гнусно, нямах търпение да се отърва накрая Тъй че Параходче, напълно те разбирам
Много се олях май с писането.
Нещо се разфилософствах

Уф, това раждане с рано изтекли води наистина  съм чувала, че е много болезнено. При мен и двата пъти ги спукаха при доста голямо разкритие.

Сиска, и аз си спомням колко от рано се беше приготвила да раждаш. Спомням си на една лекция на "9 месеца" така убедително говореше, че скоро ще раждаш. 

Хайде кажете ще правите ли сами торти за рожденния ден. Аз не съм много по готвенето, но и на 3те р. дена на Соня аз й правя тортата. сега и на Влади ще направя, но още я мисля каква. хич не са нещо особено/като на Инчето/, но друго си е да забъркаш тортата сам.

Ренка, абе не пречи сама да забъркам нещо, ама още се двоумя какво  , каквато и да направя детенце няма да може да си хапне от нея  Но пък от друга страна той е ужасно злояд, така че едва ли би го заинтригувала така или иначе. Наскоро му правих бисквитена торта с обикновени бисквити и бананова млечна каша - хич не я и погледна...
А пък и още се двоумим дали удома да направим рождения ден или да заведа някъде на кръчма. Ако е второто и тортата ще е поръчана 

ЧРД на Деян на патерица
Да растеш здраво и щастливо мило момченце, много да радваш мама и татко!

Ето това имаше предвид Никози, когато преди време попита дали обичаме еднакво двете си деца.
Аз като родих Александра също не изпитах нищо - виждах просто един малък Йода, червено и косматичко човече, което не можех да осъзная и да почувствам, че е мое. С течение на времето обаче я заобичах толкова много, че просто нямам думи да опиша. Всички около мен обясняваха как детето е било точно това, което са очаквали, било е прекрасно, а аз дори не я харесах.
Когато родих Милен....... - ами стори ми се най-красивото бебе на света, въпреки че беше син и беше одрал кожата на сестра си
И когато след два часа ми казаха "има затруднена адаптация, не може да диша нормално и трябва да го преведем в друга болница" щях да умра. Винаги ще съм благодарна на мъжа ми, че не ми позволи да разбера колко всъщност сериозни са били първите два дни от живота на моето момченце. А като се прибрах вкъщи, Алексче милата ми каза" Мамо извинявай, аз съм виновна за всичко, защото исках братче!"
Разплаках се отново, въобще последната седмица ми е много емоционална и се извинявам ако съм ви натоварила.


Леле, Бебочка, кофти раждане наистина!

Момичета, минавам само да ви споделя това - http://vbox7.com/play:9ff66b1c

Ей, сладурки
наваксвам с четенето и хем плача, хем се смея с вас
Снимките са страхотни, не мога да откъсна поглед от тях
Ние сме болнички, тежките дни отминаха надявам се. Дреб е със запушено носле, зачервено гърло - от вчера сме на антибиотик, з-то цялата къща бяхме натръшкани като пилци. Когато в неделя беше с висока температура, аз целият ден с повръщане и разстройство - екшън отвсякъде.
Много ми е приятно да ви чета - спомените, чувствата

Честит рожден ден на Деян - малко на патерици - да бъде жив и здрав, умерено палав и безкрайно щастлив!
ЧРД Никол, бъди лъчезарна и искрена, колкото мама най-малко и здрава преди всичко!